Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   №  155 /14.10.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                       ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 338 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.П., гражданин на Република Италия, конституирана в процеса в качеството й на единствен наследник на починалия си съпруг Д. Б. - ответник по първоначално предявения иск и представлявана от адвокатите С.С. и Десислава Крумова, двамата от АК гр.София, срещу решение № 13/13.03.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 71/2011 година, с което  Д. Б. е осъден да заплати на Х.Р.Л., гражданин на Конфедерация Швейцария, сумата от 62650.00 евро, ведно със законната лихва от 24.03.2011 година до окончателно изплащане на главницата, както и разноски по делото в размер на 2503.00 евро. Правят се оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално  за неправилност и се иска от апелативната инстанция да го обезсили и да прекрати производството по делото, евентуално да го отмени и да отхвърли иска, като присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна Х.Л., чрез процесуалния си представител адв. П.Х. ***, оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

           1.По допустимостта на обжалваното решение и доводите за прекратяване на производството:

Първото оплакване във въззивната жалба, което се поддържа и в устните пледоарии на процесуалните представители на въззивницата, както и в представената писмена защита, се свежда до нарушение на чл.230, ал.2 от ГПК, тъй-като ищецът, сега въззиваем, не е посочил всички наследници на починалия Д.Б.

 Това оплакване е неоснователно, тъй-като на два пъти, включително и по указание на ВАпС, въззиваемият е бил задължен да представи валидните за РИталия доказателства за правоприемство по наследяване. Доказателствата са категорични, че починалия  няма други наследници освен съпругата Б.П.. Независимо от това, с оглед на диспозитивното и състезателното начало в гражданския процеса на РБ, въззивницата, при това самата тя италиански гражданин, е имала първокласна възможност да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че починалият й съпруг има и други наследници по закон освен нея, но това не беше направено. По този начин това твърдение, от което би черпила права за защита по делото, остана голословно.

От друга страна, процесуалните представители на въззвницата  правят и възражение за не надлежно упражняване на правото на иск, а от там и искане за прекратяване на производството на това основание, респективно, че РОС не е обсъдил това възражение и по този начин е допуснал и съществено процесуално нарушение.

И това оплакване не може да бъде споделено. По делото е безспорно установено, че починалият Д. Б., в качеството му на търговец,  е бил надлежно представляван от законните представители на дружеството, в което е имал мажоритарен дял, както и че лично е получил претендираните от ищеца суми, предмет на спора по делото. Той е страна по материалното правоотношение и надлежно е бил конституиран като ответник по делото –  виж стр.3 и 4 от обжалваното решение. Няма допуснато процесуално нарушение от РОС в посочения смисъл.

По изложените съображения и двете оплаквания се явяват неоснователни.

        2.По правилността на обжалваното решение, ВАпС препраща изцяло към мотивите на  РОС, като се има предвид и следното:

От една страна, по делото е безспорно, че по недействителен договор за продажба на акции, сключен между страните, на 19.11.2007 година ищецът Л. е направил превод от 51000.00 евро по сметка на „Терра тоскана керамикс” ООД гр.Исперих, чийто мажоритарен съдружник е бил Д.Б., от която сума още същия ден е била трансферирана към лична сметка на Б.сумата от 50000.00 евро. Разликата от 1000.00 евро е останала на разположение на дружеството и за нея правилно РОС е отхвърлил иска. Останалата част от претендираната сума, 12650.00 евро,  въззиваемият е внесъл в касата на дружеството на 20.11.2007 година и те са били използвани за погасяване на стари задължения на Б. към дружеството, за което не е имало уговорка, нито в първоначалния договор между страните, нито в анекс № 1 към него. При това положение с претендираните по делото суми се е обогатил без основание първоначалния ответник Д.Б., а не горното дружество, в което той е бил мажоритарен собственик. В този смисъл е и влязлото в сила решение на РОС № 23/31.03.2009 година, постановено по гр.д.№ 392/2008 година (приложено към настоящето). Това решение не обвързва съда и страните със СПН, но е доказателство в подкрепа на предявената в случая претенция.

От друга страна, с оглед на тежестта на доказване по исковете за неоснователно обогатяване, достатъчно е ищецът да докаже плащането на претендираните с исковата молба суми, а ответника  да докаже наличието на основание за плащане, което в случая не е направено. Наличието на договор за покупко-продажба на акции, за който не е спазена специалната форма за валидност, както е в случая, не дава основание да се приеме, че този договор за страните се трансформира в предварителен договор със същия предмет, тъй-като не е сигурно, че в случая купувача на акциите-ищеца, би го сключил след като е установена неплатежоспособност на същото дружеството, която в последствие е прераснала в несъстоятелност.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.

При този изход на делото въззивницата следва да понесе и разноските на въззиваемата страна за един адвокат, които се равняват само на половината от изплатеното адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна помощ - л.28 от делото на ВАпС или сумата 3250.00 лева. В договора изрично е упоменато, че защитата по настоящото дело се възлага на адв.П.Х. *** и адв.Магда Христозова от АК гр.Русе, още повече, че на тази стойност  е и еднократния минимален размер по специалната Наредба № 1/2004 година на ВАС за случая, а делото не се отличава с фактическа или правна сложност.

Водим от горното, ВАпС

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/13.03.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 71/2011 година.

ОСЪЖДА Б.П., гражданин на Република Италия, родена на *** година в Кастеларано, провинция Реджо Емилия, живуща ***, със съдебен адрес в РБ, София, бул.”Ал.Стамболийски” 20, вх.В, ет.3, ап.№ 30, адвокатска кантора ”С., Крумова и партньори” – адвокат Десислава Крумова и С.С., да заплати на Х.Р.Л., роден на *** година в Диемтиген, Конфедерация Швейцария, с постоянен адрес в РБ, гр.Сливен, ул.”Светлина” № 11, съдебен адрес гр.Разград, ул.”Марица” № 1, кантора 4-адвокат П.Х., сумата от 3250.00 (три хиляди, двеста и петдесет) лева разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.