РЕШЕНИЕ

 

157

 

гр.Варна, 23.10.2013 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на шестнадесети октомври, двехиляди и тринадесета година в закрито заседание в състав:

 

           

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                     П. ПЕТРОВА

секретар В.Т.,

прокурор Стефка Якимова,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 348/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от страните срещу решението на Окръжен съд-Варна от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 3132/12 г., с което искът, предявен от В.М.М. срещу Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 3000 лева – неимуществени вреди и е отхвърлен за разликата до 50000 лева.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част и в частта му относно присъдените разноски. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска изцяло.

Прокуратурата обжалва решението в осъдителната му част. Оплакванията са за неправилност, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на иска; евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ от В.М.М. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 50000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение по ДП № 3183/10 г. на ІV РУП при ОД на МВР и НОХД № 6862/2010 г. на ВРС, приключило с оправдателна присъда.

Оспорвайки изцяло иска, Прокуратурата на РБ сочи, че с действията си не е уронила честта и доброто име на ищеца, не е разгласявала обстоятелства за воденото наказателно производство и не е имало тенденциозно отношение, въпреки броя на преписките срещу него.

Не се спори между страните, установява се от приложените по делото писмени доказателства, че  с постановление от 29.10.2010 г. на РП-Варна е било образувано ДП № 3183/10 г. по описа на ІV РУП ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.206, ал.3, предл.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. На 16.12.2010 г. е образувано НОХД № 6862/10 г. на  ВРС, приключило с оправдателна присъда на 11.06.2012 г. На същата дата е отменена и взетата мярка за неотклонение „подписка”.

Безспорен е и факта, че през този период срещу ищеца са водени множество предварителни проверки, завършили с отказ да се образува наказателно производство.

Показанията на свид.С.С. и М.М. установяват, че през този период ищецът е бил напрегнат, изпитвал страхове за изхода на делото и за изхода от започнатите европейски проекти.

Назначената съдебно-медицинска експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което ищецът страда от диабет, тип 2 и не е налице хипертонична болест. Констатираните хипертонични кризи вероятно са в резултат от водените досъдебни производства.

Назначената съдебно – психиатрична експертиза представя заключение за състояние на повишен емоционален стрес, депресивни характеристики, наличие на страхове и тревожност, свързани с водените наказателни производства, които са му повлияли негативно. Това състояние според експертизата е било свързано и с факта, че за обезпечаване на  бизнес проекти, ищецът е заложил жилището си и това на майка си и изпитвал тревоги за неговия изход и за отношенията с търговските си партньори.

При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция изцяло споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи:

Основание за ангажиране на  отговорността на държавата за вреди е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за престъпление по НК, за което впоследствие е оправдано. Обвинението в престъпление е винаги незаконно, когато обвиняемият е бил впоследствие оправдан. Следователно, искът  по чл.2, т.2 от ЗОДОВ е доказан по основание.

Безспорно е, че ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от обвинението. При определяне на техния размер съдът правилно се е съобразил както с принципа за справедливост, така и с другите факти: продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство и неговия емоционален статус. Правилно е обсъдено твърдението на ищеца за тенденциозност на действията на прокуратурата, като е прието, че липсва такава. С оглед показанията на свидетелите, правилен е извода, че водените наказателни производства не са се отразили на авторитета му, на неговите професионални контакти и на уважението на околните.

Изхождайки от принципа за справедливост, правилен е извода на съда за основателност на исковата претенция за сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Присъждането на сума над тази би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, поради което Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 3132/12 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                   2.