ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

450

 

Гр.Варна, 18.07.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на  18 юли 2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. №  352 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на РПК „Наркооп” гр.Дулово, представлявана от М.Е., подадена чрез адв. К.Л. ***, против определение № 154 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 131/2016 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото, поради неизпълнение в срок на указанията за представяне на доказателства за внесена държавна такса от 8 502,51 лв.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е молил за неговата отмяна и връщането му на окръжния съд за продължаване на производството с указания за освобождаване от заплащане на държаваната такса или за спиране на производството. Навел е следните оплаквания: Незаконосъобразно окръжният съд изискал внасянето на държавна такса при положение, че се претендирали вреди от деликт, за които имало заведено и висящо наказателно производство и до чието приключване се искало спиране на настоящото гражданско дело. Независимо от това, държавната такса била в много голям размер и кооперацията нямала финансова възможност да я заплати, като в този случай се възпрепятствал и достъпът й до правосъдие. В тази насока се е позовал на директното приложение на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС и на практика в тази насока.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

С исковата си молба, ищецът РПК „Наркооп” гр.Дулово е претендирал от ответниците Стойчо Андреев, Хикмет Чакър и „Интер –Трейд” ЕООД, представлявано от Хикмет Чакър, обезщетения за претърпени вреди от деликти, които осъществявали и състави на престъпления, за които срещу последните било образувано и висящо наказателно производство. С разпореждане № 302 от 30.05.2016 г., съдът е оставил без движение исковата молба с указания за внасяне на държавна такса от 8 502,51 лв., което е било връчено на 31.05.2016 г. На 30.05.2016 г., т.е. в срока за поправяне на нередовността, ищецът е поискал от окръжния съд да спре производството   по делото, до приключване на наказателното производство, предвид неговата преюдициалност. По тази молба, съдът не се е произнесъл, като е отложил същото за след изтичане на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса. С молба от 31.05.2016 г., ищецът – юридическо лице е поискал продължаване на срока за внасяне на таксата, а с молба от 07.06.2016 г. отново е посочил, че претенциите му се основават на вреди от деликти, осъществяващи състави на престъпления, за които е висящо наказателно производство и следователно не следва да внася държавна такса, а и таксата е висока и предвид финансовото му състояние, няма възможност да я внесе и затова е молил за освобождаване от плащането й. С определение от 07.06.2016 г., окръжният съд е уважил молбата за продължаване на срока за внасяне на държавната такса до 21.06.2016 г. и е отхвърлил искането за освобождаване от заплащането й. На 23.06.2016, с обжалваното определение, окръжният съд приемайки, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата си молба в срока, е върнал същата и е прекратил производството по делото.

Въпреки, че преценката на съда да задължи ищеца да внесе дължимата държавна такса е правилна, защото освободени по силата на закона са ищците по искове за вреди от престъпление -чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, само ако е налице влязла в сила присъда, както и че производството по чл. 83, ал.2 от ГПК не се отнася до юридически лица, той не е имал основание да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, поради неизпълнение на указанията за внасяне на таксата. Това е така, тъй като в срока за изпълнение на указанията, ищецът е депозирал молба за спиране на делото с твърдения за наличието на преюдициален спор – висящото наказателно дело, по която  молба окръжният съд е дължал произнасяне, но не го е сторил. Произнасянето на съда по искането за спиране е от значение за задължението на ищеца за внасянето на държавната такса към момента, защото при евентуално уважаване на молбата, въпросът за дължимостта на таксата ще бъде поставен след възобновяване на делото и ще зависи от резултата по наказателното дело.

В този смисъл, като е прекратил производството по делото, без преди това да е разгледал молбата на ищеца за спиране на делото, окръжният съд е процедирал неправилно и определението му следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на производството с оглед дадените в мотивите на настоящото определение указания.

Водим от горното, Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 154 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 131/2016 г. по описа на Силистренския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжен съд Силистра за продължаване на производството по делото при съобразяване с мотивите на настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: