Р Е Ш Е Н И Е

177

гр. Варна,   09.11.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор ИВАН ТОДОРОВ,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 355 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, против решение № 18/22.05.2015 г., постановено по гр.д. № 23/2015 г. на ОС Разград, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да заплати на В.С.К. сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила присъда на 23.04.2014 год. по НОХД 270/2013 год. на РС Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2014 г.

В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно, като причинените неимуществени вреди са недоказани. Твърди се, че с показанията на двамата свидетели и заключението на вещото лице по СЕ не са доказани твърдяните неимуществени вреди. Твърди се, че доказателствата сочат на ниска степен на увреждане на ищцата. Иска се отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на претенциите. Алтернативно се претендира за намаляване на размера им. В с.з представителят на Прокуратурата е изложил доводи, че нарушение на закона все пак е налице, макар да е прието, че то не е престъпление, но това ново възражение е преклудирано, тъй като е следвало да се направи пред ОС с подаване на писмения отговор.

Срещу тази жалба е постъпила насрещната жалба в срока за отговор от В.С.К., ЕГН **********, от гр. Кубрат, Разградска област, с която се атакува същото решение в отхвърлителната му част за разликата от присъденото й обезщетение за неимуществени вреди в размер от 6000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ до размер от 10000 лв., като претендира да й се присъдят още 4000 лв., ведно с обезщетение за забава. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, несъобразено с принципа на чл. 52 ЗЗД за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, който да се съобрази със заеманата от ищцата длъжност и накърняването на доброто й име.

Решението в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 10000 лв. до 50000 лв., ведно с обезщетение за забава, е влязло в сила. Решението е влязло в сила и в частта, с която е уважен иск сумата от 2400 лв. обезщетение за имуществени вреди от на същото основание, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения по наказателното производство, ведно със законната лихва от същата дата.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.

В.С.К. е депозирала искова молба, с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания, както и имуществени такива в размер на 2 400, представляващи заплатени от нея разноски за адвокатско възнаграждение по наказателно производство, вследствие повдигнато срещу нея незаконно обвинение от страна на ответника за извършено от нея  престъпление , в съучастие с друго лице по чл.212,ал.2 във вр.с ал.1,във врс чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от , в качеството й на служител на Община Завет, Разградска област по което обвинение  е постановена от Русенски РС  влязла в сила оправдателна присъда. Ищцата твърди, че повдигнатото срещу нея обвинение станало причина да бъде прекратено служебното й правоотношение с Община Завет, където преди това заемала длъжността директор на дирекция «Устройство на територията и общинска собственост», у нея възникнал страх, че няма да може да осъществява дейност като експерт-оценител на недвижими имоти и вещо лице в разградски съдебен район при осъждането й, за което настоявала Прокуратурата. Животът й бил съсипан, живеела в постоянно напрежение и страх от невъзможността да упражнява професията си. Накърнени били честта и достойнството й като длъжностно лице и гражданин. Воденото досъдебно производство било разгласено  в медиите. Причинена й била тежка психотравма, като заболяла от депресия, установена от лекар-специалист.

Пред ОС Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна прокуратура Разград е депозирала отговор на исковата молба ,в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Предмет на въззивното производство е само претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

От фактическа страна по делото се установява, че В.К. и още две лица: кметът на Община Завет А.С.В. и служител в строителната фирма „Абритус” ЕООД, гр.Разград, Н.М.И. е водено  ДП №299/2010 год. Същото е образувано с прокурорско постановление на 26.11.2010 год., за извършено от К. в съучастие с Н.И. престъпление по чл. 212 ,ал.2 във вр.с а.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК и чл.20,ал.2 от НК,  за това, че за времето от 30.06.2009 год. до 27.10.2009 год. в гр. Завет, в условията на продължавано престъпление, в качеството й на служител на Община Завет, изпълняващ инвеститорски контрол при извършване на СМР на обект ”Конструктивно укрепване с основен ремонт на Джамия с.Прелез ,община Завет», в съучастие като извършител с Н.М.И. – технически ръководител строителство в „Абритус”ЕООД ,гр. Разград е съставила документи с невярно съдържание - три протокола обр.19 за установяване на изпълнените за обект Джамия с. Прелез СМР, с вписани неверни данни за вида, обема и стойността на извършените такива и съзнателно е дала възможност на „Абритус” ЕООД, гр.Разград да получи без правно основание чуждо движимо имущество – пари, предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС, отпуснати на Община Завет за ремонт на същата джамия в размер на 9 494.68 лв.

След извършените предварителни проверки от органите на полицията през време на които от К. в качеството й на длъжностно лице са  изисквани различни документи, същата е била привлечена като обвиняема по това досъдебно производство на 17.09.2011 год. ДП съдържа общо 7 тома, като обвинително заключение за предаване на обвиняемия на съд е изготвено на 16.05.2012 год. и първият обвинителен акт срещу него и останалите двама обвиняеми по делото е внесен в съда на 23.05.2012 год. в Кубратски РС. След постановяване на отводи от съдиите в този съд, образуваното НОХД е изпратено за разглеждане в ТРС,като по образуваното в този съд НОХД №707/2012 год. съдът е постановил  прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на установени от съда, допуснати на ДП съществени процесуални нарушения. Впоследствие делото е изпратено за разглеждане пред Русенски РС, който по образуваното НОХД №268/2012 год. отново е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения. Същинско първо по ред разглеждане  на делото се явява това по НОХД №270/2013 год. по описа на Русенски РС. По него с Присъда №91/22.04.2013 год. подсъдимата К. и останалите двама подсъдими по делото са били признати за невиновни в извършването на престъпленията за които са били обвинени и съответно оправдани. При въззивния контрол на тази присъда Русенски ОС по ВНОХД №470/2013 год. с Присъда №45/26.09.2013 год. е отменил оправдателната присъда на РС само в частта, касаеща подс. А.В., като го е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.311,ал.1 от НК, като му е наложил съответно наказание лишаване от свобода при приложението на чл.66 от НК и за същия срок от 1 г.и 6 месеца го е лишил от правото да заема изборна държавна или обществена длъжност. Така постановената въззивна присъда е била предмет на касационен контрол, като ВКС по КНОХД 2144/2013 год. по жалба на В. е отменил горната присъда на ОС Русе и е върнал делото за разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебно заседание. При връщането пред ОС Русе е образувано ВНОХД №236/2014 год. по което с Решение №70/23.04.2014 год. е потвърдена изцяло оправдателната присъда на РС Русе по НОХД №270/2013 год.       

Към датата на образуване на наказателното производство през 2010 г. г-жа К., инженер по образование,  е работила по служебно правоотношение в Община Завет, като е заемала длъжността директор на дирекция „Устройство на територията и общинска собственост”. Не се спори по делото, че след образуване на ДП служебното правоотношение на г-жа К. е било прекратено поради „съкращаване на щата”.  

       Твърденията на г-жа К. за претърпените неимуществени вреди включват: влошаване на психическото й здраве, върху доброто й име, честта и достойнството й, както и несигурност относно възможността да упражнява професията си. Воденото срещу нея дело е намерило отражение в медиите. По делото тя е ангажирала гласни доказателства за установяване на тези твърдения. От показанията на двамата свидетели се установява, че г-жа К. е била жизнена, весела, спокойна, контактна и весела по характер и съответно притеснена, угрижена и с променен вид след започването на разследването. Св. Ш., който е работил с нея в Община Завет като чертожник, е заявил, че преди разследването г-жа К. била човекът, който организирал в колектива неформалните събирания в празнични и рождени дни. Свидетелката П., магистър- фармацевт по образование, продавала на г-жа К. препарати, които премахват безпокойството и напрежението, изписвани й от лекар-психиатър именно по време на воденото наказателно дело. Понастоящем К. имала собствена фирма и работела по специалността си.

       От заключението на вещото лице по проведената СПЕ се установява, че г-жа К. страда от тревожно-депресивно разстройство, което има вероятност да е с психологични причини. Според вещото лице житейските събития и социалните фактори също са причина за това заболяване, като началните оплаквания при К. са започнали през 2010 год., когато във връзка със СМР, извършени на Джамията, срещу нея е съставен акт за начет, а през следващата година започнали и съдебни дела. Според вещото лице безспорно воденото НД има връзка с установеното тревожно-депресивно разстройство, като фактор, удължаващ въздействието на стресова ситуация, като фактори за отключване на това заболяване са и личността на страдащия, и общото му здраве, освен неблагоприятните житейски събития. Относно тежестта на заболяването, според вещото лице то е с временен характер и добра прогноза, симптоми се наблюдавали и към момента на изготвяне на заключението 15.04.2015 год. Основните оплаквания са потиснатост, тревожност, промяна на настроението, повишаване на телесното тегло, нарушения на съня.    

За уважаване на иска по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ следваше да се установи, че е налице наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, както и че са претърпени твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, при това с пряка причинно – следствена връзка.

Безспорно е по делото, че общият срок на продължителност на НП, водено срещу г-жа К. е продължило две години и седем месеца от повдигането на обвинението срещу нея до влизане в сила на 23.04.2014 год. на оправдателната присъда, постановена от РС Русе. След влизането на този акт в сила, е започнала да тече погасителна давност относно отговорността на Държавата и този е началният момент, от който Държавата е изпаднала в забава.

Разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, независимо от това, дали увреждането е причинено виновно от длъжностните лица.  В случая първата предпоставка за уважаване на иска, а именно повдигнато и поддържано незаконно обвинение, е доказана.

От ангажираните от г-жа К. доказателства се установява, че пряк резултат от воденото срещу нея наказателно производство е не отключването, а по-скоро задълбочаването на смесено тревожно-депресивно разстройство, резултат от силния и продължителен стрес, в който тя е живяла за период с начало поне една година преди наказателния процес и по причини, за които Прокуратурата не отговаря /като актът за начет/. Не се установява това невротично страдание да има последици, които да се търпят понастоящем и да е оказало трайно влияние върху живота й. Неблагоприятните му последици се търпят и по време на наказателното преследване, за което съдът приема, че е задълбочило съществуващо заболяване. По делото не е установена пряка причинно-следствена връзка между напускането на работа от г-жа К. и назателното производство, напротив, установено е, че г-жа К. е уволнена поради съкращаване на щата, както и че и понастоящем упражнява професията си, не е имала и пречки да я упражнява. Установено е, че наказателното производство е било разгласено в пресата, което уронило доброто й име в обществото, независимо чия е била инициативата за разгласяването.

От друга страна, по наказателното производство се установява, че г-жа К. не е задържана под стража, преследването е проведено в разумен срок.

Следователно, г-жа К. е доказала претърпяването само на част от твърдяните от нея вреди в ИМ – накърняване на доброто й име, страх и неудобство, влошаване на невротичното й разстройство, за което прогнозата е добра, достояние на наказателното производство на обществото чрез пресата. Г-жа К. не е доказала твърдението, че е загубила работата си вследствие наказателния процес, нито че само наказателния процес е причина за неврозата й.

За да се ангажира отговорност за тези претърпени вреди на Прокуратурата на РБ, следваше да се установи и причинно-следствена връзка между водения наказателен процес и търпяните неблагоприятни последици като пряк резултат от наказателния процес. Такава причинно-следствена връзка е доказана.

Дължимото по ЗОДОВ обезщетение се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД, по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Съобразявайки качеството в което на ищцата е било повдигнато обвинението-директор на Дирекция в Община на малък град, център на община, както и продължителността на наказателното преследване по воденото срещу К. в дело  от повдигането на обвинение срещу него до приключването  му - 2 години и седем  месеца, съответно  и вида на престъплението, в което е била обвинена, от една страна, а от друга страна вида и интензитета на търпяните неблагоприятни последици, съдът намира, че обезщетение в размер на 2 000 лв. е достатъчен да овъзмезди ищцата за причинените й от Прокуратурата на РБ неимуществени вреди, произтичащи от воденото срещу него наказателно производство. Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от момента на изпадането му в забава – 23.04.2014 г. до окончателното й изплащане. Над размера 000 лв. до претендирания такъв във въззивното производство от 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид частично несъвпадане на изводите на ОС с тези на АпС, решението в обжалваната част следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди се уважава над размер от 2000 лв. до уважения от ОС размер от 6000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата от 2000 лв. до 6000 лв. Следва да се коригират разноските за първа инстанция от 259,20 лв. на 86,40 лв. В частта, с която претенцията за неимуществени вреди е оставена без уважение за разликата от 6000 лв. до 10000 лв. решението следва да се потвърди.

Разноски за въззивната инстанция се дължат в размер на 43 лв. в полза на г-жа К., съобразно уважената част от претенцията.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 18/22.05.2015 г., постановено по гр.д. № 23/2015 г. на ОС Разград, само в частта му, с която искът на В.С.К., ЕГН **********, от гр. Кубрат, Разградска област, срещу Прокуратурата на РБ е осъдена на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила присъда на 23.04.2014 год. по НОХД 270/2013 год. на РС Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2014 г., се уважава за разликата над размер от 2000 лв. до уважения от ОС размер от 6000 лв., както и в частта ,с която на г-жа К. са присъдени разноски в размер над 86,40 лв.,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.К., ЕГН **********, от гр. Кубрат, Разградска област, срещу Прокуратурата на РБ, на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила присъда на 23.04.2014 год. по НОХД 270/2013 год. на РС Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2014 г., за разликата над размер от 2000 лв. до уважения от ОС размер от 6000 лв. , ведно със законната лихва от посочената дата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/22.05.2015 г., постановено по гр.д. № 23/2015 г. на ОС Разград, в следните негови части: 1. в частта му, с която искът на В.С.К., ЕГН **********, от гр. Кубрат, Разградска област, срещу Прокуратурата на РБ, на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила присъда на 23.04.2014 год. по НОХД 270/2013 год. на РС Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2014 г., се уважава за сумата от 2000 лв., ведно със законнат лихва от посочената дата, както и В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от В.С.К., ЕГН **********, от гр. Кубрат, Разградска област, срещу Прокуратурата на РБ, на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила присъда на 23.04.2014 год. по НОХД 270/2013 год. на РС Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2014 г., за разликата над размер от 6000 лв. до претендирания размер от 10000 лв., ведно със законната лихва от посочената дата, както и в частта, с която в полза на г-жа К. са присъдени разноски за първата инстанция в размер на 86,40 лв.

В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ ДА ЗАПЛАТИ НА   В.С.К., ЕГН **********, от гр. Кубрат, Разградска област, разноски за въззивната инстанция в размер на 43 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: