ОПРЕДЕЛЕНИЕ

476

30.07. 2014  г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.07. 2014   година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.353 по описа за 2014 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от ДП «ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ», ПОДЕЛЕНИЕ ВАРНА, ЕИК 1308471160035, представлявано от Директора М.Ш.М. ***, ЕИК 130847116, срещу определение № 2207/05.06.2014 г. по т.д. 996/2014 г. на ОС Варна, с което е СПРЯНО производството по същото дело, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като делото е образувано след разделяне на обратни искове от производството по основните претенции пред ВРС. Твърди се, че обратните искове нямат определена цена и на практика се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, с който е извършено разделянето на претенциите в отделни производства.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни ЗАД „Виктория” АД и на ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп”, гр. София, които не са изразили становище.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по искове на въззивника, предявени като обратни срещу „Булстрад ВИГ” АД и „Виктория” АД в производство, образувано по основни искове на физически лица срещу въззивника ДП „ТСВ” с правно основание чл. 200 КТ и цена на исковете за всяко от физическите лица от 80000 лв. Определението за разделяне на основните от обратните искове е постановено на 28.05.2014 год. по гр.д. 2924/2014 год. и е акт, недоплежащ на обжалване. ОС Варна е приел за разглеждане обратните искове като нему родово подсъдни и ги е образувал в отделно производство.

С атакуваното определение производството пред ВОС е спряно, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството пред ВРС.

Предвид характера на обратните искове, те винаги се считат предявени в условията на евентулност, поради което и безспорно разглеждането им е обусловено то преюдициалното производство по чл. 200 КТ пред ВРС.

По отношение на законосъобразността на самото разделяне, в настоящото производство съдът няма компетентността да я преценява.

Предвид съвпадането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да потвърден. Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  № 2207/05.06.2014 г. по т.д. 996/2014 г. на ОС Варна, с което е СПРЯНО производството по същото дело, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: