Р Е Ш Е Н И Е

138

гр.Варна, 25.09.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№341/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена от З.З.З. въззивна жалба против решение №644/02.04.2015г., постановено по гр.д.№1527/14г. по описа на ВОС, гр.о., с което е унищожен договор за дарение на апартамент № 15, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.705.1.12, находящ се на 5 етаж, вход „Б" в сграда с идентификатор 10135.1501.705.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.705, с административен адрес гр.Варна, ул. „Стара планина"№2, вх.„Б", ет. 5, с площ от 79,30 кв.м., състоящ се от: две спални, две бани-тоалет, два балкона, кухня, трапезария с кухненски бокс, хол, коридор, самостоятелна сушилня, при съседи: на същия етаж-самостоятелен обект № 13, под обекта - самостоятелен обект № 28, над обекта-самостоятелен обект № 16, ведно с изба №1, с площ от 4,95 кв.м., без посочени граници по предходен документ за собственост, ведно с 4,4491 % идеални части, равняващи се на 12,52 кв.м. идеални части от общите части на сградата, както и 10 кв.м. идеални части от мястото, върху което е изградена сградата, цялото с площ от 254 кв.м. по акт за собственост, а по скица 281 кв.м., съставляващо по акт за собственост УПИ VII-7 в кв. 319 по плана на 9 подрайон на гр. Варна, а по кадастралната карта на гр.Варна представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1501.705, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване високо застрояване, без стар идентификатор, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 10135.1501.972, 10135.1501.704, 10135.1501.702, 10135.1501.703 и 10135.1501.706, обективиран в н.а. № 179, т. II, peг. № 4591, дело 173 от 2014 г. на нотариус с peг. № 363, който нотариален акт е вписан като акт № 183, т. XXIV, дело № 5039/2014 г., вх.рег. № 9980 от 19.05.2014 г. в АВ - гр. Варна, на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.32, ал.1 от ЗЗД, по иска на Ж.Х.Р., чрез неговия настойник и законен представител Н.З.Р.; З.З.З. е осъден да предаде на Ж.Х.Р., чрез неговия настойник и законен представител Н.З.Р., владението на апартамент №15, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.705.1. 12, находящ се на 5 етаж, вход „Б" в сграда с идентификатор 10135.1501.705.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.705, с администра - тивен адрес гр.Варна, ул.„Стара планина", №2, вх. „Б", ет. 5, с площ от 79,30 кв.м., състоящ се от: две спални, две бани-тоалет, два балкона, кухня, тра- пезария с кухненски бокс, хол, коридор, самостоятелна сушилня, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект № 13, под обекта - самостоятелен обект № 28, над обекта - самостоятелен обект № 16, ведно с изба № 1, с площ от 4,95 кв.м., без посочени граници по предходен документ за собственост, ведно с 4,4491 % идеални части, равняващи се на 12,52 кв.м. идеални части от общите части на сградата, както и 10 кв.м. идеални части от мястото, върху което е изградена сградата, цялото с площ от 254 кв.м. по акт за собственост, а по скица 281 кв.м., съставляващо по акт за собственост УПИ VII-7 в кв. 319 по плана на 9 подрайон на гр. Варна, а по кадастралната карта на гр.Варна представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1501.705, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - високо застрояване, без стар идентификатор, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 10135.1501.972, 10135.1501.704, 10135. 1501.702, 10135.1501.703 и 10135.1501.706, на основание чл.108 от ЗС, както и е осъден да му заплати сума в размер на 12 675 лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят.Претендират се разноски.

Въззиваемия Ж.Х.Р., в хода на производството поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник и законен предста -вител Н.З.Р., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея 07.07.2014г. ищецът Ж.Х.Р., в хода на производството пред първоинстан -ционния съд поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник и законен представител Н.З.Р., излага, че на 19.05.2014г. е сключил с ответника З.З.З. договор, обективиран в н.а.№179/ 14г. на нотариус с рег.№363, за дарение на собствения му недвижим имот, представляващ апартамент №15, находящ се в гр.Варна, ул.”Стара планина” №2, ет.5, вх.В, съставляващ по КККР, одобрени 2008г.,  обект с идентификатор 10135.1501.705.1.12.Твърди, че към момента на подписване на договора не е разбирал свойството и значението на извършваното от него и не е могъл да ръководи действията си следствие от заболяванията, от които страда: коровоатрофични промени и мултиинфарктна енцефалопатия.Моли горецитираният договор за дарение да бъде унищожен на осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД, както и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху процесния недвижим имот на осн. чл.108 от ЗС.

Ответникът З.З.З. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че към датата на сключване на атакувания договор ищецът е бил адекватен, могъл е да разбира и да ръководи действията си при осъществяване на намеренията си да се разпореди с процесния недвижим имот в полза на ответника.Разпоредителните действия са осъществени от ищеца напълно съзнателно и във връзка с обстоятелството, че дълги години ответникът се е грижил за ищеца, който няма роднини по права линия, а роднините му по съребрена линия не са пола -гали за него каквито и да било грижи и внимание до момента, до който не са узнали за сключения договор за дарение.В деня на сделката на ищеца, по него - во искане, е било направено изследване от лекар, специалист по психиатрия, който е потвърдил, че ищецът е в състояние да разбира и ръководи действията си.Твърди, че е невъзможно ищецът към момента на сключване на сделката да е страдал от деменция, а месец и половина по-късно да действа разумно, като предявява настоящите искове.

 Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и прило- жимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№179/19.05.2014г., Ж.Х.Р. е дарил на З.З.З. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №15, находящ се в гр.Варна, ул.”Стара планина” №2, ет.5, вх.В, съставляващ по КККР, одобрени 2008г., обект с идентификатор 10135.1501.705.1.12.Съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, положеният за дарител подпис в цитирания н.а. е изпълнен от Ж.Р..

Съгласно показанията на св.К.Великов същият познава Ж.Р. отпреди 1991г., контактите им зачестили след посочената година, а в периода 1994г.-1997г. са работили заедно, като и впоследствие до 2009г-2010г. са се виждали спорадично в СГКК-Варна.Виждал го е и през 2013г. и 2014г., т.к. живее в близост до неговия апартамент.Когато го срещнал през ранната пролет на 2013г.-месец април, му направило впечатление, че за първи път Ж.Р. не го познал.Свидетелят го извикал по име, а Р. го гледал с безумен поглед.Оттогава го е виждал 4-5 пъти.През пролетта на 2014г. бил в същото състояние - не го познавал, блуждаел докато свидетелят му говори, запуснат външен вид/до преди 2013г. имал много стегнат външен вид, винаги ходил с риза и сако/.През есента на 2014г. го срещнал в СГКК-Варна, когато Р. отново не го познал, като не познал и много от колегите си от агенцията, с които преди това е работил.

Съгласно показанията на св.Н.Р. Ж.Р. живеел сам.От преди 4-5 години започнали промени в психичното му състояние, първо с повтаряне на една и съща мисъл, впоследствие и промени в походката му.През лятото на 2013г., когато го посетила по повод рождения му ден, й направило впечатление, че апартаментът му е много мръсен, хладилникът бил празен, изключен, целият в мухъл, печката черна.Започнал да забравя, обърквал дати  и събития.В началото на месец май 2014г., когато го посетила, Р. бил мръсен, необръснат.Говорил за някакви младежи, който уж се грижили за него и го водили на лекар, но се оказало, че не е ходил при личния си лекар.Не е споделял, че те /З. и С./ живеят в апартаментите му под наем, напротив казвал е, че живеят без да плащат наем, защото му помагали в някои неща-смяна на крушки, носели му лекарства.З.З. й е казвал, че през месец април 2014г., когато за Великден е водил Р. в гр.Попово на гости при свидетелката, обикаляли много пъти града, защото Р. не е можел да си спомни къде е къщата/роден е в гр.Попово и като ученик е живял там/.

Съгласно показанията на св.Е.М. същата познава страните от месец юни 2013г.Р. й бил хазяин и живеел на шестия етаж, а З. живеел на третия етаж в една и съща кооперация.Всеки месец му е заплаща наем.Бил много коректен, всичко било написано и подготвено с бележки, не пази раз -писките за наема.Р. бил много ерудиран и динамичен човек, изглеждал много спретнат, винаги с панталон, риза, лъснати обувки.Апартаментът му бил чист и поддържан.З. му носил продукти, Р. си готвил сам.Не е забелязала промени във външния му вид, походката или поведението му до м.05.2014г.Не е завалял думи, не е имало случаи да не я познае.Р. и З. били в чудесни отношения.З. се грижил за Р., а той й е казвал, че иска да му препише част от имот и така да се отблагодари за грижите.

Съгласно показанията на св.М.Г. същата е живяла като наемател в имот на Ж.Р. от м.08.2013г. до м.08.2014г.В началото останала с впечатление, че З.З. му е син, толкова близки били отношенията ми, впоследствие разбрала, че не му е син.Плащала наема на Р. на ръка срещу разписка.Виждала е Р. последно през месец юни 2014г., когато изглеждал нормално, както и преди това.Говорил нормално, не се е обърквал, не е забравял, имал спретнат външен вид, апартаментът му също бил нормално подреден.

Съгласно заключението на СПЕ, изслушано пред първоинстанционния съд, данните от анамнезата, медицинската документация, вкл. изследванията, данните от психичния статус и някои от свидетелските показания дават основание да се приеме, че Ж.Р. е страдал към 19.05.2014г. и страда от мултиинфарктна деменция след преживени съдови инциденти, довели до снижение на интелектуално-мнестичните му възможности и нарушения на коровите функции.Съгласно заключението на комплексната СППЕ, изслушано пред настоящата инстанция, към 19.05.2015г. Ж.Р. е бил в състояние на тежка деменция.Състоянието му е хронично и с тенденция към постепенно и необратимо влошаване.През последната година дементният процес постепенно е преминавал от тежка в дълбока форма, при която трайно изчезват базисни психични функции като ориентация за време, зрително пространствени годности и паметови годности.Промяната настъпва стъпаловидно и постепенно. Двете заключения безпротиворечиво сочат, че към 19.05.2014г. въззиваемият е бил в състояние на тежка деменция, което го е лишавало от годността да раз -бира свойството и значението на постъпките си да ги ръководи, съответно да програмира последиците от тях и да се грижи за интересите си.

Двете заключения в обстоятелствените си части относно извършеното от вещите лица, психиатри, обследване на въззиваемия, съответно на 21.02.2015г. и на 22.08.2015г., кореспондират с показанията на първите двама от посоче -ните свидетели.Вярно е, че показанията на свидетелката Невянка Груева Ра -дославова следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с въззиваемия /роднина по сватовство на ищеца, съпруга на брат му/, но и ценени по този начин същите са кредитират като непротиворе -чиви с показанията на свидетеля М.Неговите показания са непосред -ствени и макар да не са базирани на чести срещи на свидетеля с въззиваемия в периода 2013г.-2014г./общо 5 срещи/, същите, предвид доброто познанство между тях, вкл. колегиални отношения,  очертават ясно настъпилата видима промяна в личността на въззиваемия, начиная 2013г.Показанията кореспонди - рат и със заключенията на вещите лица - към 21.02.2015г. Ж.Р. е психомоторно забавен, потиснат, леко тревожен, ориентиран за личност, неориентиран за място и време, със забавен по темп и беден речников фонд, апсихотичен мисловен процес, с понижена концентрация и внимание, емо - ционално лабилен, лесно манипулируем, инконтинентен, хипобуличен, инте - лектуално-мнестични възможности-силно снижени от органичен тип, а към 22. 08.2015г. е физически силно скован, с масковиден израз на лицето и изразена редукция на движенията.Силно увредена ориентация за време, умерено увредена ориентация за място, запазена ориентация за собствена личност.На въпроси отговаря след изразено латентно време и прекъсвания, трудно се ориентира за темата на разговора, емоционално е изравнен с тенденция към емоционална инконтиненция, волево е с тежка хипобулия, мисловният процес е примитивен, изпразнен от съдържание, намалени качествено интелектуалните и паметовите годности, силно нарушени пространствено-зрителните годности, манипулируем.Съгласно заключенията и съгласно обясненията на в.л. в о.с.з., съответно на 16.03.2015г. пред ВОС и 16.09.2015г. пред ВАпС, характерът на заболяването и начинът, по който то протича, изключват възможността деменция с такава тежка форма, която е следствие от множество съдови инциденти, да настъпи за период от 20-25 дни след сделката или до обследването.От друга страна, ако лицето е претърпяло допълнително голям съдов инцидент след датата на сделката - напр. голям инсулт, то това щеше да се отрази допълнително с външни белези, каквито в случая не се откриват. Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като изготвени след съвкупен анализ на представената по делото медицинска документация /амбулаторни листи, вкл. анализ на установените с тях заболявания и разговор с личния лекар на въззиваемия/, обследване на въззиваемия и събраните гласни доказателства.Факт е, че вещите лица са изследвали и представения с исковата молба документ-образно изследване/детекторна компютърна томография на главен мозък/ от 10.06.2014г. на въззиваемия, който първоинстанционният съд е отказал да приеме като доказателство по делото и съответно не е приет /липсва и искане за приемането му от страна на въззиваемия пред настоящата инстанция/, но видно от обясненията на вещите лица не този документ изгражда цялостната картина относно заболяването на въззиваемия, а само я допълва, като и без него, на база клиничните симптоми на болестта, установени с други доказателства по делото, заключението би било същото.

Показанията на свидетелката Е.М. съдът цени при условията на чл.172 от ГПК.Видно от представеното прокурорско постановление от 08.12.2014г. по преписка №14431/14г. по описа на ВРП е, че е била образувана преписка по жалба на Н.Р.З. против Е. С. М. след възникнал между тях скандал по повод пребиваването на Е.М. в апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.”Стара планина”№2, вх.Б, ет.4, ап.14 /собственост на Н.З./.Видно от същото постановление обясненията на Е. М. пред прокуратурата относно получавани разписки или квитанции при даване на наема на Р. се различават от дадените по делото показания.

Показанията на св.М.Г. от своя страна противоречат на показанията на св.М. и на изслушаните заключения на в.л.

Факт е и, че с решение от 06.11.2014г., постановено по гр.д.№1402/14г. по описа на ВОС, гр.о., влязло в сила на 16.12.2014г., Ж.Р. е поставен под пълно запрещение, като в мотивите е прието, че същият страда от мозъчна атеросклероза, смесена корова и подкорова съдова деменция, които заболя -вания, довели до слабоумие, не му дават възможност да са грижи за своите работи.

Съгласно цитираните СПЕ дълбоката деменция, от която Р. страда, е последица от мозъчно-съдова болест, която се е развивала стъпаловидно и постепенно, като е изключено от медицинска гледна точка състоянието, в което се намира, да настъпи рязко след 19.05.2014г.В тази връзка и съдът не кредитира показанията на св.Е.М. и М.Г. в частите им, съгласно които до м.06.2014г. Р. не показвал каквито и да било признаци на заболяване.

Възраженията на въззивника, че не е възможно към 19.05.2014г. Р. да страда от това заболяване, като същевременно да подава на 01.07.2014г. искова молба, действайки напълно разумно, съдът приема за неоснователни, т.к. видно е от една страна, че исковата молба е подадена чрез процесуален представител, който първоначално не е бил надлежно упълномощен, вкл. като ищец е била посочена и Н.Р. с твърдения, че исковете са предявени от нея само с оглед запазване на законните интереси на чичо й/впоследствие производството по отношение на нея е прекратено поради липса на процесуална легитимация/, а от друга, защото твърдението не се подкрепя от събраните по делото доказателства.Неоснователно е и възражението му, че следва да бъде обсъдено и направеното на 19.05.2014г. съдебно-психиатрично освидетелстване на въззиваемия от д-р Р.Б..Касае са за експертно заключение, което не е събрано пред съда по предвидения в ГПК ред, с оглед което и не следва да бъде ценено.Дори и, обаче да може да бъде ценено същото противоречи на заключенията на изслушаните по делото три вещи лица със съответната специалност.Неоснователно е и възражението, че след като дееспособността на въззиваемия е била проверена от нотариуса при сключване на атакуваната сделка на осн. чл.578, ал.4 от ГПК, то този факт установява, че същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното.Към датата на сключване на сделката Р. е бил дееспособен/не е поставен под запрещение/ и това е било проверено от нотариуса, но проверката на този факт не означава, че нотариусът е обследвал детайлно и психичното му състояние и така се е уверил, че Р. е в състояние да разбира свойст -вото и значението на извършеното, така щото да може да се грижи за своите права и интереси.

По изложените съображения съдът приема, че към 19.05.2014г. въззивае -мият, бидейки в състояние на тежка деменция, резултат от мозъчно-съдова болест, не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, предвид което и сключеният от него с въззивника договор е унищожаем на осн. чл.31 от ЗЗД.Предявеният иск за неговото унищожаване е основателен и следва да бъде уважен.

В резултат от уважаване на този констититутивен иск правното действие на сделката е отменено с обратна сила, предвид което страните дължат връщане на полученото по нея.Фактът, че въззивникът владее имота не се оспорва -изрично изявление на процесуалния му представител в о.с.з. на 09.03.2015г./. По същество твърденията на въззиваемия в исковата молба и уточняващата такава към нея обосновават претенция с квалификация по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, независимо от посоченото в тях основание на иска по чл.108 от ЗС, т.к. не са заявени твърдения, че към датата на подаване на исковата молба въззиваемият е собственик на имота на посочено придобивно основание/такова изоб -що не е посочвано/, а въззивникът го владее без основание като отказва да му го предаде.Така и първоинстанционният съд е приел, че се претендира предаването на владението върху имота само като следствие от унищожаване на атакувания с иска по чл.31 от ЗЗД договор, т.е. това е фактът, от който страната твърди, че черпи претендираното право, съответно и не е изследвал правото на собственост на въззиваемия.Постановил е решение, съответстващо на претенцията на страната, но с друга правна квалификация.Оплаквания обаче за неправилност на решението поради дадена от съда грешната материално -правна квалификация /неправилност поради противоречие с материалния закон/ по този иск не се съдържат във въззивната жалба, предвид което и съдът не се произнася по такива.Въведените оплаквания по този иск са следващи единствено от обусловеността му с първия иск, по които и съдът се е произнесъл.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея във въззивното производство разноски, които са в размер на 3 000лв., представляващи адв. възнаграждение.

  Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №644/02.04.2015г., постановено по гр.д.№1527/ 14г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА З.З.З. с ЕГН **********,*** да заплати на Ж.Х.Р. с ЕГН **********,***, поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник и законен представител Н.З.Р. с ЕГН **********, сумата от 3000лв., представляваща съдебно -деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: