О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

435

Гр. Варна, _20_.07.2018 год.

 

 

       ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в ЗАКРИТО заседание на _20_.07. през две хиляди и oсемнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВА

 В.гр.д. № 343 по описа за 2018 год.:

 

Производството пред ВАпС е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНА ЧАСТНА ЖАЛБА на Д.С.Д., срещу определение № 499/22.02.2018 по гр.д. 2401/2017 год. на ОС Варна, с което е прекратено производството по делото, поради ЛИПСА НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС от предявения иск. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, и следва да бъде отменено. Твърди се, че изводът на съда за липса на правен интерес е неправилен. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на претенцията по същество.

На този етап в процеса препис от ЧЖ не е връчван.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Пред ОС г-н Д. е заявил претенции с правно основание чл.14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, спор за материално право на недвижими имот към един минал момент.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищецът моли съда да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, спрямо ответниците, че собствеността на имот №38 в местността "Ракитника", Галата, Варна преди образуване на ТКЗС и след това преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е била на  Д. С. А., а след неговата смърт на 13.02.1975 год.  е бил собственост  на С. Д.С., имотът е с площ от 8 494.896 квадратни метра, при съседи: имоти №39, №49 и имоти по парг.4 от ЗСПЗЗ.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е наследник на Д. С. А., който е купил от своя баща с нотариален акт №367,том втори, регистър 2129, дело №293 от 1928 год.: нива в квартал Галата местността "Ракитника" бивша"Фъндъклъкалабия"   с площ от 14.7 декара.

През 1942-ра год. при заснимането на земеделските имоти в квартал Галата тази нива е с площ от 8.5 (осем декара и пет ара), която съществува по картата на старите имоти. Съгласно стария план на земеделските имоти в кв. Галата то имот е под  №38 е собственост на Д. С. АЛЕКСИЕВ, но е с площ от 8494.896 кв.метра.

В исковата молба се твърди, че имота е бил собствен на Д. С. АЛЕКСИЕВ, но по заявление на З. М.П. с Вх. № 20147 от 01.08.1992 год., която е наследник на И. Х. К. ПОЗЕМЛЕНАТА КОМИСИЯ на гр.Варна   със свое Решение № 753 от 10.11.2000 год. е възстановила правото на собственост на наследниците на И.Х. К. върху Нива в местността „Ракитника“   с площ от 21.600 дек., включваща имоти № 38 и 39 по плана за стари имотни граници.

По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че наследниците на Д. С. А. за заявили за възстановяване правото на собственост пред поземлена комисия гр.Варна на имот с площ 14.7 дек. в местността „Фъндъклък“, като се позовават на НА № 357/1928 год.

С Решение № 27/15.01.1993 год. ПК-Варна, е възстановила правото на собственост на наследниците на Д. С. А. Нива от 14.7 декара, попадащ в терен по параграф 4 на Галата, в  местността Фъндъклък.

С Решение № 541/30.07.1998 год. ПК-Варна е признала правото на собственост на наследниците на Д. А. С. в стари съществуващи на терена граници, Нива от 14у7 декара, находяща се на терен парг. 4, на Галата в местността Фъндъклъка, представляващ имот № 49 от плана на старите имотни граници, който имот обхваща имоти с планоснимачни номера или части от тях подробно описани в решението.

ОС е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като предмет на установителните искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на тяхното одържавяване или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. ОС е приел, че липсва спор относно правото на собственост върху земеделските земи, възстановени на ответниците. Съдът е приел, че спор е възникнал единствено от въведеното от ищеца твърдение, че заявление по преписка с Вх. № 50057 имот от 14.7 декара в местността Фъндъклък, от наследодателя на ищеца е имот № 39 от аеро снимки и стария план. Приел е, че това твърдение не отговаря на истината, тъй като по делото било представено от ПК-Варна Решение № 541/30.07.1998 год. ПК-Варна, от което било видно, че имотът на наследодателя на ищеца е представлявал № 49, по стария план, а не както се твърди № 39. Това е обусловило извод за липса на правен интерес.

Независимо от горното с Определение № 340/02.02.2018 год. ОС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да изправи допуснатите нередовности. Нередовностите, които ОС е открил касаят именно изложените по-горе съображения за липса на правен интерес, като съдът е приел, че правният интерес е условие за редовност на ИМ.

Съставът на ВАпС намира определението за прекратяване за неправилно. С исковата молба е заявен спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като се твърди, че има идентичност между възстановен в полза на ищеца земеделски и моти и имот, възстановен в полза на ответниците. Дали е налице такава идентичност съдът не може да прецени, защото няма специални знания за това. Следва да бъде назначена СТЕ, която да даде заключение иднетични ли са имотите.

Правният интерес не е въпрос по редвността на исковата молба, а процесуална предпоставка за допустимост на претенцията. Ето защо преценката на правения интерес не може да бъде основание за оставяне на производството без движение.

Онова, което следва да се прецени в случая е кои имоти се твърди, че са иднетични: спорът към минал момент ли е, т.е. към момента на обоществяването на имотите, или сега възстановените, което ще сочи на правен спор за собственост към настоящия момент.

Нао ВОС не е имал основания да прекрати делото на етап преценка на редовността на исковата молба без да е събрал доказателства – СТЕ.

Налице са отменителни основания, поради което и обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

       Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

      

ОТМЕНЯ определение № 499/22.02.2018 по гр.д. 2401/2017 год. на ОС Варна и    

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: