О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

728

 

22.11.2019 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 22 ноември, две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

          ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                             Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.гр.д. № 338 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на И.З.К., чрез адв. С.С., за изменение на решение № 94/27.09.2019 г., постановено по в.гр.д. № 338/2019 г. по описа на Варненския апелативен в частта за разноските с присъждане на сумата от 450 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Молителят е настоявал, че съдът не му е присъдил поисканите в съдебно заседание разноски за адвокатско възнаграждение, за които е приложил доказателства – договор за правна защита и съдействие. Молил е за изменение на решението в частта на разноските с присъждането на такива.

Насрещната страна е депозирала отговор, в който е изразила становище  за допустимост и частична основателност на искането до размер на сумата от 115 лева, съобразно уважената част от исковете, т.е. заявила е възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело (в.гр.д. № 338/2019 г.) решение № 94/27.09.2019 г., Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от Прокуратурата осъдителни части - за сумата от 6 000 лв. за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК по наказателно производство ДП №345/2015 г. по описа на РУ гр.Велики Преслав, приключило с оправдателна присъда № 37/29.11.2017 г. по нохд № 10/2017 г. на Шуменския районен съд, потвърдена с решение № 25/12.03.2018 г. по внохд №28/2018 г. на Шуменския окръжен съд, влязла в сила на 12.03.2018 г. и за сумата от 3 000 лв. - за имуществените вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законите лихви върху двете от 12.03.2018 г. до окончателното им изплащане. Т.е. въззивната жалба на Прокуратурата е била изцяло отхвърлена. С решението си апелативният съд е посочил, че за въззивното производство разноски не са сторени и не се присъждат.

Молителят, чрез адв. С., е заявил искането си за присъждане на разноските в открито съдебно заседание на 18.09.2019 г., като в съдебния протокол (в тази част с характер на списък по чл. 80 ГПК) е посочил и конкретната сума от 450 лв. и е представил договор за правна защита и съдействие № 1896/16.09.2019 г., видно от който за процесуално представителство на въззиваемия - И.З.К. по делото е платено към 16.09.2019 г., в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Съдът, обаче в решението си погрешно е посочил, че доказателства за разноски не са представени от страната, поради което и предвид наличните по делото доказателства такива следва да бъдат присъдени.

Възражението на Прокуратурата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото изчислено върху материалния интерес на делото (въззивното производство) от 9 000 лв. и отхвърлянето на жалбата на Прокуратурата за 9 000 лв., адвокатското възнаграждение е под минималния предвиден размер в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Предвид изложеното, съобразно изхода от спора, своевременно релевираното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалната им направа, в полза на И.З.К. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 450 лева, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Предвид изложените съображения, молбата се явява основателна, поради което постановеното въззивно решение подлежи на изменение в частта за разноските, чред допълването му с осъждането на Прокуратурата за сумата от 450 лв. - адвокатско възнаграждение в полза на молителя - И.З.К..

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1, пр.1 ГПК, решение № 94/27.09.2019 г., постановено по в.гр.д. № 338/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд  В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ, като ДОПЪЛВА същото със следния текст:

„ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.З.К., ЕГН: ********** сумата от 450 лева, представляваща сторените от последния разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за  въззивното производство“.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.