Р Е Ш Е Н И Е

110

гр.Варна, …08 .08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на … .08.2018г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                       НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№344/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.463, ал.2, вр. чл.274 от ГПК.Образувано по подадени две жалби, както следва.Жалба, подадена от „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз” ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Е.Й.Й., чрез процесуалния представител адв.Г.Ж., против решение №685/16.04.2018г., постановено по в.гр.д.№598/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз” ООД жалба вх.№2395/19.02.2018г. против разпределение от 16.02.2018г. по изп.д.№2016807 0400655 по описа на ЧСИ Н.Д., рег.№…, с район на действие-Окръжен съд Варна, с което е разпределена сумата от 164 730лв. - цена от публична продан на недвижим имот с идентификатор 10135.1505.71.1.6, извършена по изп.д.№…. ...В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.Поддържа се, че сумата, получена от публична продан на недвижим имот, последният несеквестируем на осн. чл.444, т.7 от ГПК и продаден по искане на първоначалния взискател с вземане по чл.445, ал.2, т.1, пр.2 от ГПК /вреди от непозволено увреждане/, не е несеквестируема и подлежи на разпределение според правилата, уредени в чл.136 от ЗЗД, между всички взискатели, а не се следва само на посочения първоначален взискател, т.к. същият няма подобна материална привилегия.Ако се възприеме противното становище, както от съда, то тогава не би следвало да се разпределят суми на общината и на държавата, които също са присъединени взискатели като жалбоподателя, имащи вземания, непопадащи в нормата на чл.445 от ГПК.Твърди се, че неправилно са включени суми в разпределението като такси и разноски за първона -чалния взискател и за ЧСИ, които не са свързани с осъществяването на изп.способ, постъпленията от който се разпределят.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отмени извършеното от ЧСИ разпределение в частта му, с която са изключени от разпределение вземанията на „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз”ООД, признати са като привилегирования вземанията на първоначалния взискател, включени са с привилегии вземания, които не се ползват от такива, и се извърши ново разпределение като се разпределят суми и за „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз”ООД съобразно задълженията на всеки от длъжниците по изп.дело К. -. Б.Ш. и Б.В.Ш..

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ХипоКредит”АД, гр.София чрез процесуалния представител ю.к.Т.П. поддържа становище за нейната основателност.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна В.А.Ш. чрез процесуалния представител адв.С. М. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемите К.Б.Ш., Б.В.Ш.,*** и А.В.Е.-Шмит, редовно уведомени, не са депозирал отговор по жалбата.

Жалба, подадена от К.  Б.Ш. чрез процесуалния представител адв.Б.Д. против решение №685/16.04.2018г., постановено по в.гр.д.№ 598/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от К.Б.Ш. жалба вх.№2531/21.02.2018г. против разпределение от 16.02.2018г. по изп.д.№20168070400655 по описа на ЧСИ Н. Д., рег.№…, с район на действие-Окръжен съд Варна, с което е разпредеделена сумата от 164 730лв. - цена от публична продан на недвижим имот с идентификатор 10135.1505.71.1.6, извършена по изп.д.№…..В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.Поддържа се, че неправилно е прието от съда, че К. Ш. е единствен собственик на недвижимия имот, т.к. видно от представените по делото н.а. Б.Ш. е собственик на 1/8 ид.ч. от същия и досежно сумата, съответна на тази квота, в разпределението следва да участват и неговите кредитори, присъеди- нени взискатели, което предполага установяване на точния размер на вземанията на всеки от тях, което не е сторено в обжалваното разпределение.Поддържа се, че сумата, получена от публична продан на недвижим имот, последният несеквести -руем на осн. чл.444, т.7 от ГПК и продаден по искане на първоначалния взискател с вземане по чл.445, ал.2, т.1, пр.2 от ГПК /вреди от непозволено увреждане/, не е несеквестируема и подлежи на разпределение според правилата, уредени в чл.136 от ЗЗД, между всички взискатели, а не се следва само на посочения първоначален взискател, т.к. същият няма подобна материална привилегия.Твърди се и, че непра- вилно на първоначалния взискател два пъти е разпределена сума за разноски в размер от 3 110лв., както и неправилно е изчислена таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и не е посочено с разпределените суми кои части от задълженията са погасени.Претендира се да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВОС за ново разглеждане.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна В.А.Ш. чрез процесуалния си представител адв.С. М. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемите Б.В.Ш.,***, „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз”, „ХипоКредит”АД и А.В.Е.-Шмит, редовно уведомени, не са депозирал отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по подадени четири жалби против разпределение от 16.02.2018г. по изп.д.№20168070400655, съответно жалба вх.№ 2531/21.02.2018г. от К.Б.Ш., жалба вх.№2532/21.02.2018г. от Б.В.Ш., жалба вх.№2395/19.02.2018г. от „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз” ООД и жалба вх.№2889/02.03.2018г. от „ХипоКредит”АД.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие.

Изпълнителното производство е образувано на 31.03.2015г. по молба на В.А.Ш. против Б.В.Ш. и К.Б.Ш. въз основа на изп.лист от 17.11.2014г., издаден по НОХД №2094/12г. по описа на ВРС, с който Б.В.Ш. и К.Б.Ш. са осъдени солидарно да заплатят на В.А.Ш. сумата от 88 012, 35лв., ведно със законната лихва от момента на ув - реждане/11.12.2009г./ до окончателното изплащане на сумата, дължима по уважен граждански иск за причинени от деянието имуществени вреди, както и сумата от 700лв. разноски.Присъединен взискател по право в така образуваното изпълнително производство е държавата на осн. чл.458 от ГПК за дължимите й от двамата длъжници публични вземания съгласно издадените удостоверения по чл. 191, ал.4 от ДОПК.Присъединени са взискатели по чл.459 от ГПК с допуснати обезпечения -възбрани върху имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, вписани преди образуване на настоящото изп.производство.Присъединени са и взискатели по реда на 456, ал.1 от ГПК.Първоначално изп.производство е образувано пред СИС при ВРС под №…., а впоследствие, по искане на взисателя от 25.10.2016г., е изпратено на ЧСИ Н.Д. и образувано под №…..ПДИ до длъжниците са връчени, съответно на 23.07.2015г. на К. Ш. и на 16.10.2015г. на Б.Ш..

С молба от 22.07.2015г. принудителното изпълнение е насочено от взискателя В.Ш. и към недвижим имот с идентификатор 10135.1505.71.1.6, находящ се в гр.Варна, ул.”С.”№60, ет.2, ап.5.По разпореждане на ДСИ възбрана върху същия, като собственост на двамата длъжници, е вписана на 28.07.2015г.По-рано, а именно на 09.10.2014г., е била вписана възбрана върху ¼ ид.ч. от него за обезпе -чение вземането на „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз” ООД по предявен иск с пр.осн. чл.240 от ЗЗД по гр.д.№11775/14г. по описа на ВРС от дружеството против Б. Ш. /уважен впоследствие с издаден на 28.10.2015г. изп.лист и образувано изп.д.№…/15г. по описа на ЧСИ З.Д., за вземането си по който дружеството въз основа на молба от 11.05.2016г. е било присъединено като кредитор по реда на чл.456 от ГПК с разпореждане на ДСИ от 12.05.2016г./, както и на 01.08. 2011г. е била вписана възбрана по изп.д.№../11г. по описа на ЧСИ С.Д. с кредитор А.В.Е.-Ш. и длъжник К.Ш..

Имотът е описан на 30.10.2015г. като собственост на двамата длъжници.Изгот -вена е оценка.В периода 2015г.-2017г. са проведени няколко продани, обявени за нестанали.След изготвяне на нова оценка през м.10.2017г. и по искане на взискателя е насрочена и проведена публична продан за периода 30.10.2017г.-30.11. 2017г. с начална тръжна цена 105 750лв.При обявяване на проданта/както и на всички предходни/ е посочвано, че недвижимият имот е съсобствен между Б.Шма -тов и К.Ш..С протокол от 01.12.2017г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач ЧСИ е обявил за купувач на недвижимия имот М.ил А. Н. за предложената от него цена от 164 730 лв.След внасяне на дължимия остатък от продажната цена с Постановление от 05.12.2017г., влязло в сила след обжалването му на 07.03.2018г., недвижимият имот му е възложен.

При извършване на обжалваното разпределение на сумата 164 730 лв. от ЧСИ е прието, че продаденият недвижим имот е собственост единствено на длъжника К.Ш., съответно, че сумата подлежи на разпределяне само между нейните кредитори.Посочил е в отделни пунктове съответно вземането на първоначалния взискатели В.Ш., на присъединените по право взискатели държавата и община Варна/последната за дължими данъци върху недвижимия имот/ и на останалите присъединени взискатели според представени удостоверения по чл. 456, ал.2 от ГПК - за вземанията на „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз”ООД по множество изп.дела против Б.Ш. и К.Ш., на А.В.Е.-Ш. против К. Ш., на „ХипоКредит”АД против Б.Ш. и К.Ш., „Райфайзен Банк” против Б.Ш. и С.А. К. против Б.Ш..Прието, че доколкото имотът е несеквестриуем по отношение на вземанията на присъеди -нените по реда на чл.456 от ГПК взискатели, сумата следва да се разпредели само между В.Ш., държавата и общината.На В.Ш. са разпределени по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД такси и разноски в размер от 310лв./платени по делото такси/ + 2800лв. /общо 3 110лв./, а именно 140лв. - такси за налагане на 4 бр. въз - брани, 150лв. хонорар за в.л., такси по т.31 от ТТРЗЧСИ/за съобщения и пощенски разходи/ - 20лв. и 2 800лв. заплатено адв.възнаграждение в изп.производство.За ЧСИ е предвидена сумата от 1 026лв. дължими, неплатени авансово такси /разгласяване на 5 публични продани, за всяка по 96лв., общо 480лв., връчване на уведомление за предявяване на разпределение 10бр., за всяко по 24лв. общо 240лв., връчване на уведомление за изготвено постановление за възлагане 10бр., за всяко по 24лв., общо 240лв., за изготвяне и предявяване на разпределение 36лв., вдигане на възбрана и такси към АВ-12лв.+ 18лв.+30лв./, както и сумата от 552лв. за такси към АГКК/скици и заснемане за схема от АГКК/.Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е в размер от 7 761, 74лв.На община Варна по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД - сумата от 124лв., на държавата по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД - сумата от 5 601лв./дълг на К.Ш. за държавни такси и разноски по изп.лист по НОХД №2094/12г. и законна лихва/.Остатъкът в размер на 146 555, 26лв. е разпределен на В.Ш..

Така извършеното разпределение е неправилно предвид следното.На първо място следва да бъде посочено, че недвижимият имот не е собственост единствено на К.Ш., а е съсобствен между нея и другия длъжник Б.Ш..С к.н.а. № 200/62г. на ВН Б. И. В.и Н. А.В. /двамата са родителите на К.Б.Ш./ са признати за собственици на процесния недвижим имот/разпределен им при участието в ЖСК/.С к.н.а.№408/77г. на ВН К.Ш. е призната за собственик на ½ ид.ч. от този имот, като придобит по наследство от баща й Б. И. В. и отказ от неговото наследство/вероятно от друг низходящ/.Недвижимият имот е имал статут на СИО между Б. И. В. и Н.да А. В. след влизане в сила на СК /обн.1968г., отм.1985г./.Тъй като Б.В.е починал при неговото действие, съответно и на чл.14, ал.3 и ал.7, Н.В. се е легитимирала след смъртта му като собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот, придобита от прекратената СИО, а останалата ½ ид.ч. е била собственост на К.Ш..С н.а.№111/ 90г. К.Ш. е дарила тази притежавана от нея ½ ид.ч. на сина си Б.Ш., а с н.а.№20/04.09.1991г. Б.Ш. е дарил обратно на майка си същата ½ ид.ч.С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №28/04.10.1991г. на ВН Н. А. В. е прехвърлила на К.Ш. притежавана от нея ½ ид.ч. от недвижимия имот, като си е запазила пожизнено правото на ползване.Прехвърлянето на ½ ид.ч. от имота по договор за издръжка и гледане е извършено по време на брака между К.Ш. и В. А. Ш., последният починал на 13.11.1993г. и оставил за наследници К.Ш.-преживяла съпруга и Б.Ш.-низходящ.Посо - ченото прехвърляне е възмездно и се презюмира, че недвижимият имот е придобит в режим на СИО.Последната е прекратена със смъртта на В.Ш. и от притежа -вана общо от съпрузите ½ ид.ч. К.Ш. е станала собственик на своята половина от нея или ¼ ид.ч., както и е придобила по наследяване от В.Ш. 1/8 ид.ч., а останалата 1/8 ид.ч. е придобита по наследяване от единствения низходящ Б.Ш..Видно от гореустановеното е, че К.Ш. се легитимира като собстве.ник на ½ +1/4+1/8 или това са общо 7/8 ид.ч. от имота, а Б.Ш. се легитимира като собственик на 1/8 ид.ч. от него, придобита по наследяване от В.Ш./така и  имотът е деклариран от длъжниците и съответно са издавани данъчни оценки/.

Предвид изложеното и следва 7/8 от сумата от проданта да се разпределя за дълговете на К.Ш. и 1/8 за тези на Б.Ш., съответно за общите им такива, по които отговарят солидарно.Продаденият недвижим имот е бил единствен жилищен имот за К.Ш., т.е. имущество по чл.444, т.7 от ГПК.Само вземането на В.Ш. попада в тези, изброени в чл.445 от ГПК, предвид което и само той може да се удовлетворява от неговата продажба от квотата на К.Ш.. Продажбата на несеквестируем на осн. чл.444, т.7 от ГПК имот не прави секвестируема получената от проданта сума, която да следва да се разпределя между всички взискатели по реда на чл.136 от ЗЗД.Кредиторите, които са се присъединили към изп.процес, започнат от такъв спрямо когото несеквестируемостта не важи, не получават неговото правно положение, предвид което за тях несеквестриуемостта важи.Ако няма взискатели с вземания от вида на посочените в чл.445 от ГПК, СИ следва да върне получената от проданта на такъв имот сума на длъжника/в този см. мотивната част на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Предвид горното вземанията на държавата и общината спрямо К.Ш. също не следва да се удовлетворяват от тази сума.Ако и общината да може да се ползва принципно от привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД при публичната продажбата на даден имот, то посочената норма не дерогира тези на чл.444 и чл.445 от ГПК, предвид които и в настоящия случай, ако и общината да не може да се удовлетворява от него, то за вземането си за неплатени данъци за имота след снабдяването си с надлежен изп.титул може да насочи изпълнение към друго секвестируемо имущество.Несеквестируемият недвижим имот е такъв и за държавата за нейните публичните вземания/чл.213 от ДОПК/, като съответно и тя не може да насочва изпълнение към него, нито може да се удовлетворява бидейки присъе -динен взискател в изп.производство, провеждано по реда на ГПК.Б.Ш. е направил също възражение за несеквестируемост на имота в хода на изп. производство с подадена през 2015г. жалба против насочване на изпълнението към него.Към 2015г. същият се е легитимирал като собственик на още един недвижим жилищен имот, находящ се в гр.Варна, м.”Св.Н.” с идентификатор 10135. 2526.1695.1, представляващ двуетажна вилна сграда, поради което, а и съгласно нормата на чл.445 от ГПК, жалбата му е намерена за неоснователна/към момента на произнасяне по изп.дело не е имало присъединени по реда на чл.456 от ГПК взискатели/.Според справката по персоналната му партидата за периода 01.01. 1992г.-14.03.2018г., изготвена от АВ, СВ-Варна и представена по изп.дело, този имот е бил продаден на публична продан по друго изп.дело с постановление за възлагане, вписано на 27.12.2016г.Последващо позоваване на несеквестируемост, т.е. след продажбата на този имот с влязло в сила постановление за възлагане, Б.Ш. не е правил по изп.дело, но това е обстоятелство, което следва да бъде уточнено от СИ преди извършване на разпределението/за да не се въвежда впоследствие при обжалване на разпределението и да бъде основание за отмяната му/ и от него зависи как следва да бъде разпределена сумата, съответна на квотата на Б.Ш. от имота.

При изготвяне на разпределението не са изискани актуалните размери на вземанията на присъединените взискатели към датата на разпределението, а са ползвани такива от м.12.2017г. и предходни дати, като вкл. и те са неправилно посочени - някои дублирани, някои грешно посочени/така и според обясненията на самия ЧСИ по жалбите/.

По отношение на таксите и разноските за В.Ш., платени авансово, същите са правилно определени с изключение на таксите за три от възбраните. Следва да се включи само таксата за възбраната върху продадения имот, но не и за останалите възбранени по изп.дело имоти.Останалите такси и разноски са свързани с осъществяването на изп.способ, постъпленията от който се разпреде -лят, предвид което и с оглед разрешенията, дадени в ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, следва да се удовлетворят от сумата, получена от продажбата му.Правил - но са определени и таксите, дължими на ЧСИ.Те също са свързани само с осъществяването на този изп.способ, видно от изброяването им по видове по-горе, не са събрани авансово от В.Ш. и на осн. чл.79, ал.2 от ГПК следва да се съберат от длъжниците, т.к. В.Ш. има право да се удовлетворява от това им имущество.Пропорционалната таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ е определена според посочения в нормата ред, вкл. заб.1.

По изложените съображения съдът приема, че извършеното разпределение страда от посочените пороци, предвид което неправилно от ВОС е прието, че същото е законосъобразно и с обжалваните части от решението са оставени без уважение подадените против него жалби от „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз” ООД и К.Б.Ш., предвид което същото следва да бъде отменено в тези му части.Предвид необходимостта от извършване на разпределение съоб -разно притежаваните от длъжниците квоти от имота, съответно за квотата на К.Ш. - 7/8 без участието на държавата и общината, уточняване на посочените обстоятелства относно секвестируемостта на квотата на Б.Ш. - 1/8, както и ако същата е секвестируема уточняване на актуалните размери на вземанията на всеки от присъединените взискатели и разпределяне на сумата между тях и при съобразяване чл.136 от ЗЗД, а, ако не е, то по реда за К.Ш., разпределението следва да бъде отменено и делото върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение при съобразяване на посочените обстоятелства, вкл. и относно таксите за възбрани, некасаещи продадения имот.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №685/16.04.2018г., постановено по в.гр.д.№598/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са оставени без уважение подадената от „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз”ООД жалба вх.№2395/19.02.2018г. и подадената от К.  Б.Ш. жалба вх.№2531/21.02.2018г. против разпределение от 16.02.2018г. по изп.д.№… по описа на ЧСИ Н. Д., рег.№…, с район на действие-Окръжен съд Варна, с което е разпределена сумата от 164 730лв. - цена от публична продан на недвижим имот с идентификатор 10135. 1505.71.1.6, извършена по изп.д.№20168070400655, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разпределение от 16.02.2018г. по изп.д.№… по описа на ЧСИ Н. Д., рег.№… с район на действие-Окръжен съд Варна, и

ВРЪЩА изп.дело на ЧСИ за извършване на ново разпределение съобразно дадените указания.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: