ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                       438     /   10.07.2014                                  гр. Варна

 

Апелативен съд - Варна                                 Гражданско отделение

На   09 юли                                                                          2014 год.

в закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                  ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

         Като разгледа докладваното от съдията С. Илиева в. ч. гр. дело № 339 по описа за 2014 година.

Производството е по чл. 278 от ГПК.

„Електро Банч” ЕООД-Варна чрез пълн. си адв. К. Б. и Г. Ч. обжалва определението на Варненския окръжен съд № 1606 от 02.06.2014 г., с което производството по гр. д. № 1236/2014 г. е прекратено. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението и се моли то да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Производството по първоинстанционното дело е прекратено поради недопустимост на предявения иск по съображения, че отговорността на ответниците не можела да се ангажира на основание чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ; обезщетение по ЗОДОВ не можело да се търси преди да е изчерпана възможността чрез извънредни способи по предвидения ред да бъде отменено влязлото в сила решение на Върховния адм. съд, пред когото ищецът не се е позовавал на нарушение на правото на ЕС; предявеният иск представлявал искане за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. 

Видно от подадената ИМ ВОС е бил сезиран с осъдителен иск  срещу Върховен административен съд и НАП-София за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца „Електро Банч” ЕООД-Варна сумата от 65 332,81 лева, представляваща размер на причинените му имуществени вреди, произтичащи от непризнат данъчен кредит по издадени от преките доставчици фактури и наложеното му по ЗКПО задължение, ведно с лихвите от влизане в сила на решението на Върховния административен съд по адм. Д. № 8571/2012 г., с което е потвърден съставения от Директора на Дирекция ОУИ при ТД на НАП-Варна на ищцовото дружество РА № 031001169/18.05.2010 г. Ищецът обосновава отговорността на ответниците с нарушаване на принципа за лоялно сътрудничество – чл. 4 § 3 от ДЕС, чл. 7 от Конституцията на РБ, вр. със ЗОДОВ. В обстоятелствената част на ИМ ищцовото дружество твърди, че с решение № 3414/12.03.2013 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 8571/2012 г. е потвърден горепосочения РА, като по този начин е допуснато нарушение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в резултат на което поради непризнатия данъчен кредит е претърпяло претендираните имуществени вреди. Както в исковата молба, така и в настоящата частна жалба не са изложени твърдения, че решението на ВАС е отменено  или е прогласено за нищожно. В същата подробно са цитирани решения на СЕС, с които съдът не се е съобразил. Към ИМ не са приложени съставения ревизионен акт и постановените от административните съдилища /Варненския административен съд и Върховния административен съд/ съдебни актове. От извършената от ВОС и от настоящия съдебен състав служебна справка в деловодната система по адм. д. № 8571/2012 г. на Върховния АС, образувано по касационна жалба на „Електро Банч” ЕООД, се констатира, че Върховният административен съд се е произнесъл с окончателен акт /Р. № 3414/12.03.2013 г./. 

От изложеното в ИМ следва извода, че претендираното обезщетение е за имуществени вреди, причинени на ищеца солидарно от адм. орган – НАП и от правозащитен орган – Върховния адм. съд, постановили актове в нарушение на правото на ЕС – Директива 2006/112/ЕО. Законодателят не е предвидил процесуален ред за разглеждане на искове, отнасящи се до отговорността на държавата за вреди в случаите, когато са допуснати нарушения на правото на ЕС от държавен орган. Най-близкият процесуален ред за уреждане на тези отгошения е този по специялния закон – ЗОДОВ. Претенцията на ищеца обаче, не попада в нито едно от изброените в ЗОДОВ материално-правни основания за търсене отговорността на Държавата от незаконни актове или действия на нейните органи, обявени за такива по съответния ред /чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ/. В чл. 7 от Конституцията на РБ се урежда задължението на държавата да обезщети вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни длъжностни лица. Тази норма е с непосредствено действие и с по-широк обхват от този на ЗОДОВ и съдът е длъжен да разгледа исковете, основани на норми с директен ефект, с които са сезирани. Тъй като в конкретния случай е налице колизия между силата на пресъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт и инициирана отговорност на държавата за нанесени вреди от съд поради нарушаване на правото на ЕС, принципът на сътрудничество не изисква преразглеждане или обезсилване на окончателното съдебно решение, което противоречи на правото на ЕС. Силата на пресъдено нещо на решението е с приоритет, но държавата може да бъде отговорна и в този случай за нанесените от съдилищата вреди поради нарушаване на правото на ЕС (С-224/01).

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема предявеният иск за допустим, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия при редовност на исковата молба.

 Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТМЕНЯВА определението на Варненския окръжен съд № 1606 от 02.06.2014 г., с което производството по гр. д. № 1236/2014 г. е прекратено.

          ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         2.