РЕШЕНИЕ № 172

 

Гр. Варна, 04.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ИВАН ЛЕЩЕВ;

СЕКРЕТАР В.Т.,

При участието на прокурор КОСТАДИНОВ,

 като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 350 по описа за 2013-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по ДВЕ въззивни жалби срещу решение №28/14.05.2013 год. по гр.д. №20/2013 год. на ОС Разград, с което е осъдена Прокуратурата Република България със седалище гр. София да заплати на Е.Х.М. ***, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 150 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.06.2010 год. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД 309/2011 год. по описа на ОС Разград, както и 758 лв. разноски по делото; отхвърлен е искът за неимуществени вреди на същото основание за разликата над 15000 лв. до 50000 лв.

І. Подадена е жалба от ищцата Е.Х.М. срещу решението в отхвърлителната му част, в която се твърди, че  решението е неправилно в обжалваната част, а размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с принципа на справедливостта.

ІІ Подадена е и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, срещу решението в осъдителната му част. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно  и необосновано, като се оспорва наличието на незаконен акт на Прокуратурата, както и наличието на твърдяните в исковата молба вреди. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на размера на обезщетението.

Срещу жалбите не са подавани писмени отговори, но се оспорват в съдебно заседание.  

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Призводството пред ОС е образувано по иск на Е.Х.М. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., вследствие на незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано нох дело № 309/2011г. на ОС гр. Разград, което е приключило окончателно на 02. 05. 2012 г.  с влязла в сила оправдателна присъда, изразяващи се в разстройство на психическото й здраве, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната й репутация на лекар. Претендира заплащане на обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от ответника в размер на 50 000 лв. и законната лихва от деня на причиняване на вредите – 01. 03. 2011 г. до окончателно изплащане на сумата. Твърди също така, че вследствие на незаконното обвинение е претърпяла имуществени вреди в размер на 150 лв. и претендира от ответника заплащане на обезщетение в този размер и законната лихва от дата на причиняване на вредите – 01. 06. 2010 г. до окончателно изплащане на сумата.

         Депозиран е писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария. В отговора се излагат съображения, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, както по основание, така и по размер, както и че претендирания от ищеца размер на обезщетение е неоснователно завишен. Твърди се, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е неоснователен и недоказан.

         Не е била спорна по делото фактическата обстановка: На 19. 04. 2010 г. с Постановление на прокурор в ОП Разград е образувано досъдебно производство № В-293/ 2010 г. срещу неизвестен извършител за това, че през периода 18-21. 09. 2009 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност – лекарска професия, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на бебето В. Б.Б., настъпила на 22. 09. 09 г. в същото болнично заведение – престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и срещу неизвестен извършител за това, че на 18. 09. 09 г. в гр. Разград длъжностно лице – медицински работник е поискало дар – сумата от 250 лв., която не му се следва, задето е извършило действие по служба – престъпление по чл. 301 от НК.

         С Постановление от 01. 03. 2011 г. на ОП Разград ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление за това, че през периода 18-21. 09. 09 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност-лекарска професия/лекар ординатор акушер-гинеколог/, представляваща източник на повишена опасност, а именно при рисково /преждевременно/ раждане – съобразно чл. 19 от Наредба № 32/ 30. 12. 08 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, издадена от МЗ, обн. в ДВ, бр. 6/ 23. 01. 09 г. и не е осигурила екип от неонатолог и анестезиолог, задължение, което й произтича, съобразно длъжностната характеристика на длъжността ”лекар ординатор акушер-гинеколог” в АГО, шифър 2221 7004, като това е причинило смъртта на бебето В.Б. Б., настъпила на 22. 09. 09 г. в същото болнично заведение-престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.

С Постановление от 03. 11. 2011 г.  на ОП Разград Е. Х. М. е била привлечена като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер за това, че: През периода 18-21. 09. 09 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност-лекарска професия /лекар ординатор акушер-гинеколог/, представляваща източник на повишена опасност , а именно при рисково /преждевременно/ раждане – съобразно чл. 19 от Наредба № 32/ 30. 12. 08 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, издадена от МЗ, обн. в ДВ, бр. 6/ 23. 01. 09 г. и не е осигурила екип от неонатолог и анестезиолог, задължение, което й произтича, съобразно длъжностната характеристика на длъжността”лекар ординатор акушер-гинеколог” в АГО, шифър 2221 7004, като това е причинило смъртта на бебето В.Б.Б., настъпила на 22. 09. 09 г. в същото болнично заведение - престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и за това, че на 18. 09. 09 г. в гр. Разград в качеството си на длъжностно лице - лекар  ординатор акушер-гинеколог е поискала и приела дар – сумата от 250 лв. в банкноти, който не й се следва, загдето е извършило такова действие по служба – водене на раждането, като подкупът е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл. 302, т. 2 във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК.  С Постановление на ОП Разград от 07. 11. 11 г. на ищцата е наложена на осн. чл. 68, ал. 1 от НПК забрана да напуска пределите на Р България, освен с разрешение на прокурора.

След проведено разследване на 22. 11. 2011 г. с вх. № 4183 е внесен от ОП Разград в ОС Разград обвинителен акт срещу ищцата М. със същите обвинения, които са й били повдигнати с постановлението на ОП Разград от 03.11. 2011 г. 

С влязла в сила на 26. 05. 2012 г. Присъда № 3/ 19. 01. 2012 г. по НОХД № 309/ 2011 г. по описа на ОС Разград ищцата М. е била призната за невинна и оправдана по двете повдигнати й обвинения.

По така развилото се наказателно производство ищцата е била представлявана от защитник адвокат Ст. Д., на когото е заплатила, според приложеното адвокатско пълномощно, хонорар в размер на 150 лева.

Видно от материалите по НОХД № 309/ 2011 г. , ищцата чрез защитника си е подала молба до съда да й бъде разрешено да пътува за времето от 30. 11. до 07. 12. 2011 г. в Р Турция във връзка с провеждан от нея теоретико-практически курс за повишаване на квалификацията й. С Разпореждане № 215/ 25. 11. 2011 г. съдът е издал разрешение на ищцата да напусне пределите на страната за пътуване до Р Турция.

Представени и приложени по делото са копия от статии, публикувани във регионалните  вестници „Гледища днес”, бр. 8/ 20. 01. 12 г., „Лудогорски вестник”, бр. 8/20. 01. 12 г., „Екип 7” , бр. 8/ 20. 01. 12 г. , „Екип 7” т 20. 04. 12 г., „Гледища днес” от 11. 05. 12 г., в които е отразено, че ищцата е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите й обвинения, както и че тази присъда впоследствие е била потвърдена от АС Варна.

От събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите С.Н.  и С. Н., ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че наказателното производство е оказало значително влияние върху психическото и здравословно състояние на г-жа М.. Според свидетелите, от спокойна и лъчезарна жена, г-жа М. след наказателното производство се променила: изпаднала в депресия, страдала от безсъние, често плачела, влошили се отношенията в семейството й, оставила на заден план грижите за децата си. Децата също били запознати с проблемите й и ги преживявали тежко, както и нейните родители. Влошило се здравето й – имала проблеми с кръвното налягане, невротични симптоми, страдала от безсъние и главоболие. Имало публикации в местните вестници и репортаж по телевизията, от които воденото наказателно дело срещу г-жа М. станало достояние на техните близки и приятели, както и на цялата общественост в града. И според двамата свидетели, ищцата не успяла да се подготви добре, за да се яви на приравнителен изпит, относно квалификацията й в Р Турция, тъй като била в стрес, а и не била сигурна дали ще й бъде разрешено да пътува извън страната. Пострадала е професионалната й репутация в малкия провинциален град, където общественото мнение оказва силен натиск.

От заключението на вещото лице по СПЕ се установява, че г-жа М. след образуване на наказателното производство срещу нея започнала да се оплаква от напрежение, потиснато настроение, нарушен сън и апетит, отслабнала чувствително на тегло, имала трудности в концентрацията, започнала да повишава стойностите на кръвното налягане. По повод на това се консултирала с психиатър, който й поставил диагноза „Разстройство в адаптацията” и назначил лечение амбулаторно в продължение на шест месеца с антидепресанти. След спирането й, продължавала да е с високи стойности на  кръвното налягане. Имала проблеми със съня и концентрацията, все още се чувства потисната емоционално. Заключението на експертизата е, че г-жа М. е прекарала „Умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми”, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.  Заключението е изготвено на базата на преглед, който не е констатирал отклонения в здравословното състояние на г-жа М., следователно няма трайни последици за психичното й здраве.

Пред настоящата инстанция са представени доказателства за актуалното здравословно състояние на г-жа М. – епикриза от август 2013 год., от която се установява, че г-жа М. е постъпила в болница със световъртеж от централен произход, главоболие и гадене, както и два болнични листа във връзка със същото оплакване, от които се установява период на неработоспособност до края на месец септември във връзка със същите оплаквания. Доколкото липсват причини от соматичен характер за страданията, установени при болничния престой на г-жа М., оплакването може да се отнесе отново към последиците от преживяното стресово разстройство, описано по-горе, които г-жа М. търпи и до днес. Липсват, обаче, доказателства за неблагоприятна прогноза за възстановяване на ищцата.

По отношение на правната квалификация на иска също няма спор – той е за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение , с правно основание чл. 2, ал. 1,  т. 3 от ЗОДОВ.

Предпоставките за уважаване на иск по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, са: 1. незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 2. претърпени вреди от вида, описан в исковата молба; 3. причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и вредите. Отговорността на Държавата е безвиновна, като легитимиран да отговоря по чл. 7 от ЗОДОВ е държавният орган по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Безспорно е по делото, че е налице първата предпоставка за уважаване на исковете - обвинението е незаконно, тъй като неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред.

Безспорно се установява, че г-жа М. е претърпяла вреди от повдигнатото й и поддържано обвинение – то се е отразило на общественото мнение за професионалните й способности и квалификация, ограничени са били правата й за пътуване в чужбина, въпреки, че й е било разрешено пътуването до Р Турция; претърпяла е физически и психически страдания; пострадал е личния и и семейния й живот – близките й са преживели с нея воденото срещу нея наказателно производство. От друга страна, направила е и разходи за защита в наказателния процес.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. По делото безспорно се установява, че описаните неимуществени и имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение. Обстоятелството, че прокуратурата не е разгласила шумно процеса, на изключва причината за публикуваната в пресата информация за повдигнатото обвинение – а това е самото водено срещу г-жа М. наказателно производство, без значение как се разпространява информацията за него.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства. В случая това е продължителността на наказателното преследване, определящо продължителността и интензитета на страданието й, ограничаването на правата й и опетняването на репутацията й, както и трайността на последиците от претърпяното. Г-жа М. е търпяла неимуществени вреди в продължение на период от около година и половина, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството й, в изживян стрес, тревожност, от които и до днес има неблагоприятни последици за здравето. Обвиненията против ищцата са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, били повдигнати и са били свързани с качеството й на лекар ординатор акушер-гинеколог и тези обвинения са станали обществено достояние, което е дискредитирало ищцата в професионален и обществен план, накърнило е името й на почтен човек и професионалист. Познавайки спецификите на общественото мнение в неголям провинциален град в България, може да се приеме, че тези последици г-жа М. търпи и до днес и възстановяването на доброто й име ще отнеме известен период от време. По време на наказателния процес тя е пропуснала и успешно да се представи на важен професионален изпит в Р Турция, което е пряка последица от изживяния стрес и влошаване на здравословното й състояние.

Преценявайки ограниченията в здравето, личния живот, професионалното развитие на г-жа М., периода на наказателното преследване, както и нейното здравословно състояние понастоящем, от една страна, както и от друга страна, липсата на неблагоприятни прогнози за здравето и кариерата й, съдът приема, че размер от 25000 лв. на обезщетение би бил справедлива репарация на претърпените неимуществени вреди. В останалата част, до първоначално предявения размер от 50 000 лв. искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 150 лв., които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, е основателен и доказан. / договора за правна защита и съдействие, приложен по ДП № ЗМ-В-239/ 2010  / т. ІІІ, л.7/.

Съобразно с изложеното, решението на ОС следва да бъде отменено в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 15000 лв. до 25000 лв., като вместо него се постанови друго, с което Прокуратурата се осъди да заплати на г-жа М. още 10000 лв. над присъдения от ОС размер на обезщетението за неимуществени вреди, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В останалата му част решението на Ос следва да бъде потвърдено.

От заплатеното в първа инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв. и държавна такса в размер на 10 лв., както и д.т. по жалбата, Прокуратурата следва да заплати на г-жа М. още 500 лв., съразмерно с уважената част от иска от въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 28/14.05.2013 год. по гр.д. №20/2013 год. на ОС Разград, в частта му, с която е отхвърлен иск срещу Прокуратурата Република България със седалище гр. София, предявен от Е.Х.М. ***, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД 309/2011 год. по описа на ОС Разград, за разликата над 15000 лв. до 25000 лв.,  и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на  Е.Х.М., ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ /редакция ДВ бр. 98 от 11.12.2012 год./, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД 309/2011 год. по описа на ОС Разград, по което с влязла в сила присъда по същото НОХД  тя е била оправдана, в размер на ОЩЕ 10000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2011 год. до окончателното им изплащане, над размера на обезщетението, присъден от ОС Разград на същото основание .

ПОТВЪРЖДАВА решение №28/14.05.2013 год. по гр.д. №20/2013 год. на ОС Разград, в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която с което е осъдена Прокуратурата Република България със седалище гр. София да заплати на Е.Х.М. ***, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 150 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.06.2010 год. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД 309/2011 год. по описа на ОС Разград, както и 758 лв. разноски по делото; и е отхвърлен е искът за неимуществени вреди на същото основание за разликата над 25000 лв. до 50000 лв..

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Е.Х.М. ***, направените разноски, съобразно уважената част от жалбата в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: