Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   №  35/12.03.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                 ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 34 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. М.М. ***, в качеството му на процесуален представител на въззивника ЕТ”Диватон-Д.Д.”***, срещу решение № 65/23.10.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 257/2011 година, с което производството е прекратено за първите четири от исковете срещу Х.С.Х. и съпругата му И.Й.Х.,***, поради недопустимост по смисъла на чл.299 от ГПК, а за петия иск (относно частичния иск от 50000.00 лева) то е прекратено спрямо съпругата И.Х. и е отхвърлен, като неоснователен спрямо съпруга  Х.Х.. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на  обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи исковете в пълен размер, ведно със законната лихва от завеждането на делото, като  присъди и разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещните страни-въззиваемите Х. и И. Х. са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към неговите мотиви досежно прекратяването на производството поради формирана СПН по отношение на първите четири иска, както и по отношение на отхвърлянето на петия иск (за сумата 50000.00) лева спрямо въззиваемия Х.Х., като се има предвид и следното:

1.Относно правното основание на предявените искове:

Предявените от въззивника претенции, първоначално само като възражения за прихващане в производството по сметките по делото за делба на процесния имот, а в последствие след постановяване на решение по делбеното дело, заявени като обективно и субективно съединени искове, са от облигационен характер, но почиват не на договор или деликт, а на упражняване на права върху съсобствена вещ. В този смисъл дадената от РОС квалификация на исковете е правилна - чл.30, ал.3 от ЗС.

2.Относно приложимия закон ГПК - нов или ГПК - стар:

Първоначално претенциите по петте иска са били предявени като възражение за прихващане в производството по сметките по делбеното дело, но тези възражения са претърпели многократно прередактиране, поради което Апелативния съд приема, че начален момент на тяхното предявяване е 20.10.2009 година (л.332-л.334 от делбеното дело) - виж л.16 от делото на РОС (влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 134/2011 година по делбата). Тяхното отделяне от делбеното производство, макар и да е станало едва с постановяване на решението на РОС по в.гр.д.134/2011 година, то началния момент е този посочен по-горе, поради което към този момент приложим е новия ГПК. Нещо повече, трансформирането на възражението за прихващане в иск (ове) е станало още по-късно и следователно правилно производството е развито по новия ГПК.

3.Относно формираната сила на присъдено нещо спрямо първите четири иска с влязлото в сила решение по гр.д.№ 988/2005 година на РРС и в.гр.д.№ 134/2011 година на РОС (за делбата на бензиностанцията ):

По делото е безспорно, че първите четири от претенциите на въззиника (за авансовия наем от 38000.00 лева, за паричната равностойност на бензин за 4860.19 лева, за  ремонт на съоръженията на бензиностанцията в размер на 6950.00 лева и за разходи за охрана, заплати, осигуровки и прочее в размер на 20234.65 лева) са били предмет на  разглеждане и изследване в производството по сметките  по делбеното дело. В крайна сметка след влизане в сила на решението на РОС по в.гр.д.№ 134/2011 година настоящият въззивник е осъден да заплати на  първия от въззиваемите - на Х.Х.  сумата от 133896.00 лева, представляваща неговата част (1/2) от ползите (печалбата) от експлоатацията на бензиностанцията по договорите за дружество между тях от 1995 и 1998 година. От назначената по настоящето дело  ССЕ се установява , че горните претенции, в качеството им на разходи, са участвали  във формирането на крайния финансов резултат-печалбата от дружеството за посочения период 1995-2004 година.Това на практика означа, че ако тези суми не са били взети предвид от експертизата по делбеното дело, то с тяхната стойност щеше да се завиши крайният финансов резултат-в случая печалбата, а това от своя страна да доведе до завишаване на претенцията за припадащата се на съсобственика Х. печалба. Следователно, в процесния случай по косвен път е формирана сила на присъдено нещо за тези суми и правилно РОС е приел, че производството за тях е недопустима и го е прекратил на основание чл.299 от ГПК, тъй-като е налице идентичност на предмета на делото в тази част  и страните (съпругата И.Х. по презумпция на СК е съсобственик наравно със съпруга си Х.).

По изложените съображения правилно в тази част производството по делото е прекратено на основание чл.299 от ГПК.

3.Относно сумата от 50000.00 лева:

Тази претенция също е предявена спрямо двамата съпрузи-въззиваемите. В процеса те имат качеството на задължителни другари, поради което неправилно РОС е приел, че спрямо съпругата производството е недопустимо. Напротив, както заради качеството им на задължителни другари, така и заради пасивната солидарност в случая е трябвало РОС да се произнесе по същество на спора и спрямо съпругата И.Х..

От друга страна, правилно РОС е приел, че съпругът Х.Х. не може да носи отговорност за това, че  е предявил иск за делба и то след изтичане на срока за дружество по втория договор от 1998 година, действал до 2004 година. Следователно правилно този иск е бил отхвърлен.

По изложените съображения в тази част обжалваното решение следва да се потвърди в отхвърлителната му част спрямо съпруга Х.Х. и да се отмени в прекратителната му част спрямо съпругата И.Х., като и спрямо нея иска бъде отхвърлен, като неоснователен.

 Правилно при този резултат РОС не се е занимавал с произнасяне по възраженията на въззиваемите за прихващане - те имат само отбранителен характер доколкото бъдат уважени претенциите срещу тях.

При този изход на делото разноски за въззивника не се присъждат, а въззиваемите не са направили такива за настоящата инстанция.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/23.10.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 257/2011 година в частта, в която производството по делото е прекратено на основание чл.299 от ГПК по отношение на предявените  от ЕТ”Диватон-Д.Д.”*** срещу Х.С.Х. и И.Й.Х.,***, искове за заплащане на сумите 38000.00 лева, 4860.19 лева, 6950.00 лева и 20234.65 лева, в частта, в която е отхвърлен иска на същия едноличен търговец срещу Х.С.Х. *** за заплащане на сумата 50000.00 лева, като частичен иск от сумата 192790.00 лева, както и в частта на присъдените разноски в полза на Х. и И. Христови.

ОТМЕНЯ горепосоченото решение на РОС в частта, в която е прекратено производството по предявения от ЕТ”Диватон-Д.Д.”*** срещу И.Й.Х. *** иск за  заплащане на  сумата от 50000.00 лева, като частичен иск от 192790.00 лева, представляваща обезщетение в размер на пазарната стойност на допуснатия до делба имот-бензиностанция, като процесуално недопустим и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ”Диватон - Д.Д.”***  срещу И.Й.Х. *** за заплащане на сумата 50000.00 лева, като частичен иск от 192790.00 лева, представляваща обезщетение в размер на пазарната стойност на допуснатия до делба имот-бензиностанция, дължима на основание чл.13 от договор от 05.01.1998 година, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.