Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 140/20.10.2017г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети октомври, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 338/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на „Девен“ АД – Девня срещу решение № 585/13.04.2017 г. по гр.д.№ 2735/14 г. на Окръжен съд – Варна, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че „Девня Инвест“АД е собственик на реална част с площ от 1357.512 декара от поземлен имот, подробно описан в диспозитива на решението,ответникът е осъден да предавевладението върху имота и са присъдени разноските по делото, при участието на Държавата, като трето лице-помагач на ответника. Оплакванията са за неправилност и необоснованост, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощниците на ищеца оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението.

С определение от с.з. на 11.10.2017 г. - по реда на чл.227 от ГПК,  като въззивник е констуирано „Солвей Соди“ АД гр. Девня – универсален правоприемник на „Девен“ АД гр. Девня.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от „Девня инвест” АД, гр. Девня с твърдения, че дружеството е собственик на реална част с площ от 1357.524 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр. Девня, промишлена зона – юг, подробно описан в исковата молба, като собствеността е придобита по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, след преобразуване на ДИФ „Девня инвест” в „Девня инвест” ЕООД и имотът е включен в баланса на дружеството. При условията на евентуалност, ищецът се позовава на придобивна давност, изтекла през периода 1991 г.– 24.11.2014 г., с присъединено владение на ДФ „Полихим” от 1989 г. до 1991 г. Твърденията са, че ответникът владее имота без правно основание, поради което се претендира уважаването на иска по чл.108 от ЗС.

Оспорвайки иска, ответното дружество твърди придобиване на имота чрез договор за покупко-продажба № 3845/23.05.2008 г., сключен с Държавата. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, възможността за придобиване по давност и идентичността на процесния имот с описаните в титула за собственост на ищеца. При условията на евентуалност, твърди придобиване по давност чрез владение, упражнявано в периода 23.05.2008 г. – 24.11.2014 г.; евентуално –  присъединяване на  владението на Държавата за периода 23.09.2002 г. - 23.05.2008 г.

Третото лице помагач на ответника - Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва иска. Твърди,  че земята е държавна собственост по силата на отчуждаване, а имотът е бил предоставен за ползване на ДСО „Воден транспорт”. През 1991 г. не е бил  стопанисван от ДФ „Полихим”, поради което Държавата валидно се е разпоредила с него през 2008 г. в полза на ответното дружество.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с разпореждане № 37/02.02.1970 г. на Комитета за стопанска координация е разпоредено ИК на ОНС - Варна да отреди и отчужди по реда на ЗПИНМ за строителството на обект ристанище Варна - Запад", за нов сгуроотвал на ТЕЦ Варна и за нова нефтобаза необходимите земи по парцеларни планове. На 23.10.1970 г. е съставен протокол-опис за предаване от ТКЗС и ОНС на Инвеститорска дирекция «Пристанище Варна-Запад», на ниви и заблатени места, вкл. имотите, попадащи в парцеларен план № 19 . Със заповед № 4001/23.06.1972 г. на ОНС – Варна е одобрено разширението на депо 4а в землището на ТКЗС, гр. Девня.

С протокол от 20.11.1985 г. на Държавния експертен технико-икономически съвет е прието да се разработи вариант 1, включващ три етапа, като участието в капиталните вложения да стане съгласно разпределителен протокол между заинтересованите потребители. На заседанието са присъствали представители на СХК – Девня и на СО „Воден транспорт”. На 26.11.1985 г. Министъра на химическата промишленост е утвърдил паспорт на обект с непроизводствено предназначение с наименование „Депа с тръбопроводи за утайки” на СХК „Девня”.

В одобрена генерална сметка от м.10.1985 г. е включено  надзиждане на депо 4а, а СХК - Девня и СО "Воден транспорт" са вписани заедно като инвеститори. В одобрен работен проект от м. декември 1985 г. за обект "Депа за утайки с тръбопроводи на СХК Девня - депо 4а", вкл. в паспорта на обекта и в генералната сметка за 1986 г. като инвеститор е вписан само СХК – Девня.

На 15.01.1986 г. и анекс от 28.08.1987 г., между Инвеститорска дирекция при СХК „Девня” и СП „Трансстрой”, гр. Белослав, е сключен договор за СМР на обект на СХК „Девня” – „Депа с тръбопроводи за утайки”. С писмо от 22.01.1986 г. службата, извършваща отчет на земята при ОНС е уведомила БНБ - Девня, че площадката на обекта "Депа за утайки с тръбопроводи на СХК - Девня" засяга 2350 дка застроени терени – депа, собственост на СО "Воден транспорт" по разпореждане № 37 от 02.02.1970 г. на КСК.

В акт № 19/25.09.1987 г. за предаване на строителна площадка, като инвеститор е вписано СО "Девня"; депо 4а е вписано в поименния списък на обектите, предвидени за строителство през 1989 г., а разходите за депо 4б са включени в отчета на ДИФ "Девня инвест" за 1990 г.

С приемо-предавателен протокол  е извършено предаване от Дирекция инвеститорски контрол към ДИФ «Девня инвест» на незавършено капитално строителство по баланс от 31.03.1991 г., на стойност 22 107 хил. лева.

Приложен е разделителен протокол от 24.06.1991 г. при реорганизирането на ДФ «Полихим» - Девня, съобразно който извършените разходи за капитални вложения с общо предназначение в т.ч. депа с тръбопроводи за отпадни води, се включват в баланса на ДИФ "Девня инвест".

В протокол от м. 08.1991 г.и в акт за установяване състоянието на обекта от 06.01.1992 г. като инвеститор е посочен «Девня инвест» ООД.

Съставен е АДС № 3941/23.09.2002 г. за ПИ № 155 по плана на гр. Девня, Промишлена зона – юг с площ от 1 587 400 кв.м.

С нот. акт № 154, том I, рег. № 349, дело № 106/08.02.2008 г. „Девня инвест” АД, гр. Девня е признато за собственик на ПИ № 740 /депо 4а с дига/ по плана на гр. Девня с площ от 1395.348 дка, при граници: ПИ с №№ 741, 739, 778.

С договор за покупко-продажба № 3845/23.05.2008 г. Държавата е прехвърлила чрез покупко-продажба в полза на „Девен“ АД, гр. Девня недвижимия имот, описан в АДС № 3941/23.09.2002 г., предаден с приемо-предавателен протокол от 23.05.2008 г.

Назначената ССЕ е представила заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което с разделителен протокол от 26.09.1991 г. разходите за капитални вложения на обща стойност 22 107 хил. лева, между които и разходи за депа с тръбопроводи за отпадни води са останали в баланса на ДИФ „Девня инвест”, като с приемо-предавателен протокол Дирекция инвеститорски контрол към ДФ «Полихим» е прехвърлила на ДИФ «Девня инвест» незавършено капитално строителство по баланс от 31.03.1991 г. на стойност 22 107 хил. лева. Съставени са протоколи обр. 16 на Приемателна комисия за  1989 г. и 1990 г. за депа 4б и 4в, а по отношение на депо 4а не е представен протокол за приемане. В разделителен баланс на ДИФ «Девня инвест» към 31.03.1991 г. не са установени записвания за трите депа. 

Назначените СТЕ са представили заключения, съобразно които процесната реална част представлява ПИ № 740 по КВС на  гр. Девня, идентичен в по-голямата си част с ПИ № 20482.505.155 по КК на гр. Девня с площ от 1587312 кв.м. При изготвяне на заключението имотът представлява изоставено депо, съществуващата дига видимо е надграждана, на няколко места е просечена. Утайниците са затревени, на места има създадени изпарители на сол, а в района има разположени и други съоръжения. Площта на процесната реална част е 1358 кв.м. В ТУП на селищна система Девня, одобрен с решение № ТСУ-7/31.12.1982 г. на Комисията на ТСУ при МС за ПИ № 740 по КВС и ПИ № 155 по КП и КК няма конкретно отреждане, а депо 4а е показано като съществуващо. КВС е приета през май 1999 г., като до вписването на „Девня инвест” АД през 2008 г., за ПИ № 740 е бил записан „неидентифициран собственик”. До одобряване на КП от 2002 г. ПИ № 155 не е съществувал като самостоятелен имот. В КП на Промишлена зона-юг, гр. Девня, одобрен със Заповед № 300-40/11.05.2002 г. ПИ № 155 не е записан на никого. В КК като собственици на ПИ № 155 са вписани „Девен” АД и „Девня инвест” АД.

Между границите на ПИ № 155 по КП и КК и зоната, отредена за изграждане на Депо 4а по ГСП и ТУП на селищна система Девня съществуват разминавания, които най-вероятно се дължат на това, че в КП са отразени техните действителни граници.

Назначената комбинирана ССЕ и СТЕ установява, че в разделителен протокол от 24.06.1991 г. извършените разходи за капитални вложения са 22 107 хил. лева, като конкретната стойност на депо 4а не е посочена. В протокол от 31.12.1997 г. „Терен за Депо 4а“ е записан като актив, придобит през 1991 г. В одиторския доклад в изпълнение на заповед № РД-16.05/14.08.1997 г. за депо 4а е отразено, че активът е отчетен като разходи за придобиване на ДМА. Терените на трите депа са описани в акт за проверка на наличните ДМА в склад ДИК от 20.11.1997 г. В протокол № ЕС-64/20.11.1985 г., с който е одобрена Генерална сметка за обект „Депа за утайки с тръбопроводи е посочена площта на депо 4а – 1 209 470 кв.м. От документите свързани със строителството на обект „Депа с тръбопроводи” на СХК „Девня” /акт обр. 10/06.01.1992 г./ се установява, че за подобект депо 4а са извършени СМР в описани размери на разходите по видове дейности. Депо 4а е незавършено, като строителството е прекратено по вина на инвеститора „Девня инвест” ООД, за което е съставен акт обр.10/06.01.1992 г. Съгласно КК на гр. Девня начина на трайно ползване на ПИ с №№ 155 и 156 е за хвостохранилища, попада в урбанизирана територия и не е земеделска земя.

Предпоставки за основателността на иска по чл. 108 от ЗС е доказване на правото на собственост на ищeца и на осъществявано от ответника владение без правно основание.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е доказал правото си на собственост върху претендирания недвижим имот, придобито по реда на чл.17а от ЗППДОП /отм./, респ. чл.1 от ПМС № 201/ 25.10.1993 г., като вещно-транслативният ефект е настъпил по силата на акта за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество, от момента на неговото възникване.

Събраните доказателства установяват, че претендираният имот представлява площадка за депониране на драгирани земни маси от акваторията на Пристанище Варна-Западдепо 4а, с тръбопровод към него, отчужден по реда на ЗПИНМ /отм./  с разпореждане № 37/02.02.1970 год. на МС, с последващо одобряване на проекти за отреждане на терените със заповед № 827/02.03.1970 г. на Председателя на ИК на ОНС – Варна. Назначените СТЕ установяват, че процесната реална част от ПИ № 155 по КК на гр. Девня, Промишлена зона – юг, представлява депо 4а и към момента на преобразуването на ДФ „Девня инвест” е собственост на Държавата.

С разпореждане № 414/18.12.1975 г., обн. ДВ бр. 28 от 06.04.1976 г. е образуван СХК „Девня”, а с  разпореждане № 3/16.01.1987 г. на Бюрото на МС, ДВ, бр. 8/30.01.1987 г., е преобразуван в СО "Девня". Ищцовото дружество е било инвеститорска дирекция към СХК „Девня”, респективно СО „Девня”, а след преобразуването му в държавна фирма, с решение от 02.08.1989 год. на ВОС  е регистрирано като дъщерна фирма на ДФ ”Полихим”. Ищцовото дружество е получило имущество по баланса към 31.01.1989 год. на прекратените организации, сред които и Дирекция „Инвеститорски контрол”- Девня. След прекратяване на ДФ „Полихим“ с ПМС № 54/03.04.1991 год. и издадена въз основа на него заповед № РД-16-286/10.06.1991 год. на Министъра на индустрията и търговията и ПМС № 176/05.09.1991 г. за преобразуването им, считано от 31.08.1991 г., с  решение на ВОС от 11.11.1991 год. по т.д. № 7681/1991 год., дъщерната фирма „Девня инвест” е регистрирана като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, преобразувана по-късно с решение от 02.11.2000 год. на ВОС, в еднолично акционерно дружество със 100% държавно имущество.

Правилен е извода на съда, че процесното депо 4а е било предоставено за стопанисване и управление на СХК „Девня”, който след м.10.1985 г. е записан като единствен инвеститор на обект „Депа за утайки с тръбопроводи.

С разделителен протокол от 24.06.1991 г. във връзка с реорганизирането на ДФ «Полихим» - Девня е извършено разпределение на активите и пасивите, отразени в баланса на централното управление към 31.03.1991 г. по отделните поделения, като депата с тръбопроводи за отпадни води и др. Съоръжения са били включени в баланса на ДИФ "Девня инвест“ и са формирали уставния капитал на „Девня инвест” ЕООД.  Тъй като по своята същност депото е съоръжение за депониране на отпадъци, утайки, драгажни маси и др. върху или под земя /земно съоръжние/, то не може да бъде предоставено за ползване или управление отделно от терена, върху който е изградено - предназначението на депото не може да бъде осъществено без земята или без дигата. В акта за преобразуването не е предвидено нищо друго, различно от това, че процесният имот - като съвкупност от земя и изградени съоръжения, е внесен в капитала на ищеца. Тройната СТЕ установява, че действителната площ на претендираната реална част от ПИ № 155 по КК е в размер на 1357.512 дка, като същата е повдигната в лилав цвят на скицата.

Налице са предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, поради което  следва извод, че правото на собственост върху реална част с площ от 1357.512 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр. Девня, Промишлена зона – юг, целият с площ от 1587.312 дка, при граници на частта: ПИ № 156 и останалата част от ПИ № 155 е преминало в патримониума на търговското дружество със сегашно наименование „Девня инвест” АД. Следователно, ответникът не е придобил собствеността върху имота по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост по реда на Закона за насърчаване на инвестициите № 3845/23.05.2008 г., тъй като към момента на скючване на сделката Държавата, в качеството й на праводател не е негов собственик.

По евентуалните твърдения на ответника за придобиване на имота по давност чрез добросъвестно владение в периода 23.05.2008 г. – 24.11.2014 г., евентуално – за същия период, с присъединяване на владението на Държавата от 23.09.2002 г. до 23.05.2008 г. От показанията на свид. Б.Т. и П. А. не се установява ответното дружество да е упражнявало  фактическа власт върху процесната реална част след 2009 г. Имотът не е бил охраняван, мястото е неоградено и през него свободно са преминавали хора.

Имотът е бил отдаван под наем от Община Девня от 2000 г. до 2004  г.; през периода 2004 г.- 2008 г. наемателят е заплащал наем на Областна администрация  - Варна, а 2008 г.и 2009 г. – на „Девен” АД.

Свид. Ив.Н.и М.Д.установяват, че през 2008 г. в депо 4а е била поставена бариера от „Солвей соди” АД, а служители на ищцовото дружество също са правили периодични огледи; от 1992 г. до 2003 г. ищецът е стопанисвал и поддържал депото, макар и козметично.

Правилен е извода на съда, че не са доказани твърденията, за упражнявано от ответника явно, трайно и необезпокоявано владение върху реалната част с площ от 1357.512 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр. Девня. Фактическа власт не е упражнявала и Държавата  от 23.09.2002 г. до 23.05.2008 г., поради което възражението за придобиване имота по давност чрез добросъвестно владение е неоснователно.

Между страните не се спори, че към момента на предявяване на иска и към настоящия момент ответното дружество упражнява фактическа власт върху процесната реална част.

Предявеният иск следва да бъде уважен, а обжалваното решение – потвърдено, като въззивникът следва да заплати разноските за настоящата инстанция в размер на 207 948.00 лева – съобразно представения списък и доказателство за плащане.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                       Р       Е       Ш      И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 585/13.04.2017 г. по гр.д.№ 2735/14 г. на Окръжен съд – Варна.                

ОСЪЖДА „Солвей соди“ АД, ЕИК 813109388, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ДА ЗАПЛАТИ на „Девня Инвест” АД, гр.Девня сумата от 207 948 /двеста и седем хиляди, деветстотин четиридесет и осем/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.