Р Е Ш Е Н И Е № 163

гр. Варна, 27.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 353 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.М.П. ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. М.С., срещу решение № 564/25.03.15г., поправено с решение № 1060/29.05.15г., постановени по гр.д. № 3109/13г. на ВОС, с което жалбоподателката е осъдена да предаде на А.Ш.Х. и Е.Ю.Х. подробно описан недвижим имот, на осн. чл. 108 от ЗС, придобит от същите на основание договор за покупко-продажба, оформен с НА № 52, т. ІІІ, рег. № 5459, дело № 397/04г. на нотариус Ил. М., вписан в СВ-Варна на 10.06.04г. Счита се, че решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата, явява се незаконосъобразно и неправилно, поради което се претендира да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Обосновава се наличието на процесуално нарушение във връзка с даване ход на делото в първото с.з., когато е и приключило делото, тъй като са били налице основания за отлагането му поради влошеното здравословно състояние на процесуалния представител на ответницата. Оспорват се по същество изводите на съда, че ищците са придобили правото на собственост върху имота чрез посочената разпоредителна сделка, тъй като техния праводател не е бил едноличен собственик на имота, а същият е бил придобит в СИО с ответницата. В тази връзка се поддържа възражението, че договорът от 10.06.04г. е нищожен поради липсата на съгласие, тъй като истинският собственик в лицето на ответницата не е изразил волеизявление за продажбата на имота и неговата цена. Отделно от това се поддържа, че нотариалното удостоверяване по тази сделка също е нищожно на осн. чл. 574 от ГПК, тъй като е извършено нотариално действие относно противоречащ на закона документ. Това означава, че не е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на договора и ищците не могат да се легитимират като собственици. Поддържа се твърдението, че въззивницата упражнява фактическа власт върху „собствената си идеална част” от момента на закупуване на процесния недвижим имот – 04.03.04г. и до настоящия момент. В жалбата си Т.П. се позовава и на влязлото в сила решение по гр.д. 7434/06г. на ВРС, ХХV с-в, с което е отречен правния интерес на бившия съпруг на ответницата /праводател на ищците по настоящото дело/ за установяване на правото си на собственост върху имота поради наличието на пълна трансформация на лични средства по чл. 21, ал. 1 от СК /отм./. Отделно от това се позовава и на прекратяването на производството по предявения от бившия й съпруг този път като инцидентен установителен иск отново по чл. 21, ал. 1 от СК /отм./, но в производството по заведения от самата въззивница против бившия й съпруг иск по чл. 22, ал. 3 от СК – гр.д. № 1447/04г. на ВОС. Няма отправено искане за събиране на нови доказателства въпреки позоваването на процесуално нарушение на първоинстанционния съд.

В предвидения срок насрещните страни са депозирали отговор на въззивната жалба чрез общия си процесуален представител адв. Н. З., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че отказът на ВОС да отложи разглеждането на делото изцяло е бил съобразен с нормата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, поради което и не е допуснал процесуално нарушение в тази насока. Счита се, че съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото въз основа на съвкупна преценка на събрания доказателствен материал. Праводателят на ищците е притежавал имота като лична собственост, тъй като го е закупил по време на брака си с ответницата, но с лични средства и доказателство за това е и отхвърления с влязло в сила решение неин иск против А. Ю. Х. и самите ищци за обявяване на относителната недействителност на продажбата от 10.06.04г., на осн. чл. 22, ал. 3 от СК – решението на ВАпС по в.гр.д. № 679/10г. Поддържа се, че няма релевирано от ответницата възражение за придобиване на имота по давност, но дори и такова да бъде разгледано, то владението от 04.03.04г. до 08.10.13г. не покрива 10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Претендира се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

В исковата молба ищците са твърдели, че са придобили правото на собственост върху триетажна еднофамилна жилищна сграда /североизточен близнак/, която по одобрената КК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2575.880.1.2, с адрес гр. Варна, Район Приморски, ул. „Константин Илиев" № 11а, ет. 1, ап. 2, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2575.880 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 3, с площ 295 кв. м., заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху държавното място, цялото с площ от 480 кв.м. /УПИ V-държ., в кв. 59 по плана на Виница, гр. Варна/. Придобиването е станало с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 52, т. III, рег. № 5459, дело № 397/2004 г. на нотариус И. М., вписан в Службата по вписванията Варна вх. рег. № 14811 от 10.06.2004 г., акт № 81, том XXXVIII, дело № 8679 от ищцата А.Ш. Н. с продавач А. Ю. Х. Закупуването е станало по време на гражданския брак на А.Ш. Н. с Е.Ю.Х., сключен на 28.12.2001 г., поради което е в режим на съпружеска имуществена общност. Продавачът А. Ю. Х. е закупил недвижимия имот на 04.03.2004 год. с нот.акт № 93, том 1, рег. № 1129, дело № 83/2004 г. на нотариус П. П., вписан в Службата по вписванията вх. рег. № 3612 от 04.03.2004 г., акт № 7, том 12, дело № 2537/2004 год. Твърди се, че макар и придобиването на имота от А. Ю. Х., да е станало по време на брака му с ответницата Т. М. П., той не е станал съпружеска имуществена общност, защото е заплатен изцяло със средства на А. Х., получени от продажба на личен имот; налице е пълно преобразуване по смисъл на чл. 21, ал. 1 от СК /1985 г./ и на основание същия текст той е бил негово лично имущество. Горното обстоятелство е било установено и с влязло в сила решение на Варненския апелативен съд № 58/18.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 679/2010г.

            В отговора на исковата молба ответницата Т.П. е оспорила принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на ищците. Поддържа се, че тъй като имота е придобит по време на брака й с А. Ю. Х., същият е притежаван в СИО. Преди покупката е бил сключен предварителен договор за посредничество за покупката на имота, а закупуването е станало и със средства на ответницата /38 000лв./, предоставени й в заем от Г. С. Р. Продажбата на имота, осъществена еднолично от А. Х., не е прехвърлила собственост, тъй като в сделката не е участвала и съсобственичката Т.П. – сделката е нищожна поради липсата на съгласие, тъй като истинският собственик не е изразил волеизявление за продажбата на имота и неговата цена. Като аргумент за съсобствеността се цитират решенията по водени между бившите съпрузи дела. Посочено е още, че ответницата упражнява фактическа власт върху собствената си идеална част от момента на закупуване на процесния имот – 04.03.04г. и до настоящия момент. Владението е явно и спокойно и не е установено по скрит начин, същото е постоянно и непрекъснато. Липсва изрично позоваване от ответницата на владението като оригинерен способ за придобиване на правото на собственост върху имота.

            От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            Ответницата Т.М.П. и А. Ю. Х. са сключили граждански брак на 03.01.2003 год. в Норвегия Тведестранд, за което е съставен акт за граждански брак № 0539/09.12.2003 год. на Община Добрич. Бракът между двамата е прекратен с Решение № 47 от 31.08.2005 год. на Кмета на Бюскерют /л. 143, 144 от делото на ВОС/.

            По време на брака им с НА № 93, том.І, рег.№ 1129 д. № 83 от 04.03.2004 год. вх. рег. № 3612 от 04.03.2004 год., акт. № 7, том. ХІІ, дело № 2537/2004 год. на АВп-Варна, А. Ю. Х. е закупил процесния недвижим имот от П. К. Б. и С. К. Б. Покупката е предшествана от предварителен договор за посредничество, сключен на 29.08.03г. между съпрузите Т.П. и А. Х. от една страна като възложители и посредника Л. Х. като изпълнител и с предмет посредничество по закупуването на процесния имот.

            С нотариален акт № 52, т. III, рег. № 5459, дело № 397/2004 г. от 10.06.2004 год. на нотариус И. М., вписан в Службата по вписванията Варна вх. рег. № 14811 от 10.06.2004 г., акт № 81, том XXXVIII, дело № 8679 ищцата А.Ш. Н. е закупила от А. Ю. Х. процесния недвижим имот. Закупуването е станало по време на брака на ищцата с Е.Ю.Х. /така удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0588/30.05.2007 год. на Община Варна относно сключения на 28.12.2001 год. в Норвегия Арендал граждански брак между двамата/.

С Решение № 58/ 18.04.2011 год. по в.гр. дело № 679/2010 год. на Апелативен съд гр.Варна, влязло в сила на 14.06.2014 год., след постановяване на Определение № 720/14.06.2012 год. по гр. дело № 1115/2011 год. на ВКС ІV г.о., с което не е допуснато до касационен контрол решението, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ответницата Т.М.П. иск против двамата ищци Е.Ю. Х. и А.Ш. Н.-Х., както и против бившия й съпруг праводател на ищцата – А. Ю. Х., за обявяване на относителната недействителност на сключения договор, обективиран в НА № 52, т. III, рег. № 5459, дело № 397/2004 г. на нотариус И. М., вписан в Службата по вписванията Варна вх. рег. № 14811 от 10.06.2004 г., акт № 81, том XXXVIII, дело № 8679, с правно основание чл.22 ал.3 от СК/отм./. Решаващият мотив на съда е бил, че продадения с посочената сделка имот не е бил СИО между Арилд Хасел и Т.П., тъй като е бил придобит изцяло с негови лични средства /л. 9-22 от делото на ВОС/.

Съобразно заявеното в отговора на исковата молба следва да се приеме за установено, че ответницата владее имота.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към същите със следното допълнение:

Страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д. № 1447/04 г. на ВОС – в.гр.д. № 679/10г. на ВАпС, с което е установено, че договорът за покупко-продажба от 10.06.04г. с който ищците са придобили процесния имот по време на брака си е действителен /не е налице продажбата на имот, притежаван в СИО от продавача по договора с ответницата Т. П., а е бил продаден имот лична собственост/. Договорът е валиден и е настъпил вещно-прехвърлителния ефект от момента на сключването му в предвидената форма на нотариален акт, изповядан пред нотариуса. На основание презумпцията по чл. 19, ал. 1 от СК /отм./ имотът е станал СИО на ищците.

Ответницата не навежда твърдения за придобиването на собствеността върху този имот на друго основание, макар и да сочи, че осъществява фактическа власт в имота и го държи като свой за посочения период от време. Не е налице изрично позоваване на придобивна давност /позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, но е необходимо да бъде извършено, за да бъдат изследвани и евентуално зачетени последиците на придобиване на собствеността чрез този способ – така ТР № 4/17.12.12г. по т.д. № 4/12г. на ОСГК на ВКС/. Но ако все пак се приеме, че е налице релевирано възражение от ответницата за придобиване на собствеността върху процесния имот чрез осъществено владение, то същото е неоснователно – не е изтекъл 10-годишен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, считано от 04.03.04г. до подаване на настоящата искова молба на 08.10.13г., приложим, тъй като владението не е добросъвестно.

Предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемите следва да се присъди сумата от 4000лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 564/25.03.15г., поправено с решение № 1060/29.05.15г., постановени по гр.д. № 3109/13г. на ВОС

            ОСЪЖДА Т.М.П., ЕГН ********** *** да заплати на А.Ш.Х., ЕГН ********** и Е.Ю.Х. двамата с постоянен адрес: адрес: Roylen 15А, №4950 Risor, Norway действащи чрез пълномощника си адвокат Н.Д.З. съдебен адрес:***, офис 1, сумата от 4000 /четири хиляди/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: