О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                 №414           /25.07.2013 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                                    ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 344 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.113 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т.И.Х. от с. Мортагоново, Разградска област, срещу определение № 657/21.06.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 135/2013 година, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на СГС. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и връщане на делото на РОС по компетентност на основание чл.113 от ГПК-упражнено е правото за избор на местно компетентния съд, за да се продължат съдопроизводствените действия по предявените искове.

Насрещните страни „Юробанк България „ АД гр.София и „Бългериен ритейл сървисиз” АД гр.София - ответници по предявените искове, са изразили становища за неоснователност на въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което въззивната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Спорът по делото се свежда до това, дали са налице предпоставките за упражняване от жалбоподателя, ищец по първоинстанционното производство, на право на изборна местна подсъдност по смисъла на чл.113 от ГПК, т.е. налице ли е за него правното качество „потребител” по смисъла на посочената разпоредба.

Анализирайки законовата регламентация на това понятие по смисъла на специалния закон-ЗЗП, както и на  Закон за потребителския кредит, апелативният съд дава отрицателен отговор на този въпрос.

От една страна, самия ГПК не съдържа легална дефиниция на това понятие, поради което правилно РОС се е позовал на дефиницията, дадена в §13, т.1 от ЗЗП. Очевидно е, че настоящият случай следва по принцип да се квалифицира по втората алтернатива на посочената разпоредба - жалбоподателят е физическо лице, което като страна по договор (наименован за потребителски кредит), действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В този смисъл РОС е констатирал, че жалбоподателят само по принцип, а не в случая, би могъл да има качеството „потребител”.

От друга страна, когато договорът за потребителски кредит е обезпечен с ипотека, какъвто е случаят, то този договор не се регламентира от ЗПК. Това предвижда чл.4, ал.1, т.2 от същия, който императивно и еднозначно го изключва от този регламент. Това означава , че законодателят не третира такъв договор като потребителски по смисъла на ЗПК, респективно по ЗЗП, а това означава, че физическото лице по такъв договор губи качеството на потребител, което има по- общия смисъла  на чл.113 от ГПК, тъй-като такъв договор вече не се третира като сключен с неравнопоставена страна. По аргумент за противното, черпен от чл.24 на ЗПК, който предвижда, че за потребителския кредит се прилага и глава VІ от ЗЗП „Неравноправни клаузи в потребителски договори”, следва да се приеме, че процесния договор не е между неравноправни страни и кредитополучателят не се нужда от специалната защита по посечените два закона. Това е юридическия и житейски разум на изборната местна подсъдност по посочената разпоредба в ГПК в контекста на ЗЗП и ЗПК.

Некоректно е позоваването в частната жалба на определение № 72/13.02.2013 година, постановено по т.д.№ 802/2012 година на ВКС.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 657/21.06.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 135/2013 година.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                                         2.