О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№480

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 30.07.2019г.    в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 МАРИЯ МАРИНОВА.

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 346/2019 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от С.Р.М. и Н.С.Т., чрез процесуалния им представител адв. В.В. срещу определение № 83/11.02.2019 год. по гр. д. № 249/2018 год. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което е изменено решение № 270/14.12.2018 год. по в. гр. д. № 249/2018 год. в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят 600 лв., вместо 900 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и е оставена без уважение молбата им с правно основание чл. 248 от ГПК за присъждане на сторените от тях разноски по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението. Излагат се твърдения за липсата на предпоставките по чл. 78, ал. 2 и ал. 4 от ГПК за възлагане на разноските по делото в тежест на ищците. Посочват, че отпадането на правния интерес е настъпило в хода на производството. Молят за отмяна на определението в осъдителната част и присъждане на сторените в производствата разноски.

В постъпилия отговор, ответникът „Б. 08“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на определението. Посочва, че не е дал повод за завеждане на делото.

Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Пред Районен съд – гр. Нови пазар е предявен иск от С.Р.М. и Н.С.Т. срещу „Б. 08“ ЕООД по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено спрямо ответното дружество наличието на грешка в кадастралната карта, изразяващо се в невярно отразяване на границата между имоти с идентификатори № 52009.501.880.1.13 и № 52009.501.880.1.14. С решение № 109/08.04.2015 год. по гр. д. № 732/2015 год. Районен съд – гр. Нови пазар е отхвърлил горепосочения иск. Същото е потвърдено с решение № 149/17.07.2016 год. по в. гр. д. № 265/2016 год. на Окръжен съд – Шумен, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 286/21.06.2017 год. по гр. д. № 773/2017 г. на ВКС.

След депозирана молба по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК от С.М. и Н.Т. е отменено влязло в сила решение № 149/17.07.2016 год. по в. гр. д. № 265/2016 год. на Окръжен съд – Шумен и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав.

С решение № 270/14.12.2018 год. по в. гр. д. № 249/2018 год. на Окръжен съд – гр. Шумен е обезсилено решение № 109/08.04.2015 год. по гр. д. № 732/2015 год. на Районен съд – гр. Нови пазар, прекратено е производството по делото и ищците са осъдени да заплатят на „БИС 08“ ЕООД сумата от 900 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба от С.М. и Н.Т. за изменение на определението в частта за разноските.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските и жалбоподателите вместо сумата от 900 лв. са осъдени да заплатят сумата от 600 лв., като е оставена без уважение молбата им за присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски в производствата.

По същество:

Отговорността за разноските е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК разноски се присъждат във всеки акт, с който приключва производството. Във въззивното производство и двете страни са навели искане за присъждане на разноски.

В съдебната практика се приема, че при прекратяване на производството, в отклонение от правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съдът при разпределяне тежестта за разноските следва да съобрази причините за прекратяването и да изследва по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК дали нуждата от съдебна намеса не е отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе е дал повод за предявяването на иска /Определение № 595/22.11.2017 год. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 год., I т. о., ТК, Определение 843/17.11.2014 год. по ч. гр. д. 6176/2014 год. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение 626/20.08.2012 год. по ч. гр. д. 275/2010 год. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение 277/14.05.2014 год. по ч. гр. д. 2432/2014 год. на ВКС, ГК, I г. о., Определение 388/11.07.2017 год. на ВКС по ч. т. д. 831/2017 год. на ВКС, ТК, II т. о. и др./.

В продължение на горното, следва да се съобрази, че молбата за издаване на заповед № КД 14-27-341 от 11.10.2012 год. на началника на СГКК - гр. Шумен, послужила за неправилно заснемане на границата между имотите е депозирана от ЧСИ – Даниела Златева. По искане на ищците е обявена нищожността на заповед № КД 14-27-341 от 11.10.2012 год. на началника на СГКК - гр. Шумен с решение № 23/ 20.03.2017 год. по адм. д. № 57/2016 год. на Административен съд – гр. Шумен, потвърдено с решение № 10359/07.08.2017 год. по адм. д. № 4772/2017 год. на ВАС. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че по сега действащата кадастрална карта спорните 16 кв. м., предмет на установителния иск за признаване наличието на грешка в кадастралната карта, вече попадат в границите на имота на ищците. Издаването на заповедта е в компетентността на съответния административен орган, а прогласяването на нищожността на същия индивидуален административен акт – на съда. Поради което следва да се приеме, че ответното дружество не е дало повод с извънпроцесуалното си поведението за завеждане на делото, респ. за последващо възникналите процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на производството. С оглед на горното, същото не дължи възмездяване на сторените разноски от С.М. и Н.Т..

В доктрината се приема, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото поради отказ, оттегляне или при констатирана недопустимост на иска, каквато е настоящата хипотеза /така П.. Б., Г.. В., Х.. Г., М.. Д., Т.. Д., К.. Е., Б.. Е., Т.. К., В.. К., З.. М., О.. М., Б.. М., К.. С. Граждански процесуален кодекс, С:, 2017, с. 149/. Това разбиране произтича от правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК, което не е абсолютно и следва да се съобрази с общия принцип, че разноските по делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждането на делото. С оглед на горното, в полза на ответното дружество, което не е дало повод за завеждане на делото, следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски.

Същото дружество претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 900 лева, от които 300 лв. по в. гр. д. № 265/2016 год. на Окръжен съд – гр. Шумен, 300 лв. по гр. д. № 711/2018 год. на ВКС и 300 лв. по в. гр. д. № 249/2018 год. на Окръжен съд – гр. Шумен.

Съобразно липсата на обжалване от насрещната страна на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта, с която е приета недължимостта на съдебно-деловодни разноски по в. гр. д. № 265/2016 год. на Окръжен съд – гр. Шумен, въззивният съдебен състав намира, че същата не е предмет на настоящото производство.

Предвид направено искане и представянето на доказателства за реалната направа на разноските /2 броя договори за правна защита и съдействие с отбелязване за плащане в брой - л. 17 от в. гр. д. № 249/2018 год. на Окръжен съд – гр. Шумен и л. 18 от гр. д. № 711/2018 год. на ВКС/, съдът намира за дължима сумата в общ размер на 600 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от „БИС 08“ ЕООД.

С оглед на гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 83/11.02.2019 год. по в. гр. д. № 249/2018 год. на Окръжен съд – гр. Шумен, г.о.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

  2.