ОПРЕДЕЛЕНИЕ№444

гр.Варна,20.07.2018г.

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА:

        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 342/18г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по две жалби срещу различни части от решение № 16/05.02.18г., постановено по в.гр.д. № 13/18г. на ДОС, както следва:

1. Частна жалба вх. № 2190/03.04.18г., подадена от „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, гр. Пловдив, насочена против решението в частта му, с която е била оставена без разглеждане жалбата на същото дружество с вх. № 7603/14.11.17г. по регистъра на ЧСИ С. С. с рег. № 739, насочена против изготвеното на 24.10.17г. постановление за разпределение на сумата от 100 158.15 лв. по изп.д. № 20157390400103 по описа на посочения ЧСИ. Сочи се, че след като цитираното от ДОС постановление от 12.07.17г. на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, с което на осн. чл. 638, ал. 4 от ТЗ е било прекратено изпълнителното производство по отношение на „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, гр. Пловдив, не е било връчено на последното, то и същото не е влязло в сила. В тази връзка се сочи още, че след като ЧСИ е спрял изпълнителното производство на 18.01.17г. поради започналото против длъжника по изпълнението производство по несъстоятелност, и липсва акт за възобновяване на изпълнителното производство, то и всеки следващ акт на ЧСИ би бил нищожен. Освен това се изтъква, че при наличието на подадени жалби против извършената по делото публична продан и против постановлението за възлагане, за резултатите по които дружеството също не е било уведомявано, то и не е налице влязло в сила постановление за възлагане, респ. подлежаща на разпределение сума. Претендира се отмяна на решението на ДОС и разглеждане по същество на подадената от дружеството жалба против извършеното от ЧСИ разпределение, в която връзка са изложени и подробни съображения.

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази жалба от „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, гр. Добрич чрез адв. Ел. Т., с която същата се счита за допустима, но неоснователна. Споделят се изцяло съображенията на ДОС, обосновали прекратяване на производството по жалбата на „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, гр. Пловдив, тъй като  дружеството има качеството на трето за изпълнението лице и няма качеството на взискател. Такова качество жалбоподателят е имал, но до откриване на производството по несъстоятелност против длъжника „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД, където той е предявил вземането си и същото е било прието, а с постановлението от 12.07.17г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по отношение на дружеството на осн. чл. 638, ал. 4 от ТЗ – поради приемане на вземането му в производството по несъстоятелност. Недвижимият имот, продаден от длъжника „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД и закупен от „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, гр. Пловдив на 09.08.16г., е бил продаден на публична продан по изпълнителното дело, тъй като върху имота преди това са били вписани множество възбрани в полза на кредитори, конституирани като взискатели по изпълнителното дело, а цената му е разпределена с обжалваното постановление от 24.10.17г. Междувременно, поради образуването на производство по несъстоятелност против длъжника „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД с решение от 04.01.17г. за обявяване на неплатежоспособността му, изпълнителното дело действително е било спряно, но е било възобоновено, тъй като процесния имот не е включен в масата на несъстоятелността по чл. 614, ал. 1 от ТЗ, предвид продажбата му през 2016г. Поради това и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на процесния недвижим имот на осн. чл. 638, ал. 4 от ТЗ. Жалбоподателят е трето за изпълнението лице и след като не е релевирал оплаквания, попадащи в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, жалбата като недопустима правилно е оставена без разглеждане.

            Другите страни в изпълнителното производство, включени в обжалваното пред съда разпределение, не са депозирали отговори на частната жалба.      

2. Жалба вх. № 2378/12.04.18г., подадена от „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в несъстоятелност) чрез Г.Г. – синдик, насочено против решението, в частта му, с която е отменено обжалваното разпределение от 24.10.17г. и е постановено от съда ново такова (жалбата е била насочена и против определение № 139/14.03.18г. по същото в.гр.д. № 13/18г., но с молба вх. № 3479/01.06.18г. е направено нарочно изявление, че жалбата в тази ѝ част не се поддържа). Счита се, че решението е незаконосъобразно и необосновано и се претендира неговата отмяна, както и да се постанови друго решение, с което се отменят действията на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в постановлението за разпределение на сумата от 100 158.15 лв. без ДДС. Счита се, че с решението на ДОС се заобикаля императивната норма на чл. 722 от ТЗ и основния принцип за справедливост при удовлетворяване на всички кредитори само прозводството по несъстоятелност. В условията на алтернативност се претендира да бъдат прогласени за незаконосъобразни поради извършването им при липсата на компетентност и да бъдат отменени действията на ЧСИ, изразяващи се във възобновавянето на изпълнителното производство на осн. чл. 638, ал. 3 от ТЗ и изготвянето на постановлението за разпределение от 24.10.17г. и да се укаже на ЧСИ да прекрати извършването на изпълнителни действия по това изпълнително дело. Изложени са подробни съображения в подкрепа на релевираните оплаквания и правни тези, като основната е, че при производство по несъстоятелност против длъжника, който е такъв и по индивидуалното принудително изпълнение, удовлетворяване извън универсалното принудително изпълнение е недопустимо. Именно в продължение на тази идея е и нормата на чл. 739 от ТЗ, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват. Поради това и с обжалваното разпределение са били разпределени суми, които не са кредитори на длъжника по арг. от чл. 739 от ТЗ.

В жалбата е отправено и особено искане за спиране на настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по т.д. № 363/18г. на ОС-Пловдив /съобразно уточнението с допълнителната молба от 01.06.18г./, с иска по което се претендира попълване масата на несъстоятелността чрез разпределяната с обжалваното постановление за разпределение на сумата от 100 158.15 лв., получена от продажбата на описания имот. Сочи се, че на 12.05.18г. е влязло в сила постановеното на 18.04.18г. решение по т.д. № 691/17г. на ОС-Пловдив, с което по иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от. ТЗ е била обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на  „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в несъстоятелност) на договора за продажба от 09.08.16г., с който длъжникът е продал недвижимия имот на „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД. Исковата молба по това дело е била вписана в СВ на 27.11.17г. В молбата от 01.06.18г. жалбоподателят се е позовал и на определение № 903/16.05.18г., постановено по т.д. № 363/18г. на ОС-Пловдив, с което като обезпечение на предявения иск е спряно изпълнителното производство по изп.д. № 103/15г. на ЧСИ Слави Сербезов, както и на съобщение от последния, че въз основа на тази заповед същият е постановил спирането на делото.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази жалба от „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, гр. Добрич чрез адв. Ел. Т., с която същата се счита за допустима, но неоснователна. Счита се, че ДОС правилно е потвърдил разпределението на сумата,, имайки предвид действието на възбраната, вписана по две изпълнителни дела върху продавания имот – на 04.03.15г. и на 29.04.15г. Поради това и договорът за продажбата на имота от длъжника на 09.08.16г. е непротивопоставима на взискателите и присъединените кредитори на осн. чл. 452, ал. 2 от ГПК, но тази недействителност не се ползва от кредиторите на несъстоятелността. Изложено е, че няма данни за предявени от синдика искове за попълване масата на несъстоятелността, а влизането в сила на решението по т.д. № 691/17г. на ОС-Пловдив по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е неотносимо към настоящото производство. Постановлението за възлагане на продадения на публичната продан имот е влязло в сила на 01.07.17г., а исковата молба по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е вписана на 27.11.17г., поради което и платената от добросъвестния купувач сума е правилно разпределена измежду кредиторите, по отношение на които решението по посочения иск няма действие. Счита се, че и искането за спиране на настоящото производство е неоснователно, тъй като от представените доказателства не може да се направи категоричен извод за същността на предявения иск.

Постъпил е отговор на тази жалба и от друг взискател в изпълнителното производство, участвал в обжалваното разпределение – „ЕСТЕ ГРУП” ООД, чрез адв. М. Р. ***. Счита се, че жалбата е неоснователна, тъй като съдът правилно е приел, че забраната на чл. 638 от ТЗ не се отнася за изпълнителните производства с предмет принудителното изпълнение върху имущества на трети лица, каквато е хипотезата по настоящото изпълнително дело. Освен това е налице влязло в сила Постановление за възлагане на имота, вписано в СВ на 14.07.17г., поради което и решението по т.д. № 691/17г. с уважен иск по чл. 647, ал. 1 от ТЗ е непротивопоставимо на третите добросъвестни лица, тъй като същото е образувано в по-късен момент. Осребреният по настоящото принудително изпълнение имот никога не е бил част от масата по несъстоятелността и с посоченото решение същият не е върнат в нея. Възразява се на приемането като доказателство на представеното с допълнителната молба от 01.06.18г. от жалбоподателя на определение № 903/16.05.18г. по т.д. № 363/18г. на ПОС, както и относно искането за спиране на настоящото производство. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за настоящия съд.

Другите страни в изпълнителното производство, включени в обжалваното пред съда разпределение, не са депозирали отговори на жалбата.      

Жалбите са процесуално допустими - подадени са от страни с правен интерес от обжалването, срещу актове, подлежащи на обжалване, в рамките на указания от съда срок и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

По частната жалба на „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, с. Марково, обл. Пловдив.

Изпълнителното производство по изп.д. № 103/15г. по описа на ЧСИ Слави Сербезов, рег. № 739 на КЧСИ, е било образувано първоначално като изп.д. № 547/14г. на ЧСИ Р. Апостолова – гр. София, рег. № 848 на КЧСИ с взискател „Атлант 2010” ЕООД против солидарно осъдените за парични суми длъжници „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД и П.П.Т.. Вземанията си първоначалния взискател е цедирал на „Европа плюс 1” ООД, конституирано като взискател на 24.03.14г. по делото.

На 18.08.14г. в СВ-Балчик е било вписано Постановление за възлагане на недвижим имот в с. Кранево, общ. Балчик, ул. „Чайка”, № 18, представляващ ПИ с идентификатор 39459.501.113 по КККР на с. Кранево, ведно с построената в имота до степен на груб строеж масивна сграда-хотел с идентификатор 39459.501.113.1 по КККР на с. Кранево, издадено в полза на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД  по изп.д. № 218/2009г. на ЧСИ Л. Тасева, рег. № 737 на КЧСИ – Добрич /т. І, л. 44-47/.

Изпълнителното дело пред ЧСИ Слави Сербезов е образувано на 29.01.15г. и по същото последователно във времето са били конституирани присъединени по право или по по тяхна молба взискатели – всички с парични вземания против длъжника  „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД.

Жалбоподателят „Еврофууд Груп” ЕООД също е било присъединено по реда на чл. 456 от ГПК като взискател по изп.д. № 103/15г. на ЧСИ Сербезов-Добрич за паричните си вземания срещу длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД, с разпореждане от 28.12.15г. и въз основа на издаденото удостоверение по изп.д. № 287/15г. на ЧСИ Н. Ников – т. І, л. 175.

На 09.08.16г. длъжникът „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД е продал описания по-горе недвижим имот на „Еврофууд Груп” ЕООД.  

На 04.01.17г. е билло постановено решение № 4/04.01.17г. по т.д. № 741/16г. на ПОС, с което „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД е обявено в несъстоятелност.

На 12.07.17г. ЧСИ Сербезов е прекратил принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело спрямо длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /в несъстоятелност/ по отношение на кредиторите по изп.д. № 103/15г., а именно: „Европа плюс 1” ЕООД, „Химпласт Дио” ООД, „Еврофууд Груп” ЕООД и НАП. Това е станало на осн. чл. 637, ал. 3 от ТЗ вр. чл. 693 от ТЗ, тъй с одобрения от съда списък на кредиторите на несъстоятелния длъжник, вземанията на посочените по-горе  взискатели са били приети в производството по несъстоятелност.

Това постановление за прекратяване е изпратено на жалбоподателя на 14.09.17г., но на вписания в Търговския регистър адрес не е намерен никой и съобщението е върнато в цялост /т. ІІ, л. 753/. Поради това постановлението е изпратено на вписания в Търговския регистър имейл и следва да се счита за връчено на 03.10.17г. /т. ІІ, л. 742/. Оплакванията срещу последващото извършено действие от ЧСИ /обжалваното разпределение/ не съдържат оплаквания, свързин с неучастието на дружеството в разпределението на паричната сума, а за недопустимост на разпределението на същата извън производството по несъстоятелност на длъжника. Поради това следва да се приеме, че постановлението за прекратявена на производството по изп.д. № 103/15г. на ЧСИ Сербезов по отношение на „Еврофууд Груп” ЕООД е влязло в сила и дружеството не е взискател или длъжник по делото.

Без значение в тази насока е, че преди постановлението от 12.07.17г. изпълнителното производство е било спряно /на 18.01.17г./ и липсва нарочен акт за възобновяването му непосредствено преди самото прекратяване по отношение на посочените взискатели с приети вземания в производството по несъстоятелност /такова изрично възобновяване е налице от 14.09.17г./. Това е така, защото по същество не са извършени никакви изпълнителни действия, а преценката на процесуалната допустимост на участието на кредитори по делото може да се извършва във всеки един момент от изпълнителното производство, вкл. и по спряно такова.

Право на жалба против разпределението имат само взискатели и длъжници по изпълнението по арг. от чл. 462, ал. 1 от ГПК, а жалбоподателят не е страна в изпълнителното производство. Липсват и оплаквания на дружеството-жалбоподател /което е трето за изпълнението лице, макар и приобретател на имота на дружеството-длъжник, което прехвърляне е станало след вписване на възбраните върху имота/, които да попадат в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, поради което и жалбата се явява недопустима. Обжалваното определение на ДОС следва да се потвърди като законосъобразно.

По особеното искане на жалбоподателя „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в несъстоятелност).

  Представените с молбата на дружеството от 01.06.18г. документи, доказват наличието на нововъзникнали /след постановяване на обжалваното понастоящем решение и подаване на жалбата против него/ факти. Поради това и съдът следва да ги вземе предвид.

Така от отбелязването върху решение № 204/18.04.18г., постановено по т.д. № 691/17г. на ПОС се установява, че същото е влязло в сила на 12.05.18г. С решението е била обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /в несъстоятелност/, на договора за продажба на описания по-горе недвижим имот в с. Кранево, сключен на 09.08.16г., с който дружеството го е продало на „Еврофууд Груп” ЕООД, на осн. чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

От определение № 903/16.05.18г., постановено по т.д. № 363/18г. на ПОС се установява, че на 16.05.18г. е била подадена искова молба от синдика на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /в несъстоятелност/, насочена против ЧСИ С.С. за заплащане на сумата от 100 200 лв., с който иск по същество се претендира попълване масата на несъстоятелността. Прието е, че иска е вероятно основателен, тъй като с оглед на влязлото постановление за възлагане на имота, издадено по изп.д. № 103/15г., то същият не може да се върне в масата на несъстоятелността, но на връщане в същата ще подлежи цената на продадени имот, която не е предадена към момента на попълването на масата на взискателите, и тази сума подлежи на разпределение в хода на производството по несъстоятелност по правилата на ТЗ. Въз основа на поисканото от ищеца и с цитираното определение, съдът е допуснал обезпечение на предявения осъдителен иск чрез спиране на на изпълнението по изп.д. № 103/15г. на ЧСИ С. С., рег. № 739, за което е била издадена на 16.05.18г. и обезпечителна заповед. Въз основа на последната е постановено и от самия ЧСИ спиране на изпълнителното дело, за което синдика е уведомен на 21.05.18г.

С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и настоящото производство, образувано по жалбата на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /в несъстоятелност/, против решението на ДОС, следва да бъде спряно до приключването с влязъл в сила акт по т.д. № 363/18г. на ПОС. Това е така, защото в случая е налице повдигнат от длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /в несъстоятелност/ спор за конкуренция на кредиторите му при удовлетворяването от получена в индивидуално принудително изпълнение цена за имот, по отношение на който от една страна е налице хипотезата на чл. 452, ал. 2 от ГПК /за взискателите по изп.д. № 103/15г., тъй като прехвърлянето от длъжника на имота е станало след вписване на възбрана/, а от друга страна е налице влязло в сила решение по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ /въз основа на вписана искова молба, но което вписване е станало след влизане в сила и вписване в СВ на постановлението за възлагане на имота/ и предявен въз основа на него последващ иск за попълване масата на несъстоятелността чрез получената при публичната продан цена на имота. И тъй като именно тази цена е разпределяна като сума с обжалваното по настоящото дело постановление и в рамките на индивидуалното принудително изпълнение, то исковото производство по посоченото търговско дело за попълване на масата на несъстоятелността, се явява преюдициално. Настоящото производство следва да се спре на посоченото основание.     

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/05.02.18г., постановено по в.гр.д. № 13/18г. на ДОС, в частта му, имаща характера на определение, с която е била оставена без разглеждане жалбата на „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, с. Марково, обл. Пловдив, с вх. № 7603/14.11.17г. по регистъра на ЧСИ С. С.с рег. № 739, насочена против изготвеното на 24.10.17г. постановление за разпределение на сумата от 100 158.15 лв. по изп.д. № 20157390400103 по описа на посочения ЧСИ.

СПИРА производството по настоящото ч.гр.д. № 342/18г., образувано по жалбата на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /в несъстоятелност/, до приключването с влязъл в сила акт по т.д. № 363/18г. на ПОС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Определението само в частта на спирането на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС. В останалата му част, определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: