Р Е Ш Е Н И Е

 

39/12.04.2019 г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Юлия Калчева

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 346 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Н.А.Б., Т.А.Б. и Х.А.Б., чрез процесуалния им представител адв. Б. против решение № 604/03.04.2018г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д. № 287/2017г., с което са отхвърлени предявените от тях против Д.Г.В. искове, предявени в условията на евентуалност, а именно за прогласяване нищожността, евентуално за унижощаеми на обективирани в нот.акт № 69, том 3, рег. № 3861, д. № 405/04.12.2015г. на нотариус Д. Стоянова договори за прехвъряне на недвижим имот, сключени от наследодателката им Й.Х. и ответницата, евентуално за разваляне на същите договори поради неизпълнението им, както и съединените с тях искове за връщане на недвижимия имот.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, основани на доводи за направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата, необсъждане на релеванти за спора факти и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът не е отчел значението на момента, в който наследодателката им е взела решение да се разпореди с имота си, както и нейното състояние към този момент, влошените й взаимоотношения с тях и причината за това, доброто й финансово състояние и възможността да се справя сама, което сочело за липса на нужда от грижи и издръжка за минал момент. Наведени са и оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата, довело до непълнота на доказателствения материал. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. По същество, чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски за въззивното производство.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

 Предявени са в условията на евентуално и комулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, чл.17, ал.1 от ЗЗД, чл. 31 от ЗЗД, чл.34 от ЗЗД, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В исковата си молба и направените по реда на чл.129 ГПК и чл.145 ГПК уточнения въззивниците Н.А.Б., Т.А.Б. и Х.А.Б. са изложили твърдения, че са наследници по закон на Й.Х.Б. /тяхна майка/, починала на 20.12.2015г. Приживе същата била собственик, по силата на прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и извършена съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 67, находящ се в гр.Варна, жк Чайка, бл.31, вх.В, ет.7, целият с площ от 81.47 кв.м., ведно с прилежащата му изба и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Две седмици преди смъртта си, с нот.акт № 69/04.12.2015г. на нотариус Стоянова, рег. № 192 наследодателката им се е разпоредила с така притежавания имот в полза на въззиваемата Д.Г.В. като 1/3 ид.ч. от него е продадена за сумата от 20 000 лева, а останалите 2/3 ид.ч. са й прехвърлени за полагани от приобретателката грижи в периода м.август 2014г. – 03.12.2015г. и поето задължение за гледане и издръжка в бъдеще. Твърдят, че тези договори са нищожни, евентуално унищожаеми поради това, че единствения мотив на майка им е бил да ги лиши от наследство и навреди, предвид влошените им взаимоотношения, че страните по тях не са имали намерение за прехвърляне на имота, евентуално ако са целели това, то действителната им воля е била да бъде безвъзмездно. В тази връзка са наведени доводи, че посочената в нотариалния акт цена не е платена, а ако е платена, то това е симулативно, тъй като непосредствено след сделката сумата е изтеглена от купувачката и взета от нея, доколкото към момента на откриване на наследството в дома на наследодателката им не са открити налични парични средства. Оспорват приобретателката да е полагала грижи в периода м.август 2014г. – 03.12.2015г. и след това до смъртта на Й.Б., още повече, че майка им е разполагала със средства и не е имала нужда от гледане най-вече за периода преди сделката. По отношение на поетите бъдещи грижи се твърди, че и двете страни по сделката са знаели за близката й смърт, настъпила само две седмици след сключването й, поради което и продажбата на 2/3 ид.ч. е лишена от основание. Наведени са и твърдения, че към датата на упълномощаването и сключване на процесните договори наследодателката им е била в последен стадий на онкологично заболяване, съпътствано и от други заболявания и под въздействието на силни медикаменти, поради което и не е могла да разбира свойството и значението на действията си.

С оглед на всичко гореизложено са предявили и исковете си, заявени в следното съотношение:

 

Относно продажбата на 1/3 ид.ч. от имота

 

1. Евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на договора за продажба на тази част от имота

- поради накърняване на добрите нрави /единственият мотив за сделката е бил желанието на наследодателката им да ги лиши от наследство, да им причини болка и страдание/, на основание чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД;

- като абсолютно симулативен /страните не са желаели прехвърлянето на имота/, на основание чл.26 ал.2, предл.5 ЗЗД;

- като привиден, прикриващ договор за дарение на имота, съединен с иск за разкриване действителната воля на страните по договор за дарение на имота, на основание чл.26 ал.2, предл.5 ЗЗД и чл.17 ал.1 ЗЗД;

 

2. В условията на евентуалност с исковете по т.1 иск за унищожаване на договора за продажба на 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, тъй като към момента на сключването му праводателката Й.Х.Б. не е могла да разбира и да ръководи действията си, на основание чл.31 ал.1 ЗЗД.

 

3. Кумулативно съединен с исковете по т.1 и т.2 иск с правно основание чл.34 от ЗЗД за осъждане ответницата да върне 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 31, вх. В, ет. 7, предмет на договор за договор за продажба, обективиран в нот. акт № 69/2015г. на нотариус Д. Стоянова, рег. № 192, прогласен за нищожен или унищожен.

 

4. Евентуално съединен с горните искове иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба на 1/3 ид.ч. от апартамент № 67 поради неплащане на цената в размер на 20 000 лева от страна на приобретателката Д.Г.В. и кумулативно съединен с него

 

5. Иск за връщане на 1/3 ид.ч. от имота, получен по разваления договор за продажба, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д. Стоянова, с рег. № 192 на НК, на основание чл.55, ал.1 предл.3 от ЗЗД.

 

Относно договора за прехвърляне на 2/3 ид.ч. от имота

 

1. Евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на договора за продажба на тази част от имота

- поради накърняване на добрите нрави /единственият мотив за сделката е бил желанието на наследодателката им да ги лиши от наследство, да им причини болка и страдание/, на основание чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД;

- поради липса на основание /знание за предстоящата смърт на прехвърлителката, настъпила две седмици след продажбата/, на основание чл.26 ал.2, предл.4 ЗЗД;

- като абсолютно симулативен /страните не са желаели прехвърлянето на имота/, на основание чл.26 ал.2, предл. 5 ЗЗД;

- като привиден, прикриващ договор за дарение на имота, съединен с иск за разкриване действителната воля на страните по договор за дарение на имота, на основание чл.26 ал.2, предл. 5 ЗЗД и чл.17 ал.1 ЗЗД;

 

2. В условията на евентуалност с исковете по т.1 иск за унищожаване на договора за продажба на 2/3 ид.ч. от недвижимия имот, тъй като към момента на сключването му праводателката Й.Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията си, на основание чл.31 ал.1 ЗЗД.

 

3. Кумулативно съединен с исковете по т.1 и т.2 иск с правно основание чл.34 от ЗЗД за осъждане ответницата да върне 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, предмет на договор продажба, обективиран в нот. акт № 69/2015г. на нотариус Д. Стоянова, рег. № 192, прогласен за нищожен или унищожен.

 

4. Евентуално съединен с горните искове иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, обективиран в нот. акт № 69/2015 г. на нотариус Д.Стоянова, рег. № 192, поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения да издържа и гледа праводателката, както за минал период от м. август 2014 г. до 03.12.2015 г., така и за в бъдеще и кумулативно съединен с него

 

5. Иск за връщане на 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, получен по разваления договор за продажба, на основание чл.55, ал.1 предл.3 от ЗЗД.

 

С писмения си отговор по чл.131 ГПК въззиваемата Д.В. е оспорила предявените срещу нея искове с възражение за тяхната неоснователност, а по отношение на исковете по чл.31 ал.1 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД досежно прехвърлените 2/3 ид.ч. и като недопустими. Сочи, че тъй като приживе не е било поискано поставянето на наследодателката под запрещение, то е недопустимо оспорването на сделките по твърдения, че не е могла да разбира и ръководи действията си. По отношение на договора за 2/3 ид.ч. от имота се твърди, че предмет на насрещната претенция са само положените грижи и издръжка за периода м.август 2014г. – 03.12.2015г., а не и за бъдещи такива, поради което и наследниците не могат да искат развалянето му поради неизпълнение. Оспорва твърденията на въззивниците, че за този период наследодателката им не се е нуждаела от грижи и че към датата на подписване на пълномощното за сключване на тези сделки е била в тежко здравословно състояние, което не й е позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си. Оспорва и твърденията, че влошаването на  взаимоотношения между тях се дължи на поведението на наследодателката, като счита, че децата й са били тези, които трайно са се дезинтересирали от нея. Оспорва доводите, че единствената й цел е била да ги нарани като ги лиши от наследство, тъй като е притежавала и земеделски земи, с които не се е разпоредила и са наследени от тях. Относно твърденията за симулативност на сделките се сочи, че действителната воля на страните е единствено обективираната в нот.акт, израз на което е реалното плащане на продажната цена от 20 000 лева и положените грижи за прехвърлителката, както и поведението на последната във връзка с подготовката на сделката и направеното от нея изявление за получаване на сумата.

Съдът, като взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните по съществото на спора и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а това е видно и от ангажираните писмени доказателства, че въззивниците са наследници по закон /деца/ на Й.Х. Б., поч. на 20.12.2015г., която след възлагане по извършена съдебна делба по гр.д. № 641/1996г. на ВРС, е придобила в еднолична собственост недвижим имот с ид.10135.2562.23.5.67 по КК на гр.Варна и представляващ апартамент № 67 в гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл.31, вх.В, ет.7, с площ от 81,47 кв.м., ведно с прилежащата изба и 1,3474% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.

С нот.акт № 69, том 3, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г. на нотариус с рег. № 192 наследодателката, действаща чрез пълномощника си Д. И.В. е продала на въззиваемата Д.Г.В. собствената си 1/3 ид.част от гореописания недвижим имот са сумата от 20 000 лева, платима по банков път в едномесечен срок от сключването на договора.

Със същия нот.акт Й.Б. е прехвърлила на В. и останалатите 2/3 ид.части от имота срещу положените от последната за прехвърлителката ежедневни грижи и предоставена издръжка /покупка и пренасяне на хранителни стоки, лекарства и други  вещи, грижи за личната й хигиена предвид трудната й подвижност, грижи за хигиената в жилището, в което живее, грижа за хигиената на дрехите й, приготвяне на храна и други подобни/ за периода от м.08.2014г. до 03.12.2015г.

В т. 7 от нот.акт е посочено още, че Й. Б. си запазва правото на ползване върху целия имот, като Д.В. има право да ползва съвместно с нея 2/3 ид.части от имота, доколкото последната ще продължи да се грижи за нея и издържа.

Представителната власт на участвалата в нотариалното производство като пълномощник на прехвърлителката Д. И. В. е учредена съгласно пълномощно с нот.удостоверен подпис и съдържание, рег. № 3844-45 на нотариус Д. Стоянова от дата 03.12.2015г. Вписаните в пълномощното предмет и условия по съдържанието на сделките изцяло кореспондират на обективираните в коментирания нотариален акт.

На същата дата /03.12.2015г./ е извършено още едно упълномощаване на Д. И. В., а именно за теглене на суми от банковата сметка на упълномощителката в Банка ДСК /пълномощно с рег. № 3847/, както и е бил сключен предварителен договор между Й.Б., действаща лично и въззиваемата, касаещ продажбата на 1/3 ид.ч. от процесния имот за сумата от 20 000 лева. Подписите по този предварителен договор също са нотариално удостоверени. Извършено е и удостоверяване на изходяща от наследодателката декларация, рег. № 3843, обективираща волеизявление, че съзнава смисъла и значението на извършените от нея действия във връзка с упълномощаванията и разпореждането с имота.

Авторството на положените и удостоверени подписи за Й.Б. върху коментираните пълномощно с рег. № 3844-45, декларация и предварителен договор е установено по категоричен начин от приетото по делото заключение на в.л. А. по допуснатата от първоинстанционния съд вр. чл.193 ГПК СГЕ. Изходящи от прехвърлителката, съгласно заключението са и подписаната на 03.12.2015г. от нея декларация по чл.264 ДОПК, както и разписка за получена от нея сума в размер на 22 000 лева, изтеглена от банковата й сметка в Банка ДСК от упълномощената Д.В. и предадена й, с достоверна дата на 14.12.2015г. /л.119 от гр.д. № 8475/2016г. на ВРС/.

Обстоятелствата по постъпването на сумата от 20 000 лева по банковата сметка на Й.Б. и последващото й изтегляне от пълномощника се установяват от приетите като доказателства удостоверение от Банка ДСК с изх. № 4407/27.09.2017г., извлечение от движението по сметката, вносна бележка за превод, извършен от въззиваемата Д.Г.В. и извлечение от банковата сметка на купувачката в Уникредит Булбанк. От същите е видно, че на 04.12.2015г. /денят на сключване на оспорваните договори/ В. е превела по сметка на праводателката си сумата от 20 000 лева, с посочено основание покупка на имот ап.67, а на 09.12.2015г. и 10.12.2015г. упълномощената Д. И.В. е изтеглила последователно 2 000 лева и 20 000 лева.

По делото няма ангажирани доказателства, установяващи разходването на сумата от 22 000 лева от страна на Й.Б., както и такива, от които да се направи заключение, че тази сума е била предадена на въззиваемата.

От представените извлечения за движението по банковите сметки на последната в периода 01.12.2015г. – 31.12.2017г. се установява, че на 10.12.2015г. Д.Г.В. е наела банкова касета /сейф/ в Банка Пиреос, както и че по банковите й сметки в Уникредит Булбанк са постъпвали суми основно от трудово възнаграждение, като единствено на 12.09.2016г. са направени вноски на каса от нея за сумата от 5 000 лева по сметка № 7001502177914 и 4 100 лева, равностойност 2092,90 евро по сметка 70004513440997.

Между страните липсва спор, а в тази насока са и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, както и приетите като доказателства обяснения на въззиваемите Х.Б. и Н.Б., дадени в хода на извършвана от органите на досъдебното производство предварителна проверка, че прехвърлителката и децата й са били във влошени взаимоотношения и за период повече от 20 години преди смъртта й не са поддържали какъвто и да било контакт. Без значение за настоящия спор е по чия вина е настъпил разрива в тези отношения. Й.Б. е живеела сама в процесния апартамент, като през определен период от време е давала една от стаите под наем, а от м.август 2014г. до смъртта й през м.декември 2015г. при нея е отишла да живее въззиваемата, явяваща се внучка на нейна братовчедка и пълномощник Д. И.В..

За установяване здравословното състояние на прехвърлителката към релевантния период м.август 2014г. – 03.12.2015г., вкл. и датата на упълномощаването, по делото е приета медицинска документация, включваща пълното онкологично досие, епикризи и амбулаторни листи, както и са проведени две СМЕ /единична пред първоинстанционния съд и комплексна в настоящата инстанция/.

Съдът изцяло кредитира заключенията и по двете СМЕ като взаимно допълващи се, компетентни и кореспондиращи на писмените доказателства. От същите се установява, че през 2009г. Й.Б. е била диагностицирана с онкологично заболяване, по повод на което е претърпяла оперативна интервенция и химиотерапия. След известна ремисия през м.05.2014г. това заболяване е рецидивирало, по повод на което са оперирани лимфни възли и проведен непълен курс химиотерапия. Установени са били и два плеврални излива /по-голям в дясно и по-малък в ляво/. Наред с това онкологичното заболяване е съпътствано от датиращи преди 2014г.  исхемична болест на сърцето, хипертония, мозъчно-съдова болест, регистрирани през 2011г., масивен белодробен тромбоемболизъм, варикозни вени на долните крайници, диафрагмална херния. В периода 09.11.2015г. – 13.11.2015г., по повод подуване на корема и задушаване от около два месеца е пролежала в гастроентерологично отделение на СБАЛОЗ /Онкологична болница/ - Варна. След проведени манипулации /коремни пункции/ и образни изследвания е изписана с диагноза: „Вторично злокачествено новообразувание на перитонеума. Асцит. Карцином на млечната жлеза“. С решение на онкологична комисия от 24.11.2015г. е насочена за палиативни грижи. На 04.12.2015г., поради увеличаване на асцитната течност, с прояви на гадене, силен задух и повръщане отново е приета в СБАЛОЗ – Варна, при което е извършена коремна пункция, но поради силно увреденото й общо състояние и невъзможност да стои продължително време седнала е прието, че не е подходящо извършването на плеврални пункции. Изписана е на 07.12.2015г. с назначена медикаментозна терапия, прилагана в домашни условия. Впоследствие здравословното й състояние е продължило да се влошава и на 20.12.2015г. прехвърлителката Б. е починала.

От заключенията и по двете СМЕ се установява още, че в наличната медицинска документация, в това число и за проведени образни изследвани, няма данни в резултат на онкологичното заболяване Б. да е имала разсейки, засягащи ЦНС. Няма данни на същата да са предписвани и прилагани опиатни медикаменти, нито клинични показатели при проведените изследвания, сочещи на нарушения в нервно-психологичната симптоматика. С оглед на това вещите лица са категорични в извода си, че до датата на смъртта й Й. Б. е била в състояние да разбира и ръководи действията си. Увреденото й общо състояние е резултат от съвкупността на заболяванията, от които е страдала и най-вече на асцита /събиране на течност в коремната кухина/ и противопоказаността за извършването на пункции на белодробните изливи. В обясненията, дадени в с.з. от 23.01.2019г. в.л. Г. сочи, че всички тези заболявания ограничават физическия капацитет на пациента, който е принуден по-голямата част от деня да прекарва в легнало положение /повече от 50%/, с което обосновава и взетото на 24.11.2015г. решение на онкологичната комисия за палиативни грижи, но това не влияе на психическото й състояние и способността за адекватна ориентация и вземане на решения.

Изводи за това, че към релевантната дата 03.12.2015г. /датата на подписване на пълномощното за сключване на предварителния договор/, както и към датата на подписване на разписката за получаване на сумата от 20 000 лева /14.12.2015г./ Й. Б. е разбирала действията си и съзнавала последиците от тях следват и от показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани и от двете страни по спора. Нито един от свидетелите не сочи обстоятелства за неадекватни поведенчески реакции от страна на прехвърлителката, състояния на некомуникативност в резултат на приемани лекарства или силни болни. Изрично в показанията си св.Б. сочи, че през последните две седмици, преди да почине Й. се е залежала, но е водила нормални разговори, говорила е разумно. В същата насока са и показанията на св.Г., присъствал в качеството на адвокат при подписването на пълномощното и останалите документи в дома й пред помощник-нотариуса, както и на предходно пълномощно във връзка със снабдяване с необходимите за сделката документи. Кореспондиращи на тези показания за състоянието на Б. към тези дати са и показанията на св.В., ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК.

От показанията на последната свидетелка, както и показанията на св.Б., ценени от съда във взаимна връзка с установеното от заключенията на СМЕ здравословно състояние, съдът приема за установено от фактическа страна, че в периода от 2014г. до смъртта си наследодателката се е нуждаела от помощ и обгрижване. Рецидивът на онкологичното заболяване, наложил оперативна интервенция и химиотерапия, както и съпътстващите го други заболявания, датиращи отпреди 2014г., водещи според вещите лица до ограничаване физическата й подвижност /поради задух, лесна уморяемост, отоци на крайниците, събиране на течност – асцит, причиняващ болки и повръщане/ са обстоятелства, които обосновават този извод. Според св.Б., в последната година преди да почине Б. се е залежала, като в този период за нея се е грижила основно въззиваемата, подпомагана в последните месеци от своята баба, домът е бил винаги чист и подреден, имало е винаги оставена храна, осигурени лекарства и сестра, която е идвала да поставя инжекции, засичала Й. и Д. заедно на пазара. Свидетелката сочи още, че понякога Д. се е прибирала на обяд, а когато се е налагало и тя самата е ходила, за да стопли храна, да й прави компания, да полее цветята. Според свидетелката прехвърлителката й е споделяла колко е доволна от Д., и че желае да остави апартамента си на нея.       

Данни, че в последната година Й.Б. е имала нужда от помощ и обгрижване се съдържат и в показанията на св.Д. И. В.. Макар и заинтересована от изхода от спора, изложеното от нея досежно тези обстоятелства се подкрепя от коментираните показания на св.Б. и СМЕ, поради което и се кредитират от съда в тази им част.

Изводът за това, че прехвърлителката е имала нужда от грижи и че такива са били полагани от въззиваемата през визирания в нот.акт период не се разколебава от проведеното насрещно доказване, в частност показанията на свидетелите И.П., Е.П. и Д.П. Последната свидетелка няма непосредствени впечатления за релевантния период, същата е живяла в блока до 2009г. и визира взаимоотношения между въззивниците и майка им, респ. състоянието на последната преди 2009г. Св.П., домоуправител на блока, не е била в близки отношения с починалата, посещавала е дома й спорадично, като сочи, че жилището е било чисто и приветливо, без да има възприятия кой се е грижил за това. В същото време в показанията си визира различни периоди, някои от които значително преди процесния, а посоченото, че до смъртта на Б. я е виждала да ходи да си пазарува е в противоречие с изложеното в края на показанията й, че през зимните месеци при среща със св.П. той й е казал, че „сестричката му е много болна“. Дори и преди м.ноември 2015г. свидетелката да е виждала прехвърлителката да носи покупки, то това не означава, че не е имала нужда от помощ, предвид направения по-горе извод относно здравословното й състояние - същата е била с ограничена физическа активност, а не напълно обездвижена /освен в последните дни от живота й/.

Що се отнася до показанията на св.П., ценени с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода от спора, предвид роднинската връзка с въззивниците и влошените взаимоотношения с въззиваемата, съдът намира, че в частта им, в която свидетелства за това, че през релевантния период сестра му Йовка Б. изцяло сама се е грижила за себе си, пазарувала си е сама и лично си е плащала сметките за ток и вода, със собствени средства е покривала всички разходи по жилището, а когато е имала нужда от помощ, той е бил този, който й е помагал, не са подкрепени от останалия доказателствен материал. Същите частично се опровергават и от представените от ответната страна квитанции и разписки за извършени плащания на комунални услуги /ток, вода, телевизия/, част от които са подписани за платец от въззиваемата.

В останалата им част показанията на този свидетел касаят обстоятелства, неотносими към настоящия спор.

Във връзка с твърденията за симулативност на сделките по делото са приети заключения на единична и тричленна съдебно-оценителни експертизи относно пазарната стойност на процесния имот към датата на сключването им. Съгласно заключението на в.л. М. същата е в размер на 85 913.37 лева, а според тричленната СОЕ – 98 800 лева.

Макар и по двете експертизи вещите лица да са използвали пазарния метод на оценка, съдът намира, че следва да кредитира заключението на втората експертиза, тъй като използваните от в.л. М. аналози са предимно за реализирани публични продажби в хода на принудително изпълнение, където началната цена е в размер на 80% от пазарната, независимо от направените повече наддавателни предложения, както и поради това, че само един от аналозите е в кв.Чайка, където е и процесния апартамент. Докато използваните от вещите лица по 3СОЕ аналози са на база офертни цени на идентични апартаменти в същия район, при съобразяване коефициент за корекция за реална продажба спрямо офертна цена.

Във връзка с исковите претенции за нищожност поради противоречие с добрите нрави като доказателства по делото са приети и нот.актове, установяващи извършени от въззивниците разпоредителни сделки със земеделски земи, придобити от тях по наследяване от майка им Йовка Б..

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 Със сключените с нот.акт № 69/2015г. договори прехвърлителката и наследодателка на въззивниците Й.Б. се е разпоредила изцяло с притежавания от нея недвижими имот – апартамент № 67 с идентификатор 10135.2562.23.5.67 в полза на въззиваемата Д.Г.В., запазвайки си правото на ползване. Уговорените насрещните престации са две, като между страните е постигнато изрично съгласие коя на какъв обем от прехвърленото право на собственост съответства – 1/3 ид.ч. е продадена за сумата от 20 000 лева /т.е. срещу пари/, а другите 2/3 ид.ч. срещу положени в периода м.август 2014г. – 03.12.2015г. грижи и издръжка от приобретателката, като подробно е изброено какво се включва в това - покупка и пренасяне на хранителни стоки, лекарства и други  вещи, грижи за личната й хигиена предвид трудната й подвижност, грижи за хигиената в жилището, в което живее, грижа за хигиената на дрехите й, приготвяне на храна и други подобни.

Този начин на разпореждане е израз на договорната свобода на страните по см. на чл.9 ЗЗД. Тълкуването на волята им, съобразно чл.20 ЗЗД сочи на извода, че това са единствените насрещни престации за купувача, като прехвърлянето на 2/3 ид.ч. не включва и поето задължение за бъдещи грижи и издръжка. Посочването им в т.7 от нот.акт се свързва само с постигнатото съгласие приобретателката да ползва имота, заедно с прехвърлителката, предвид запазеното право на ползване от страна на последната.

Ето защо, настоящият състав не споделя твърденията на въззивниците, че договорът за прехвърляне на процесните 2/3 ид.ч. има алеаторен характер и че следва да бъде квалифициран като договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Касае се за възмезден комутативен договор, към момента на сключването на който страните са манифестирали воля, че насрещната престация на приобретателя е изпълнена. Това е достатъчно да се приеме, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на тези 2/3 ид.ч. поради липса на основание, с оглед скорошната смърт на прехвърлителката след сключване на сделката, като въззиваемата е знаела за това, е неоснователен, без да е необходимо да се обсъждат събраните доказателства и формират изводи относно предполагаемата преживяемост на праводателката и знанието за това от насрещната страна.

Относно останалите основания за нищожност, разгледани в поредност съобразно тежестта на твърдяния порок /симулативност – абсолютна и относителна, противоречие с добрите нрави/ съдът намира, че от съвкупния анализ на обсъдените по-горе доказателства не се установява страните по сделката да не са желаели настъпването на правните последици от нейното сключване, респ. да са прикрили други съглашения. Обсъдените показания на св.В. и св.Боснова за изразено пред тях желание да прехвърли имота си на въззиваемата, изходящите от праводателката писмени декларации и пълномощни, обективиращи волята й за разпореждане с имота, лично подписания от нея предварителен договор, плащането на продажната цена досежно 1/3 от имота и декларацията за получаването й,  подкрепят изразеното в нот.акт съгласие не само за разпореждането с имота, но и за възмездния характер на сделката. Последното важи и за прехвърлените 2/3 ид.ч. срещу положени в периода м.август 2014г. – 03.12.2015г. грижи, доколкото и се установи, че в този период прехвърлителката Б. е била във влошено здравословно състояние, имала е нужда от грижи, и такива са давани от въззиваемата в изброените в нот.акт разновидности.

Въззивниците, които носят тежестта за опровергаване обективираната в нот.акт воля на страните по оспорваните сделки, не са ангажирали доказателства, установяващи главно и пълно доказване на твърденията им за симулация /нито абсолютна, нито прикрита/.

Обстоятелството, че продажбата на 1/3 ид.ч. е извършена на цена съизмерима с данъчната оценка на имота, при пазарна цена за тази част от около 30 000 лв. /при отчитане запазеното право на ползване/ не може да бъде индиция за симулативност, тъй като не е налице съществена разлика между двете величини. Следва да се отчете и създадената близка емоционална връзка между страните по договора и роднинските им взаимоотношения.

Не следват изводи за привидност на продажбата на 1/3 ид.ч. от имота и от установеното от доказателствата, а именно, че на 10.12.2015г. Д.В. е наела банкова касета /сейф/ в Банка Пиреос, както и че на 12.09.2016г. е внесла по сметките си в Уникредит Булбанк сумите от 5 000 лева и 2092,90 евро. Недоказаността на факта, че след получаване на сумата от 20 000 лева продавачката да я е върнала на въззиваемата, прави само вероятно, но не и доказано при условията на главно и пълно доказване твърдението на въззивниците, че страните по договора са симулирали плащане на продажната цена. По същите съображения и липсата на тази сума в патримониума на наследодателката към датата на откриване на наследството, респ. към момента на узнаването за смъртта на майка им, не обосновава извод за симулитивно плащане по сделката.   

Следователно, сключените на 04.12.2015г. с нот.акт № 69/2015г. два договора не са симулативни и не прикриват други съглашения между страните, поради което и не са нищожни на това основание.

Не се установява и същите да са нищожни поради противоречие с добрите нрави, при въведеното твърдение за този порок.

Безспорно е, че съзнателното лишаване на наследниците от имущество, с цел същите да бъдат наранени или наказани, когато това е единствената цел на наследодателя, е морално укоримо поведение, противоречащо на общоприетите семейни ценности. В случая обаче, не се доказа причината за извършеното разпореждане да е била това. Връзката между въззивниците и тяхната майка е била прекъсната много преди разпореждането с процесния имот, между тях не са съществували никакви отношения – те не са я търсили и посещавали, не са се интересували от нея, дори и когато е била болна и имала нужда най-малкото от емоционална подкрепа /както при диагностицирането на рака през 2009г., така и при влошаване на общото й здравословно състояние през 2014г.-2015г./, тя също не е предприемала действия към възстановяване комуникацията и връзката с децата си. В същото време, в лицето на въззиваемата е намерила човек, на чиято помощ и внимание може да разчита.

Наред с това, процесният апартамент не е единственото притежавано от наследодателката на въззивниците имущество. Видно от коментираните по-горе нот.актове същата е притежавала и земеделски земи, които са наследени от тях и с което впоследствие те са се разпоредили.

Ето защо, извършеното разпореждане с процесния апартамент е израз на законно признатото право на титуляра на правото на собственост да се разпорежда с него.

Следователно и исковете за нищожност на процесните сделки като противоречащи на добрите нрави са неоснователни.

Неоснователността на исковете за нищожност обуславя и разглеждането на предявените в евентуалност спрямо тях искове за унищожаемост поради това, че към датата на упълномощаването прехвърлителката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си.

Съгласно заключенията на двете СМЕ към 03.12.2015г., 04.12.2015г. и до края на живота си Й.Б., макар и в увредено общо състояние е била контактна и в състояние, позволяващо й напълно да разбила естеството и последиците на действията си. Същата не е имала разсейки, засягащи ЦНС, нито е приемала опиатни обезболяващи. В унисон с това са и коментираните по-горе свидетелски показания.

Ето защо и тези искови претенции са неоснователни.

Като обусловени от исковете за нищожност, респ. унищожаемост неоснователни се явяват и исковете по чл.34 ЗЗД за връщане на полученото по нищожен/унищожаем договор.

По исковете с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и съединените с тях искове за връщане на имота, на основание чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.88 ЗЗД:

Направените по-горе изводи за доказаност на плащането на продажната цена относно прехвърлената 1/3 ид.ч. в размер на сумата от 20 000 лева водят до направата на извод за неоснователност на иска за разваляне на този договор поради неизпълнението му.

Направените пък изводи за предмета на насрещната престация за прехвърлените 2/3 ид.ч., включваща само положените до датата на сделката грижи и издръжка, без поемане на задължение за полагане на такива и за в бъдеще, прави исковата претенция за развалянето му поради неизпълнение неоснователна. Касае е се за договор, по който към момента на сключването му и двете страни са изпълнили задълженията си по него и други задължения за тях не възникват /праводателят прехвърля собствеността със сключването му, а приобретателят вече е престирал, съобразно волята на страните/. Поради това и такъв договор не подлежи на разваляне по чл.87 ал.3 ЗЗД. Същият би могъл да се атакува като симулативен, само ако се установи, че реално грижи не са полагани и действителните намерения на страните са били да прикрият други отношения /каквито основания в настоящия процес не се доказаха/.

Неоснователността на исковете за разваляне прави неоснователни и съединените с тях искове по чл.55 вр. чл.88 ЗЗД.

            Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивниците следва да заплатят на въззиваемата направените от нея разноски във въззивното производство. Не всички разноски по предявения списък по чл.80 ГПК обаче подлежат на репатриране. Направените от въззиваемата разноски вр. копиране на книжа по делото и за пощенски разходи по изпращане на становища в съда не са обусловени от поведението на въззивниците, а единствено от волята на направилата ги страна. Поради това и не следва да бъдат възлагани в тяхна тежест. На обезвреда подлежат разноските вр. депозит за вещо лице /101 лева/ и за издаване на съдебно удостоверение /6.80 лева с преводна такса/, както и за адвокатско възнаграждение. Във връзка с последното е направеното възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Претендирания размер е 6 000 лева, към който са прибавени допълнителни възнаграждения по чл.6 т.13 от Наредба № 1/2004г. /29 лева/ и по чл.7 ал.8 от същата наредба /по 200 лева за две с.з./. Размерът на основното и заплатено адвокатско възнаграждение не надвишава значително минималния размер на следващото се възнаграждение съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г., съобразявайки, че са предявени множество искове досежно два договора и че в сумата от 6 000 лева е включен начислен ДДС, във всяко съдебно заседание са събирани доказателства по искане на въззивниците – голям обем писмени, по които адв.Д. е изразявал становище с допълнителни молби, както и три съдебни експертизи. В тази връзка не са прекомерни и допълнителните адвокатски възнаграждения по чл.7 ал.8 от Наредбата, заплатени съгласно допълнителни договори за правна помощ. Осъществени са и действията по чл.32 ЗА вр. приети в с.з. от 24.10.2018г. писмени доказателства.

Или общият размер на разноските, който въззивниците следва да заплатят на въззиваемата, при равни квоти, е 6 536.80 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 604/03.04.2018г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д. № 287/2017г.

 

ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН ********** с адрес: ***, Х.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и Т.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ, при равни квоти, на Д.Г.В., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 6 536.80 лева /шест хиляди петстотин тридесет и шест лв. 80 ст./, представляваща направени съдебни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.