О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

473

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 30.07.2014  в състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                         ИВАН ЛЕЩЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. № 349/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от Н.Д.М., С.Д.М. и С.С.Д. срещу Определение № 1966 от 04.07.2014 г. по гр.д. № 956/2014 г. на Окръжен съд Варна, с което производството е прекратено, поради липса на правен интерес /за всички жалбоподатели/ и липса на право на иск /за първите двама/, с молба за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Предявени са осъдителни искове от С.С.Д., роден на *** г. и неговите родители Н.Д.М. и С.Д.М. срещу д-р С.К., д-р Д.Х. *** АД за солидарното им осъждане да заплатят на основание чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 от ЗЗД обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неправилна медицинска интервенция на 09.05.2009 г. по отношение на С.С.Д., която трайно е увредила гръбначния му стълб, както и е довела до премахване на бедрената му кост на 19.10.2012 г. Поотделно претенциите са: 1/ С.С.Д. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., а за имуществени вреди в размер на 26 370 лв.; 2/ родителите претендират обезщетение за претърпени лично от тях, вследствие на вредата нанесена на сина им, неимуществени вреди в размер от по 50 000 лв. за всеки един от тях. Претендира се и обезщетение за забава на паричното задължение, считано от 09.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумите.

С молба от 16.06.2014 г. ищците изрично са уточнили, че не целят търсене на наказателна отговорност на ответниците, а претендират обезщетение „основавайки се на норми на ЗЗД”.

Варненският окръжен съд е прекратил производството, като е приел, че родителите нямат право на иск за неимуществени вреди вследствие увреждането, претърпяно от сина им, а спрямо всички ищци липсва правен интерес да искат заплащане на обезщетения, когато исковете са основани на твърдения за престъпни обстоятелства, които гражданският съд не може преюдициално да приеме за установени /арг. чл. 124, ал. 5, чл. 229, ал. 1, т. 5 и чл. 300 ГПК/.

Варненският апелативен съд приема следното:

І. Претенцията на родителите е за лично претърпени от тях неимуществени вреди. В задължителните за съдилищата ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и ППВС № 2/84 г. изчерпателно е посочен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получени вследствие на непозволено увреждане. След като в цитираните постановления е посочено кои са лицата, които имат правната възможност да бъдат възмездени следва, че се касае до активна материалноправна легитимация, относима към основателността на иска /така и Решение № 181 от 30.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 958/2011 г., II т. о./. Исковете на родителите са допустими, тъй като те твърдят, че лично са претърпели вреди, т.е. процесуално легитимирани са, с оглед на това, че процесуалната легитимация се определя само от твърденията. Дали обаче ищците притежават и материалноправната легитимация да получат обезщетение от така понесените от тях вреди, е въпрос по основателност, а не по допустимост /по арг. от Решение № 2668 от 20.XI.1970 г. по гр. д. № 1930/70 г., I г. о./.

В този смисъл предявените от родителите искове за претърпените лично от тях неимуществени вреди от вредата нанесена на сина им са допустими.

ІІ. По отношение на престъпните обстоятелства:

Първо, предявените искове нито черпят своето основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство /от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение/, нито изискват преюдициално установяване на престъпни обстоятелства - претенциите са за получаване на парично обезщетение вследствие на извършен деликт.

В тази връзка следва да се има предвид, че всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление /Решение № 1441 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6245/2007 г., V г. о., докладчик съдията Бонка Дечева/. По тази причина съществува и хипотезата, при която дори и да се постанови оправдателна присъда, искът по чл. 45 ЗЗД, респ. по чл. 49 ЗЗД може да бъде основателен /по арг. от Определение № 192 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2130/2013 г., I г. о./.

Второ, дори и да се установят престъпни обстоятелства, образуваното производство се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, а не се прекратява, но основание за спиране е не простото констатиране на данни за престъпление във връзка с делото, а такова престъпление, чието установяване по наказателен ред с влязла в сила присъда, е решаващо за начина, по който ще се произнесе гражданския съд - напр. при предявен иск по чл. 203, ал. 2, пр. 2 КТ, в който случай фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършено от деликвента престъпление /в този смисъл е и Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., докладчик председателят Светла Цачева/.

В настоящия случай, без значение за фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, каквато квалификация е дал и ВОС, е дали ответниците-лекари са извършили състава на престъплението по чл. 134, ал. 1 НК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че и съдебната практика на ВКС не изключва разглеждането по същество на сходни казуси, видно от Решение № 508 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2009 г., III г. о.; Решение № 120 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2012 г., III г. о.; Решение № 328 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 795/2008 г., IV г. о.

С оглед гореизложеното, определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 ОТМЕНЯ Определение № 1966 от 04.07.2014 г. по гр.д. № 956/2014 г. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: