РЕШЕНИЕ

 

149

Гр.Варна, 09.10.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на втори октомври 2013 г., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                            ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Секретар: Ю.К.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 346  по описа на Апелативен съд –Варна за 2013 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Синтез Билд” ЕООД, представлявано от А.Н., подадена чрез адв. Б.Ж., против решение № 1046/18.05.2013 г., постановено по гр.д. № 2983/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, в осъдителната му ЧАСТ, с която „СИНТЕС БИЛД" ЕООД, представлявано от Управителя А.К.Н. на основание чл.49 от ЗЗД е осъдено да заплати на всеки от ищците А.Н. М. и Ю.А.А. сума от по 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на сина им Л. Ю.А. на 16.10.2008 г., виновно причинена от Н.А.К., като технически ръководител към „Синтес Билд" ЕООД - Варна, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност ­строително монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, ведно със законната лихва върху тази сума считано 25.09.2012 год. до окончателното й изплащане, и дружеството е осъдено за заплати по сметка на Окръжен съд гр.Варна дължимата държавна такса в размер на 4 800 лева.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно, като е молил за неговата отмяна и за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение.

По отношение на уважения иск на ищцата А. М.: - размерът на присъденото обезщетение от 60 000 лв. бил прекомерно завишен и несправедлив; - в противоречие с установената фактическа обстановка, съдът неправилно приел липса на съпричиняване от пострадалия, който самоволно се отклонил от възложената му работа и проявил груба небрежност.

По отношение на уважения иск на Ю.А.: - в обжалваното решение липсвали мотиви на съда за обосноваване претърпените болки и страдания на този ищец, като по делото изобщо липсвали събрани доказателства в подкрепа на извода за претърпени от него вреди от смъртта на сина му; - Съдът не обсъдил свидетелските показания, които сочели на липса на връзка между родителя и сина и неправилно механично приел, че този ищец е претърпял идентични болки и страдания като майката.

А. М. и Ю.А., чрез адв. А.Д., са подали писмен отговор на жалбата, с който са молили за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Не била доказана по делото груба небрежност от пострадалия, за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат. От друга страна била установена емоционалната връзка между сина и родителите му и негативните изживявания на последните от загубата му. Присъденият размер на обезщетението бил определен в съответствие с принципа за справедливост, кореспондирал със събраните по делото доказателства и бил в синхрон със съдебната практика.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в осъдителната му част като неизгодно за него и е редовна.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

Пред Варненския окръжен съд са били предявени от А.Н. *** и  Ю.А.А. ***, против „СИНТЕС БИЛД" ЕООД, представлявано от управителя А.К.Н., искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сума от по 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на сина им Л. Ю.А., поч. на 16.10.2008г., причинена от Н.А.К. като технически ръководител на „Синтес Билд" ЕООД - Варна, вследствие немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строително монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.09.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.49 от ЗЗД; - сума от по 33812.14 лева, представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 100 000, считано от 25.09.2009г., три години преди датата на завеждане на исковата молба -25.09.2012г., на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД. В условия на евентуалност спрямо първия ответник са били предявени искове  за заплащане на същите суми и от прекия причинител на вредите Н.А.К. на осн. чл. 45 от ЗЗД.

С обжалваното решение са уважени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв. за всеки от ищците срещу предпочетения ответник „Синтес Билд" ЕООД, като за горниците до 100 000 лв. исковете са отхвърлени. Отхвърлени са и исковете за лихви. Исковете по чл. 45 от ЗЗД срещу втория ответник, поради предявяването им като евентуални спрямо тези срещу първия ответник, не са разгледани.

Установено е по делото, че ищците са родители и наследници по закон на починалия на 16.10.2008 год. техен син Л.Ю.А..

На 16.10.2008 г., пострадалият е работел на строителен обект и му била възложена от техническия ръководител Н.К. задача по декофриране на стълбището между третия и четвъртия етаж, като по същото време други работници били натоварени с изграждането на парапети от всички страни на четвъртия етаж. След обяд, след завършване на работата по декофража, пострадалият се качил на четвъртия етаж и започнал, в помощ на други работници, работа по изграждане на кофража за таванната плоча. Междувременно изграждането на парапетите не било приключило и необезопасена оставала източната страна на сградата. А. стъпил на незаковано платно, залитнал и паднал първо на пода, а след претъркаляне – и извън плочата на сградата, върху пътното платно. Получил комбинирана травма  - глава, гърди и таз – тежка контузия на мозъка, многофрагментарно счупване на черепната основа с вдишана кръв в белите дробове, погълната кръв в стомаха и тънки черва, развила се в резултат на многофрагментарното счупване на таза анемия и вследствие на травмите починал.

Не е било спорно по делото, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че Н.К. е работел по трудов договор в „Синтес Билд” ЕООД на длъжност „технически ръководител” на строителен обект – новострояща се сграда на ул. „Вярност” № 23-25. Задълженията му по длъжностна характеристика включвали осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, да провежда инструктажа на работниците, да следи за правоспособността при изпълняване на специалните строително-монтажни работи, да осигурява ползването на необходимите предпазни средства във връзка с охраната  на труда  и да не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия. В образуваното срещу него наказателно производство е било установено, че той е нарушил разпоредбите на чл. 24, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. „на строителната площадка да се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални работни облекла”, като е допуснал пострадалият да работи без каска и предпазен колан, както и нарушение на разпоредбата на чл.40 от Наредбата за ББУТ, изискваща отворите в строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./, които създават опасност за падане от височина, да се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, както и да се означават и сигнализират по подходящ начин.

С влязла в сила на 06.05.2011г. присъда № 114/29.10.2010 г. по НОХД № 1089/2010 год. по описа на Варненски окръжен съд, потвърдена с решение № 51/15.04.2011 г. по ВНОХД 28/2011 г. на Варненския апелативен съд, Н.А.К. е бил признат за виновен в това, че на 16.10.2008 г. в гр.Варна, като технически ръководител към „Синтес билд” ЕООД –Варна, причинил смъртта на Л.Ю.А., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строително-монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на чл.40 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на осн. чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК, чл.2, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдената в сила, както и наказание лишаване от право да упражнява дейност като „техник строителство и архитектура” за срок от шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на противоправно, увреждащо го действие или бездействие, неговият автор, вината на дееца /която се предполага/, настъпването на вредоносен резултат от непозволеното увреждане, определен по вид и обем, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, както и, че последните са настъпили от деятелност на деликвента, във връзка с работа, възложена му от първия ответник по иска.

Имайки предвид, че на осн. чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и формата на вината на дееца, тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД са налице. По тях и не се е спорило от страните.

Спорни са въпросите за размера на обезщетението и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи, като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищцата. Определената сума пари в най – пълна степен следва да компенсира вредите.

Доказано е по делото, че ищците са родители на починалия, както и че той е загинал трагично и внезапно на 40 години, т.е. в млада и активна възраст. Установено е от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. М. и З. К., че ищците са били разведени и от 30 години не били  заедно, като синът е живял преимуществено при майка си, с която и в по-зрялата си възраст е поддържал по-близки контакти. Често я посещавал, оставал да живее при нея и при съпругът й /св. Н. М./, помагали си взаимно и се подкрепяли, а когато работел надалеч, често се чували по телефона. Жената тежко понесла загубата на сина си, отслабнала с 20 килограма, не била добре с нервите, диабетното й заболяване се задълбочило, имала проблем с черния дроб, денонощно плачела и понастоящем не го била преживяла. С оглед изложените съображения, за обезщетяване на преживените от жената душевни болки, мъка и страдание, които е търпяла, продължава да търпи и ще понася и занапред от смъртта на сина си, съдът намира и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че е справедлив размер на обезщетение от 60 000 лв.

Логично, нормално и житейски оправдан е изводът, че бащата също е страдал от загубата на сина си, защото загубата на най-близкия човек е невъзвратима и завинаги. По делото липсват данни за наличието на влошени отношения или разрив в отношенията между бащата и сина, а и такива твърдения изобщо не са били навеждани от другата страна в отговора на исковата молба. Обстоятелството, че след раздялата на родителите, синът е живял повече с майка си и новото й семейство, не променя горния извод, защото емоционалната връзка между родител и дете не е функция единствено на съвместното им живеене. Не може да служи като опора за извод в насока на прекъснати контакти между бащата и сина и изнесеното от свидетеля Н. М. /втори съпруг на майката/, че Л. А. не се бил виждал с баща си от три години, доколкото този свидетел е посочил, че не знае те да са били във влошени отношения. Имайки предвид изложеното, както и липсата на доказани факти за конкретните негативни преживявания на бащата, вследствие смъртта на сина му в по-голям размер от презюмираните като изживявани в подобна житейска ситуация, то за бащата на осн. чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено обезщетение в размер от 50 000 лв.

По отношение на възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалия:

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Следователно граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

В настоящия казус, посоченото от ответника поведение на пострадалия, а именно самоволното му отклоняване от възложената му работа, не е допринесло за фаталния му край.

От доказателствата по делото, бе установено че техническият ръководител на обекта е разпоредил извършване на строителни работи на обекта при неприключило обезопасяване на етажната плоча, падането от която е станало причина за фаталния край на работника. Без значение в случая е дали пострадалият е променил сам работното си място, защото той е паднал от етажа не пряко вследствие работата, която е извършвал на четвъртия етаж, а защото след като е загубил равновесие при стъпването върху незакованото платно, се е претъркулил по етажната плоча и поради липсата на предпазен парапет, който да го спре, е изпаднал от етажа - на пътното платно. Т.е. фаталният инцидент е вследствие допускането му да работи в необезопасената сграда при непоставени още предпазни парапети и липса на сигнализация за опасността. Предприетото обезопасяване е следвало първо да бъде финализирано и след това да бъде допуснато извършване на други строителни дейности на строителната площадка. Освен това, изобщо работата в опасна среда не е следвало да бъде допускана от техническия ръководител на обекта, който според свидетеля Р. А., е бил през цялото време на строежа „да ги надзирава”. От изложеното се налага извода за липсата на съпричиняване на вредите от пострадалия, поради което и оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

С оглед изложените съображения, решението на окръжния съд в обжалваната му част се явява неправилно досежно определения по справедливост размер на обезщетението на Ю.А.А. за горницата над 50 000 лв. до присъдените от първата инстанция 60 000 лв. и в тази част то следва да бъде отменено и искът за тази горница – отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и за горницата над 4 400 лв. до 4 800 лв. присъдена в първоинстанционното производство държавна такса. В останалата обжалвана осъдителна част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Страните не са претендирали разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1046/18.05.2013 г., постановено по гр.д. № 2983/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която „СИНТЕС БИЛД" ЕООД, представлявано от Управителя А.К.Н. на основание чл.49 от ЗЗД е осъдено да заплати на Ю.А.А. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на сина му Л. Ю.А. на 16.10.2008 г., виновно причинена от Н.А.К., като технически ръководител към „Синтес Билд" ЕООД - Варна, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност ­строително монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, ЗА ГОРНИЦАТА НАД 50 000 ЛВ. ДО 60 000 ЛВ., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 от ЗЗД на Ю.А.А. срещу „Синтес Билд" ЕООД – Варна за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ЗА ГОРНИЦАТА НАД 50 000 лв. ДО 60 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано 25.09.2012 год.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1046/18.05.2013 г., постановено по гр.д. № 2983/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТА, с която „СИНТЕС БИЛД" ЕООД, представлявано от Управителя А.К.Н. на основание чл.49 от ЗЗД е осъдено да заплати на А.Н. М. сумата от 60 000 лв., както и на Ю.А.А. сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на сина им Л. Ю.А. на 16.10.2008 г., виновно причинена от Н.А.К., като технически ръководител към „Синтес Билд" ЕООД - Варна, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност ­строително монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, ведно със законните лихви върху главниците, считано 25.09.2012 год. до окончателното им изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 1046/18.05.2013 г., постановено по гр.д. № 2983/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТА, с която „СИНТЕС БИЛД" ЕООД, е осъдено да заплати по сметка на окръжния съд държавна такса, за горницата над 4 400 лв. до присъдените 4 800 лв.

В отхвърлителната част решението на първата инстанция не е обжалвано.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: