ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

51

 

Гр.Варна,26. 01.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 26.01.2018 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова  

                            Мария Маринова

                                                    

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 34 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 34/2018 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на Д.П.С., подадена чрез адв.М.Т., против определение № 3021 от 21.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2344/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната жалбата му с вх.№ 20950 от 11.10.2017 г. против действия на частен съдебен изпълнител З. Д., постановени по изпълнително дело № 20178080400652, представляващи определяне на разноски по изпълнителното дело и налагане на запор върху вземанията му в качеството му на взискател по изп.д.№ 20178080400616 по описа на ЧСИ З. Д. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно  - незаконосъобразно по изложени съображения за допустимостта на производството пред окръжния съд, предвид подаване на жалбата в преклузивния едноседмичен срок, като е молил за отмяната му.

„Юнион корект“ АД не е подал отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима. Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано по молба на взискателя „Юнион корект“ АД за събиране на парично задължение. На 28.09.2017 г. той е получил покана за доброволно изпълнение с изх.№ 27850/28.09.2017 г., в която е посочено задължението му в размер на „92 350,47 лв., от които 75 647,37 лв. неолихвяеми мземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 8 381,13 лв. присъдени разноски, 2 300 лв. разноски по изпълнителното дело, 6 021,97 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ“.Със същата длъжникът е уведомен и за наложен запор върху вземанията му по изп.дело № 20178080400616 по описа на ЧСИ З.Д., рег.№ 808, район на действие ОС – гр.Варна. В същата покана изрично е посочено, че с постановление на съдебния изпълнител от 28.09.2017 г. са приети разноски в размер на 2 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, както и че постановлението може да бъде обжалвано. С постановление от 02.10.2017 г., въз основа на молба на взискателя от 02.10.2017 г., съдебният изпълнител е присъединил и вземания на същия взискател срещу длъжника въз основа на удостоверение по изп.дело № 20138070400261 на ЧСИ Н. Д.за сумата от 5 500 лв., дължими към 02.10.2017 г. и е наложил в същия ден запор върху всички вземания на длъжника в качеството му на взискател по изп.дело № 20178080400616 по описа на ЧСИ З. Д. до погасяване на задължението към взискателя. Присъединяването на вземанията от 02.10.2017 г. и запорът от 02.10.2017 г. са  съобщени на длъжника на 04.10.2017 г. По молба на длъжника от 03.10.2017 г., съдебният изпълнител е издал удостоверение изх.№ 28480 от 03.10.2017 г. за размера на дълга му към 02.10.2017 г., като в същото е посочил и разноски по изпълнителното дело, както следва: „дължими към взискател: разноски по изпълнителното дело – 3000 лв.; внесени от взискателя авансови такси по тарифата към ЗЧСИ – 174 лв., от които всяка конкретна такса е посочена по дата, основание и размер в таблица; дължими към ЧСИ – такси по тарифата към ЗЧСИ -  6 435,97 лв., от които всяка конкретна такса е посочена по дата, основание и размер в таблица. Удостоверението е връчено на длъжника на 04.10.2017 г.

В жалбата си пред окръжния съд, длъжникът е оспорил дължимостта на разноските изобщо, както и налагането на запор върху вземанията му по изп.дело № 20178080400616 по описа на ЧСИ З. Д., като е направил и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въпреки искането за отмяна изцяло на разноските е заявил признаване на задължение за част от таксите, съобщени с удостоверението от 03.10.2017 г. в размер на 480 лв. по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, като жалбата се подава съгл. чл. 436, ал. 1 от ГПК – в едноседмичен срок от съобщението.

В случая, частната жалба пред окръжния съд е била подадена от длъжника чрез ЧСИ на 11.10.2017 г.

Както е прието в т.2 от ТР 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК ВКС , на обжалване по реда на чл. 435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В мотивите е посочено, че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, защото в тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските. Освен това е изложено, че всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.

В случая, с поканата за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е определил размера на дължимите от длъжника разноски към този момент, които са били в размер на 2 300 лв. адвокатско възнаграждение и 6 021,97 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ. Както бе посочено, поканата за доброволно изпълнение в този случай също съставлява постановление за разноските и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението. Сочената от жалбоподателя неяснота по отношение начина на определянето на разноските съставлява и основание за обжалването му, но не лишава акта от характер на постановление за разноските. Затова по отношение на определените с поканата за доброволно изпълнение разноски, съобщени на жалбоподателя на 28.09.2017 г. жалбата на длъжника, подадена на 11.10.2017 г. се явява просрочена. Такава е и жалбата срещу насочването на изпълнението – наложения запор върху вземанията му по друго изпълнително дело, съобщен му също на 28.09.2017 г. В частта, обаче на жалбата срещу постановлението за разноските, определени към 02.10.2017 г. и представляващи допълнителни такива, извън разноските от 28.09.2017 г. по поканата за доброволно изпълнение, съобщени на длъжника на  04.10.2017 г. с връчване на удостоверението за дълга от 03.10.2017 г., както и в частта срещу запора за вземанията му по друго изпълнително дело, наложен по присъединеното на 02.10.2017 г. вземане на взискателя от 5 500 лв., частната жалба се явява в срок и е допустима. Т.е. допустимите за разглеждане разноски представляват разликата между определените в поканата за доброволно изпълнение от 28.09.2017 г. - 2 300 лв. адвокатско възнаграждение и 6 021,97 лв. такси по Тарифата (общо 8 321,97 лв.) и общо посочените и определени глобално такива към 02.10.2017 г. (с включване и на тези от 28.09.2017 г.) по удостоверението за размера на дълга от 03.10.2017 г. – 3 000 лв., 174 лв. – внесени авансово такси от взискателя и 6 435,97 лв. дължими към ЧСИ (общо 9 609,97 лв.). Т.е. частната жалба срещу постановлението за разноските е в срок и подлежи на разглеждане за сумата от 1 288 лв., включваща: сумата от 700 лв. (разликата между 3000 лв. и 2 300 лв. разноски за адвокатски хонорар); 108 лв. авансово внесени такси от взискателя от 02.10.2017 г.  по т.11, т.6, т.5 и т. 9 от Тарифата и 480 лв. дължими към ЧСИ такси от 02.10.2017 г. по т.26 от Тарифата.

Следва да бъде посочено, че нередовността на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител по отношение на некореспондиращото с искането до окръжния съд признание на част от разноските от 480 лв. по т.26 от Тарифата следва да бъде поправена по реда на отстраняване на нередовностите й от окръжния съд, като също по този ред следва да бъде уточнено и евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед изложените съображения и поради липсата на пълно съвпадане на изводите на окръжния съд с тези на настоящата инстанция, обжалваното определение следва да бъде частично потвърдено (досежно прекратяването на производство в частта на жалбата срещу постановлението за разноските от 28.09.2017 г. в ПДИ  - 2 300 лв. адвокатско възнаграждение и 6 021,97 лв.такси по Тарифата) и за запора от 28.09.2017 г. и частично отменено с връщане на жалбата за разглеждане от окръжния съд (в частта на прекратяването срещу постановлението за разноските от 02.10.2017 г., обективирано частично в удостоверението за  размера на дълга от 03.10.2017 г. в общ размер от 1 288 лв. (посочени по-горе 700 лв., 108 лв. и 480 лв.) и срещу запора на вземането на длъжника от 02.10.2017г.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3021 от 21.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2344/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по в.гр.д. № 2344/2017 г. по описа на ВОС и е върната жалбата на Д.П.С. срещу постановлението на ЧСИ за разноските от 28.09.2017 г., обективирано в ПДИ и включващо: - 2 300 лв. адвокатско възнаграждение и 6 021,97 лв. такси по Тарифата и срещу запора от 28.09.2017 г. върху вземането на длъжника в качеството му на взискател по изп.дело № 20178080400616 по описа на ЧСИ З. Д., съобщен с ПДИ.

ОТМЕНЯ определение № 3021 от 21.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2344/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по в.гр.д. № 2344/2017 г. по описа на ВОС и е върната жалбата на Д.П.С. срещу постановлението на ЧСИ за разноските от 02.10.2017 г., обективирано частично в удостоверението от 03.10.2017 г. за  размера на дълга за сумата от 1 288 лв., включваща: сумата от 700 лв. (разликата между 3 000 лв. и 2 300 лв. разноски за адвокатски хонорар); 108 лв. авансово внесени такси от взискателя от 02.10.2017 г.  по т.11, т.6, т.5 и т. 9 от Тарифата и 480 лв. - дължими към ЧСИ такси от 02.10.2017 г. по т.26 от Тарифата,  както и срещу запора от 02.10.2017 г. върху вземания на длъжника в качеството му на взискател по изп.дело № 20178080400616 по описа на ЧСИ З. Д. и ВРЪЩА делото в тази част на окръжния съд за разглеждане на жалбата.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: