О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№459

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 16.07.2019г. в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА.

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 355/2019 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от Д.С.Д. и В.П.Д. *** и от Д.С.Д. и В. М.М. в качеството им на управители на „Енергоснабдяване“ ООД Шумен срещу определение № 231/10.06.2019 год по в.ч.гр.д. № 139/2019 год на Окръжен съд Търговище, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 1535/23.04.2019 год по описа на ТОС срещу определение, постановено на 27.11.2018 год в открито съдебно заседание по гр.д. № 1334/2018 год на Районен съд Шумен, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството. По съображения за незаконосъобразност на определението, частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София, представлявано от упълномощения юрисконсулт И.С.С., е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 274 ал.1 от ГПК предвижда правната възможност за обжалване на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, или в случаите, изрично посочени в закона. По законодателната логика, извлечена от тази разпоредба, подлежат на инстанционен контрол определенията, с които производството е спряно, но не и когато спирането е отказано. Това е така, защото в последния случай не се препятства развитието на производството, а липсва и изрична друга разпоредба в закона, която да позволява обжалването. Наред с този аргумент, съдът е обсъдил още и обстоятелството, че самото искане за спиране е било подадено от страна, неучастваща в процеса, което също го прави недопустимо.

По изложените мотиви, които съвпадат с тези в обжалваното определение, настоящият състав намира, че същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Основателно е искането на насрещната страна за присъждане на разноски, които в случая са за юрисконсултско възнаграждение по изготвения отговор на частната жалба. Съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, частните жалбоподатели следва да заплатят на ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лв.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 231/10.06.2019 год по в.ч.гр.д. № 139/2019 год на Окръжен съд Търговище.

ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** и В.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София сумата 50 лв, представляваща разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.