Р Е Ш Е Н И Е

№  171/27.10.2014 г.                                                                    гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                         Гражданско отделение

На      15 октомври                                                                          2014 год.

в публично заседание в следния състав: 

                                                               

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕМАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                  ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева въззивно гражданско дело № 347 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Щерю” ООД-Варна, управлявано и представлявано от А.Б.Д., чрез пълномощника му адв. К. Т. срещу решението на Шуменския окръжен съд № 99 от 07.05.2014 г., постановено по гр. д. № 610/2013 г., с което е отхвърлен предявения от него на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС, във връзка с чл. 26 ЗЗД срещу „Еко Стандарт” ООД-Шумен, „КК Тропик” АД-София и „Ди Комерс” АД-Шумен иск за признаване правото му на собственост върху недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на решението и в полза на ответниците са присъдени направените по делото разноски с молба да бъде отменено и постановено ново решение, с което искът му да се уважи. В жалбата се правят оплаквания за необоснованост на решението и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му, с молба за отмяната му и уважаване на предявения иск. 

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от процесуалния представител на въззиваемите „Еко Стандарт” ООД-Шумен, „КК Тропик” АД-София и „Ди Комерс” АД-Шумен, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Ищецът „ЩЕРЮ” ООД-Варна предявява иск за признаване за установено по отношение на „Еко Стандарт” ООД-Шумен, „КК Тропик” АД-София и „Ди Комерс” АД-Шумен, че е собственик на следните два недвижими имота в гр. Шумен, а именно (1) Дворно място с площ от 2 075 кв. м., представляващо част от УПИ № IV   в кв.337 по плана на гр. Шумен, в северозападната част на имота, при граници от две страни: улица и УПИ № IV, (2) Сграда с идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен № 83510.670.434.3, със застроена площ от 67 кв. м., с предназначение: складова база, склад, при граници: имот с идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен № 83510.670.434, сграда с идентификатор 83510.670.434.4. Искът си основава на придобиване на имотите по давностно владение, евентуално покупко-продажба.

Ответниците оспорват иска, като молят същият да се отхвърли като неоснователен.

Видно от писмените доказателства по делото решение № 828 от 27.12.1999 г. по гр. д. № 710/1997 г. на Шуменския районен съд, образувано по ревандикационен иск на наследодателя на собствениците на ищцовото дружество А.Б.Д. и Я.Б.А. – Б.Щ.А., срещу праводателя на ответниците в процеса „Тропик” АД, същият е уважен за имот, представляващ парцел № IV, в кв. 337 по плана на гр. Шумен. С въззивно решение на ШОС по в. гр. д. № 197/2000 г. е частично отменено решението на ШРС, като „Тропик” АД е осъдено да предаде процесния имот, представляващ дворно място с площ от 2 075 кв. м., представляващо част от УПИ № IV, в кв. 337 по плана на гр. Шумен.

Впоследствие ВКС по реда на чл. 231 ГПК с решение № 34/07 от 02.04.2007 г. по гр. д. № 2531/2005 г., ІVБ г. о. е отменил решението по гр. д. № 197/2000 г. на ШОС, с което са уважени исковете за собственост на наследниците на Б.Щ.А. върху процесното застроено и незастроено дворно място от 2075 кв.м. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на ШОС. След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ШОС, искът относно процесното дворно място от 2 075 кв. м. е отхвърлен изцяло с решение от 14.05.2008 г. по гр. д. № 286/2007 г. Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 11.02.2009 г. по гр. д. № 3023/08 г., І г. о. По силата на влязлото в сила решение на ШОС (от 11.02.2009 г.) собствениците на ищцовото дружество са отстранени от процесния имот на 30.08.2009 г. и имотът е бил предаден на „Тропик”АД (ново наименование „Бертуци комерс”АД).

От тези факти следва да се изведат следните два извода:  Първо от 1997 г. до 2009 г. дружеството-ищец „Щерю” ООД-Варна не се установява да е упражнявало фактическа власт върху този имот, тъкмо обратното – установява се, че имотът е владян от „Тропик”АД. Второ, дори и да е владяло имота, придобивната давност е спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗС. Нормата е приложима, тъй като се касае за праводателите на страните досежно спорния имот, налице е идентичност на спорния предмет.

Това е достатъчно за отхвърляне на исковата претенция по първото наведено основание – давностно владение върху двоното място от 01.01.2000 г. до сега.

Установява се също така, че според заключението по СТЕ, приета от ШОС, а и от настоящата инстанция за компетентно изготвена, не би могло да се приеме, че процесната сграда е построена 1938-42 г., тъй като към него момент не са използвани в строителството кухи керамични блокове, които са въведени след 1975 г. Това е още един факт, който опровергава твърденията на ищеца досежно установяването на надлежните предпоставки за доказаност на иска.

От друга страна, безспорно се установява начина, по който ответниците са придобили в идеални части собствеността върху процесното дворно място ведно с всички постройки в него. Същото е било предоставено за оперативно управление на „Тропик” ЕООД-гр. Шумен. Последното е преобразувано в „Тропик-Шумен” ЕАД и в „Тропик” АД. „Тропик” АД е  апортирало в капитала на „КК Тропик” АД процесното дворно място, ведно с всички сгради в него. По този начин „КК Тропик”АД е придобил собствеността на цялото дворно място с площ от 8 095 кв. м., включващо като площ и процесния имот /дворно място/. С нот. акт № 14/2005 г. по описа на Служба по вписванията - гр. Шумен за покупко-продажба на имот, „КК Тропик” АД продава на „Ди Комерс” АД 3010/8095 идеални части от правото си на собственост върху дворното място. С нот. акт за продажба на имот № 110/2005 г. и нот. акт за поправката му № 149/10 г. по описа на СлВ - Шумен „КК Тропик” АД продава на 30.12.2005 г. продава на „Еко Стандарт” ООД 3010/8095 идеални части от собствеността си върху дворното място. Респективно „КК Тропик” АД притежава в собственост остатъка до 8 095 кв. м. в идеални части, а именно 2075/8095 кв. м.

Искът е неоснователен и по отношение на процесната сграда с идентификатор № 83510.670.434.3 по кадастралната карта на града, тъй като се установява, че същата не е придобита на твърдяното основание -приращение и давностно владение, с оглед на това, че дворното място не е придобито в собственост от ищцовото дружество.

Следва да се остави без уважение и евентуалния иск, за признаване правото на собственост на основание покупко-продажба, поради следното:

Съгласно нот. акт № 120/2002 г. А.Б.Д., Я.Б.А. и Е.В.А. продават на „ЩЕРЮ” ООД – гр. Шумен процесния имот (дворното място от 2 075 кв. м. и 1/3 от житна магазия с площ от 446.30 кв. м.). Легитимацията си на собственици, продавачите черпят от решението по гр. д. №  710/1997 г. на ШРС, което впоследствие е отменено. Освен това, същите не разполагат с друг титул за собственост, което означава, че ищцовото дружество не е придобило собствеността върху прехвърления имот, след като го е придобил от несобственици.

Не на последно място следва да се посочи, че не се представят доказателства за упражнявана фактическа власт от „ЩЕРЮ” ООД, който безспорно е различен правен субект от физическите лица, осъществяващи на моменти владение върху имота - А.Б.Д., Я.Б.А. и Е.В.А.

На основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите и на първоинстанционния съд.

С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло. Няма искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемите дружества.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Шуменския окръжен съд № 99 от 07.05.2014 г., постановено по гр. д. № 610/2013 г.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

             2.