Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

132

 

11.10. 2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

            Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 352 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С.Д. П. – Й., подадена чрез адв. К.С., против решение № 158/28.04.2017 г., постановено по гр.д. № 1220/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й по чл. 135 от ЗЗД срещу „Емералд ВТ Груп“ ЕООД (преди - ООД) и „Жилищни и бизнес имоти“ АД за обявяване за недействителен по отношение на нея на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №2, том II, рег.№ 2146, дело № 136/2014 г. на нотариус С. К., вписана под № 611 в регистъра на нотариалната камара, с район на действие ВТРС, по силата на който „Емералд ВТ Груп“ ООД продава на „Жилищни и бизнес имоти“ АД недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, ул. „Ал.Стамболийски“ №5, ет.1, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10447.511.45.2.2, представляващ апартамент № 2, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, завършена в груб строеж, разположена в поземлени имоти с идентификатори № 10447.511.45, № 10447.513.19 и принадлежи към имот с идентификатор № 10447.511.45, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой на нива на обекта едно, с площ от 29,10 кв.м., състоящ се от всекидневна с кухненски бокс, входно антре, баня- тоалетна и тераса, с прилежащи части – мазе №8 с площ 3,30 кв.м., заедно с 3,7443% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен имот, на продажна цена в размер на 19 000 лв. и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответниците разноските по делото.

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и  необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на иска й с присъждане на разноските за двете инстанции. Поради допуснатите процесуални нарушения от окръжния съд (съдът кредитирал отговора на исковата молба на „Емералд ВТ Груп“ ООД, подаден от адв. Стоянов без представено пълномощно и при липса на представителна власт и неправилно ценил събраните по делото доказателства), той достигнал до погрешни констатации за добросъвестност на ответниците и липса на знание на купувача за увреждането, а от там – и до погрешни правни изводи за липсата на елемент от фактическия състав на чл. 135, ал.1, изр. второ ЗЗД – знание на приобретателя за увреждането.

Ответникът „Жилищни и бизнес имоти“ АД е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и  е молил за оставянето й без уважение по съображения за правилността на обжалваното решение. Молил е и за присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът „Емералд ВТ Груп“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна (ищец по делото) с правен интерес от обжалване на отхвърлителното решение на окръжния съд, като неизгодно за нея, редовна е и допустима.

В съдебно заседание въззивницата е поддържала жалбата, а въззиваемият „Жилищни и бизнес имоти“ АД – отговора на жалбата. Същите са представили и писмени бележки.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността с оглед наведените оплаквания и събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Пред окръжен съд –Велико Търново е бил предявен от С.Д. П. – Й. срещу „Емералд ВТ Груп“ ЕООД (преди - ООД) и „Жилищни и бизнес имоти“ АД иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на нея, на сключения между „Емералд ВТ Груп“ ООД като продавач и „Жилищни и бизнес имоти“ АД като купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10447.511.45.2.2 находящ се в гр.В.Търново, ул. „Ал.Стамболийски“ №5, ет.1, заедно с прилежащо мазе №8 и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в нотариален акт №2, том II, рег.№ 2146, дело № 136/2014 г. на нотариус С. К., вписана под № 611 в регистъра на нотариалната камара, с район на действие ВТРС. Ищцата е твърдяла, че е кредитор на първия ответник по предварителен договор № 09-001 от 05.11.2010 г. за продажбата на същия имот и за сумата от 8 000 лв. - обезщетение по чл.30 от предварителен договор от 27.03.2009 г., като вземанията й са възникнали преди атакуваната сделка. Настоявала е, че е изпълнила задълженията си и по двата договора, като първият ответник вместо да й прехвърли обещания имот в допълнително уговорения със споразумение от 29.04.2014 г. едномесечен срок, го продал на втория ответник. С тази сделка, длъжникът й я увреждал и двамата с купувача знаели за увреждането. 

Ответниците са подали писмени отговори, с които са оспорили иска по следните съображения: - липсвало увреждане, защото продавачът получил плащане  по договора за продажба, а имал и достатъчно активи към момента на сделката, с които да плати паричното си задължение към ищцата; - предварителният договор за продажба на жилището бил относително симулативен - прикривал договор за прехвърляне на имот като обезщетение за учреденото право на строеж и по него не била платена цена; купувачът не е знаел за увреждането.

Действията на „Емералд ВТ Груп“ ООД по подаване на отговор чрез пълномощник без представителна власт са били потвърдени от представляващия дружеството – управителя С.А. с молба на л.18 от делото, поради което и наведените в тази връзка оплаквания във въззивната жалба са неоснователни.

С договор от 23.07.2009 г. ищцата заедно с трето лице, в качеството им на собственици на поземлен имот в гр.Велико Търново, се задължили да учредят в полза на „Емералд ВТ Груп“ ООД право на строеж върху същото за изграждане на жилищна сграда с офиси и магазини срещу което последният се задължил да им построи конкретно посочени имоти, за които собствениците си запазили правото на строеж. В чл.30 от договора, страните уговорили строителят да заплаща на С. П.–Й. суми от по 200 лв. месечно, считано от учредяване на правото на строеж. На 05.11.2010 г., с договор, сключен с нотариален акт № 316, том II рег.№ 3447, дело № 215 от 2010 г. на нотариус Р. М. с район на действие – Районен съд Велико Търново, ищцата и третото лице учредили в полза на  „Емералд ВТ Груп“ ООД правото на строеж за сградата, като запазили за себе си право на строеж за конкретно посочени обекти (за ищцата апартаменти №1 и №6, заедно с изби и съответни части от общите части на сградата), а дружеството поело задължение да им ги построи без доплащане. В раздел VIII изрично уговорили запазване на задълженията на „Емералд ВТ Груп“ ООД, поети по предварителния договор от 23.07.2009 г. На 05.11.2010 г., с договор № 09-001 с нотариална заверка на подписите на страните наречен „договор за изпълнение на строителство и продажба на недвижим имот“, „Емералд ВТ Груп“ ООД поел задължение срещу цена от 10 000 евро да извърши строителство и да продаде на С. П. –Й. и друг апартамент -  №2, на първи жилищен етаж, със застроена площ около 29,10 кв.м. и маза №8, заедно с принадлежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в сградата, която ще строи в същото дворно място въз основа на  учреденото му право на строеж. В приложение към този договор, С. П. –Й. и „Емералд ВТ Груп“ ООД уговорили обема, видовете СМР и степента на завършеност на апартамента, като „Емералд ВТ Груп“ ООД, чрез представителя си Стефан Китанов признал, че цената на имота в размер на сумата от 10 000 евро е изцяло заплатена от насрещната страна. Не е било спорно, че през лятото на 2013 г. сградата е била изградена в груб строеж. На 15.04.2014 г., „Емералд ВТ Груп“ ООД уведомил С. П. –Й., че процесната сграда е напълно изградена и я поканил за предаване на извършената работа и подписване на констативен акт за установяване годността и приемане на строежа. На 29.04.2014 г., те сключили спогодба, с която в изпълнение на договора за строителство от 05.11.2010 г., първият ответник се задължил в едномесечен срок да прехвърли на ищцата собствеността на апартамент №2 с идентификатор № 10447.511.45.2.2. Вместо това, на 05.06.2014 г., с договор сключен с нотариален акт № 2, том II, рег.№ 2146, дело № 136/2014 г. на нотариус С.К., „Емералд ВТ Груп“ ООД продал обещания имот – апартамент №2 на втория ответник „Жилищни и бизнес имоти“ АД за сумата от 19 000 лв. Правото си на собственост по сделката продавачът удостоверил с документи, измежду които и нотариален  акт № № 316, том II рег.№ 3447, дело № 215 от 2010 г. на нотариус Р. М. Върху придобития имот купувачът, в качеството на кредитор на продавача, е имал вписана преди това възбрана от 26.02.2014 г. Цената по сделката е била платена по банков път - обстоятелство установено и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза. На 31.07.2014 г. е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, като в същото като възложител за ап.№2 на основание договора за учредяване на правото на строеж по нотариален акт № 316 от 05.11.2010 г. е бил вписан „Емералд ВТ Груп“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Правото на кредитора да се обяви за недействителен спрямо него увреждащия го акт на длъжника възниква при наличието на фактическия състав с установените от закона елементи.

На първо място е необходимо наличието на вземане. Лице, което е кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД. В случая е установено по делото, че ищцата е придобила качеството на кредитор на първия ответник както за паричното вземане по чл. 30 от предварителния договор от 23.09.2009 г. в размер на 200 лв. месечно, считано от 05.11.2010 г., който размер към датата на сделката между ответниците надхвърля 8 000 лв., така и за правото й да получи собствеността на апартамент №2 по предварителен договор за продажба № 09-001/05.11.2010 г. наречен „договор за изпълнение на строителство и продажба на недвижим имот“, изменен досежно срока със спогодбата от 29.04.2014 г. Вземанията са  възникнали преди извършването на атакуваното действие – сключване на договора за продажба на имота от 05.06.2014 г. и съответно приложимата хипотеза е тази на чл. 135, ал.1 от ЗЗД. Твърдяната от ответниците симулация на предварителния договор за продажба на имота № 09-001/05.11.2010 г. не е установена по делото, като плащането на цената от ищцата е доказано с признанието на обещателя, обективирано в приложението към този договор, като този извод не се променя от липсата на отразяване на плащането в търговските му книги (заключението на вещото лице по съдебно –счетоводната експертиза).

Следващият елемент от фактическия състав е извършването на действие, което да уврежда кредитора. С прехвърлянето на имота на трето лице, продавачът е лишил купувача по предварителния договор от възможността той да придобие собствеността, евентуално и като кредитор по паричното вземане - от възможността да се удовлетвори от него при изпълнение. Именно, поради отчуждаването, продавачът не е вече собственик и искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД на купувача по предварителния договор няма да бъде уважен. Увреждане е налице, защото кредиторът няма да получи обещаното. В качество на кредитор за паричното вземане, увреждане на ищцата също е налице независимо от получената от длъжника – първи ответник парична престация срещу имота, защото сумата може да се укрие и с това да  се затрудни кредиторът при изпълнение.

Продавачът е знаел за увреждането. Той е страна и по двата договора, от които са възникнали задълженията му към ищцата, получил е от нея цената за обещания имот, което налага извода, че при изповядване на сделката с втория ответник е знаел, че има кредитор и че с отчуждаването на имота го уврежда.

В случая, обаче не е налице последният елемент от състава на чл. 135, ал.1 ЗЗД – знанието на купувача за увреждането. Знанието на купувача подлежи на доказване от ищцата и тя не е установила този факт по делото, като презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД не намира приложение в конкретния казус. Към документите при изповядването на сделката между ответниците е бил приложен нотариален акт № 316, том II рег.№ 3447, дело № 215 от 2010 г. на нотариус Р. М. с район на действие – Районен съд Велико Търново, с който е било учредено правото на строеж на „Емералд ВТ Груп“ ООД с клаузата на раздел VIII за запазване на задълженията на „Емералд ВТ Груп“ ООД, поети по предварителния договор от 23.07.2009 г., но тези задължения не са конкретно посочени в нотариалния акт, а няма никакви данни купувачът да е бил запознат с договора от 23.07.2010 г. и да е знаел за задължението на продавача по чл.30 за заплащане на обезщетението от 200 лв. месечно. Не са налице и доказателства, че купувачът е знаел за предварителен договор за продажба № 09-001/05.11.2010 г. наречен „договор за изпълнение на строителство и продажба на недвижим имот“ и за спогодбата от 29.04.2014 г. и в тази връзка и за задължението на продавача да прехвърли имота на ищцата. Такъв извод не се налага и от всички останали данни по делото, включително и от факта на вписаната преди сделката възбрана върху същия имот от купувача в качеството му на кредитор на продавача, нито от посочването в удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, издадено след продажбата на имота,  че възложител за ап.2 е „Емералд ВТ Груп“ ООД вместо приобретателя   „Жилищни и бизнес имоти“ АД, нито от факта на отнемането на владението на ищцата след сделката. Следва да бъде отбелязано, че с решението по в.гр.д. № 625/2015 г. на ВТОС е разрешен само спора по владелческия иск на ищцата и по него е формирана силата на пресъдено нещо, като установените от съда в мотивите на акта факти не обвързват настоящото инстанция. Твърдяната от ищцата липса на представителна власт у пълномощника на продавача при сключване на атакуваната сделка е въпрос неотносим към предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, като няма и наведени в исковата молба твърдения за недействителност на сделката на това основание (липса на представителна власт), а и ищцата не разполага с правото да атакува договора между ответниците на това основание.

С оглед изложеното, при липсата на последния елемент от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД – знанието на купувача „Жилищни и бизнес имоти“ АД за увреждането,  искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Окръжният съд е достигнал до същия правен извод и по идентични съображения, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Процесуалният представител на ответника „Жилищни и бизнес имоти“ АД адв. В. е заявил искане за присъждане на разноски в полза на ответника, но до приключване на съдебното заседание пред въззивната инстанция доказателства за сторени такива не са представени. Доколкото претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най - късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция (т.11 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС), постъпилата след заседанието, на 05.10.2017 г. по куриер, молба със становище и приложени доказателства за разноски, не може да бъде взета предвид, поради което и разноски на ответника за въззивното производство не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

 ПОТВЪРЖДАВА  решение № 158/28.04.2017 г., постановено по гр.д. № 1220/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: