РЕШЕНИЕ

 

71

 

гр.Варна,   13.05.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април, двехиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     МАРИЯ МАРИНОВА

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 342/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано след отмяна на решение № 37/12.03.2013 г. по гр.д.№ 33/2013 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение № 208/25.10.2012 г. по гр.д.№ 58/2012 г. на Окръжен съд-Шумен, както и в частта за разноските и делото е върнато за ново разглеждане в отменената му част.

          С решението си – в неотменената му част, Апелативен съд-Варна е обезсилил решение № 208/25.10.2012 г. по гр.д.№ 58/2012 г. в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от ППК „Начало”, с.Добри Войниково за сумата от 9496.00 лева – заплатена наемна цена за описани в диспозитива земеделски земи и за сумата от 3167.24 лева – законна лихва върху главницата за периода от 27.12.2008 г. до 27.12.2011 г. и е върнал делото за разглеждане на исковете по чл.49 от ЗЗД.

          С решение № 306/22.12.2014 г. по гр.д.№ 488/2014 г. Окръжен съд-Шумен се е произнесъл по исковете, предмет на решението в обезсилената му част, като ги е отхвърлил изцяло.

          Предмет на въззивното обжалване са жалби, подадени от ППК „Начало”, с.Добри Войниково:

1.     вх.№ 6817/29.11.2012 г. - срещу решение № 208/25.10.2012 г. по гр.д.№ 58/2012 г. в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.49 от ЗЗД срещу „Екани” АД, с.Трем и „Айсам” ЕООД, с.Трем за сумата от 57438.93 лева – вреди, изразяващи се в пропусната полза от реализацията на селскостопанска продукция /пшеница/ през стопанската 2006/2007 година.;

2.     вх. № 410/22.01.2015 г. - срещу решение № 306/22.12.2014 г. по гр.д.№ 488/2014 г. на Окръжен съд-Шумен, с което са отхвърлени исковете по чл.49 от ЗЗД, предявени от ППК „Начало”, с.Добри Войниково за сумата от 9496.00 лева – заплатена наемна цена за описани в диспозитива земеделски земи и по чл.86 от ЗЗД - за сумата от 3167.24 лева – законна лихва върху главницата за периода от 27.12.2008 г. до 27.12.2011 г.

Оплакванията в двете въззивни жалби са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете в посочените размери - солидарно по отношение на двамата ответници. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа жалбите.

В подадени писмени отговори пълномощникът на „Екани” АД, с.Трем и на „Айсам” ЕООД, с.Трем оспорва въззивните жалби и изразява становище за правилност на постановените решения в обжалваните им части.

Третото лице-помагач в процеса „Рема 103” ЕООД, гр.Шумен не изразява становище по въззивните жалби.

В частите, с които е отхвърлен иска по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лева – разходи за дискуване на 477 декара земеделска земя в масиви 003 и 004 в местн.”Гьолджика” и в отхвърлителната част по иска по чл.49 от ЗЗД за разликата от 57438.93 лева до предявения размер от 122854.00 лева – пропусната полза от нереализирана печалба от продажба на пшеница, решението по гр.д.№ 58/2012 г. не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на проверка от настоящата инстанция са постановени решения по обективно кумулативно съединени искове, предявени от ППК „Начало”, с.Добри Войниково срещу „Екани” АД и „Айсам” ЕООД за заплащане на: 1/.сумата от 9496 - заплатен наем за наети от кооперацията земеделски земи, представляващи 1187 дка, от които 477 дка в землището на с. Добри Войниково, местността „Гьолджика” – масиви 003 и 004 и 710 дка в местността „Еннери” – масиви 001 и 002 за стопанската 2006/2007 г.; 2/. сумата от 3167.24 лева – законна лихва върху главницата от 9496 лева за периода от 27.12.2008 г. – 27.12.2011 г. и 3/. сумата от 57438.93 лева – пропусната полза от нереализирана печалба от продажба на пшеница.

По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 57483.93 лева – пропусната полза от нереализирана печалба от продажба на пшеница, по който е постановено решение № 208/25.10.2012 г. по гр.д.№ 58/2012 г. на Окръжен съд - Шумен:

Твърденията в исковата молба са, че въпреки наличието на валидно сключени договори за наем на кооперацията с член-кооператорите за 1187 декара земеделски земи, от които за масиви 003 и 004 с площ от 477 декара в местн” Гьолджика” и масиви 001 и 002 с площ от 710 декара в местн. „Еннери”, ответниците обработвали без правно основание наетите земи.

Процесният период на изследване за установяване на пропусната полза от нереализирана печалба от продажба на пшеница поради твърдяното противоправно навлизане, респ. обработване на посочените 1187 декара земеделски земи от страна на въззиваемите се отнася за стопанската 2006/2007 година, т.е. от 01.10.2006 – 01.10.2007 година, съгласно посоченото в § 1, т. 3 от ДР от Закона за арендата в земеделието значение на понятието „стопанска година”.

Исковете са предявени солидарно срещу двете дружества с твърдения, че към момента на възникване на претенцията прекият причинител на вредите бил С.Н.Б., на когото двете дружества възложили да предприеме действия по обработката на земята.

Оспорвайки иска, ответниците твърдят недопустимост поради липса на основание за възникване на солидарна отговорност, както и поради факта, че към м.септември 2006 г. вторият ответник все още не е съществувал като юридическо лице и липсва пасивна легитимация по този иск; в условията на евентуалност твърдят неоснователност, тъй като ищецът е преотдал описаните площи на третото лице-помагач и не е доказал че пропуснатите ползи биха били сигурен негов доход. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност, а в условията на евентуалност – възражение за прихващане със сумата от 60000 лева – вреди.

По възражението за погасяване на иска по чл.49 от ЗЗД за пропуснати ползи по давност:

Давността за погасяване на претенцията за обезщетение от непозволено увреждане започва да тече от момента на действителното проявление на вредите. Тъй като вредите в настоящия случай се изразяват в пропусната полза от нереализиране на продукция, настъпването им следва да се отнесе към момента на прибиране /ожънване/ на реколтата – м.06.2007 г. Периодът на твърдяното противоправно поведение е стопанската 2006 г. – 2007 г., като то приключва с прибирането на реколтата през лятото на 2007 г. Давността започва да тече от момента на завършване на фактическия състав на увреждането – ожънването на продукцията, тъй като тогава биха настъпили вероятните вреди за ищеца. Предявяването на иска на 28.12.2011 г. определя правилният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за погасяването му по давност.

Фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорните по чл. 49 от ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова не важи презумпцията за виновност. Възложителите на работата може да бъдат освободени от отговорност, ако докажат, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа (така Решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., постановено по чл. 290 от ГПК).

По отношение на изпълнителя на възложената работа е необходимо да са налице общите предпоставки по чл. 45 ЗЗД: противоправно деяние, вреда,3 вина и причинно – следствена връзка между деянието и вредата. Лицето може и да не е установено конкретно, достатъчно е да се знае, че е някой от изпълнителите на работата (т.7 от ППВС № 7/59 г.). Уважаването на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД предполага положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на всички елементи от сложния фактическия състав на непозволеното увреждане. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен.

Ищецът твърди, че противоправното поведение се изразява в ползване на процесните земеделски земи от двамата ответници, изразяващо се в конкретни действия по изораване, засяване на пшеница и ожънването й. Виновното лице бил управителят на двете дружества С.Н.Б., като неговата вина се предполагала по силата на закона, тъй като той формирал волята на представляваните от него юридически лица и извършвал действия по оперативното управление на дружествата. За да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД следва да се докаже,че противоправните действия са извършени от прекият причинител на вредите и те са настъпили именно, поради това негово поведение.

Не е налице твърдяното признание от страна на ответниците в отговора на исковата молба, че „Екани” АД е обработвало земи на ищеца – в отговора се съдържа само твърдение, че дружеството също обработва масиви в землището на с.Добри Войниково. По факта, че и двете страни са обработвали земеделски земи в местн. „Еннери” и „Гьолджика”, землището на с.Добри Войниково не се спори по делото.

Показанията на разпитаните свидетели не установяват твърдяното противоправно поведение:

Свидетелката М. Р. депозира твърде общи показания: „Става въпрос за местностите Еннери и Гьолджика. Като дойде време за жътва кооперацията искаше да жъне, но местността я ожъна С.Б.”. Липсва необходимата конкретика, която да разграничи противоправното поведение от правомерните действия по обработване на предоставените на въззиваемите земеделски земи /както се посочи и по-горе „Екани” АД също е имал основание да обработва земи в спорните местности/.

Същите общи показания дават и останалите, разпитани по делото свидетели:

Показанията на св. И. са противоречиви:около 700 дка засяхме пшеница”, а по-късно заявява: „щяхме да сеем пшеница”. В останалата си част показанията не са конкретни и противоречат на приетата по делото тройна съдебно-икономическа и агрономическа експертиза (СИАЕ), в частта за притежаваните от кооперацията семена: „през тази стопанска година 2006/2007 година се работеха около 3 000 дка… бяхме приготвили семена за около 2 000 дка” (от задача 5 от заключението по експертизата се установява, че семената пшеница, закупени от кооперацията с фактура № 2015/26.10.2006 г. са 20 тона и същите стигат да се засеят само 667 дка, а не 2000 дка, както твърди свидетелят).

Св. М. М., работил като тракторист също депозира противоречиви показания: „През стопанската 2006/2007 година обработвахме „Еннери” и „Гьолджика”. Семена имахме за около 2 000 дка, около 700 дка засяхме. Също липсва конкретика в показанията му: „другите декари друг ги работеше – „от Трем някакви, не знам кои са”.

Св. Д. В.: „разбрахме, че в това землище, което кооперацията обработва, тя обработваше по това време 3000 дка, останалите бяха под аренда и разбрахме, че са навлезли в нашето землище, това което обработваше кооперацията. Еннери се казваше едното, другото мисля, че беше Гьолджика”. Свидетелят също дава противоречиви показания относно количеството семена: „имахме готовност за около 2000 дка да засеем пшеница” /вместо площта от 667 декара, установена от експертизата/.

Св. Р. С. дава показания без необходимата точност – „в Еннери и Гьолджика бяхме подготвили почвата, бяхме я обработили, семена, торове, всичко бяхме закупили, но в един момент дойде фирма, не мога да си спомня как се казва….”

Гласните доказателства не установяват конкретно противоправно поведение на сочения от ищеца причинител на вредите С.Б., за който не е доказано да е извършвал лично конкретни дейности по ползването на земеделските земи - изораване, засяване и ожънване на продукция от тези земи. Не е доказан и факта на възлагане на работа на прекият причинител на вредите от страна на дружествата ответници, по повод изпълнението на която да са причинени твърдените пропуснати ползи, както и наличието на пропуснати ползи за ищеца от нереализирана продукция – пшеница от процесните земеделски земи.

Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалото лице, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е било противоправното поведение. Само намерението на ищеца да обработва земята не е достатъчно да се приеме, че същият би произвел продукция и би реализирал твърдяният  приход от нея.

Представеният по делото протокол от 27.06.2006г. / стр.347/ - лист четвърти доказва решението на кооперацията да сключи договор за преарендуването на земя с площ от 6000дка, като останалите 2500дка от землището на с. Д.Войниково бъдат обработвани съвместно с новият арендатор-“Рема – 103” ЕООД гр.Шумен. Следователно ищецът не е имал намерение да обработва тази земя, не е имал готовност и възможност да го направи. Той е закупил семена за засяването само на 667 дка пшеница –съгласно т.5 от заключението на повторната комплексна СТИЕ, а не на 2000 дка, каквито са твърденията му. По силата на договор за пренаемане на земеделска земя от 1.08.2006г./стр.324/ той е преотдал целите масиви №1 и №2 на “Рема-103” ЕООД и се е лишил от тяхното ползване, поради което претенцията за пропуснати ползи от тези земи е неоснователна. Между ищеца и третото лице-помагач е сключен договор от 15.01.2007г./стр.422/, с който се намалява площта на пренаетата земя, като масив №1 е изключен от пренаемане. Този договор е сключен четири месеца след началото на стопанската година, през което време – видно от заключението на повторната СИАЕ, са извършени основните селскостопански мероприятия като оран, торене и сеитба. Тези масиви вече са били обработени и засети от третото лице - техен наемател. Не е доказан по несъмнен начин факта, че кооперацията е щяла да получи печалба от евентуално произведената продукция в сочените размери .

От доказателствата по делото не е установено кои земеделски земи е обработвал всеки от ответниците и за какъв период от време е станало това. В този смисъл, основателно е възражението, че вторият ответник е учреден и вписан в търговският регистър на 6.03.2007г. и тъй като исковият период обхваща стопанската 2006/2007г. /, всеки от ответниците следва да отговаря до размера на причинените от негово противоправно поведение вреди. И двете страни се позовават на представеното по делото /стр.414/ решение №92 от 15.09.2011г. по НАХД №422 по описа за 2011г. на ШОС, но по делото липсват доказателства, че сочените в него земеделски земи са идентични с процесните, поради което това позоваване не доказва релевантни за спора факти.

При липсата на доказателства за противоправно поведение от страна на ответниците, за размери на земеделските площи, обработвани от тях и за това, че увеличението на имуществото на ищеца е щяло да настъпи със сигурност, изводът на съда за неоснователност на исковете по чл.49 от ЗЗД в частта им за сумата от 57438.93 лв. - вреди, изразяващи се в пропусната полза от реализация на селскостопанска продукция-пшеница, предявени солидарно срещу двамата ответници, е правилен, поради което постановеното решение по гр.д.№ 58/2012 г. на Окръжен съд-Шумен в тази му част следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от ППК „Начало”, с.Добри Войниково за присъждане на сумата от 9496.00 лева, представляваща заплатена наемна цена на наемодателите по договори за наем на 1187 декара земеделски земи, от които 477 декара в местн.”Гьолджика” и 710 декара в местн.”Еннери” и по чл.86 от ЗЗД - за сумата от 3176.24 лева – законна лихва за периода от 27.12.2008 г. до 27.12.2011 г., предмет на решение № 306/22.12.2014 г. по гр.дело № 488/2014 г. на Окръжен съд – Шумен:

Фактическите твърдения, на които се основават исковите претенции са, че като наемател на 1187 декара земеделски земи за земеделската 2006 г. – 2007 г., ищецът изплатил изцяло дължимата на наемодателите наемна цена, но земите били обработвани не от кооперацията, а от ответниците – неправомерно. Сочи, че прекият причинител на вредите е С.Н.Б., на когото двете дружества – ответници възложили да предприеме действия по обработването на земята, без да има правно основание за това.

Приложената по делото съдебно-счетоводна експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което за 1185.896 декара ищецът е заплатил наемна цена по 8 лева на декар, или общо – сумата от 9487.17 лева – на 28.11.2007 г. и на 15.11.2008 г. Размерът на дължимата лихва за претендирания период според същото заключение е 3160.06 лева.

Писмените доказателства установяват, че с договор от 1.08.2006 г. ищецът е преотдал на третото лице-помагач „Рема 103” ЕООД наетата от член-кооператорите земя – общо 3359 декара, в които са включени масиви 1 и 2 в местн.”Еннери” за срок от пет стопански години. С последващ договор от 15.01.2007 г. площта на преотдадените земи е намалена. Не се спори относно факта, че първият ответник също е обработвал земи в землището на с.Добри Войниково, като е заплащал наемна цена по 16.50 лева на декар.

При тази фактическа обстановка, съдът приема, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин кои земеделски земи са обработвани от всяка от страните и дали ответниците са обработвали земеделски земи, включени в твърдяните от ищеца 1187 декара. Това обстоятелство не се установява от писмените доказателства по делото и от показанията на разпитаните свидетели, които са общи, неясни и недостатъчно точни, за да установяват твърдяните от ищеца факти.

При предявяване на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже както настъпилите вреди, така и причинната им връзка с противоправното поведение на изпълнителя. Ищецът по делото твърди, че противоправното поведение се изразява в ползване на процесните земеделски земи от двамата ответници, а виновен за това е управителят С.Б., като вината му се предполага по силата на закона.

С допустимите доказателствени средства не е доказано по безспорен начин наличието на противоправно поведение на служител на ответниците, осъществено при или по повод правомерно възложена му работа, въз основа на което да са настъпили вреди за ищеца. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява конкретно противоправно поведение на сочения пряк причинител на вредите, факта на възлагане на работа от страна на дружествата - ответници, по повод изпълнението на която са причинени релевантните за спора вреди. Не е установено с категоричност кои точно земи са обработвали ответниците в землището на с.Добри Войниково и дали съвпадат с процесните, доколкото в два от тях земята е била изцяло пренаета от трето лице и безспорното обстоятелство, че ответникът обработва и друга земеделска земя в същото землище, за която е заплащал наема цена на собствениците.

По тези съображения, правилен е извода на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и за неговото отхвърляне. Обжалваното решение № 306/22.12.2014 г. по гр.д.№ 488/2014 г. следва да бъде потвърдено.

Доказателства за направени пред настоящата инстанция разноски от въззиваемите дружества не са представени, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/25.10.2012 г. по гр.д.№ 58/2012 г.на Окръжен съд-Шумен В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска по чл.49 от ЗЗД, предявен от ППК „Начало”, с.Добри Войниково, Община Хитрино, ЕИК 837064453 срещу „Екани” АД, с.Трем, Община Хитрино, ЕИК 103152969 и „Айсам” ЕООД, с.Трем, Община Хитрино, ЕИК 127627896 за сумата от 57438.93 лева – вреди, изразяващи се в пропусната полза от реализацията на селскостопанска продукция /пшеница/ през стопанската 2006/2007 година. В необжалваните му отхвърлителни части, решението е влязло в сила.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 306/22.12.2014 г. по гр.д.№ 488/2014 г. на Окръжен съд-Шумен, с което са отхвърлени исковете, предявени от ППК „Начало”, с.Добри Войниково, Община Хитрино, ЕИК 837064453 срещу „Екани” АД, с.Трем, Община Хитрино, ЕИК 103152969 и „Айсам” ЕООД, с.Трем, Община Хитрино, ЕИК 127627896 – по чл.49 от ЗЗД - за сумата от 9496.00 лева – заплатена наемна цена на наемателите по договори за наем на 1187 декара земеделски земи в землището на с.Добри Войниково за стопанската 2006/2007 г. и по чл.86 от ЗЗД - за сумата от 3167.24 лева – законна лихва върху главницата за периода от 27.12.2008 г. до 27.12.2011 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                   2.