РЕШЕНИЕ

 

148

 

Гр.Варна, 09 октомври 2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на втори октомври 2013 г., в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                            ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Секретар: Ю.К.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. №355  по описа на Апелативен съд –Варна за 2013 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р.Я.П. против решение № 26 от 09.05.2013 г. постановено по гр.д. № 134/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения по чл. 45 от ЗЗД срещу Ю.М.Н. иск за заплащане на сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди от ответника, представляващи пропусната полза от уловена  и продадена риба от язовирите в с.Каменово и в с.Трапище, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд е неправилно – необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска в пълния му предявен размер. От събраните по делото доказателства бил установен точния брой риба по вид и килограми в момента на улова, както и неправомерния й улов и продажба от ответника и от помагача.

Насрещната страна не е подала писмен отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за него и е редовна /ищецът, въззивник в настоящото производство, е освободен от внасяне на държавна такса, с акт на първоинстанционния съд - лист 25 от делото/.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

 Пред Разградският окръжен съд е бил предявен от Р.Я.П. против Ю.М.Н. иск по чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за  претърпени имуществени вреди от невъзможността да продаде собствено зарибено и отгледано в язовири Трапище и Каменово количество риба, поради неправомерните действия на ответника, изловил и продал рибата през месец юни 2006 г. Размерът на обезщетението ищецът е определил от стойността на изловената и продадена риба, а именно: - от язовира в с. Трапище - 36 900 бр. шарани на обща стойност 191 700 лв., толстолоб 70 000 бр. на стойност 252 000 лв., бял амур 1400 бр. на стойност 12 600 лв. , 700 бр. сом на стойност 21000 лв; - от язовира в с. Каменово -  7 600 бр. шарани на стойност 38 000 лв., 1800 бр. толстолоб на стойност 10 800 лв., 2700 бр. бял амур на стойност 24 300 лв., толстолоб 2250 бр. на стойност  2700 лв., или риба на обща стойност  553 150 лв., от която ищецът е претендирал сума от 250 000 лв.

Не е било спорно между страните по делото и това се установява от събраните доказателства, че през 2001 г. и през 2003 г. ищецът е сключил два договора, съответно с „Напоителни системи” ЕАД гр. Търговище и с Община Ветово, въз основа на които му е бил предоставен за рибностопанска експлоатация язовир Трапище за срок от пет години и под наем за срок от три години  - рибарници в землището на с. Каменово /т.н. язовир Каменово/. Двата язовира били зарибени и стопанисвани от ищеца, съвместно със съдружника му А. М. до убийството на последния и задържането на Р.П. на 01.06.2006 г., осъден по-късно за това престъпление. Язовирът бил зарибен с щука, бял амур, сом, шаран, толстолоб /св. Б., св. И., св. В./. След смъртта на А. М. и задържането на ищеца, грижата за язовирите поел брата на убития – Д.М., който уговорил охраната им /св. Г., св. И./, а след това предприел действия по опразване на язовирите, като по негова поръчка и под негово наблюдение бил осъществен улова и продажбата на рибата. Ответникът, когото наричали по прякор „Ушатия” разполагал с подходяща техника и затова бил ангажиран от М. да помага при улова на рибата /св. Б./. Продажбата на риба, била осъществявана само от М. или от негово име, като парите от продажбите получавал той /св. Б., св.Д. /.

Вещото лице И., изготвило допуснатата по искане на ищеца експертиза, е дал заключение, че посочения от ищеца добив на риба в двата язовира е нереално висок. Консумативната зрялост и посочените от ищеца килограми на твърдяната риба биха могли да бъдат достигнати за посочения период, а сочената в исковата молба продажна цена за съответните видове била близка до пазарната.

Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност /договорна и деликтна/ има за цел да поправя вредите /т.нар. репарационна цел/, които са виновно и противоправно причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага.

В настоящия казус не са доказани от ищеца по делото /който носи тежестта от неустановяването им/, елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение на ответника и вредата. Това е така, тъй като бе установено по делото с показанията на разпитаните свидетели, че за периода след убийството на А. М. и задържането на ищеца охраната, стопанисването и разпореждането с наличната риба от язовирите е станало по нареждане, под надзора и ръководството и за сметка на Д.М.. Ангажирането на ответника с определени дейности по улова и съхраняване на риба е било във връзка с наемането му именно от М., предвид опита му в подобна дейност и притежаваната от него техника. Липсват каквито и да било данни, че ответникът е извършвал улов на риба по своя преценка и в своя полза, както и че е продавал такава риба за себе си. Липсата дори само на един от елементите на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, прави отговорността по този текст неприложима. Това означава, че при неустановено противоправно поведение на ответника, отговорността му за вреди от непозволено увреждане не може да бъде ангажирана, а искът по чл. 45 от ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Независимо от наложения извод, само за пълнота на изложението, с оглед оплакванията във въззивната жалба, трябва да бъде споменато, че вредите също подлежат на доказване от ищеца. В казуса те не са установени. Доколкото те са били свързани с твърденията за конкретно количество уловена риба и предвид, че тези твърдения са били оспорени от ответника, ищецът е следвало да ги докаже. Твърдяните количества улов са били намерени и от вещото лице за нереално високи /количество според експерта, което би довело до „срив в екосистемата”/. Затова, съдът намира, че не е бил налице и този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД.

Като е достигнал до същия правен извод и по подобни съображения, окръжният съд е процедирал правилно и решението му следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 09.05.2013 г. постановено по гр.д. № 134/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: