Р Е Ш Е Н И Е

144

гр.Варна, 25.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№346/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Техкомсервиз”ЕООД, гр.Русе, представлявана от управителя Светослав Х.М., чрез процесуалния представител адв.К.Д., против решение №723/10.05.2017г., постановено по гр.д.№1076/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от „Техкомсервиз”ЕООД против „Енерго-Про Мрежи”АД, гр.Варна искове, съответно с пр.осн. чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 25 116лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника на собствената на ищеца сграда /трафопост/ с идентификатор 63427.2.2826.2 по КК на гр.Русе с площ от 31 кв.м., изградена в ПИ с идентификатор 63427.2.2826 по КК на гр.Русе, за периода 01.06.2011г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 03.06.2016 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 6 558лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2011г. до 03.06.2016г., като неоснователни, както и „Техкомсервиз” ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго-Про Мрежи”АД сумата в размер на 525лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Мрежи”АД, гр.Варна чрез процесуалния си представител ю.к.Р.Г. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 22.06.2016г., както и в уточненията, извършени в първото по делото о.с.з., проведено пред първоинстанционния съд на 21.10.2016г., ищецът „Техкомсервиз”ЕООД излага, че е собственик на ПИ с идентификатор 63427.2.2826 с адм.адрес гр.Русе, ул.”Генерал Радецки”№1, с площ от 1 061 кв.м., при съответни граници, ведно с изградените в този имот сгради, едни от които сграда с идентификатор 63427.2.2826.2 със застроена площ от 31 кв.м., използвана за трафопост, и сграда с идентификатор 63427.2.2826.3 с площ от 5 кв.м., съставляваща едноетажна промишлена сграда.Собствеността му е констатирана с к.н.а.№81/10г., като дружеството е придобило собственост при осъществе- на приватизационна сделка.В тези две сгради е разположено електрооборудване-трафопост, който е част от електроразпределителната мрежа и се използва за нуждите на ответника „Енерго-Про Мрежи”АД.Предвид специфичността на това оборудване, което обслужва голяма част от района на гр.Русе, в който се намира имотът, ползването на собствените на ищеца сгради, в които се намира оборудването, не може да се прекрати.Същевременно ответникът лишава ищеца от ползването на собствените му две сгради, като и се налага постоянно ищецът да осигурява достъп на служителите на ответника.Така ответникът се обогатява неоснователно като спестява заплащане на наемната цена за двете сгради.Претендира заплащане на обезщетение за ползване на сградите в размер на 500лв. месечно за периода от 01.06.2011г. до 31.05.2016г. общо в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и претендира заплащане на сумата от 7 653, 84лв., представляваща обезщетение за забава за горепосочената главница, считано от 01.07.2011г. до датата на предявяване на иска-03.06.2016г.

С влязло в сила протоколно определение от 21.10.2016г., постановено от първоинстанционния съд, предвид оттегляне от ищеца на исковете за заплащане обезщетение за ползването на сграда с идентификатор 63427.2.2826.3 с площ от 5 кв.м. в размер на 4 884лв., както и за лихва върху горепосочената главница за периода 01.07.2011г.-03.06.2016г. в размер на 1 095, 84лв. производството по отношение на последните е прекратено.     

Ответникът „Енерго-Про Мрежи”АД в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че сграда с идентификатор 63427.2.2826.2 и предназначение „сграда за енергопроизводство”, в която се намира ел.съоръжение силов трансформатор/представляващ електрическа уредба по см. на §1, т.19 от ДР на ЗЕ/, чрез който се извършва преобразуване на ел.енергия със средно напрежение в ел.енергия с ниско напрежение, представлява площадков енергиен обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗЕ.Трафопостът като вещ представлява съвкупност от сграда и оборудване, като сградата има обслужващо предназначение и е подчинена на правния режим на съоръжението.Нито сградата обаче, нито оборудването по естеството и предназначението си не съставляват трафопост по отделно, а само заедно.Този енергиен обект е собственост на ответ -ника, заведен като актив с инв.№204100016786 „силов трансформатор 400/20 kV Елпром-80233, ТП Огоста Русе” и дата на капитализация 30.01.1972г.Визираната в к.н.а.№81/10г., с който ищецът твърди, че се легитимира като собственик, сграда -трансформатор е изградена в периода 1968г.-1972г. при действието на Закон за електростопанството/обн.1948г., отм./ и Правилника за приложението му.Съгласно изричната разпоредба на чл.2 от закона всички енергийни съоръжения са държавна общонародна собственост.Същата императивна разпоредба е била възпроизведена и в Закон за електростопанството/обн.1975г., отм./ с въведено изключение за субектите по чл.2, ал.2 от закона, между които ищецът не попада.Ищецът не е могъл да придобие собственост и при действието на последващия ЗЕЕЕ/обн.1999г., отм./, т.к. трафопостът съставлява „енергиен обект” по см. на §1, т.17 от ДР на закона и съгласно чл.58 и §67 от ПЗР на закона е можел да бъде придобит в собственост само от енергийното предприятие.Извън изложеното, ако се приеме, че сградата е собственост на ищеца, то искът е неоснователен защото ответникът притежава сервитутно право, възникнало по силата на закона - чл.60, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ/отм./ върху съществувалия към влизането му в сила енергиен обект, за което не дължи заплащане на обезщетение - §7 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./, което се запазва и понастоящем на осн. §26 от ПЗР на сега действащия ЗЕ /обн.2003г./ и се явява годно основание ответникът да държи енергийния обект в помещение на ищеца.Искът е неоснователен и защото ищецът не би могъл да обеднее от неизползването на процесния обект, т.к. няма право да го използва по предназначение и да получава приходи от експлоатацията му, защото не е лицензирано енергийно предприятие.      

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С к.н.а.№81/10г. „Техкомсервиз”ЕООД е признат за собственик въз основа на представените пред нотариуса писмени доказателства на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 63427.2.2826, находящ се в гр.Русе, ул.”Генерал Радецки”№1, с площ от 1 061кв.м., при съответни граници, ведно с построените в този имот сгради, а именно: едноетажна сграда с идентификатор 63427.2.2826.1 с площ от 848 кв.м., с предназначение промишлена сграда; едноетажна сграда с идентификатор 63427.2.2826.2 с площ от 31 кв.м. с предназначение сграда за енергопроизводство /трафопост/ и сграда с идентификатор 63427.2.2826.3 с площ от 5 кв.м. едноетажна-промишлена сграда.

С решение от 28.08.1991г. по ф.д.№2308/91г. по описа на РОС, т.о. на осн. §3 от ПЗР на Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, вр. чл.1 от посочения закон е регистрирано „Техкомсервиз”ЕООД с капитал държавно имущество в размер на 2 056 000 неденом.лв.Съгласно АДС №3266/ 16.05.1994г. ПИ 2826 с площ от 1 070 кв.м., находящ се в гр.Русе, ул.”Радецки”№1, ведно с изградените в него сгради - административна сграда, работилници, складове, сервизни помещения и трафопост, е бил държавна собственост/съставен по-рано АДС от 15.05.1964г./, предаден първоначално през 1964г. по реда на чл.19 от ПДИ/отм./ за ползване на държавно предприятие, а впоследствие по реда на чл.94 и сл. от НДИ /отм./.Съгласно представеното към нотариалната преписка копие от акта целият имот е бил предоставен за оперативно управление на „Техкомсервиз” ЕООД, гр.Русе. 

По делото не е представен балансът на предприятието към момента на образуване на ЕТД с държавно имущество, за да се установи дали в капитала му се включва посоченият имот като ДМА, но страните не са спорили относно този факт.С решения по цитираното ф.д. са вписани промените в капитала на дружеството през 1998г., 1999г. и 2000г., както и е вписано като съдружник „ИМТ-Инженеринг”ООД, гр. Габрово при придобиване през 2000г. на част от капитала чрез приватизационен договор, а през 2001г. след продажбата на останалата част от дяловете на същото дружество държавата чрез Министъра на икономиката е заличена като съдружник. Със заповед №9500-105/27.01.2003г. на Областен управител на област Русе на осн. чл.78, ал.1 от ЗДС и на основание заповед  №РДТ-21-816/18.09.2000г. на Министъра на икономиката и договори от 19.10.2000г. и от 05.02.2001г. за продажба на капитала на „Техкомсервиз”ЕООД, сключени между Министъра на икономиката и „ИМТ-Инженеринг”ООД, е наредено отписването от актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост, на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Радецки” №1, представляващ ПИ №2826, кв. 42 с площ от 1 070 кв.м./УПИ І-2826 с площ от 1 058 кв.м. по скица/, ведно с  построените в него сгради, подробно описани в АДС №3266/16.05.1994г.

От горецитираните писмени доказателства е видно, че „Техкомсервиз”ЕООД поддържа, че се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на цитирания АДС, по силата на вещноправните последици при образуването на ЕТД с държавно имущество, съответно внасянето на този имот в капитала му/ПМС №201/ 25.10.1993г., а след това нормата на чл.17а от ЗППДОП/отм./ и впоследствие сключените по реда на ЗППДОП/отм./ през 2000г. и 2001г. приватизационни договори за продажба на собствените на държавата дялове от преобразувано ЕТД с държавно имущество.

В АДС №3266/16.05.1994г. процесната сграда с идентификатор 63427.2.2826.2 е посочена като трафопост с площ от 25 кв.м., изграден 1965г.Съгласно СТЕ от 07.10. 2016г. трафопостът е въведен в действие през 1972г.Съставлява масивна постройка, в която е монтиран силов трансформатор 400/20кV тип „Елпром”-80233, оборудване Н.Н./три бр. ел.табла/, кабели ср.Н. и комутационна апаратура.Съставлява един от веригата трафопостове след „Подстанция център”, звено от схемата на електроснабдяване на централната част на гр.Русе с наименование ТП „Огоста”.

Трафопостът е изграден при действието на Закон за електростопанството /обн. 1948г., отм.1976г./ върху имот държавна собственост.В съответствие с нормата на чл.2 от този закона като вид съоръжение за преобразуване и разпределение на електроенергия е бил държавна общонародна собственост.Съгласно чл.3 от ЗЕ /отм./ държавата е можела да преотстъпва на държавни предприятия строежа и експлоатацията на енергийни обекти за собствени нужди, но това не е водело до промяна в собствеността, а до предоставяне на обекта за стопанисване и управление на предприятието, като собствеността е оставала държавна.В случая и няма наведени твърдения, съответно ангажирани доказателства, че трафопостът е бил изграден от държавното предприятие през 1965г. с негови собствени средства и за неговите нужди.Индиция в обратната насока е обстоятелството, че трафопостът при въвеждането му в експлоатация през 1972г. е бил заприходен в активите на електростопанското предприятие.При действието на чл.2, ал.1 от последващия Закон за електростопанството/обн.1975г., отм. 1999г./ трафопостът като вид елект -рическа уредба по см. на §2 - устройство, в което се преобразува и разпределя електрическа енергия е държавна собственост.Допустимо е съгласно чл.2, ал.2 от ЗЕ/отм./ субекти извън държавата/кооперации и обществени организации/ да притежават собственост върху отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените им нужди от ел.енергия, но ищецът не е от този вид субекти, нито техен правоприемник, нито се твърди да има издадено изискуемото разрешение. Последващият закон е Закон за енергетиката и енергийната ефективност /обн. 1999г., отм.2003г./.При действието му процесният трафопост съставлява енергиен обект съгласно терминологията, дадена в §1, т.17 от ДР на закона като обект, в който се извършва преобразуване на параметрите на електрическата енергия и разпределение на същата.ЗЕЕЕ/отм./ не променя правния режим на съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти, независимо дали са държавна собственост или са собственост на кооперативни или други обществени организации.Залегналият в този закон и в сега действащия Закон за енергетиката, обн. 2003г. принцип е енергийните обекти да бъдат собственост на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката.Затова и §67, ал.2 и ал.6 от ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ и §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписват енергийните обекти, които трябва да бъдат собственост на лиценцираните енергийни предприятия, а са собственост на трети лица, да бъда изкупени от тях в определен от закона срок.

Въззивникът поддържа, че е собственик само на сградата, но не и на съоръжението вътре в нея, за което съоръжение/силов трансформатор/ не оспорва, че е собственост на въззиваемото лицензирано енергийно дружество и се подчинява на предвидените за енергийните обекти разпоредби, като счита, че сградата съставлява материален ресурс по см. на §1, т.32 от ДР на ЗЕ, а не енергиен обект по см. на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, предвид което и няма законова пречка да бъде придобита в собственост от въззивното дружество.

Съгласно посоченото в §1, т.19 от ДР на ЗЕ електрическа уредба е съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия, т.е. силовият трансформатор, монтиран в сградата, съставлява вид енергийна уредба.Съгласно §1, т.23 от ДР на ЗЕ енергиен обект е и обектът, с предназначение в него или посредством него да се извършва пренос и преобразуване на параметрите или вида на електрическата енергия и разпределение на същата през мрежите, без инсталациите на клиентите, а съгласно т.32 материален ресурс е наличието на основни и спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране на енергийния обект.Ако и да се приеме, че сградата е вид съоръжение, което осигурява нормалното функциониране на електрическата уредба, то съвкупността от сградата и инсталираното в нея съоръжение се определя като трафопост, който е вид енергиен обект от вида на площадковите енергийни обект съгласно дефиницията, дадена в §1, т.41 от ДР на ЗЕ, а именно сгради и трайно прикрепените към тях или към ПИ енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. Предвид горното и съдът приема, че режимът, под който попада вещта, е като за енергиен обект - съвкупност от помещение и трайно монтирана в него електрическа уредба, който обект е предназначен за пренасяне, преобразуване и разпределение на ел.енергия. В решение №291/27.02.2015г. по гр.д.№4016/14г. по описа на ВКС, І гр.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че когато едно лице предоставя собственото си помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на ел.енергия, помещението има характер на материален ресурс по см. на §1, т.32 от ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост, то за предоставения достъп енергийното предприятие дължи обезщетение съгласно чл.117, ал.8 от ЗЕ, определено по специалната методика на КЕВР, но в конкретната разглеждана по това дело хипотеза ищецът е бил кооперация, собственик на дворно място и триетажна комбинирана търговска сграда/легитимиращ се като собственик с н.а. въз основа на покупко-продажба, регулация и приращение/, изградена през 1969г., като в едно от помещенията в тази сграда през 2003г. са монтирани съответните съоръжения на ответника и е започнало да функционира като трафопост.

Бидейки енергиен обект, вкл. по см. на дефиницията, дадена в действащия към 2001г. ЗЕЕЕ, процесният трафопост не би могъл да бъде предмет на осъществената приватизация на „Техкомсервиз”ЕООД с оглед разпоредбата на §67, т.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ, изрично предвиждаща, че при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител. Аналогична е разпоредбата и в §4, ал.11 от сега действащия ЗЕ.В този см. задължителна съдебна практика - решение №300/28.06.2010г. по гр.д.№169/09г., ВКС, ІІІ гр.о. и решение №130/11.02.2011г. по т.д.№776/09г., ВКС, І т.о. , както и незадължителна - определение №548/04.07.2012г. по гр.д.№1/12г., ВКС, І гр.о. и определение №158/13.02.2017г. по гр.д.№3885/16г., ВКС, IV гр.о.Задължителна съдебна практика в хипотеза, в която трафопостът е изграден от кооперация и с нейни средства, но не единствено за обслужване на нейните нужди, при която чл.2, ал.2 от ЗЕ/отм./ също не намира приложение-решение №716/22.10.2010г., ВКС, І гр.о.

В настоящия случай, видно от СТЕ от 07.10.2016г. и СОЕ от 04.04.2017г., процесният трафопост снабдява с ел.енергия повече от един потребител.Предвид горното и с оглед цитираните разпоредби съдът приема, че при осъществената приватизация същият като вид енергиен обект не е можел да премине в собственост на приобретателя по нея, както и преди това не е можел да премине в собственост на дружеството с държавно имущество при образуването му.

По изложените съображения съдът приема, че въззивникът не се легитимира като собственик на процесния трафопост с идентификатор 63427.2.2826.2 по КК на гр. Русе с площ от 31 кв.м., чрез въведения от него придобивен способ, предвид което и претенцията за заплащане на обезщетение за ползването му от въззиваемото дружество е неоснователна, така и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забава, и следва да бъдат отхвърлени.

 Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл. 78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. 

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №723/10.05.2017г., постановено по гр.д.№1076/16г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА „Техкомсервиз”ЕООД, ЕИК 827183217, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Петър Берон”№38, вх.Д, ет.1 да заплати на „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Вар -ненчик”№258, ВарнаТауърс-Е сумата от 300лв., представляваща съдебно-деловод- ни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: