Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

144

04.10.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                   Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор: Вилен Мичев

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 354 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №354/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 594/04.05.2016 г., постановено по гр.д. № 3157/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на Р.Ж.М., подадена чрез адв. В.И.Б.  против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания и неудобства, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателно производство ДП № 116/2008 г. по описа на РПУ – Провадия е приключило с оправдателна присъда по в.н.о.х.д.№ 528/2008 г. по описа на РС –Провадия, за горницата над сумата от 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът М. е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради съществени нарушения на процесуалния закон, поради неправилно приложение на материалния закон -чл. 52 от ЗЗД и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение. Окръжният съд направил погрешни фактически констатации, че ищецът е страна в гражданско-правен спор за собственост и за отражението на това дело върху психиката му и така достигнал до неправилни правни изводи при определяне размера на обезщетението. Необосновано съдът приел, че не са доказани по делото уронването на честта, доброто име и репутацията му сред обществото, загуба на работата и разгласяването на наказателното производство и така неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, присъждайки прекомерно ниска и несъобразена с икономическото състояние в страната и жизнения стандарт компенсация за вредите.

Писмен отговор по жалбата, насрещната страна не  е подала.

- По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Варна, против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която прокуратурата е осъдена да заплати на Р.Ж.М. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания и неудобства, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателно производство ДП № 116/2008 г. по описа на РПУ – Провадия е приключило с оправдателна присъда по в.н.о.х.д.№ 528/2008 г. по описа на РС – Провадия, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3,46 лв. разноски.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в осъдителната му част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на присъденото обезщетение. Вследствие неправилна оценка на свидетелските показания и при липсата на доказателства, окръжният съд приел, че ищецът е претърпял вреди именно във връзка с незаконното обвинение. Окръжният съд не отчел кратката продължителност на наказателното производство, налагането на най-леката мярка за неотклонение „подписка”, както и необжалването на оправдателната присъда. Не било съобразено от съда също така, че претенцията за заплащане на законни лихви била погасена по давност.

Писмен отговор на жалбата насрещната страна не е подала.

Въззивните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, Прокуратурата чрез прокурор Вилен Мичев е поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна. Въззивникът М. не се е явил и не е бил представляван в съдебно заседание.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на Р.Ж.М., с която против Прокуратурата на Република България е бил предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 116/2008 г. по описа на РПУ – Провадия, по което е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД № 528/2008 г. по описа на Районен съд - Провадия, ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2011 г. - влизане в сила на оправдателната присъда №34/05.04.2011 г.  на Районен съд Провадия – до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му.

Установена е, от събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:

Наказателното производство срещу ищеца Р.Ж.М. (и срещу Д. Н. В.) – досъдебно производство № 116/2008 г. по описа на РПУ –Провадия, е образувано на 26.02.2008 г. с постановление на прокурор при РП – Провадия. На 18.04.2008 г. той е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК за това, че на 03.12.2007 г. в гр. Провадия, обл. Варна, пред ПРС, ІІІ състав в съдебно заседание по гр.д. № 511/2007 г. съзнателно е потвърдил неистина, като заявил, че до месец октомври 2007 г. в имот, находящ се в община Дългопол, с. Дебелец, кв. 4, парцел ІІ-12, с площ от 1940 кв.м., ведно с изградените в него две къщи всяка с площ от 65 кв.м., била изградена ограда, както и наследниците на Марко Ж.И. са владели необезпокоявано същия. На 23.04.2008 г. ищецът е разпитан като обвиняем (единственият разпит по ДП) и в същия ден му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Разследването му е предявено на 25.08.2008 г., а обвинителният акт срещу него за престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, е внесен в съда на 15.10.2008 г. от районната прокуратура в Провадия. По същия е образувано съдебно производство по НОХД № 528/2008 г. по описа на Провадийския районен съд. След отвод на съдебния състав, поради разглеждане от същия и на нохд № 452/2008 г., водено срещу Р.М. (и срещу още две лица) с обвинение за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, делото е насрочено в открито съдебно заседание на 18.12.2008 г. Последвало е отлагане, поради нередовно призоваване на страните. Процесуални действия са извършени в следващото съдебно заседание на 26.03.2008 г., след което делото е отсрочвано (от 04.06.2009 г. по молба на защитника на ищеца; от 08.10.2009 г. по молба на защитника на другия подсъдим, от 08.12.2009 г. – поради заболяване и операция на защитника на втория подсъдим с ново призоваване; след уведомяване за отпадане на пречките с молба от 15.02.2009 г. от адвоката на другия подсъдим, делото е насрочено на 20.05.2010 г., от която дата е отложено за едновременен разпит на свидетелите с ново призоваване). Поради освобождаване на докладчика, делото е разпределено на нов докладчик на 02.07.2010 г. и след отмяна на хода му и на извършените процесуални действия, е насрочено за разглеждане в открито заседание на 05.10.2010 г. В това и в следващите две съдебни заседания (на 07.12.2010 г. и на 05.04.2011 г.) са извършвани процесуални действия (като делото веднъж е отлагано от 22.02.2010 г., поради заболяване на процесуалния представител на другия подсъдим). Наказателното производство е приключило с присъда № 34 от 05.04.2011 г., с която Р.Ж.М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК. Оправдателната присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 21.04.2011 г. Според приложената по наказателното дело справка, ищецът не е осъждан.

Според обявеното за служебно известно на окръжния съд обстоятелство, срещу ищеца е водено и друго наказателно производство по н.о.х.д. № 452/2008 г. по описа на Провадийския районен съд за престъпление по чл. 323, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, започнало с постановление за образуване на досъдебно производство от 20.11.2007 г. на прокурор в РП –Провадия.

Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В настоящия казус е налице първата хипотеза - оправдаване на ищеца по повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление.

Във въззивните си жалби, всяка от страните е навела оплаквания за неправилни изводи на окръжния съд, с оглед оценката на събраните по делото доказателства за конкретните вреди, съответно от ищеца - за неотчитане на всички претърпяни от него вследствие незаконното обвинение вреди, а прокуратурата – за липсата на такива, както и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението, съответно – занижаване на обезщетението (оплакванията на ищец)а и за прекомерността му (оплакванията на прокуратурата).

При преценката на претърпяните от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица. Отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на правозащитните органи по чл.2 от ЗОДОВ /разследващите органи, прокуратурата и съда/ е солидарна и всеки от тях отговаря за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда. В настоящия казус искът е бил предявен само срещу Прокуратурата на РБ и затова тя отговаря за всички вреди, причинени от незаконното обвинение. В този смисъл, неоснователно е наведеното в отговора на исковата молба възражение на прокуратурата, че не следва да отговаря за целия период на незаконното обвинение и за несигурността от изхода на производството в съдебната  му фаза.

Ангажираните от ищеца доказателства във връзка с конкретно твърдяните от него вреди, като такива от незаконното обвинение, са  показанията на свидетеля Я. З. М., който няма родствена връзка с ищеца, приятел и съсед е на семейството и предвид честите им контакти има преки и непосредствени наблюдения за релевантните за спора факти. Няма данни по делото свидетелят да е заинтересован в полза на страната по смисъла на чл. 172 от ГПК, поради което и неоснователни са оплакванията на прокуратурата в тази насока, заявени във въззивната й жалба. Освен това, показанията на този свидетел кореспондират с данните по делото и са в синхрон с житейската логика за преживяванията на неосъждан човек от незаконно наказателно преследване.

Ищецът е твърдял, че претърпял унижения, притеснения, болки и страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, нарушено спокойствие от поддържаното незаконно обвинение в престъпление и от грозящата го опасност от налагане на наказание лишаване от свобода до пет години. В обстоятелствената част на исковата молба е изложил още, че бил неколкократно разпитван в наказателното производство и спрямо него били извършени множество процесуални действия, че след като обвинението станало достояние на много хора, спаднало и уважението спрямо него, роднините и приятелите му се отчуждили и му се наложило да се премести да живее в друг квартал. След образуване на наказателното производство не можел да спи, да се храни, излизал рядко и се притеснявал от въпросите на познатите си във връзка с обвинението.

Доколкото изобщо с исковата молба не е твърдял и не е претендирал вреди от загуба на работата си и вреди от публикации в пресата, оплакването на ищеца във въззивната жалба за погрешни изводи на окръжния съд за липсата на такива, са неоснователни.

По делото няма никакви данни, ищецът да е многократно разпитван в досъдебното производство, нито спрямо него да са извършвани множество следствени действия. Той е разпитван един път - на 23.04.2008 г. в досъдебното производство и то в деня, в който е извършено и друго процесуално действие - вземане на мярката за неотклонение „подписка”, като останалите действия са привличането му като обвиняем на 18.04.2008 г. и предявяване на разследването на 25.08.2008 г. В съдебното производство, макар и продължило в немалък период от време (от 15.10.2008 г. до 05.04.2011 г.), процесуални действия са извършвани само в четири заседания - на 26.03.2009 г., на 05.10.2010 г., на 07.12.2010 г. и на 05.04.2011 г., когато е постановена и оправдателната присъда. Останалите съдебни заседания, както бе посочено и по-горе, са били отсрочвани и отлагани, главно по искане на защитника на самия ищец и на процесуалния представител на другия подсъдим. Не е доказано също така и твърдението на ищеца в исковата молба, че вследствие на наказателното производство той не можел да се храни, да спи нощем, че излизал рядко и се притеснявал от срещи с познати и от въпросите им за наказателното дело, както и че поради спадналото уважение към него се наложило да смени местоживеенето си. Тези твърдения изобщо не кореспондират с посоченото от свидетеля Янко Милев за негативните изживявания на ищеца в процесния период.

 По делото няма никаква медицинска документация за здравословното състояние на ищеца и евентуално за промяната му в периода на наказателното производство, а той и сам не е изложил в исковата молба конкретни твърдения за заболявания и за повлияването им от наказателното преследване, поради което и изнесените от свидетеля Янко Милев данни за проблемите му с кръвното и нервите, са неотносими към предмета на делото.

Както бе посочено, данни за разгласяване на наказателното производство и за негативен отзвук именно от това разгласяване няма по делото, като напротив свидетелят Янко Милев е изнесъл пред съда, че ищецът сам му споделял за проблеми от 7-8 години с наследствен имот в с.Дебелец и също от Р. знае за водените по едно и също време срещу него две наказателни дела – за лъжесвидетелстване и за самоуправство, приключили с оправдателни присъди.

Доказани, обаче с показанията на свидетеля Милев, са обстоятелствата, че част от приятелите на ищеца са се отдръпнали от него и че той е бил обект на негативно обсъждане от съседите си по повод на обвинението в престъпление (свидетелят чул съседски подмятания, че Р. не е читав, щом го съдят), но доказателства за загуба на авторитета му и за уронване на доброто му име в средата, в която живее и работи, за отчуждаване на роднините му, както и за пълна изолация от близките му приятели (обратното сочат запазените отношения със свидетеля) и за коренна промяна в начина му на живот, вследствие на спаднало доверие – няма по делото. Според свидетеля М., когато започнали проблемите с правосъдието, Р. станал „болен” на тази тема. Станал груб, раздразнителен, имал проблем с нервите, избухвал, повишавал тон, страдал, защото било важно за него чувството на справедливост, терзаели го наказателните дела и спора за имота, но наказателните дела повече го тревожели, защото можели да имат тежки последици. Преди това бил ведър, контактен, общителен, спокоен човек, с чувство за хумор. С оглед изложеното, следва да се приемат за установени по делото стрес, притеснения, нервност и безпокойство да не бъде осъден, т.е. негативни изживявания, но с неголям интензитет и в рамките на нормално и обичайно изживяваните от неосъждан човек притеснения от водено срещу него наказателно производство за нетежко престъпление (в случая лъжесвидетелстване). Следва, обаче да се отчете и обстоятелството, че тези преживявания са били и вследствие и на друго, водено в същия период срещу ищеца, наказателно производство за самоуправство (в тази връзка са показанията на свидетеля Милев), както и тревогите му, свързани със спор за наследствен имот. Няма доказателства по делото за трайни, негативни последици върху живота на ищеца от незаконното наказателно преследване, след приключване на наказателното дело.

С оглед изложеното по-горе, посочените по-горе конкретни неимуществени вреди и причинната връзка с незаконното обвинение на ищеца и те следва да бъдат обезщетени.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид от една страна, че наказателното производство срещу ищеца е за престъпление лъжесвидетелстване, което не е тежко такова, че в наказателното производство не са провеждани интензивни процесуални действия спрямо него (напротив, проведен е един разпит в досъдебното производство и две процесуални действия по привличането му като обвиняем и предявяване на разследването), а в съдебното производство процесуални действия са извършвани само в четири съдебни заседания), наложена му е най-леката мярка за неотклонение „подписка”, която не е ограничила правата му, както и че наказателното дело е приключило само на една инстанция и с оправдателна присъда, че повдигнатото обвинение не се е отразило трайно и негативно в отношенията с роднините му, семейството му и в близкото му обкръжение от приятели и обичайната му социална среда, нито е бил уронен престижа и авторитета му в обществото, делото не е било разгласено и незаконното обвинение не е довело до някакви трайни последици и отражение в живота му занапред. От друга страна, следва да се отчете, че макар и приключило в разумен срок, наказателното дело е водено малко повече от три години, през които ищецът, който е неосъждан човек, се е чувствал унижен, притеснен, изпитвал е стрес и безпокойство и се е тревожел, че може да бъде осъден и да му бъде наложено наказания лишаване от свобода и тези негативни преживявания, макар и с неголям интензитет, той е търпял в продължителен период от време. Съдът съобрази и икономическата обстановка и стандарта на живот при определяне размера на обезщетението, а също взе предвид и обстоятелството, че установените негативни преживявания не са били вследствие единствено на воденото наказателно производство за лъжесвидетелстване, а и на друго наказателно производство срещу него за самоуправство. Затова, и предвид изложените съображения, и с оглед  интензитета на негативните преживявания, за обезщетяване на причинените му от незаконното обвинение вреди с оглед принципа на справедливост, на осн. чл. 52 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата от 1 500 лв. В този смисъл, предявеният иск е основателен до размер на 1 500 лв. и в този размер следва да бъде уважен, като за горницата  до претендираните 26 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Не са налице предпоставките по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ за съпричиняване на вредите от пострадалия, защото дадените от него показания в качеството му на свидетел по гражданско дело, на които съдът не е дал вяра, не могат да бъдат окачествени като недобросъвестно създаване на предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение. В тази насока са и изложените съображения от окръжния съд в обжалваното решение, по отношение на които и не са наведени оплаквания във въззивната жалба на ответника.

Неоснователно е оплакването на прокуратурата във въззивната й жалба за погасяване на претенцията за лихви изцяло. В съответствие с разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД, лихвите за забава са погасени за периода предхождащ трите години преди завеждане на иска, т.е. за периода преди 23.11.2012 г. За периода след 23.11.2012 г. не е изтекла погасителната давност и мораторни лихви се дължат върху присъденото обезщетение. В този смисъл е постановено и решението на окръжния съд и в частта на присъдените лихви от 23.11.2012 г. то следва да бъде потвърдено.

Решението на окръжния съд като постановяващо различен резултат е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която Прокуратурата е осъдена да плати на Р.М. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за горницата над 1 500 лв. до присъдените 3 000 лв. и в тази част – искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част за сумата от 1 500 лв., ведно със законните лихви от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и в останалата отхвърлителна част над 3 000 лв. до 26 000 лв. - обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и предвид частичното уважаване на иска, Прокуратурата дължи на другата страна разноските за съдебни такси за първоинстанционното производство, поради което и в тази част решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от въззивното производство, разноски на ищеца не се следват, а Прокуратурата не е сторила такива.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 594/04.05.2016 г., постановено по гр.д. № 3157/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р.Ж.М. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателно производство ДП № 116/2008 г. по описа на РПУ – Провадия е приключило с оправдателна присъда по в.н.о.х.д.№ 528/2008 г. по описа на РС – Провадия, ЗА ГОРНИЦАТА НАД СУМАТА от 1 500 лв. до 3 000 лв., ведно със законните лихви от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Ж.М. срещу Прокуратурата на Р.България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателно производство ДП № 116/2008 г. по описа на РПУ – Провадия е приключило с оправдателна присъда по в.н.о.х.д.№ 528/2008 г. по описа на РС – Провадия ЗА ГОРНИЦАТА НАД  1 500 лв. до 3 000 лв., ведно със законните лихви от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 594/04.05.2016 г., постановено по гр.д. № 3157/2015 г. по описа на Варненския окръжен в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р.Ж.М. обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление до размер на сумата от 1 500 лв., ведно със законните лихви от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 3,46 лв., както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Р.Ж.М. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за горницата над 3 000 лв. до 26 000 лв., ведно със законните лихви от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: