О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                № 408          /22.07.2013 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                       ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 354 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И.М.К. ***, Разградска област и М.И.М. ***, срещу определение № 367/27.03.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 115/2013 година, с което е допуснато обезпечение на бъдещ (а сега вече предявен) иск на Г.М. Манджунджиева и С.М.С.,***, по чл.135 от ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху процесните седем недвижими имота, пет от които ниви в землището на гр.Цар Калоян, един застроен УПИ в същия град, както и търговски обект от 23 кв.м в гр.Разград, ул.”Освобождение” № 7. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт (буквално само на обезпечителната заповед, издадена в негово изпълнение) и се иска от апелативната инстанция да отмени обезпечението.

Насрещните страни, Г. Манджунджиева и С.С., не са изразили становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК, който намира субсидиарно приложение в обезпечителния процес, препраща към тях като се има предвид и следното:

Характера на бъдещия иск, за който има данни че вече е предявен, предполага да се обявят сделките на разпореждане със съответните имоти за недействителни по отношение на кредитора(ите) – бъдещите ищци. Следователно, макар към момента на допускане на обезпечението с обжалваното определение собственици на процесните имоти да са други лица, а не жалбоподателя К. и неговата съпруга, то само такива имоти, които са предмет на иска по чл.135 от ЗЗД могат да служат като обезпечение и поради това са възбранени. В този смисъл оплакването, че жалбоподателите не са собственици на имотите, служещи за обезпечение, е неоснователно.

Налагането на възбраната не води до промяна в собствеността, но е една тежест за собственика на имота, заради която той търпи известни ограничения. С решаването на спора по бъдещия иск ще се прецени и доколко обезпечението евентуално е причинило някакви имуществени последици за собственика на възбранената вещ.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 367/27.03.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 115/2013 година.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.