Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                № 168/04.11.2013 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                 ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 349 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.В.П. *** срещу решение № 29/23.05.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 40/2013 година, с което е осъдена да заплати на А.Р., гражданин на Норвегия, сумата от 200000.00 норвежки крони, равняваща се на 50000.00 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2013 година, както и разноски в размер на 2020.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и отхвърляне на иска за неоснователно обогатяване, съответно за лихвите върху него.

Насрещната страна А.Р., чрез процесуалния си представител адв. П. ***, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като присъди направените разноски за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото  на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря мотивите му, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Направените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения от РОС с оглед на изготвяне на доклада по делото и разпределянето на доказателствената тежест между страните, както и за допуснати нарушения на материалния закон, са неоснователни.

От една страна, въззивницата е получила своевременно препис от исковата молба и от разпореждане № 173/08.02.2013 година на РОС, с което са й дадени подробни указания по смисъла на чл.131 - чл.133 от ГПК, но независимо от това не е депозирала в срок писмен отговор и съответни доказателства, нито е организирала адвокатската си защита. В проведеното само едно открито заседание по делото пред РОС тя се е явила лично, по същество е оспорила претенцията за неоснователно обогатяване за сметка на ищеца, но не е направила никакви доказателствени искания в подкрепа на твърдението си, че процесната сума й е дарена от ищеца - въззиваемия. Освен това, направеното с жалбата искане за събиране на други писмени доказателства е оставено без уважение от въззивния съд, тъй-като то вече е преклудирано по смисъла на чл.146, ал.3, изречение последно, във връзка с чл.266, ал.1 от ГПК, макар че то по същество е не относимо към спора.

От друга страна и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. При наличните по делото писмени доказателства, правилно РОС е приел, че има устно сключен договор за поръчка по смисъла на чл.292, ал.2 от ЗЗД (довереника да действува от свое име , но за сметка на доверителя при закупуване на апартамент в гр.Варна), който договор е развален с предявяване на исковата молба по смисъла на чл.287 от същия закон, а дадената в изпълнение на поръчката сума се явява неоснователно получена от въззивницата и правилно е осъдена да я върне. Дори да се приеме, че възражението за даряване на процесната сума да не е преклудирано, то  е останало недоказано и поради това  правилно иска е бил уважен.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

Независимо от този изход на делото, на въззиваемата страна не се присъждат разноски, тъй-като не са ангажирани доказателства за направени такива пред апелативната инстанция.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/23.05.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 40/2013 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.