Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

94

27.09.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                   Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор: Владимир Чавдаров

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 338 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №338/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България против решение №110 от 10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 472/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд в осъдителната му ЧАСТ, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на  И.З.К.  на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди  в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума считано от  12.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  12.03.2018 г.   до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на   393,52лв. и е осъден да заплати по сметка на ШОС на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ направените по делото разноски за експертизи в размер на 1 010 лв. направени при условията на чл.9а от ЗОДОВ.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в осъдителната му част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на исковете, евентуално – за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен правен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди стоящи в пряка връзка с незаконното обвинение, както и такива за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, който бил и завишен. Прокуратурата е настоявала, че присъденото обезщетение за имуществени вреди е неправилно определено, доколкото съдът не уважил възражението за прекомерност на платеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение при наличие на предпоставките за това.

И.З.К., чрез адв. С.С., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователността й е молил за отхвърлянето й.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди до претендираните размери.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала съответно въззивната жалба и отговора.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Шуменския окръжен съд е било образувано по искова молба на И.З.К., с която срещу Прокуратурата на Република България в качеството й на процесуален субституент на държавата са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумите: - 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.206 ал.1 от НК по наказателно производство ДП №345/2015г. по описа на РУ гр.Велики Преслав, приключило с оправдателна присъда № 37/29.11.2017 г. по нохд № 10/2017 г. на Шуменския районен съд, потвърдена с решение № 25/12.03.2018 г. по внохд №28/2018 г. на Шуменския окръжен съд, влязла в сила на 12.03.2018 г.; - 4 900 лв. представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от същото незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан; - законни лихви върху двете обезщетения от 29.09.2015 г. до окончателното им изплащане.

С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им.

С решението си окръжният съд е уважил исковете до размер на сумата от 6 000 лв. за неимуществени вреди и до размер на сумата от 3 000 лв. - за имуществените вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законите лихви върху двете от 12.03.2018 г. (влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното им изплащане, като за горниците до претендираните суми за обезщетенията и за част от периода на претендираната лихва е отхвърлил исковете.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, по която страните не са навели оплаквания: На 01.11.2016 г., с постановление на разследващ полицай при РУ гр.Велики Преслав по ДП№345/2015г. по описа на РУ гр.Велики Преслав,  ищецът И.З.К. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 206 ал.1 от НК за това, че е присвоил посочените в постановлението чужди движими вещи. Със същото постановление му е била взета най-леката мярка за неотклонение - "подписка". Към този момент К. е бил на 64 години и до този момент не е бил осъждан. Престъплението (обсебване), за което той е бил привлечен като обвиняем, е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК, като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Предвид несъгласието на К. да му бъде направена полицейска регистрация, такава чрез дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК – профил, е била постановена за принудително извършване с разпореждане № 1139/07.12.2016 г. на Районен съд Велики Преслав в производство по чл.68, ал.5, пр.2 от ЗМВР. По внесения от прокуратурата обвинителен акт, във Великопреславския районен съд е било образувано НОХД №10/2017г., по което с присъда №37 от 29.11.2017 г. ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, и оправдан. Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда пред Шуменския окръжен съд, където по образуваното ВНОХД №28/2018 г., с решение №25/12.03.2018 г. съдът е потвърдил оправдателната присъда на К..

Съгласно епикриза от 20.06.2011 г. издадена от „МБАЛ-Шумен” АД, години преди наказателното производство ищецът е претърпял мозъчен инфаркт, като съгласно експертно решение №1516/8.07.2013г. на ТЕЛК, той е с намалена работоспособност от 90%. Това се потвърждава и от заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза. Според вещите лица, И.К. е преживял през 2011 г. исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средно-мозъчна артерия с десностранна централна хемипареза в умерена степен и дизартрия с леко ограничена комуникация. Към деня на експертизата неврологичният му статус е с трайни отклонения от нормата, вследствие този преживян мозъчен инфаркт, за което той провежда медикаментозно лечение. Според експертите, заради преживяния мозъчен инфаркт, К. не е разполагал с личностовия ресурс, копинг стратегии и буфери за справяне в ситуацията във воденото срещу него наказателно производство и са се появили симптоми, сочещи нарушена адаптация. Събитията, които той е преживял като уронващи достойнството му, са довели до дистрес, а състоянието се е изявило в тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне, ограничаване на контактите. Актуалното състояние на К. към момента на съдебнопсихиатричното и психологично освидетелстване не носи признаци на психично разстройство. Поведението му е подредено, съзвучно, а описаните нарушения на когнитивните процеси и емоциите са единствено изводими от преживяния мозъчен инцидент през 2011 год. и не са следствие на воденото наказателно производство. Няма данни за мисловни разстройства. В съдържателен план са водещи интерпретациите на правните действия, довели до преживявания на недоволство, засегнато достойнство, безсилие в опитите за справяне със ситуацията. Липсват активни психопагалогачни феномени. Функционирането му в социума към настоящия момент е относително пълноценно, носещо удовлетворение и без признаци на адаптационни нарушения, макар че все още не отговаря на личностовите потребности на лицето и познатата отпреди събитието лична себеоценка. Ищецът е посетил само веднъж психиатър и то е след приключване на наказателното производство, като лекарят му е направил диагностична оценка за смесено тревожно-депресивно разстройство. Предписаната терапия ищецът приемал в рамките на два месеца, след което поради положителния й ефект, той я прекратил самоволно.

Негативните емоционални преживявания на ищеца са доказани с показанията на свидетелката Пепа Йорданова, която като съжителстваща с ищеца има преки и непосредствени впечатления за тези данни. Макар и в близки отношения с К., показанията на свидетелската следва да бъдат кредитирани, защото те са ясни, последователни, детайлни, кореспондират на данните от съдебно-медицинската експертиза и се подкрепят от житейската логика за обичайно преживяваното в подобна ситуация от човек в зряла възраст с житейски опит и неопетнена репутация. Според свидетелката Йорданова, ищецът преживял тежко незаконното обвинение от 2016 г., което продължило около две години и станало известно както в гр.Смядово, където се водело разследването, така и сред познатите му в гр.Шумен. К. започнал да вдига кръвно, сринал се от тревоги, че цял живот е работил, а ще влезе в затвора, притеснявал се и това ангажирало изцяло съзнанието му, изпаднал в депресия, станал много апатичен, изгубил интерес към работата и творчеството си като дърворезбар, не бил вече същия човек, говорел само за делото и проблемите си, ходил на психиатър и пиел лекарства.

Така доказаните по делото вреди, претърпени от ищеца са обичайните такива, като други вреди от незаконното наказателно производство, той не е доказал (а и не е твърдял).

Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, по което същият е бил оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищеца  вреди следва да се има предвид, че отговорността на Прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на Прокуратурата, действаща като процесуален субституент на държавата е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда, поради което и оплакванията на Прокуратурата във въззивната й жалба в тази насока са неоснователни.

В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, причинени на ищеца от повдигнатото и поддържано обвинение по чл. 206 ал.1 от НК, по което той е оправдан. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:

От една страна съобразява, че наказателното производство срещу ищеца е продължило от 01.11.2016 г. (привличането му като обвиняем) до 12.03.2018 г. (влизане в сила на оправдателната присъда), т.е. малко повече от година и четири месеца, който срок не е продължителен и е напълно разумен за производството. В същото време, обаче срокът представлява немалък период от живота на ищеца – човек на 64 години, в зряла възраст, с житейски опит и неопетнена репутация, в който той е бил подложен на стреса от наказателното преследване, страха от неизвестността за изхода му и неудобствата от накърняване на личното му достойнство. Следва да бъде отчетено също, че повдигнатото обвинение е за „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 НК и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за повече от пет години. Наказателното производство се е отразило негативно в емоционалната сфера на К., като то е представлявало стрес за него със състояние на тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне и с ограничаване на контактите. От друга страна, обаче следва да бъде отчетено, че интензитетът на тези преживявания е бил функция и от претърпяния от ищеца години по-рано мозъчен инсулт. Освен това засегнат е бил, но не в голяма степен, обичайният му начин на живот, като незаконното обвинение му е причинило обичайните в подобна ситуация негативни преживявания и не е довело до увреждания с трайни последици за психичното му състояние, нито се е отразило трайно на здравословното му състояние, освен отчетеното повишаване на кръвното налягане. Наказателното преследване не е довело до никакви трайни негативни последици в живота на К.. Наложената му мярка за неотклонение „подписка“ е била най-леката и също не е ограничила правата му и не му е създала неудобства. Все в насока за обосноваване на размер на обезщетението около този за обичайните вреди е и обстоятелството, че делото е водено в съда на две инстанции и ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, като няма данни по делото и за широк негативен обществен отзвук на наказателното производство, нито за социална изолация и за отдръпване на близки и познати.

Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните данни по делото за характера и вида на негативните последици върху личността на ищеца, както и че претърпените от него вреди и техният интензитет са около обичайно търпяните такива в подобни случаи и като съобрази стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход на едно лице за 2018 г. е в размерна 6 013 лв.), както и съдебната практика в сходни случаи намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 6 000 лв. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.). Затова, като е присъдил обезщетение в размер на сумата от 6 000 лв., окръжният съд е постановил правилен в обжалваната част съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва в тази част да бъде потвърден.

По въззивната жалба срещу решението, с което е уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 3 000 лв.:

      Заплатените в рамките на наказателното производство възнаграждения за осъществяваната правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с обвиненията в престъпление, по което ищецът е оправдан съставляват понесени от него имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно производство и те следва да бъдат присъдени. Същите са доказани в претендирания общ размер от 3 000 лв., от които сумата от 1 200 лв., заплатено възнаграждение за защита по ДП№345/2015г. на РПУ Велики Преслав, сумата от 1200 лв. за защита по НОХД №10/2017г. по описа на ВПРС и сумата от 600 лв. за защита по ВНОХД №28/2018г. по описа на ШОС, всички доказани с приложените договори за правна защита и съдействие №1751 от 1.11.2016г., №1770 от 8.03.2017г., №1771/8.03.2017г. и №1820/2.02.2018 г. и със заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Възражението на ответника за прекомерност на платените адвокатски хонорари е неоснователно, тъй като макар и в размери над минималните съгласно чл.13 т.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (минималният адвокатски хонорар по досъдебното производство е в размер на 800 лв., като ищецът е заплатил такъв в размер на 1200 лв. , а минималният размер за съдебното производство пред ВПРС е в размер на 800 лв., като ищецът е заплатил такъв в размер на 1200 лв., и в размер на 600 лв. за производството пред ШОС), действителната правна и фактическа сложност на делото по досъдебното и съдебното производство и с оглед вида и тежестта на обвинението, включително и очакваните и положени усилия и труд на адвоката, в т.ч. и проведените с участие на адвоката процесуални действия счита, че уговорените и заплатени адвокатски хонорари не са прекомерни и следва да се присъдят в пълния им размер от общо 3 000 лв. В този смисъл, като е достигнал до идентичен извод, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който в тази част също следва да бъде потвърден.

Предвид изпадането в забава на ответника от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 12.03.2018 г., от този момент следва да се присъдят и законните лихви върху двете обезщетения, както правилно е сторил и окръжния съд.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, решението на окръжния съд подлежи на потвърждаване и в частта на присъдените разноски в производството пред първата инстанция. За въззивното производство разноски не са сторени и не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №110 от 10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 472/2018 г. по описа на Шуменският окръжен съд, в осъдителната му ЧАСТ, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на  И.З.К.  на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,  в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  12.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 393,52 лв., както и в ЧАСТТА с която Прокуратурата е осъдена да заплати по сметка на ШОС на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ направените при условията на чл.9а от ЗОДОВ по делото разноски за експертизи в размер на 1 010 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: