О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

469

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …23. 07.2019г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№354/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от К.Д.К. и Ж.С. К., двамата чрез процесуалния им представител адв.Б.Б., против определение №1460/14.05. 2019г., постановено по гр.д.№2450/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставено без уважение искането на ищците за спиране на производството по делото до приключ -ване на изп.д.№147/12г. по описа на СИС при ВРС, както и е прекратено производ -ството по предявения от К.Д.К. и Ж.С. К. против К.И. И. в качеството му на нотариус от гр.Варна, с рег.№572 на НК, осъдителен иск с пр.осн. чл.73, ал.1 от ЗННД вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, по твърде -нието, че не е изпълнил задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗННД и цена на иска сумата от 42 675, 40лв., претендирана като обезщетение за имуществените им вреди, които ищците твърдят, че търпят от принудителното изпълнение по изп.д.№ 147/12г. по описа на СИС при ВРС, насочено върху ½ ид.ч. от притежавания от тях недвижим имот в гр.Варна, представляващ ап.35 на ул.”Р. М.”№7, вх.7, ет.6, ведно със законната лихва от датата на увреждането и до окончателното изплащане на сумата, като недопустимо на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с даване на указания за спиране на производството до приключване на изпълнителното произ -водство против ищците.

Въззиваемият К. И. И. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжал -ваното определение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач М.С.Т. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната основателност и моли обжалваното определение да бъде отменено.

Третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, гр.София, редовно уведо -мено, не е депозирало отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частната жалба в частта й против определението на ВОС в прекратителната му част е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№2450/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -  вения от К.Д.К. и Ж.С. К. против нотариус К. И. И., рег.№572, район на действие РС-Варна, иск с пр.осн. чл.73, ал.1 от ЗННД, вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 42 675, 40лв., представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди от неиз -пълнение задълженията на ответника по чл.25, ал.1 от ЗННД в хода на нотариалното производство по сключването на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №185, том ІІІ, вх.регистър №15011, дело №474 от 31.10.2013г., досежно продадената от М.С.Т. на К.Д.К. и Ж.С. Кючуков ½ ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.”Р.М.”№7, вх.7, ет.6, ап.35, а именно без фактически да бъде извършена проверка относно липсата на тежести върху имота към момента на сделката от ответника досежно партидата на М.Т. устно уверение от него на ищците, че такива тежести няма вписани.

В исковата молба се излага, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№185/13г. на нотариус с рег.№572, ищцата К. Д. К. закупила по време на брака си с ищеца Ж.С. К. от С. В. К. и М. Ж. К. собствената им в условия на СИО ½ ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.”Р. М.”№7, вх.7, ет.6, ап. 35 и от М.С.Т., представлявана по сделката от С.В. К., собствената й ½ ид.ч. от същия недвижим имот.Преди сключване на договора поискала от нотариус с рег.№572 Ицко Кънчев проверка относно липсата на тежести върху имота.Ответникът я уверил устно, че по справки от имотния регистър /вкл. представени по нотар.дело/ такива към момента на сделката не съществуват. Горното мотивирало ищцата да сключи договора, като му се доверила изцяло, знаейки, че той, като длъжностно лице и запознат със законите, следва да я насочва към правилното решение и, че, ако е имало някакви вписани тежести, той би я уведомил и напътил с оглед тези тежести да не купува имота или би й указал какви биха били последиците за нея като купувач.Първо н.а. бил подписан от нея като купувач и след това била платена обявената в сделката продажна цена от 70 000лв.В края на 2014г. след получаване на призовки от СИС при ВРС ищците узнали, че са закупили възбранен имот, предмет на принудително изпълнение по изп.дело, първоначално образувано 2009г. с наложена възбрана през 2012г. върху притежаваната тогава от длъжницата по изп.дело М.С.Т. ½ ид.ч. от недвижимия имот.Дългът на последната по изп.дело понастоящем възлиза на 89 670, 29лв.Имотът бил описан и ½ ид.ч. от него изнесена на публична продан за цена 42 675, 40лв., понастоящем обявена за нестанала поради неявяване на купувачи, но с подадена молба от взис -кателите за извършване на нова продан.С действията и бездействията си в хода на нотариалното производство ответникът не спазил задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗННД - не опазил правата и законните интереси на ищцата като страна в това производство, като въпреки отправеното искане не извършил необходимите справки за наличието на тежести върху имота, евент. извършил такива в непълен обем, поради което дължи обезщетение за вредите, които ищците търпят от изнасянето на имота на публична продан, последно за цена от 42 675, 40лв., в който размер са и вредите, за които претендират ответникът да бъде осъден да им заплати обезщете -ние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 31.10.2013г. до окончателното изплащане.     

За да прекрати производството първоинстанционният съд е приел, че ищците не са навели твърдения за настъпили понастоящем вреди, поради което предявеният иск се явява недопустим.

Не се твърди от ищците, вкл. и при подаване на частната жалба, инициирала настоящото производство, да е осъществена публична продан в хода на изпълни -телното производство досежно ½ ид.ч. от недвижимия им имот, предмет на принуди -телно изпълнение с оглед разпоредбата на чл.452, ал.2 от ГПК.Твърди се, обаче, че това е едно бъдещо събитие, което със сигурност ще настъпи, като са направили пред ВОС и искане за спиране на делото до приключване на принудителното изпълнение по отношение на имота по изп.д.№147/12г. по описа на СИС при ВРС. Твърдят и, че искът не е преждевременно предявен, т.к. деликтът е настъпил на 31. 10.2013г. и ако сега производството по исковата молба, подадена на 30.10.2018г., бъде прекратено, то вземането им, предмет евентуално на последващо подадена искова молба би се явило погасено по давност.

Видно от разпоредбите на чл.45 и чл.51, ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Изразът „всички вреди” дава обхвата на нормата по отношение на вредите, които са настъ - пили, както и на тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането, вкл. и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили или непременно ще се осъществят.Настъпването на вредите, съответно неизбежността от настъпването им, се доказва от увредения.Налице са множество съдебни актове на касационната инстанция, в които се приема, че обезщетението при деликт може да компенсира и бъдещи вреди, когато те произтичат от увреждането и тяхното настъпване е неизбежно, а размерът им установим.Класическа хипотеза е присъждането на обезщетение за бъдещи имуществени вреди при трайна нетрудоспособност на работника в резултат от трудова злополука.В тази връзка и съдът приема, че ищците са въвели твърдения, които правят техният иск допустим, а именно твърдят, че в резултат от противоправните/в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗННД/ действия и бездействия на ответника те със сигурност ще претърпят имущест- вени вреди в посочения от тях размер, т.к. със сигурност възбранената през 2012г. ½ ид.ч. от имота, придобита от тях през 2013г. от длъжника по изп.дело, ще бъде продадена за удовлетворяване вземането на взискателите по изп.д.№147/12г. по описа на СИС при ВРС, така те ще изгубят собствеността си върху нея и ще претър -пят имуществени вреди.Дали настъпването на тези бъдещи вреди е бъдещо сигурно събитие, т.е. неизбежно такова, и какъв е установимият им размер касае основател -ността на предявения иск, а не неговата допустимост.С оглед горното и съдът при -ема, че неправилно производството е прекратено от първоинстанционния съд като недопустимо, поради което определението на ВОС в тази му част следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба в частта й против определението на ВОС в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищците са спиране на производството, е недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.Определението, с което се отказва да се спре производство, не е нито преграждащо по -нататъшното развитие на делото, нито такова, чието обжалване е изрично пред -видено в закона, т.е. не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК, поради което и неподлежи на самостоятелно обжалване.Производството пред ВАпС в тази му част като недопустимо подлежи на прекратяване.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №1460/14.05.2019г., постановено по гр.д.№2450/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е прекратено производството по предя -вения от К.Д.К. и Ж.С. К. против К. И.И.в качеството му на нотариус от гр.Варна, с рег.№572 на НК, осъдителен иск с пр.осн. чл.73, ал.1 от ЗННД вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, по твърдението, че не е изпълнил задълженията си по чл. 25, ал.1 от ЗННД и цена на иска сумата от 42 675, 40лв., претендирана като обезщетение за имуществените им вреди, които ищците твърдят, че търпят от принудителното изпълнение по изп.д.№147/12г. по описа на СИС при ВРС, насочено върху ½ ид.ч. от притежавания от тях недвижим имот в гр. Варна, представляващ ап.35 на ул.”Р.М.”№7, вх.7, ет.6, ведно със закон -ната лихва от датата на увреждането и до окончателното изплащане на сумата, като недопустимо на осн. чл.130 от ГПК, и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№354/19г. по описа на ВАпС, гр.о., само в частта му по частна жалба вх.№16061/27.05.2019г., подадена от К.Д.К. и Ж.С. К., двамата чрез процесуалния им представител адв.Б.Б., против определение №1460/14.05.2019г., постановено по гр.д.№2450/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищците за спиране на производството по делото до приключване на изп.д.№147/12г. по описа на СИС при ВРС.

 

Определението подлежи на обжалване само в прекратителната му част в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.В останалата част определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: