Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

154/18.10.2013 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 18.09.2013 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 347/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

 Производството е въззивно, по жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София срещу решение № 1002/13.05.2013 по гр.д. № 2525/2010 год. на ВОС, Х състав, с което е отхвърлено внесеното мотивирано искане за отнемане на имущество по реда на чл. 28 ал.1 във вр. с чл. 9 и 10, вр. чл. 4 ал.1, чл. 8 и 9  от ЗОПДИППД (отм) на обща стойност 186 221,98 лв от П.Д.К. и Н.Д.К., както и за обявяване относителната недействителност по отношение на държавата на сделката по нот.акт № 51, том II, рег.№ 2457, дело № 211/2005, с която П.Д.К. и Н.Д.К. са отчуждили безвъзмезднно в полза на А.Б.П. недвижим имот – дворно място в с.Слънчево, Варненска обл, и сделката, с която последната е продала имота на „Сий Бриз 786” ЕООД с нот.акт № 189, т.IV рег.№ 9186, дело № 305/2005 год. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеното мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 186 221,98 лв, бъде уважено, и посочените по-горе сделки бъдат обявени за относително недействителни, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В отговора на въззивната жалба ответниците П.Д.К. и Н.Д.К. излагат доводи за нейната неоснователност и молят за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

На отнемане по реда на ЗОПДИППД подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. Целта на закона е да бъдат предотвратени възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, както и от разпоредителни сделки с имуществото, придобито от такава дейност.

Разпоредбата на чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД съдържа оборима презумпция, че едно имущество на значителна стойност е свързано с престъпна дейност, когато е придобито от лице, спрямо което е постановена влязла в сила присъда, и не е установен законния произход на средствата за придобиването му. По силата на цитирания текст на закона, е разместена доказателствената тежест за установяване на източниците за придобиване на имуществото, като тази тежест е възложена на ответника. Причинната връзка с престъпното деяние, за което последният е осъден, се предполага до доказване на противното.

 В закона не е формулирано изискване за наличие на причинно-следствена връзка между престъпната дейност и произхода на средствата за придобиване на имуществото, но тя все пак ще трябва да бъде изследвана, доколкото върху нея се опира основателното предположение, визирано в чл. 4 ал.1, което се преценява във всеки конкретен случай съгласно изричния текст на цитираната разпоредба. Това означава, че не е достатъчно да се знае, че лицето е осъдено за престъпление измежду изброените в чл. 3 ал.1 от закона, но и да се съпостави периода на инкриминираната дейност с момента на придобиване на имуществото.

В настоящия случай от доказателствата по делото е установено, че с влязло в сила споразумение, имащо силата на присъда ответникът е признат за виновен за това, че на 23.11.2008 год без надлежно разрешение е държал с цел разпространение големи количества високо рискови наркотични вещества. Престъпната дейност по делото е фиксирана като еднократен акт, осъществен на посочената дата, но поради естеството на подобен род престъпления вероятността тя да се е разпростряла и върху предходен период е голяма. Въпреки това, проследявайки хронологията на придобивните сделки, сключени от ответника и неговата съпруга, следва да се приеме, че презумпцията за причинна връзка е опровергана за по-голямата част от тях.

От доказателствата по делото се установява, че на 02.07.1996 год. между „Корелитстрой” ООД и П.К. е сключен предварителен договор за продажба на жилище в строеж – апартамент № 11 в гр.Варна, ул.”Селиолу” № ** за сумата 18 200 щ.долара, заплатени съгласно уговорения погасителен план в периода от 10.07.1996-30.12.1996 год. Сградата е построена въз основа отстъпено право на строеж по силата на нот.акт № 164/1997 год в полза на „Корелитстрой” ООД и няколко физически лица, между които ответникът. От съдържанието на този договор се установява, че цената на правото на строеж не е била заплатена, а вместо това „Корелитстрой” ООД е поел задължение да обезщети собственика на земята с конкретни обекти в сградата. Поради това при определяне на съотношението между приходи и разходи следва да се приспадне от разходната част стойността на правото на строеж в размер на 62,22 МРЗ. След построяването на сградата ответникът се снабдил с констативен акт за собственост на апартамент № 11, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалет, килер и две тераси, със 69,6 кв.м. застроена площ. Стойността на този имот следва да се възприеме в размера, уговорен в предварителния договор и реално заплатен от ответника, а именно – 18 200 щ.долара. Настоящият състав намира, че за придобиването на този имот през 1996-1997 год не са използвани средства от престъпната дейност на лицето не само поради значителната отдалеченост по време от инкриминираната дейност през 2008 год, но и поради наличието на доказани трудови доходи на ответника и неговата съпруга през предшестващи периоди. По делото е установено, че той е имал непрекъсната трудова биография за период от 1983 – 2009 год, като е работил в БМФ от 1983 до 1991 год, след което като ЕТ”Зафира – П.К.”, закупчик на кайсии и дистрибутор на соковете „БББ” и самоосигуряващо се лице. При определяне на доходите му от БМФ са взети предвид трудовите му възнаграждения по ведомост, но не и изплатените командировъчни пари във валута в пълния им размер поради унищожаването на съответната документация. Те са били определени от вещото лице приблизително за нуждите на експертизата, но въпреки това са достатъчни да обосноват извода за законен произход на средствата към този период. Съпругата му също е получавала трудови доходи, отразени в съдебно-счетоводната експертиза. Към датата на придобиване на имота, при отчитане на приходите и разходите с доказан произход, семейството е разполагало с положително салдо, видно от приетата по делото ССЕ.

Освен този жилищен имот, който е единствен за семейството, а впоследствие – поставен в дял на съпругата след развода и прекратяване на семейната имуществена общност, съпрузите са придобили и следните имоти:

1) 15 кв.м. от дворно място и ½ от паянтова къща, цялата с 50 кв.м. застроена площ в гр.Варна, ул.”Т.Димов” № 1, придобит чрез покупко-продажба (нот.акт № 189/1996) от Й. М. – леля на ответника, като останалата ½ ид.ч. от имота той е получил по дарение от майка си. Цената на имота по сделката е 23 839 лв, а пазарната му стойност към настоящия момент – 17 855 лв, поради което не може да се приеме, че това имущество е на значителна стойност, нито че придобиването му е свързано с престъпната дейност: първо защото се касае за изкупуване на част от наследствен имот и второ защото сделката е сключена през далечната 1996 год т.е. много преди инкриминираната дейност.

2) дворно място в с.Слънчево, Варненска обл. с площ 780 кв.м., придобит от Н.К. чрез договор за покупко-продажба (нот.акт № 174/2006 год), сключен с леля й Б. К., и впоследствие предоставен в неин дял след развода с ответника. Разпитана като свидетел продавачката по този договор Б.К. е заявила, че договорът за покупко-продажба прикрива дарение, което тя направила в полза на племенницата си заради грижите, полагани от нея и майка й за тяхната обща наследодателка. За установяване на привидността Б. К. е подписала декларация (contra lettre) с нотариална заверка на подписа на 19.01.2009 год. Съпоставяйки свидетелските показания с писмените доказателства, съдът ги кредитира като правдоподобни предвид характера на отношенията между близки роднини и често срещаната практика между тях да се сключват подобни симулативни сделки с цел избягване на спорове между останалите наследници. Ето защо този имот също не следва да се има предвид при формиране стойността на придобитото имущество с вероятен престъпен произход.

3) нива в землището на с.Константиново, Варненска обл. съставляваща имот № 035004, с площ 3000 кв.м. по договор за покупко-продажба (нот.акт № 51/2006 год) за сумата 860 лв, приравнена на 2,30 МРЗ. По данни от експертизата пазарната цена на този имот е 960 лв, или 5,25 МРЗ.  Този имот също е възложен дв дял на съпругата Н.К. след развода. Стойността му, както се установява от доказателствата по делото, не е значителна.

4) дворно място в с.Зърнево, Добричка обл., с площ 965 кв.м. с построените в него къща и стопански постройки, придобит чрез покупко-продажба (нот.акт № 33/2007 год).  По отношение на този имот има влязло в сила решение по гр.д. № 97/2012 год. на РС гр.Тервел, с което е прогласена недействителността на договора като привиден и по него не е плащана покупна цена. По делото е било установено, че продавачите не са прекъсвали владението си върху имота. Поради това и той не следва да се включва в обема на имуществото, придобито от ответниците.

5) два поземлени имота в с.Орлова могила Добричка обл., съответно УПИ III-146 с площ от 1030 кв.м. и УПИ IV-146 с площ 990 кв.м. (нот.акт № 77/2008 год) срещу заплащане на покупна цена в размер на 3000 лв, приравнени на 13,64 МРЗ. Пазарната оценка на имотите към момента на придобиване е определена на обща стойност 14 140 лв, приравнена на 64,27 МРЗ, а към настоящия момент предвид низходящото развитие на пазара – 10100 лв. Тези имоти са придобити в период, близък до инкриминираната дейност, но определената с експертизата пазарна оценка не ги поставя в обхвата на понятието „значителна стойност”, формулирано в закона.

6) дворно място в с.Слънчево, Варненска обл. с площ 910 кв. м. с построената в него къща с площ 60 кв.м. и стопански постройки, придобит по договор за покупко-продажба (нот.акт № 101/2003). Стойността на този имот, приравнена към минималната работна заплата към датата на придобиване е в размер на 179,09 МРЗ съгласно заключението на ССЕ. Към този момент салдото между приходи и разходи, определено чрез натрупване от предходни периоди, е отрицателно. Към този момент ответниците не са установили чрез надлежни писмени доказателства получаването на доходи от труд, ренти и др. законни източници. Стойността на този имот обаче не е значителна по смисъла на закона, а и не може да се направи основателно предположение, че за придобиването му са вложени средства от престъпна дейност, осъществявана повече от пет години след сделката.

През периода 1996 – 2007 год. ответниците са придобили и моторни превозни средства, от оценката на които става ясно, че се касае за амортизирани автомобили с първоначална регистрация между 1983-1994 год. Стойността им не е значителна, а с оглед момента на придобиване не може да се направи връзка с престъпната дейност.

Приходната част е формирана освен от трудовите доходи на съпрузите, от получени ренти, изплатени суми за уравнение в дяловете на наследствен имот на проверяваното лице, от продажба на имущество. Съгласно втория вариант на експертизата, който съдът възприема като обективен и съответстващ в най-пълна степен на събраните данни относно приходите и разходите на ответниците, налице е отрицателна разлика в размер на 366,67 МРЗ. От нея следва да се приспаднат 62,22 МРЗ, представляващи цена на правото на строеж за апартамент № 11 в гр.Варна, която не е била платена от ответника, следователно несъответствието между приходи и разходи е в размер на 304,45 МРЗ, което е по-малко от допустимите съгласно закона 400 МРЗ.

Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че не може да се направи обосновано предположение за престъпен произход на средствата, с които ответниците са придобили имуществото си. С неустановен произход е останало имущество на стойност, равна на 304,45 МРЗ, което не е значително по смисъла на закона и не е налице основание за неговото отнемане.

Достигайки до аналогични изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Разноски не се присъждат поради липса на доказателства, че такива са направени за тази инстанция.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1002/13.05.2013 по гр.д. № 2525/2010 год. на ВОС, Х състав

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)