О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

477

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …03. 08.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№350/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от К.И.Б. против определение №320/31.05.2018г., постановено по гр.д.№206/18г. по описа на ДОС, гр.о., с което е прекратено производството по делото и на осн. чл.118, ал.2 от ГПК същото изпратено по подсъдност на Админис -тративен съд-София град.В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№206/18г. по описа на ДОС е образувано по предявени искове от К.И.Б. против Агенция по вписванията.В исковата молба се излага, че ищецът е претърпял вреди - имуществени и неимуществени в резултат от противоправни действия на служители на ответника, издали справка за притежавани от ищеца недвижими имоти, съдържаща неистински данни, и изпратена по гр.д.№ 795/14г. по описа на СОС.В резултат от така представената справка и посочените в нея данни съдът по гр.д.№795/14г. по описа на СОС в определение №989/19.12. 2017г. приел, че подадената от К.Б. молба за освобождаване от заплащане на дължимата по делото държавна такса е неоснователна, т.к. същият притежава собственост върху недвижими имоти.Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 900 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от вида на пропуснати ползи, резултат от прекратяването на гр.д.№795/14г. по описа на СОС, а то следствие от приетата неоснователност на искането по чл.83, ал.2 т ГПК, и сумата от 2 000 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството му и доброто му име пред съда, както и изживян негативен стрес от потенциалната възможност да бъде обвинен в извършване на престъпление по чл.313 от НК за подаването на невярна декларация.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от представеното определение №989/19.12.2017г., постановено по гр.д.№795/14г. по описа на СОС, е, че се претендира присъждане на обезщетение за твърдени, че са претърпени вреди, следствие от издадена от служители на АВ справка по лице за К.И.Б., изискана от съда и изпратена по цитираното дело и дала основание за формиране на становище от съда за неоснователност на искането на К.Б. с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси.

Твърди се, че тази справка съдържа неверни данни относно притежавани от ищеца недвижими имоти, които посочени неверни данни от служителите на ответника са довели до възникване на посочените вреди за ищеца, обезщетение за които се претендира в производството.

Дейността по издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечение от съдържанието на всички книги, незаверени преписи от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверения за наличие или за отсъствието на вписвания е регламентирана в чл.42  и сл. от ПВ, а съгласно изричната норма на чл.49 от ПВ АВ отговаря за вредите, които произтичат от допуснати неточности в издаваните удостоверения и преписи.Дейността по издаването на справка по лице или удостоверение за вписванията по партидата на дадено лице е административна по своя характер, доколкото издаването на такъв документ по силата на нормативно установеното задължение на АВ е по съществото си административна услуга по см. на §1, т.2 от ЗА, вр. чл.21, ал.3 от АПК.По своя статут АВ представлява администрация към Министъра на правосъдието - чл.2 от Устройствения й правилник, а по см. на чл.54 от ЗА е администрация за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията.В тази връзка и дейността на нейните служители по издаване на справките и удостоверенията, предвидени в чл.42 и сл. от ПВ, съставляват административна дейност, предвид което и за претърпените при нейното изпълнение вреди редът за отговорност е предвиденият в чл.1 от ЗОДОВ.В този см. е и вече утвърждаващата се практика на 5-членни състави на ВКС и ВАС по повод повдигани спорове за подсъдност между общите и административните съдилища по предявени искове против АВ за вреди от посочената дейност на нейни служители -напр. Определение №30/28.10.2016г. на ВКС по гр.д.№17/16г., Определение №61/05. 10.2017г. на ВАС по адм.д.№45/17г.В този см. и Определение №566/23.11.2017г. по ч.гр.д.№3899/17г. по описа на ВКС, ІV гр.о.Принципните виждания на законодателя относно административноправния характер на възникващите правоотношенията с АВ, поставена в рамките на изпълнителната власт, и съответните последици от този характер при претенциите за обезвреда личат и от предприетото изменение на чл.28 от ЗТР с ДВ, бр.105/16г., съответно създаването на чл.28, ал.2 от ЗТР, преодоляващо т.7 от ТП №2/2014 от 19.05.2015г. на ОСС на ГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС, а именно това разрешение в ТП бе едно от водещите основания за постановяваната практиката в обратния смисъл.

По изложените съображения съдът приема, че компетентен да се произнесе по така подадената искова молба е административният съд, съответно на осн. чл.7 от ЗОДОВ това е Административен съд-София град, на когото делото подлежи на изпращане по подсъдност.Постановеното в този смисъл обжалвано определение на ОС-Добрич следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.77 от ГПК и т.к. страната е останала задължена за заплащане на дължимата пред настоящата инстанция държавна такса по подадената частна жалба в размер на 15лв. същата следва да бъде осъдена да я заплати по сметка на Апелативен съд-Варна

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №320/31.05.2018г., постановено по гр.д.№206/18г. по описа на ДОС, гр.о.

ОСЪЖДА К.И.Б. с ЕГН **********, адрес *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 15лв., представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.77 от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: