О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

438/08.07.2016

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08. 07.2016г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№351/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Г.М.Ж. против разпореждане №2388/18.03.2016г., постанове -но по в.гр.д.№644/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което  е върната жалба вх.№230/06. 01.2016г., подадена от Г.М.Ж. против решение №1884/17.11.2015г., пос- тановено по в.гр.д.№644/15г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че разпореж -дането е нищожно, евентуално недопустимо, евентуално неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде прогласена неговата нищожност, евентуално да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената жалба.Претендират се разноски.Отправено е искане делото да бъде раз- гледано в открито съдебно заседание, т.к. се отличава с висока фактическа и правна сложност.Отправено е искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.629 от ГПК до Съда на Европейските общности за тълкуване на чл.47 от Харта за основните права в Европейския съюз по поставените в жалбата въпроси.

Въззиваемата страна „Комфорт”ООД, гр.Варна, представлявано от управителя А.А.К., в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното разпореж- дане да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс”, гр.София в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.Претендира разнос- ки.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е подадена в срок на осн .чл.62, ал.2, изр. първо от ГПК/връчено съоб -щение на 09.04.2016г., подадена по пощата на 18.04.2016г., първият присъствен ден след изтичане на срока на 16.04.2016г., неприсъствен ден, събота/, от легитимирано лице и  против подлежащ на обжалване акт.

Производството по в.гр.д.№644/15г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по пода -дени въззивни жалби от Г.М.Ж. и от „Комфорт”ООД против решение №3590/09.07.2014г., постановено по гр.д.№2295/14г. по описа на ВРС, XLI състав.

С решение №1226/22.06.2015г., постановено по в.гр.д.№644/15г. по описа на ВОС, гр.о., е потвърдено решение №3590/09.07.2014г., постановено по гр.д.№2295/14г. по описа на ВРС, XLI състав.След постановяване на решението Г.М.Ж. е сезирал съда с молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за неговото допълване в частта за раз -носките чрез присъждане на разноски в негова полза в размер на 1 238лв., а „Комфорт”ООД с молба с пр.осн. чл.247 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, а именно обективиране в диспозитива на решението на волята на съда, видна мотивите, че на дружеството следва да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 1 236, 07лв.С решение №1884/17.11.2015г. ВОС е допуснал исканата поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1226/22.06.2015г. и е оставил без уважение молбата на Г.Ж. с пр.осн. чл.248 от ГПК.Посочено е, че същото подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.Решението е връчено на Г.Ж. чрез процесуалния му представител Н.М. на 24.11.2015г.Против решението същият чрез процесу -алния си представител е подал жалба вх.№48364/30.12.2015г./депозирана в Районен съд-Варна и от последния изпратена по компетентност на ВОС, а при ВОС постъпила с вх.№230/06.01.2016г./, наименована „частна жалба против допълнително решение по в.гр.д.№644/15г. на ВОС”. Жалбата е подадена по пощата на 28.12.2015г./първият присъствен ден след изтичане на 24.12.2015г. /неприсъствен ден/ на едномесечния срок за обжалване/.

С разпореждане №180/08.01.2016г. ВОС е оставил без движение жалбата като е дал ясни и точни указания на страната, изброени в пет пункта, за отстраняване на констатираните от него нередовности на жалбата по см. на чл.284 от ГПК.Всички дадени указания са правилни, с изключение на това по пункт 5 за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса, доколкото спорът е трудов и Г.Ж. като ищец по него не дължи държавни такси.Посочено е и, че жалбата, която се оставя без движение, е тази, подадена от Г.М.Ж. чрез адв.Н.М. против решение №1884/17.11.2015г., постановено по в.гр.д.№644/15г. по описа на ВОС.Разпореждането на съда е връчено на Г.Ж. чрез адв.Н.М. на 23.01. 2016г.С молба вх.№3324/03.02.2016г., подадена по пощата на 01.02.2016г./първият присъствен ден, след изтичане на срока на 30.01.2016г./събота/, наименована „заяв -ление”, Г.Ж. чрез адв.Н.М. е посочил, че в изпълнение на указанията на съда представя исканите документи, изброени в молбата.Фактически към молбата е представена единствено вносна бележка за внесена държавна такса, без да са представени останалите изброени в нея документи, съответно отстранени нередов -ностите на жалбата.С разпореждане №1159/09.02.2016г., съдът, като е констатирал, че не са отстранени нередовностите на жалбата съобразно дадените с разпореж -дането му от 08.01.2016г. указания, е оставил отново без движение производството по жалбата и е дал нова възможност страната да изпълни всички указания, вкл. ги е изброил ясно и точно в четири пункта, както и е посочил, че жалбата, която се оставя без движение, е тази, подадена от Г.М.Ж. чрез адв.Н.М. против решение №1884/17.11.2015г., постановено по в.гр.д.№644/15г. по описа на ВОС. Разпореждането на съда е получено адв.Н.М. на 27.02.2016г.С молба вх.№ 6938/09.03.2016г., подадена по пощата на 07.03.2016г./първият присъствен ден, след изтичане на срока на 05.03.2016г./неприсъставен ден, събота/, наименована „заяв -ление”, Г.Ж. чрез адв.Н.М. е поискал съдът да му разтълкува за коя касационна жалба се отнасят указанията му, връчени на 27.02.2016г.-срещу основ -ното или срещу допълнителното му решение, както и на осн. чл.63 от ГПК е отправил искане да му бъде продължен срокът за изпълнение с минимум 15  дни, считано от момента, в който му бъде връчено съобщение с визираните разяснения.Тази молба съдът е оставил без уважение с определение №676/15.03.2016г., приемайки, че разпореждането му е в достатъчна степен ясно, както и, че страната не сочи уважи -телна причина за продължаване на дадения й срок, нито представя доказателства, от които да може да бъде направен извод за наличието на такива.С обжалваното раз -пореждане №2388/18.03.2016г. е върнал жалбата поради неотстраняване в срок на нередовностите й.

Съдът приема, че обжалваното разпореждане не страда от пороци, които да во -дят до неговата нищожност или недопустимост.Развитите в жалбата оплаквания в тази връзка са неоснователни.Неоснователно е и искането за насрочване на произ -водството по жалбата в открито съдебно заседание - не са направени искания за събиране на допустими и относими към предмета на спора доказателства, които да следват да се събират в открито съдебно заседание.Наличието или липсата на висока фактическа и правна сложност на производство, инициирано по частна жалба, не е сред основанията, предвид които същото следва да се насрочва или не в откри -то съдебно заседание.Неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.629 от ГПК до Съда на Европейските общности за тълкуване на чл.47 от Харта за основните права в Европейския съюз, защото всички въпроси, които са поставени в жалбата, очевидно касаят водени от процесуалния предста -вител Н.М. производства пред друг съд, с други страни и предмет, докато преюдициалното запитване и съответно заключение следва да имат пряко отно -шение към решението, което българският съд ще постанови, или в случая за настоящото производство по подадената частна жалба.

Атакуваното разпореждане не е и неправилно предвид следното.Всички давани на страната указания са ясни, разбираеми и съответни на закона/с изключение на горепосоченото относно държавната такса в размер на 30лв./.Страната в първия й даден преклузивен срок не е подписала жалбата, не е формулирала искането си към касационния съд, не е представила изложение по чл.280, ал.1 от ГПК с преписи за другите страни, нито е представили преписи от жалбата за връчване на насрещната страна и третото лице помагач.Въпреки горното съдът й е дал нов едноседмичен срок, в който да бъдат отстранени цитираните нередовности.В този срок също не е последвало изпълнение, а искане за тълкуване на разпореждането на съда, което, както се изложи, не се нуждае от тълкуване.Твърденията на страната, че не разбира за коя касационна жалба се отнасят указанията, са несъстоятелни, т.к. е пределно ясно посочено жалбата против кое от решенията по делото се оставя без движение, още повече, че касационната жалба на същата страна против основното решение е подадена на 03.08.2015г. и същата не е била оставяна без движение, а на 04.08. 2015г. е разпоредено да бъде изпратен препис от нея на насрещната страна и тре - тото лице помагач, с депозирани отговори съответно на 02.09.2015г. и 28.10.2015г., подадена е и насрещна касационна жалба от „Комфорт”ООД, също администрирана, по която Г.Ж. чрез Н.М. е депозирала отговор на 30.12.2015г.Искането за продължаване на срока също е неоснователно, т.к. не се сочи изискуемата от чл.63 от ГПК уважителна причина, нито се представят доказателства за наличието на така -ва.В срок до 07.03.2016г., а и до постановяване на атакуваното разпореждане - 18.03. 2016г. страната не е изпълнила дадените указания, с оглед което подадената жалба подлежи на връщане поради неотстраняване на нередовносите й в рамките на пред -видения преклузивен срок.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното разпореждане след -ва да бъде потвърдено.Въззиваемата страна претендира разноски, но не представя доказателства за направени такива.Третото лице помагач претендира разноски и представя доказателства за направени такива, но на същото съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК разноски не се следват.       

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2388/18.03.2016г., постановено по в.гр.д.№ 644/15г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. М.Ж. чрез процесуалния му представител адв.Н.М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.

 

Определението в частта му, с която е потвърдено разпореждане №2388/18.03. 2016г., постановено по в.гр.д.№644/15г. по описа на ВОС, гр.о., подлежи на обжалва -не в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.В останалата част определението не подлежи на обжал -ване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: