ОПРЕДЕЛЕНИЕ 550

гр. Варна,    27.08.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 349/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.А.И., действащ чрез законния си представител М.Н.Г. ***, представляван от адв. М. К. против определение № 2303/26.06.15г. по гр.д. № 1908/15г. на ОС-Варна, с което е прекратено производството по делото. Счита се, че предявеният иск е по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и е допустим, тъй като ищецът претендира присъждане на обезщетение на неимуществени вреди от деликт, причинил смъртта на баща му и е сред кръга на лицата, имащи право на такова обезщетение. След като той е надлежно процесуално легитимиран, то надлежната материално-правна легитимация ще определи единствено основателността на иска, а не неговата допустимост. Освен това се сочи, че предявеният иск не е за установяване на престъпно обстоятелство по смисъла на чл. 124, ал. 5 от ГПК, нито пък изисква преюдициалното установяване на такива обстоятелства. В случая трябва да се изследват елементите от състава на деликта, за да се установи дължимостта на претендираното обезщетение, а не наличието на извършено престъпление. В тази връзка се сочи, че всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което дори и при оправдателна присъда може да се стигне до уважаване на иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Но дори и да се установи наличието на престъпни обстоятелства в хода на гражданското дело, то е налице хипотезата за спиране на последното, а не за неговото прекратяване. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Тъй като е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, то и препис от частната жалба не е изпращан на ответниците.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

С подадената пред ВОС искова молба малолетният В.А.И., действащ чрез законния си представител в лицето на своята майка М.Г., е претендирал ответниците П.А.Т. и А.П.Т. да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 100 000лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на баща му Александър П.И., починал на 19.07.13г. Наведени са били твърдения, че смъртта е настъпила вследствие на противоправните действия и бездействия на ответниците, които възлагайки му да извърши определена работа, не са спазили нормативно определени изисквания за извършването й, така и да предприемат всички необходими предпазни мерки. Описани са фактическите обстоятелства по възлагането на работата и кои нормативни изискваия са нарушили ответниците при възлагане и изпълнение на работата по гмуркане на морското дъно и откачане на трал.

Настоящият състав на съда намира, че обстоятелството, дали твърденията на ищеца за настъпилия деликт се основават на действия и бездействия на ответниците, осъществяващи състав на престъпление или са такива, които не попадат в престъпен състав, не предопределят правния интерес от предявяването на иска, основан на състава на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Предмета на делото е за присъждане на обезщетение за вреди от деликта, а дали същият представлява престъпление или не, е въпрос, който може да повлияе на движението на делото /чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК или чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК при наличието на образувано наказателно производство за същото деяние с оглед нормата на чл. 300 от ГПК/, а не на неговата допустимост. Друг би бил въпроса ако законодателят беше предявил като условие за носене на гражданската отговорност от деликвента, предварителното установяване на извършеното като престъпление /по подобие на чл. 132 от Конституцията на РБ за магистратите/.

Действително ищецът не е уточнил цената на предявените срещу всеки от ответниците искове, но за тази нередовност на исковата молба не са му давани указания.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и за даване на указания за уточняване цената на исковете срещу всеки от двамата ответници.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 2303/26.06.15г. по гр.д. № 1908/15г. на ОС-Варна, с което е прекратено производството по делото И ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и за даване на указания за уточняване цената на исковете срещу всеки от двамата ответници.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: