Р Е Ш Е Н И Е № 35

гр. Варна, 22. 03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

            при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 342 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на И.К.К. и К.К.К. и двете от гр. Варна, представлявани от адв. М. Д. *** срещу решение № 426/31.03.2016г., постановено по гражданско дело № 1849 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Варна, с което са били отхвърлени предявените от същите против М.Б.П. и З.А.П. *** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, както следва: за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в НА № 64, том ІІІ, рег. № 3949, нот. дело № 498/2013 г. на нотариус Веселин П.,*** действие ВРС, в частта, с която И.К.К. и К.К.К. продават на М.Б.П. ПИ № 10135.2522.423 с площ от 812 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2522.9547, 10135.2522.424, 10135.2522.351, 10135.2522.422 и ПИ № 10135.2522.424 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 854 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2522.9547, 10135.2522.425, 10135.2522.426, 10135.2522.351, 10135.2522.423, поради накърняване на добрите нрави и за осъждане на М.Б.П. и З.А.П. да предадат на И.К.К. и К.К.К. владението върху ПИ № 10135.2522.3049 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 1667 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2522.9547, 10135.2522.425, 10135.2522.426, 10135.2522.351, 10135.2522.422, основан на твърдения за придобиване на собствеността по наследствено правоприемство от Д. Х. А., б.ж. на гр. Варна, поч. на 22.05.1968 г., а от нея по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 152, том І, дело № 238/1951 г., като неоснователни; и въззивниците са осъдени да заплатят на ответниците сумата в размер на 360 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че ВОС не е изложил мотиви по всички възражения на страните, както и доводите, основани на събраните по делото доказателства, посочвайки кои факти намира за установени и кои не – нарушение на чл. 12 и чл. 235 от ГПК. Поддържа се, че е налице хипотезата на нищожност на договора поради накърнение на добрите нрави, тъй като в същия е налице явна нееквивалентност на насрещните престации към момента на сключване на сделката - в конкретния случай отклонението е значително, тъй като пазрната стойност е 81 100 лв., а данъчната оценка е 35 111 лв., при реално уговорена и платена цена от 9 500лв. Поддържа се още, че ВОС недопустимо и незаконосъобразно е приложил нормата на чл. 20 от ЗЗД, тълкувайки процесния договор, тъй като спор относно точния смисъл на договорните клаузи по настоящото дело не е съществувал. Изброени са конкретни факти, които въззивниците считат, че са установени по делото и които не са съобразени от решаващия съд, при което същият е достигнал до неправилния извод, че страните са били в трайни облигационни отношения по повод именно извършване на сделки с недвижими имоти, собственост на Коеви, а оспорваната по настоящото дело сделка се явява тяхна последица като сключена след водени преговори. Поради горното следва да се приеме, че договора е нищожен, а предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване ревандикационен иск също е основателен, тъй като ищците се легитимират като собственици по силата на наследяване от праводателя си Деспина Христова Арнаудова, която е придобила имотите с договор за покупко-продажба по НА № 152/1951г. на нотариус при Сталинския околийски съд. Претендира се при уважаване на осъдителния иск да се съобрази тълкувателната практика на ВКС и да се постанови изричен установителен диспозитив за правото на собственост в патримониума на ищците. Претендират се и разноските за двете инстанции. В с.з. въззивната жалба се поддържа на изложените основания. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемите М.Б.П. и З.А.П. ***, представлявани от адв. Н. Т. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че посочената от вещото лице пазарна цена на имота е хипотетична и не отчита специфичните му характеристики и особените отношения между страните като продавачките са с богат опит в сделките с недвижими имоти, а освен това в случая са продали имот, който не е бил тяхна собственост. Позовават се на допуснато от ВОС процесуално нарушение, тъй като своевременно направените от ответниците на осн. чл. 146, ал. 3 от ГПК доказателствени искания са били отхвърлени неоснователно. Отказано е да се събират доказателства, че не ответниците, а друго лице владее имота /имотът е апортиран в капитала на търговско дружество/ при липсата на изричен акт за приемане за безспорно, че именно ответниците владеят имота. При нарушение на процесуалните правила съдът е отказал да извърши проверка на правото на собственост на ищците към момента на процесната продажба при наведеното от ответниците твърдение, че имотът на баба им, описан в НА № 152/1951г., се намира на друго място. Последното обстоятелство е установено с решение № 1568/20.04.16г. по гр.д. № 5471/15г. на ВРС, ХХVІ с-в, образувано по иск на частен правоприемник на ползвателя на имота против въззиваемите П. и при участието на настоящите ищци К. като трети лица-помагачи на П. по посоченото дело. Поддържа се, че въззиваемите са жертва на измамна престъпна група, за което се води досъдебно наказателно производство, която е вписала имената на въззивниците в КККР за процесния имот и при липсата на тяхно право на собственост, те са го продали на ответника М.П.. Това отделно обяснява и занижената продажна цена. Отправени са искания да се приеме като нововъзникнало и относимо към предмета на делото като доказателство цитираното решение № 1568/20.04.16г. по гр.д. № 5471/15г. на ВРС, ХХVІ с-в, както и да се допусне провеждането на експертиза, при която вещото лице след като се запознае с всички предходни кадастрални планове и карти за терена, където попада и процесния имот и посочи записванията по тези планове за съответните имоти, да даде заключение дали описания в НА № 152/1951г. недвижим имот е идентичен с имотите, предмет на оспорената по делото продажба, като подкрепи извода си с посочване кои записвания по плановете за тези имоти и за граници и съседи съвпадат или не съвпадат. Отговора се поддържа чрез процесуален представител пред настоящата инстанция.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

С термина „добри нрави” се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер, и които наред и в хармония с правните норми регулират обществените отношения. Те са проекция на обществения морал и представляват модели за поведение, съобразени с морала. Според нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са сделките, които накърняват добрите нрави, т.е. това са сделки, които по своето съдържание, цели и начин на извършване явно и грубо /демонстративно и предизвикващо всеобщо възмущение у всички лица, които узнаят за сделката/ нарушават правилата на добрите нрави. Накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделките, като субективното отношение на лицата, участници в сделката към правилата на добрите нрави и тяхното нарушение, няма правно значение. Преценката се прави към момента на извършване на сделката, като последващото поведение на страните след това, не може да обоснове нейната нищожност /в този смисъл М. Д., „Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД”, изд. „Сиби”, 2013г., стр. 221-228 и цитираните там други автори/.

Съобразно решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от „добрите нрави” и от императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако е договорена цена, която е по-ниска от нея. Следователно законодателят допуска, че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

В конкретния случай се установява, че с нот. акт № 64, том ІІІ, рег. № 3949, нот. дело № 498/17.12.2013г. на нотариус В. П.,*** действие – РС-Варна, в неговата т. 2 /л. 17-19 от гр.д. № 1116/2015 г. по описа на ВОС, Х състав/ И.К.К. и К.К.К. продават на М.Б.П. ПИ с №№ 10135.2522.423 и 10135.2522.424 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” за сумата от 9500 лева, които са платени преди подписване на договора, като данъчната оценка на имотите е 35 111 лева. Продажбата е извършена по врема на брака на купувача със З.А.П., сключен на 12.06.2005г. /удостоверението на л. 55 от цитираното дело/. Със същия нотариален акт М. Б. П. е закупил от Ш. Й. Ш. друг поземлен имот и в друга местност край гр. Варна, при който отново уговорената покупна цена е по-ниска от данъчната му оценка. В нотариалния акт за процесната продажба нотариусът е описал документите, които според него удостоверяват правото на собственост на продавачите – НА № 115, т. І, дело № 107/2013г. на нотариус Я. Н., рег. № 011 на НК и НА № 103, т. VІ, нот. дело № 1 188 от 1952г. на ВН. Не е ясно с кой от двата нотариални акта нотариусът е установил правото на собственост на К. по изповяданата сделка за продадените от тях два имота.

Ищците се легитимират като наследници по закон на Д. Х. А., б.ж. на гр. Варна, поч. на 22.05.1968 г. /листи 26 и 27 от гр.д. № 1116/2015 г. по описа на ВОС, Х състав/, като те са нейни внучки. Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена /лист 28 цитираното дело/, от което е видно, че Д. Х. А. е вписана в регистрите по гражданско състояние и стари семейни регистри с имената Д. Х. А., Д. И. С., Д. Х. Н. и Д. И. А..

С нот. акт № 152, том І, дело № 238/1951 г. /листи 22 – 24 от цитираното дело/ Д. И. С. купува нива от 5 дка в землището на с. Виница, м. „Кичевски път” („Табаклия”) при описани съседи по НА № 62, т. ІІІ от 26.05.1943г. К. Т., Г. Д. А., път и А. Т. и настоящи съседи: Г. Д., Е. Н. М. път – т. 2.

Видно от приложената на л. 38-46 от цитираното по-горе дело справка от СВ-Варна, че М. Б. П. и съпругата му З.П. имат опит в покупко-продажби на недвижими имоти – за периода от 2006г. до 15.04.15г. те са извършвали множество такива сделки с имоти в различни местности край гр. Варна и в с. Разделна /общо 8 сделки за този период като 3 от тях са били до процесната такава/.

Представени са справки от СВ-Варна за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидите и на И.К.К. и К.К.К., обхващащи периода от 01.01.1993г. до 27.07.2015г. /листи 24 – 94/. Само извършените продажби и замени с недвижими имоти от двете сестри-ищци за този период са общо 39 сделки, като процесната е 29-та поред за посочения период. Преимуществено сделките са с имоти в различни местности край гр. Варна.

След сключване на процесния договор на 17.12.13г., страните са имали и други правоотношения. Така с пълномощно рег. № 1378/10.05.2014 г. на нотариус В. М. П.,*** действие ВРС /л 123 – 125/ И.К.К. и К.К.К. са упълномощили М.Б.П. да ги представлява пред различни институции и да ги снабдява с документи за изповядване на сделки и да сключва такива с десет от собствените им недвижими имоти. Същото е оттеглено с молба рег. № 3463/13.10.2014г. на нотариус В. М. П.,*** действие ВРС /листи 126, 127/.

Преди оттеглянето на пълномощното обаче, ответникът М. П. е упражнил представителните си правомощия при сключването на договор за покупко-продажба на 30.06.14г., с която К. са продали на трето лице ПИ с идентификатор 10135.2551.2087 за сумата от 24 000 лв., но с данъчна оценка от 40 000 лв. /л. 13 от делото на ВОС/. По същия начин самите ищци К. лично са продали няколко поземлени имота на 17.06.15г. на едно трето лице, като сбора от данъчните оценки на трите имота е била равна на 104 848.20лв., а уговорената и платена продажна цена е била общо 22 000 евро – л. 15 и 17 от делото на ВОС.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че двата поземлени имота № 423 и № 424, описани в нот. акт № 64, том ІІІ, рег. № 3949, нот. дело № 498/17.12.2013г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК, впоследствие са обединени в ПИ № 3049 по КК на м. „Акчелар” /така в с.з. на 15.01.16г./. Това е отразено и в скицата на ПИ с идентификатор 10135.2522.3049, издадена на 21.04.15г. от СГКК-Варна с отбелязване на изменението на КК, извършено със Заповед от 21.01.2014г. на началника на СГКК-Варна – л. 56 от гр.д. № 1116/15г. на ВОС

От заключението на единичната съдебно-оценителна експертиза, изслушано пред ВОС се установява, че пазарната стойност към 17.12.2013 г. на ПИ № 10135.2522.423 е в размер на 39 500 лева, а на ПИ № 10135.2522.424 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” е 41 600 лева. Пазарната цена на ПИ № 10135.2522.3049 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 1667 кв.м. към датата на изготвяне на експертизата - 07.01.2016 г. е в размер на 69 900 лева. Вещото лице е отчело денивелацията на терена, както и специфичните характеристики на имотите и инфраструктурата. Отбелязва в с.з., че по сравнителния метод на пазарните аналози е констатирано, че едни и същи имоти се предлагат с години и тенденцията е на драстично намаляване на цените.

От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от първоинстанционния съд тройна СОЕ се установява, че пазарната стойност към 17.12.2013 г. на ПИ № 10135.2522.423 е в размер на 28 100 лева, а на ПИ № 10135.2522.424 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” е 29 600 лева. Пазарната цена на ПИ № 10135.2522.3049 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 1667 кв.м. към момента на заключението 10.02.16г. е в размер на 57 700 лева. Оценките са определени по т. нар. сравнителен метод на пазарните аналози, основаващ се на информация за реално извършени сделки и оферти в последните 3-6 месеца на местния пазар на недвижимости или на други сравними пазари за сравними аналози. В с.з. вещите лица уточняват, че процесните имоти попадат в урбанизирана територия, в селищно образувание /СО/, но не са изследвали точно параметрите на предвидено застрояване нито съществуващата значителна денивелация на терена. Освен това данните за сравнимите пазарни аналози са по оферти за продажба на други имоти, но не е известно на вещите лица дали имотите са били реално продадени на тези офертни цени. Поради това са и извършени корекции при определянето на цените на процесните имоти, вкл. и заради инфраструктурата, която не е добра. Други фактори, които според експертите намаляват цената, са и това дали продавачът цели бърза продажба.

Свидетелката В. Б., разпитана пред първоинстанционния съд, сочи че М.П. се занимава с посредничество при продажбата на недвижими имоти и в тази връзка е извършил консултации с тази свидетелка, която е адвокат. Ищците К. пък притежавали доста недвижими имоти и ги предлагали на фирми-посредници за продажба. Свидетелката сочи още, че М.П. ѝ е показал процесните имоти през 2014г., споделяйки че К. му ги предлагат в замяна на погасяването на дължимите от тях към него комисионни за посредничество при продажбата на други техни имоти. Излага, че понастоящем е налице висящо досъдебно производство срещу организирана престъпна група, към дейността на която имат някаква съпричастност и К.. М. е бил принуден да вземе тези два имота, за да „осребри” това, което има да получава от двете сестри.

Свидетелят П. Н. пък е приятел на ответниците П. от над 10 години. Знае за процесната сделка от края на 2013г. и излага, че е съпроводил П. до кантората на нотариуса в деня на изповядването, след което П. е бил радостен, тъй като са си уредили взаимоотношенията с К. Последните също са били радостни и между страните не е имало проблеми.

Пред въззивната инстанция са приети като доказателства заверените от представителя на въззиваемите копия на документите, послужили за внасянето на двата продадени с процесната сделка имоти в капитала на „Тера 4” ЕООД, гр. Варна, чийто едноличен собственик на капитала е ответника М. П., което обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 02.06.15г. Производството по внасяне на имотите като непарична вноска в капитала на посоченото търговско дружество е започнало оше в началото на 2015г.

Видно от влязлото в сила на 24.12.16г. решение по гр.д. № 5471/15г. на ВРС, ХХVІ с-в, че е признато за установено по отношение на Р. Н. Р., че М.Б.П. и З.А.П. не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2522.3049 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 1667 кв.м., като решението е постановено при участието на И.К.К. и К.К.К. в качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответниците. Ищецът е извел правния си интерес за предявения отрицателен установителен иск при наведено твърдение, че е закупил от М. Р. К. имот с площ от 600 кв.м. ид.ч. от място, цялото от 800 кв.м. и представляващо имот пл. № 469 в м. „Акчелар”, впоследствие с идентификатор ПИ № 10135.2522.423 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 812 кв.м., а понастоящем – част от ПИ № 10135.2522.3049 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 1667 кв.м. От своя страна пък Крушев е придобил имота чрез покупка от продавачи, легитимиращи се като собственици по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /като наследници на починалия ползвател Г. Д. Г., коментиран по-долу в заключението на СТЕ/. Ответниците П. са релевирали право на собственост въз основа на атакуваната по настоящото дело сделка от 17.12.13г. и евентуално въз основа на придобивна давност с присъединяване владението, осъществявано от праводателите им К.

От заключението на изслушатана пред въззивния съд СТЕ се установява, че след изследване и съпоставяне на всички предходни планове и карти, действали и действащи за терена, където попада ПИ № 10135.2522.3049 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 1667 кв.м., същият не съвпада с описания в т. 2 от нот. акт № 152, том І, дело № 238/1951г. на нотариус при Сталинския околийски съд недвижим имот – нито по граници, нито по площ, нито по местонахождение. За първи път ПИ № 10135.2522.3049 (2522.423 и 2522.424) по КК на гр. Варна, м. „Акчелар”, идентични на (423 и 424 по ПНИ) е отразен в КП на м. „Крайбрежието”, изготвен 1956-57г. Същият попада в имот № 11427 и № 11355 и двата записани в разписния лист на ГНС-Варна. Няма съвпадащи граници с тези, описани в НА от 1951г. По плана на м. „Св. Никола/Акчелар” от 1977г. процесния ПИ № 10135.2522.3049 е бил нанесен като два отделни имота – имот пл. № 469 от 860 кв.м., записан на Г. Д. Г. и имот пл. № 470 с площ от 921 кв.м., без запис в разписния лист. Няма съвпадане отново на граници с имота в НА от 1951г. По КП на ползвателите към ПКП на ПНИ СО „Акчелар”, процесния имот е бил нанесен отново като два имота – пл. № 423 от 860 кв.м., записан на Г. Д. Г. и имот пл. № 424 от 921 кв.м. – неидентифициран. Отново по граници няма съпвпадения с имота от НА от 1951г. на ищците. Съобразно плана на старите имотни граници към ПКП на ПНИ СО „Акчелар”, който е изготвен и въз основа на анкета между собствениците и въз основа на плана от 1956г., процесния имот попада в стар имот № 126, който е записан в таблицата на наследници на А. А. Л. в стар имот № 207 – записан на ГНС и в стар имот № 208 – записн на наследници на Х. В.. И съобразно ПНИ за СО „Св. Никола”, одобрен 2007г., процесния имот е бил нанесен като два отделни имота - – пл. № 423 от 860 кв.м., записан на Г. Д. Г. и имот пл. № 424 от 921 кв.м. – неидентифициран. Няма съвпадение с граници на имота по т. 2 в НА от 1951г. В с.з. вещото лице въз основа на извадка от Община Варна сочи, че двата продадени от ищците на ответника имоти се намират в м. „Ташлъ тепе”, която е различна от м. „Кичевски път” („Табаклия”).

При така установените чрез тези писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения данни, се установи че и двете страни по процесната сделка, към момента на нейното сключване на 17.12.2013г., са имали богат опит в покупко-продажбата на недвижими имоти – ищците като собственици на множество такива и сключени до момента на договора 29 разпоредителни сделки, а ответника М. П. – в качеството му на посредник при такива договори, а и като купувач в личното си качество. Няма данни по делото до деня на сключване на процесния договор страните да са имали други правоотношения като такива на посредничество от страна на М. П. за продажбата на имоти на К., респективно да са имали някакви задължения един спрямо друг. Поради това и съдът не кредитира показанията на разпитаните пред ВОС двама свидетели, които излагат, че продажната цена е била намалена поради уреждането на парични взаимоотношения между страните. Такива отношения страните са имали през 2014г., както се установи от представеното пълномощно и НА № 12, т. ІІ, рет. № 2118, дело № 230 от 30.06.14г. на нотариус В. П.. Факт е обаче, че в нотариалния акт, с който е оформен и процесния договор, е инкорпориран и договора за продажба, с който П. е купил от Шидеров друг ПИ в друга местност, но отново при цена под данъчната оценка. Освен това пък самите Коеви са сключвали и други договори , продавайки недвижими отново на цена, значително по-ниска от данъчната им оценка – така договора при представителството на М. П. от 30.06.14г. и сключения от тях лично договор от 17.06.15г. /л. 15-17 от делото на ВОС/.

Действително чрез експертните заключения се установи, че пазарната цена на продадените с процесния договор имоти е била 39 500 лева за единия и 41 600 лева за другия /общо 81 100 лв./, респективно – за двата заедно 69 900 лева /при незначително евентуално изменение на цената съобразно моментите за определяне на оценките/- така единичната експертиза, респективно - 28 100 лева за единия и 29 600 лева за другия имот – общо 57 700 лв. /така и за обединения понастоящем имот/ - според тройната СТЕ.

Дори и при това обаче настоящият състав на съда намира, че уговорената и заплатена продажна цена от 9 500 лв. по процесния договор, не представлява липса на насрещна престация, дължима от купувача. Очевидно страните по сделката, които са с богат опит в продажбите на недвижими имоти, са били повлияни и от други фактори, касаещи определянето на цената – стремеж към евентуална бърза реализация на имотите, характеристиките на самия имот – изоставен, с голяма денивелация и разрушени подпорни стени, лоша инфраструктура и трудна достъпност, липса на ВиК и ел. захранване. Самите вещи лица в заключенията си сочат, че дадените оценки са въз основа на офертни цени за други подобни в местността и съседните местности имоти, но не и въз основа на реално сключени сделки. Освен това експертите сочат, че от години все едни и същи имоти се предлагат на пазара за продажба и същите очевидно трудно се продават.

По делото не се установи продавачките да са знаели, че не са собственици на процесните имоти, както и да са част от дейността на организирана престъпна група, но изложеното по-горе е достатъчно да обоснове извода, че дори и да липсва пълна еквивалентност в насрещните престации по процесния договор, то тяхната несъразмерност не е в такова съотношение, което да обоснове наличието на нарушение на добрите нрави в контекста на хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Напротив, практиката вкл. и тази създавана от самите страни по процесния договор, сочи че други поземлени имоти в местностите край Варна са продавани на изключително занижени и спрямо данъчните им оценки цени. И това не може да е нарушение на добрите нрави, когато субективната преценка за съразмерност на насрещните престации към момента на сключване на договора, е била повлияна от множество значими за страните субективни, а и отделно от това - обективни фактори.

Това обуславя неоснователност на установителния иск за прогласяване нищожността на процесния договор поради накърняване на добрите нрави, респективно и потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част.

При това положение пък ревандикационният иск, предявен против двамата ответници се явява неоснователен само поради обстоятелството, че разпоредителната сделка от 17.12.13г. е действителна. Това е така, защото ако продавачите К. са били собственици на имотите, то правото им на собственост е било прехвърлено на ответника П. по време на брака му с ответницата П. именно с тази действителна правна сделка. И само на това основание К. понастоящем не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, образуван от обединението на продадените два имота.

На самостоятелно основание обаче следва да се посочи, че страните по настоящото дело са обвързани на осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК от установеното в мотивите по влязлото в сила решение по гр.д. № 5471/15г. на ВРС, ХХVІ с-в, в които е прието, че Петрови не могат да се легитимират като собственици на 600 кв.м. ид.ч. от процесния ПИ № 10135.2522.3049 по КК на гр. Варна, м. „Акчелар” с площ от 1667 кв.м., тъй като техните праводатели по договора за продажба от 17.12.13г. Коеви не могат да се легитимират като собственици въз основа на НА № 152, т. І, дело № 238/1951г. /не е намерена идентичност на описания в т. 2 от този НА имот и продадения на П. с процесната сделка/.

За останалата част от процесния имот /над 600 кв.м. ид.ч. до пълния обем от площта на имота/, ищците отново не могат да се легитимират като собственици, имайки предвид категоричното (и подробно коментирано по-горе) заключение на изслушаната пред настоящата инстанция СТЕ, която потвърждава липсата на идентичност между имота, закупен от бабата на ищците Д. А. през 1951г. и процесния имот.

С оглед на всичко така изложено и без да се изследва кой осъществява фактическа власт върху имота, следва да се приеме, че и искът по чл. 108 от ЗС също е неоснователен и решението и в тази му част следва да се отхвърли.

Съгласно т. 2А от ТР № 4/2014г., постановено на 14.03.16г. по т.д. № 4/14г. на ОСГК на ВКС, пропуска на съда да се произнесе с установителен диспозитив по правото на собственост по предявен иск по чл. 108 от ЗС, но при формирани мотиви по този иск, не води до неправилност на решението, а евентуално до възможността за поправката му по реда на чл. 247 от ГПК.

С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски имат въззиваемите. Същите са представили списък и доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение от 7 460лв. за представителство пред първата и въззивната инстанция и сумата от 200лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице за СТЕ пред въззивната инстанция. На въззиваемите следва да се присъди сумата от 3 730лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са определени в минималния размер, определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС съобразно цената на исковете /поради което и възражението на представителя на въззивниците за прекомерност е неоснователно/, както и сумата от 200лв. Не следва да се присъждат разноските, направени от въззиваемите за адвокатско възнаграждение, касаещо защита по делото пред първата инстанция, независимо от уговорения от страните по договора за правна помощ момент на плащането на възнаграждението за първата инстанция /в какъвто смисъл е направено изявление от представителя на въззиваемите/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 426/31.03.2016г., постановено по гражданско дело № 1849 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, двете с адрес: *** да заплатят на М.Б.П., ЕГН ********** и З.А.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата в размер на 3 930 /три хиляди деветстотин и тридесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: