РЕШЕНИЕ

198

Гр. Варна,30.11.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Х.

възз. гр.д. № 338 по описа за 2015-та година :

Производството е след отмяна на въззивно решение от ВКС и връщане за ново разглеждане на въззивната жалба на «АТВ – Акцион Тоолс България» ЕООД, гр. Балчик, срещу решение №425/28.10.2013 г. на ОС Добрич по гр.д. 758/2012, с което на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо ищцата Н.Н.Н. от гр. Варна договора за продажба на недвижим имот с административен адрес гр. Балчик, ул. «Яворов» №6, сключен между Л.Х.А. и дружеството- въззивник в качеството им на продавач и купувач, който договор е материализиран в НА № 71, т.VІ, д. 691/2009 год., вх.рег.№ 2033/01.06.2009 год. на Службата по вписвания, гр. Балчик.

Дадени са задължителни указания за обсъждане на всички доводи във въззивната жалба и излагане на собствени мотиви по съществото на спора от въззивната инстанция.

Пред настоящия състав на ВапС жалбата се поддържа, съответно се оспорва от насрещната страна.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Производството пред ОС е образувано по предявен иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД от Н.Н.Н., срещу Л.Х.А. и „АТВ – Акцион Тоолс България” ЕООД, град Балчик за обявяване спрямо ищцата недействителността на договор, сключен между ответниците с нотариален акт № 71, том VІ, дело № 691/2009 г., вх. рег.№ 2033/1.06. 2009 г. по книгите на Служба по вписванията, град Балчик, като продажба на застроен с две сгради поземлен имот в град Балчик, с който длъжникът й  - ответницата Л.А., я уврежда.

            Ищцата е твърдяла, че има парични вземания срещу ответницата А. в общ размер от 97 791,50 лева, ведно със законни лихви от дата 25.10. 2007 г. до окончателно плащане по договори за заем от 15.07.2006 г. и 20.02.2007 г., съдебно признати с влязло в сила Решение № 182 / 4.04.2010 година по гр.д.№ 1041/2007 г. на ДОС. Твърдяла е още, че Л.А. се е разпоредила с имота с привиден договор за продажба, който прикрива действителен договор за дарение; разпореждането увреждало ищцата, а ответницата и съпругът й, който бил управител на дружеството – приобретател, са знаели за увреждането.

            Ответницата Л.А. е оспорила иска своевременно, оспорила е твърдението за привидност на договора за продажба, както и твърдението за  недобросъвестност на купувача при твърдения, че законният представител узнал за паричните задължения на съпругата си през 2012 г, след установена през 2007 година фактическа раздяла и изцяло служебни отношения и отношения по повод общото дете.

            Ответникът „ АТВ –Акцион Тоолс България” ЕООД, град Балчик е оспорил твърденията за привидност на продажбата; за увреждащия характер на договора ; за знанието на управителя за това увреждане с оглед идентичните  фактически твърдения по узнаването.

За да бъде уважен иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД, следва да се установи качеството кредитор на ищеца спрямо ответника по делото; увреждащия характер на атакуваната сделка и знанието за увреждане у третото лице – приобретател, в случая, втори ответник.

По отношение на качеството кредитор на ищцата, то е безспорно установено по делото. Установява се, че със сила на пресъдено нещо, формирана с Решение № 182 от 14.04.2010 г., постановено от Добричкия окръжен съд по гр.д.№ 1041/2007 г., е установено, че г-жа А. дължи на ищцата Н.  сумата от 97 791,50 лева, левова равностойност на 50 000 евро, която съставлява получен и невърнат заем. Двете страни са обвързани от СПН. На основание член 297 от ГПК решението следва да бъде зачетено в настоящото производство по член 135 от ЗЗД и да се приеме, че ищцата се легитимира като кредитор спрямо ответника Л. А.. 

Не е спорно между страните, че на 1.06.2009 година, две години след стартиране на процеса за паричното вземане и преди делото по него да е приключило, г-жа А. се е разпоредила в полза на втория ответник – ЮЛ, с личен имот – масивна жилищна сграда със застроена площ от 82,50 кв.м., състояща се от приземен, първи, втори жилищен и тавански етаж и лятна кухня с площ от 12,25 кв.м., ведно с поземлен имот с площ от 265 кв.м. в град Балчик. Не е спорно, че към сключването на договора управител на дружеството- приобретател е френският гражданин М.А.., с когото ответницата е в граждански брак от 17.04. 2004 година.

Договорената цена в нотариалния акт за имотите, терен и сгради е сумата от 97 500 лева, получена от купувача в брой. При плащането е съставен разходен касов ордер от 1.06.2009 г., предсавен по делото.

Със заключение на съдебно – графическа експертиза от 12.04.2013 година се установява авторството на разписката от издателите й : трето лице като представител на дружеството по договор за управление и контрол от 1.09.2008 година и ответницата Л. А., като получател на сумата. Според заключение на съдебно – счетоводна експертиза от 12.04.2013 година , към дата 31.05.2009 година дружеството е имало касова наличност от 118 043,45 лева, а плащането на сумата от 97 500 лева по сделката на 1.06.2009 година е осчетоводено в дебит сметка 401 - доставчици / кредит сметка 501- каса . Придобитият имот е осчетоводен като ДМА на дружеството по счетоводна сметка 203 - сгради.

Установяването на плащане на цената, уговорена по сделката и осчетоводяването му в ответното дружество сочат на извод, че по атакуваната сделка е заплатена цена. Следователно изразената в нотариалния акт съгласувана воля за придобиване на имот срещу цена съответства на действителната воля на ответниците. Оспорването на валидността на договора по член 26,ал.2,пр.5 от ЗЗД като привиден е неоснователно.

По отношение на увреждащия характер на сделката, самото отчуждаване на недвижим имот от патримониума на длъжника, сочи на затрудняване на реализацията на кредиторовия интерес. Такава е и задължителната съдебна практика, както е цитирана от ОС в Решение № 639 от 6.10.2010 година по гр.д.№ 754/2009 г. на ІV г.о. на ВКС. Освен това, ответницата не е доказала да разполага с друго имущество, с което да удовлетвори кредиторката си, а това би доказало, че  липсва цел за увреждане на кредиторовия интерес със сделката.  

По спорния факт за недобросъвестността на купувача: законният представител на дружеството – купувач е съпруг на длъжника и неговото знание за увреждането се предполага на основание член 135,ал.2 от ЗЗД. Ответниците са се домогвали да оборят тази презумпция в процеса, като доказателствената тежест за това е тяхна изцяло. Твърдението им в тази насока е било, че управителят на ответното дружество и г-жа А. били във фактическа раздяла от 2007 год. и за сделката М.А. разбрал през 2011 год. – 2012 год.

Съобразно представените по делото писмени доказателства, Л. А. има валиден от 28.05.2006 г. до 27.06. 2016 г. документ за пребиваване в Република Франция и е данъчно задължено лице за получените в тази държава доходи, за което са представени писмени доказателства. На 10.05.2008 г. е подала декларация ( на л. 99 – 101 от делото на ОС) пред данъчната администрация за промяна на адреса си  поради преместване на дата 3.12.2007 г. от град Епине– сюр – Орж, ул. „ Анри Дюнан” № 53. Същият адрес е отбелязан и в издадената на 28.06.2004 год. лична карта  на съпруга й М. Ж. А., а тя самата се е преместила в град Бретини сюр Орж, ул. „Доктор Бабин” № 80. На този адрес е получавала и изпращала всички известия за данъчно облагане през 2008, 2009, 2010 и 2011 г.

Относно фактът на узнаването за сделката от М.А., са разпитани две групи свидетели, половината от които са роднини на страните и показанията им следва да се ценят по чл. 172 ГПК.

Според едната група свидетели: М.С.Д., дъщеря на ответницата, К.А., син на управителя на дружеството – ответник, В. И.И. и М. Б. са посочили, че през 2008 година съпрузите се разделили : М.А. *** - Сюр - Орж, където заживял със сина си К. и майка му, докато Л.А., дъщеря й М. и общото на съпрузите дете Г., френски гражданин, се преместили в Бретини. Л.А. продължила да работи във френската фирма на М., като търговски асистент. Според свидетелите, двамата съпрузи поддържали само „професионални контакти ” и  отношения по повод общото дете. Според същите свидетели, след раздялата М. ***, но само, за да се вижда с детето си Г. и да прекарва заедно с него времето за максимум по 6-7 дена в годината от  ваканцията й; ползвал сам спалнята на третия етаж от сградата, предмет на оспорената сделка. Преки впечатления от твърдяната раздяла, настъпила във Франция, имат само заинтересовани от изхода на спора свидетели, поради което и показанията им не следва да се кредитират, тъй като противоречат на показанията на другата група свидетели. Съобразно казаното от свидетелката Д., ответницата Л.А. се опасявала, че съпругът й няма да прояви разбиране, ако научи за съдебния спор между нея и майка й, ищцата Н.. От страх и за работата си тя  укривала делото от него. Според свидетелствата на Д., К.А. и Б., М.А. узнал за делото по иска срещу  Л. едва „ в края на 2011 или началото на 2012 г.”, когато във фирмата му се получило писмо, съдържащо указание за паричните задължения на съпругата му. Последвала „ уникална кавга”, М. реагирал бурно; показал разочарование, „ че се крият неща от него ”; заплашил Л. , „ че ще я уволни ” . Съответни показания за скарване след получаване на писмото е дала и свидетелката И. Всички тези показания съдът преценява като недостоверни относно датата на узнаване за съдебния процес за паричното вземане, предвид стартирането на делото по време, когато не се твърди да е имало още фактическа раздяла – през 2007 год. Очевидно е, че показанията обслужват защитна теза на ответната страна. Тези показания се опровергават от другата група свидетели.

Според посочения от г-жа Н. свидетел С.И.Т., през 2008 година съпрузите били в град Балчик, продължили и след това да идват за по три – четири пъти в годината в този имот; прекарвали различно време, демонстрирали близост, включително физическа. Свидетелката С.Н.Д., дъщеря на ищцата и едноутробна сестра на ответницата Л.А., чиито показания също се ценят по чл. 172 ГПК, доколкото съответстват на останалите доказателства по делото, е потвърдила, че и след 2007 година съпрузите поддържали отношения, които не били по – различни от предишните. По време на престоите им в град Балчик свидетелката ги виждала случайно няколко пъти да се държат така, както било обичайно за тях  „ влюбени, целуват се, прегръщат се ”. През 2007 година, преди делото за паричното задължение, свидетелката получила „ заплашителни  SMS- и” на френски език, изпратени от М., в които пишело, че двете ще отговарят за заведените дела. Свидетелката М. Р.Б. установила, че през лятото на 2007 година се прибрала от Германия в новопостроената си къща в  съседния двор, който по това време не бил отделен с ограда от имота на Л.. Тогава дочула разговор между съпрузите на френски език. Л. информирала съпруга си, че майката завела дело за дългове. В продължение на следващите пет – шест години свидетелката виждала, че семейството прекарва заедно почивките си в град Балчик. Л. оставала за по – дълго време през лятото, заедно с малката си дъщеря и жената, която я гледа, а М. идвал за по-кратко. Отношенията им били като на „ идеално семейство”.

Свидетелските показания за установена още през 2007 г. трайна фактическа раздяла противоречат на показанията на тримата свидетели, водени от г-жа Н., че съпрузите са поддържали и при редовните си в периода 2007 - 2009 г. престои в град Балчик близки, съответстващи за брачни партньори отношения. Регистрирането на различни адреси в Епини – за мъжа и в Бретини – за жената, не означава непременно, че двамата са прекъснали личните си отношения. Още повече, че по делото не се установяват разстоянията между тези градове, които може да се разделени само административно, но да са сравнително близо. Свидетелката М. Б. е дала показания за състоял се още през лятото на 2007 година разговор, в който Л. А. е информирала съпруга си за паричните вземания на майка й и съдебното им предявяване. Свидетелката е чула по описания начин и е могла да възприеме и възпроизведе точно съдържанието на този разговор, при демонстрирани и пред ОС познания по френски език. При това положение, не може да се приеме за доказана тезата на отниците относно липсата на възможност М.А. да е узнал за увреждащия характер на сделката.

Ответниците не са оборили презумпцията по член 135, ал.2 от ЗЗД чрез пълно, обратно доказване, което означава, че дружеството – приобретател, чрез законния си представител, също знае за увреждането.

Следователно налице всички предпоставки по член 135, ал.1 от ЗЗД за уважаване на иска за обявяване недействителността спрямо ищцата на договора за продажба на недвижим имот: ищцата и въззиваема в производството има качеството на кредитор по отношение на ответницата и въззивница А.; г-жа А. се е разпоредила със свой недвижим имот с цел увреждане на кредитора в полза на дружеството, представлявано от съпруга й; съпругът й е знаел за увреждащия характер на сделката.

Искът по чл. 135, ал.1 ЗЗД е основателен и подлежи на уважаване.

Такива са изводите и на ОС, поради което и обжалваният акт следва да бъде потвърден, ведно  с присъждане на разноски за въззивната инстанция на въззиваемата Н. по чл. 38 ЗА в размер по Наредба №1. – 3890 лв. за въззивната инстанция.

Воден от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 425/28.10.2013 г. на ОС Добрич по гр.д. 758/2012 г..

ОСЪЖДА «АТВ – Акцион Тоолс България» ЕООД, ЕИК 124718120, гр. Балчик, и Л.Х.А., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Н.Н., ЕГН **********, общо сумата от 3890 лв. разноски за въззивната инстанция, всеки от тях по 1945 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: