РЕШЕНИЕ

 

150

 

гр.Варна, 10.10.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на втори октомври, двехиляди и тринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 351/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител кмета на Община-Самуил срещу решението на Окръжен съд-Разград от 29.03.2013 г. по гр.д.№ 299/12 г. в частта му, с която е осъдена да заплати солидарно с останалите ответници обезщетение за неимуществени вреди: на Б.Н.О. – сумата от 30000 лева; на Я.И.Я. – 25000 лева и на С.И.К. – 20000 лева, ведно със законната лихва, до окончателното им изплащане. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на исковете срещу Община-Самуил, алтернативно – за намаляване на размера на дължимото от въззивника обезщетение.

Останалите страни не са изразили становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на  субективно и обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, чл.49, вр. с чл.53 от ЗЗД и чл.86 от  ЗЗД – от Б.Н.О., Я.И.Я. и С.И.К. срещу Ф.Х.Х., Ю.О.М.,*** за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в резултат от смъртта на И.О. – съпруг на първата и баща на останалите ответници в размер на по 50000 лева за всеки.

Оспорвайки изцяло исковете, Община-Самуил твърди, че не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на  отговорността му. Алтернативно моли за намаляване на размера на дължимото от нея обезщетение.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с присъда по НОХД № 208/11 г. на Окръжен съд-Разград първите трима ответници са признати за виновни в това, че при условията на съпричиняване, по непредпазливост, при изпълнение на правно-регламентирана дейност – механизирана сеч на дърва, на 29.11.2010 г., в землището на с.Кривица, причинили смъртта на И.Я.О..

Безспорен е и факта, че с договор от 11.06.2010 г. между Община Самуил и СНЦ „Лудогорие-Самуил” /заличено като ЮЛ/, общината е предоставила под наем на сдружението общински пасища и мери, включително и тези в землището на с.Кривица, срещу задължението да се поддържат в добро екологично и земеделско състояние., включващо недопускане на обрастването им с храсти, бурени и плевели. Дейността по почистване и поддръжка се осъществявала от жители на селата от съответните землища, които се осигурявали от кметовете на селата, а впоследствие сдружението сключвало с тях граждански договори.

В изпълнение на този договор кмета на  с.Кривица М.И. обявил в селото, че се търсят работници, като явилите се извършили почистване на дерето в селото. На 20.10.2010 г. им било възложено да извършат почистване на дере в землището на същото село, местн.”Дерелик”. Не се спори, че това дере не е част от общинска мера или пасище и не е включено в предмета на договора – писмо изх.№ 11-00-113/28.10.2011 г.  

Разпитаните по делото свидетели установяват, че починалият И.О. е бил нает от кметството на селото. На 21.10.2010  г. работата по почистване на дерето продължила по дадените от кмета М.И. указания. След отрязване на върба от ответника Ф.Х., тя паднала върху пострадалия, той изпаднал в безсъзнание, бил лекуван в болница и починал дома си един месец по-късно.    

С удостоверение за наследници №  207/2.12.2010 г. се установява качеството на ищците на наследници на пострадалия: първата – негова съпруга, останалите – негови деца.  Разпитаните свидетели установяват, че в семейството са се поддържали добри взаимоотношения на взаимопомощ и разбиране.

С оглед направените възражения във въззивната жалба, настоящата инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска по чл.49 от ЗЗД са правилни. Отговорността на възложителя на дадена работа е гаранционно-обезпечителна и възниква тогава, когато се установи непозволено увреждане от изпълнителя на дадена работа, причинени при или по повод нейното изпълнение. Пострадалият е бил нает от кмета на с.Кривица за изпълнение на дейност по договор от 11.06.2010 г., сключен между Община-Самуил и СНЦ „Лудогорие- Самуил”. Независимо, че мястото, където е настъпила злополуката не е обхванато от предмета на договора, работниците са били изпратени от кмета на селото в рамките на програмата, осъществявана от СНЦ „Лудогорие-Самуил”, в изпълнение на която сдружението е сключило договора с общината. Съдът приема, че е налице втората хипотеза на чл.49 от ЗЗД – вредите са причинени от М.И. по повод възложената от общината работа. Той е възложил работа на пострадалия именно като кмет на селото, а не в лично качество. Договорът, сключен между Община-Самуил и СНЦ „Лудогорие-Самуил” е основанието, на което общината е делегирала своите задължения на кметовете на кметства по  оказване на съдействие на сдружението за изпълнение на договорения предмет. Ето защо, изводите на първоинстанцинния съд за основателност на иска по чл.49 от ЗЗД са правилни.    

При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът правилно е преценил – с оглед принципа на справедливост характера на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди, като е ангажирал солидарната отговорност на ответниците. Настоящата инстанция изцяло приема изводите на съда в тази насока и приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на окръжен съд-Разград от 29.03.2013 г. по гр.д.№ 299/12 г. в обжалваните му части.

В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                   2.