ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

483

 

_22_.08.2017 г., гр. Варна

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _22_.08. през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Х.

гр. д.343 по описа за 2017 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.1 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от И.Т.П., срещу определение № 1552/08.06.2017 год. по гр.д. 533/2017 г. на ОС Варна, с което е частично е прекратено производството по делото, в частта по иска му срещу силивия л.х.-п., ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО правото на собственост върху апартамент с идентификатор 10135.2723.335.4.22.  

В жалбата се излага, че определението е неправилно . Твърди се, че с предявения установителен иск се цели защита на правото на собственост, чието установяване е преюдициално по отношение на иска по чл. 24, ал.4 СК. Това е единият аргумент – че правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на иска по СК, а освен това се твърди, че инцидентното му установяване дава по-интензивна защита.

Препис от жалбата не е връчван на насрещната страна, с оглед едностранния характер на производството в този етап от процеса.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по искова молба на г-н П. срещу С. Л.Х.-П., К.М.Х. и Л.М.Х., «Вю И.т» ЕООД за прогласяване на нищожността на договор по нот.а. № 88/24.06.2015 год. за покупко-продажба на недвижим имот, апартамент в гр. Варна, поради участието на К.Х. като подставено лице на мястото на С.Х. на страната на купувача по чл. 26, ал.2 ЗЗД; иск срещу С.Х. за установяване на собствеността върху същия имот, притежавана от нея и ищеца в СИО; срещу С.Л.Х.-П. и «Х. – естейт» ЕООД за оспорване на същия договор на осн. чл. 24, ал.4 СК.

С атакуваното определение производството е частично прекратено, като е прието че за установителния иск по чл. 124 ГПК липсва правен интерес.

Съставът на ВАпС намира, че за ищеца липсва правен интерес от самостоятелен установителен иск за собственост по отношение на спорния имот. Аргументът му за интензивност на защитата с установителен иск противоречи на природата на установителния иск – предявените иск за нищожност и конститутивен по чл. 24, ал.4 СК са с по-висока степен на интензивност, поради което и изключват необходимостта от самостоятелен установителен иск за собственост. Включването на въпроса за собствеността като преюдициален въпрос в предмет на делото по чл. 24, ал.4 СК също не обосновава правен интерес от ИУИ. Липсват други твърдения и индикации ищецът да се нуждае от защита с установителен иск.

Предвид съвпадането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1552/08.06.2017 год. по гр.д. 533/2017 г. на ОС Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: