ОПРЕДЕЛЕНИЕ 424

гр. Варна, 19.07.2018г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 349/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на Я.П. *** против определение № 325/01.06.18г., постановено по в.гр.д. № 214/2018г. по описа на ОС-Добрич, с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане жалбата на П., насочена срещу извършения по изп.д. №8/2018г. на ДСИ при ДРС на 13.04.2018г. въвод във владение на недвижим имот в гр.Добрич, ул. “Климент Охридски“, 46, ет.1, съставляващ по КК самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.2 в поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009. Наведено е оплакване, че съдебният изпълнител не е връчил съобщение на П., че следва да бъде отстранена от имота и в тази връзка счита, че за тези действия не е уведомена надлежно. Освен това се излага, че отстраняването на П. от съсобствения ѝ имот, вкл. и чрез изнасянето от него на всички вещи, е изпълнително действие, което по никакъв начин не кореспондира с постановените влезли в сила съдебни актове и с нормата на чл. 31 от ЗС. Поради това се счита, че след като не са обсъдени тези обстоятелства, както и че отстраняването на жалбоподателката е от единственото ѝ жилище, което тя притежава и може да живее, съдът не се е произнесъл и по въпроса дали изпълнението е насочено срещу имущество, което е несеквестируемо съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне от ДОС по съществото на жалбата.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна -  взискателя по изпълнението М.Г. Г..

Подадената частна жалба е в срок, изхожда от страни с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Жалбоподателката е длъжник по изп.д. № 8/18г. по описа на СИС при ДРС, образувано по молба на взискателката М.Г. Г. и въз основа на изпълнителен лист от 18.12.17г., издаден по гр.д. № 1349/16г. на ДРС, с който П. е осъдена да предаде на Г. владението върху недвижим имот в гр.Добрич, ул. “Климент Охридски“, 46, ет.1, съставляващ по кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.2 с площ от 68 кв.м., който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009 по КККР на гр. Добрич, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 26.46 кв.м. и при посочени съседи. Поканата за доброволно изпълнение със задължението да се предаде владението върху описания имот в 2-седмичен срок, е връчена на длъжника на 29.01.18г. /л. 18/. С разпореждане от 13.03.18г. е насрочено принудително действие - въвод във владение на описания имот за 12.04.18г., за което П. е уведомена на 30.03.18г. На 11.04.18г. същата е депозирала възражение с искане за спиране на действията по изпълнението до произнасянето на ВКС по нейна жалба по в.гр.д. № 457/17г. на ДОС. На 12.04.18г. е съставен протокол, в който е отразено изявлението на длъжника П., че имотът е нейн, за което обаче не са предоставени доказателства на ДСИ /само са били показвани такива пред нея/. Въводът е бил отложен за следващия ден поради неосигуряването на товарачи от взискателя, за което страните са били уведомени. На 13.04.18г. въпреки оспорванията на представител на длъжника, въводът е бил извършен – отразено в протокол за въвод от 13.04.18г. 

Наведените в своевременно подадената жалба оплаквания против извършеното изпълнително действие от ДСИ на 13.04.18г. от П. пред ДОС са, че взискателката е собственик на ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. е на длъжника П., поради което и те са съсобственици. Поради това и се счита, че П. не следва да бъде принудително извеждана от имота, а покъщнината ѝ изнесена от там. Изложено е било още, че това е единственото жилище на П., която е на 83 години, няма доходи и страда от различни заболявания. Счита се, че и самата П. следва да бъде оставена в имота съобразно нормата на чл. 31 от ЗС.

Така наведените оплаквания не попадат в нито една от хипотезите, при които е допустима защита срещу незаконосъобразност на извършен въвод във владение като принудително изпълнително действие, чрез обжалването му от длъжника по съдебен ред – чл. 435, ал. 2 или ал. 5 от ГПК. В случая принудително се изпълнява осъдителното решение въз основа на издаден изпълнителен лист, с което П. е осъдена да предаде владението върху целия недвижим имот, осъществявано по реда на чл. 522 от ГПК. Поради това оплаквания, основани на несеквестируемост, са неотносими към същността на извършеното по настоящото изпълнително дело принудително действие. Защитата по чл. 444 от ГПК относно несеквестируемостта, в контекста на основанията за обжалване от длъжника на действията на СИ /чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК/, е относима само при изпълнение на парични задължения. 

Въпреки наведеното за първи път твърдение пред настоящия съд, че длъжникът П. не е била уведомена надлежно за изпълнението /в контекста на обсъжданата и от ДОС хипотеза на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК/, както се посочи и по-горе, на същата е била връчена и покана за доброволно изпълнение с посочване на задължението за предаване владениетно върху имота, така и за насрочената дата за осъществяване на въвода във владение.

Липсват оплаквания, относими към нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК. 

В приетия нов ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Липсата на оплаквания в посочените по-горе аспекти води до извода за недопустимост на защитата на длъжника срещу незаконосъобразност на изпълнителното действие, изразяващо се в осъществения въвод във владение в имота. Защитата срещу евентуална материална незаконосъобразност на изпълнението може да се реализира по исков ред. Обжалваното определение на ДОС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 325/01.06.18г., постановено по в.гр.д. № 214/2018г. по описа на ОС-Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: