ОПРЕДЕЛЕНИЕ

80

04.02.2015 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.02. през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д.35 по описа за 2015 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от М.В.Г. и Г.Ц.Г. срещу протоколно определение от с.з. на 19.11.2014 год. по гр.д. 1690/2013 год. на ВОС, с което е разделен от производството по основния иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД предявеният от тях насрещен иск против Д.Д.П. по чл. 79, ал.1 ЗЗД за трансформиране на натуралното им задължение по договор за издръжка и гледане в паричен еквивалент и в тази му част производството е изпратено по подсъдност на ВРС.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, изложени са подробни съображения за това. Основният довод е, че ВОС е следвало да задържи за разглеждане насрещния иск, въпреки че е родово подсъден на ВРС, с оглед ефективната защита на ответниците в процеса.

Срещу ЧЖ е постъпило писмено възражение от насрещната страна, в което жалбата се оспорва като неоснователна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е недопустима.

Спорът по нея не е за подсъдност – не се спори на кой съд е подсъден насрещният иск.

Атакува се всъщност отделянето му от главния иск за разглеждане в отделно производство.

Това определение, обаче, не прегражда пътя за защита на ответника по насрещния иск, поради което и то не е сред изрично предвидените определения, подлежащи на обжалване.

В този смисъл е например Определение № 32 от 24.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 533/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова: „В случаите, когато условията на чл. 211, ал. 1 ГПК не са налице, насрещният иск не може да бъде приет за съвместно разглеждане. До отделяне на насрещния иск ще се стигне и в случаите на чл. 211, ал. 2 ГПК когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено. И в двата случая обаче, не е налице прекратяване на производството по насрещния иск, защото по него ще бъде образувано отделно производство, т. е. не се прегражда пътят за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл. 211 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Затова и отказът да се приеме насрещен иск за съвместно разглеждане не подлежи на обжалване - определението за отделянето му не прегражда по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/. Наред с това процесуалният закон не предвижда определението, с което се отказва насрещният иск да бъде прието за разглеждане в едно производство с първоначално предявения, самостоятелно да подлежи на инстанционен контрол /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/. Това е така, защото в дискреционните правомощия на издалия го съд е да преценява възможността за съвместното разглеждане на такива искови претенции.”

По изложените съображения ВАпС намира частната жалба за недопустима, а производството по нея – за подлещо на прекратяване. Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: