ОПРЕДЕЛЕНИЕ №568

гр. Варна,02.09. 2015г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

         ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 353/15г., намира следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.М.П. ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. М.С. срещу решение № 564/25.03.15г., поправено с решение № 1060/29.05.15г., постановени по посоченото гр.д. № 3109/13г. на ВОС.

Наред с горното обаче съдът е сезиран и с подадена от Т.М.П. ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. М.С. частна жалба против определение № 3675/16.12.14г., постановено по гр.д. № 3109/13г. на ВОС, с което е допълнено определение № 1000/01.04.14г. по делото, в частта за разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на А.Ш.Х. и Е.Ю.Х. сумата от 3000лв., представляващи разноски за възнаграждението за един адвокат. Поддържа се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в прекратителното си определение съдът е пропуснал да се произнесе с нарочен диспозитив по разноските. С допълнителна молба жалбоподателката е посочила още, че молбата на ответниците по насрещния иск е подадена след изтичане на определения от закона срок. Освен това към молбата за допълване на прекратителното определение не е бил приложен списък на разноските, поради което и молбата е била недопустима – в тази връзка се цитира и т. 9 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни чрез адв. Н. З., с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че съобщението за прекратителното определение им е било връчено на 14.04.14г., а молбата за допълване на определението е била подадена на 22.04.14г., който е първият работен ден след Великденските празници, поради което е била спазен 1-седмичния срок. Списъкът на разноските е бил част от съдържанието на отговора по насрещната искова молба.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по исковата молба на А.Ш.Х. и Е.Ю.Х. против Т.М.П. с предявен ревандикационен иск за признаване за установено правото им на собственост върху подробно описан недвижим имот и на посоченото правно основание, и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху имота.

В срока за отговор на исковата молба ответницата е депозирала насрещен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, с който първоначалните ищци се легитимират като собственици на имота, ведно с искане за отмяна на нотариалния акт, в който този договор е оформен.

Насрещната искова молба е връчена на ответниците по същата и в предвидения срок е бил депозиран отговор – л. 163-166 от делото на ВОС. Поддържало се е, че производството по насрещния иск следва да бъде прекратено поради липсата на предпоставките на чл. 211, ал. 1 от ГПК и на правен интерес за предявяването му, а евентуално – да бъде отхвърлен като неоснователен. Отправено е било искане при прекратяване на производството по този иск да се присъдят направените разноски в тази връзка – заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 9/2014г. от кочан № 7129. Представено е копие от договора, в който е отразено заплащането на възнаграждение от 3000лв. по защитата по насрещния иск – л. 168.

С определение № 1000/01.04.14г. окръжният съдия е прекратил производството по насрещния иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и по искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, като недопустимо. В мотивите на определението е обсъдено направеното искане за присъждане на разноските на ответниците по насрещния иск и е формирана воля за основателност на искането на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК чрез присъждане на сумата от 3000лв. В диспозитива на това определение обаче не е отразена така формираната воля по разноските.

Определението е съобщено на ответниците по насрещния иск на 14.04.14г. и на 22.04.14г. същите са депозирали молба за присъждане на разноските съобразно мотивите на определение № 1000/01.04.14г., с което производството по този иск е било прекратено. По тази молба насрещната страна не е изразила становище и с обжалваното определение № 3675/16.12.14г. съдът е приел, че искането е за допълване на прекратителното му определение в частта за разноските и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнил определението, осъждайки ищцата по насрещния иск да заплати на ответниците по същия сумата от 3000лв., представляваща разноските по защитата им по насрещния иск.

С оглед на така установеното следва да се приеме, че при формирана воля на съда относно присъждането на поисканите разноски и липсата единствено на диспозитив в съдебния му акт по този въпрос, то е била налице очевидна фактическа грешка, за която няма срок за отстраняването и в тази насока изобщо не стоят въпросите за срочността на подадената молба от заинтересуваната страна, нито наличието или липсата на списък на разноските.

Ако все пак се приеме, че нормата на чл. 248 от ГПК е специална и изключва общите норми за поправка на ОФГ и допълване на решение, то в настоящия случай са били налице всички предпоставки за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските. Това е така, защото на първо място молбата е била подадена в срока за обжалване на определението, изтичащ за ответниците по насрещния иск на 22.04.14г., тъй като това е бил първият присъствен ден /по арг. от чл. 60, ал. 6 от ГПК/ след Великденските празници за 2014г. Отделно от това, в отговора по насрещния иск действително е налице не само отправено искане за присъждане на разноските, но и посочване на точния им размер и описване на доказателствата, които ги установяват. Последните са били и представени с отговора на насрещния иск. При това положение е била налице предпоставката за допълване на определението в частта за разноските и искането, основано на чл. 78, ал. 4 от ГПК, законосъобразно е било уважено съобразно представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар именно по защитата срещу иска, производството по който е било прекратено.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от подадена от Т.М.П. ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. М.С., против определение № 3675/16.12.14г., постановено по гр.д. № 3109/13г. на ВОС, с което е допълнено определение № 1000/01.04.14г. по делото, в частта за разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на А.Ш.Х. и Е.Ю.Х. сумата от 3000лв., представляващи разноски за възнаграждението за един адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката /чрез адв. М. С./, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: