Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

гр. Варна, 02.10.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 356 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.П.Р. и А.Б.Р. ***, чрез адв. П. С. срещу решение № 44/14.01.2014г., постановено по гражданско дело № 1099 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от тях против „МАЙТ” ЕООД, гр. Варна искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.04.2008г., по силата на който дружеството е поело задължение да прехвърли на въззивниците следния недвижим имот: ателие №6 /шест/ Г, с идентификатор 10135.5510.727.4.11, разположено на третия етаж на сградата, секция „Г"„ находяща се в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район „Аспарухово", кв. „Галата", местност „Бряста”, ул."Капитан 1-ви ранг Георги Купов"№2-А, състоящо се от коридор, баня-тоалет, две стаи, една тераса, с обща застроена площ 69,41 /шестдесет и девет цяло и четиридесет и един/ кв.м., при граници: ателие №5Г, коридор, стълбищна клетка, апартамент №6Г, заедно със съответния процент ид. части от общите части на сградата, равни на 8,79 /осем цяло и седемдесет и девет/ кв.м. ид.ч., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж -10135.5510.727.4.12, 10135.5510.727.4.10, под обекта 10135.5510.727.4.7 и над обекта - 10135.5510.727.4.15, както и 8,79 кв.м. идеални части от поземления имот с идентификатор №10135.5510.727, върху който е разположена жилищната сграда, целият с площ 3666 /три хиляди шестстотин шестдесет и шест/ кв.м., срещу задълженията, поети от приобретателите, посочени в т.І и т.ІІ от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите, рег.№2425/14.04.2008г. на нотариус Тодор Велев, с район на действие PC Варна с рег. № 479 на Нотариалната камара, а именно: В деня следващ заверката на този предварителен договор да подпишат без възражения приетото и описано в б.”Г” изменение на ПУП-ПРЗ №80/28.02.2008г. на Главен архитект на Община Варна, както и в тридневен срок от издаване на заповедта на Кмета на общината за неговото одобрение, да подпишат същата отново без възражения; до въвеждането на сградата в експлоатация да не предприемат каквито и да било правни и/или фактически действия срещу „Майт" ЕООД, пряко и/или косвено, имащи за последица контрол върху подробните устройствени планове и/или извършваното строителство за и в имота на „Майт” ЕООД; за заплащане на сумата от 195 583,00лв.,/левова равностойност на 100 000 евро /дължима съгласно т.V от предварителен договор от 14.04.2008г. с нотариална заверка на подписите от нотариус Тодор Велев, рег. 479 на Нотариалната камара/; за заплащане на сумата 71 090,00лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата неустойка, считано от датата на падежа на задължението 02.10.2009 год. до датата на предявяване на иска на 03.04.2013 год.; и ищците са осъдени да заплатят на ответника, направените по делото разноски в размер на 8056,25 лева, възнаграждение за един адвокат с включен ДДС /последното съобразно определение № 1371/13.05.14г., с което е изменено решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК/. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените претенции като са изложени подробни аргументи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Счита се, че съобразно представените от ищците скица на поземления имот и схема на самостоятелния обект в сграда, издадени и двете от СГКК-Варна, в които за собственик на процесния имот е посочено ответното дружество, съдът е следвало да направи извода за доказаност на принадлежността на правото на собственост на имота към патримониума на дружеството. Това произтича от нормите на чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗКИР, където е посочено съдържанието на кадастъра /вкл. и данни за правото на собственост на недвижимите имоти/, а в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е въведена законовата презумпция за вярност на данните, отразени в КП – КК и КР. Промените на тези данни е предвидено да става само по съдебен ред при наличието на спор за собственост или по административен ред – служебно или при сезиране на административния орган от заинтересованите лица и при наличието на съответните предпоставки за това. Отделно от това е посочено, че при направена от ищците справка в АВп е установено, че ответното дружество не се е снабдило с нотариален акт за собственост за този имот, но това не означава, че същото не е собственик. За незаконосъобразен се счита и извода на ВОС, че с подаденото заявление от ищците за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, давността за вземането за неустойка не е била прекъсната. Поддържа се, че подаването на посоченото заявление представлява действие по принудително изпълнение, което попада в хипотезата на нормата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД. Отделно от това е била налице и хипотезата на нормата на чл. 116, б. „б” от ЗЗД и давността за предявяване на вземането за неустойка е била прекъсната и с предявения от ответното дружество против настоящите ищци иск за прогласяване на предварителния договор от 14.04.08г. за нищожен, по който е било образувано гр.д. № 2042/09г. на ВОС, а докато е траел процеса по това дело давността е спряла да тече на осн. чл. 115, б. „ж” от ЗЗД. От датата на влизане в сила на отхвърлителното решение по това дело е започнала да тече нова вече обща 5-годишна давност на осн. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че при основателност на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е основателен и предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивниците, които претендират и присъждането на разноските по делото. Допълва се, че от доказателствата по приобщеното гр.д. № 2042/09г. на ВОС се установява собствеността на дружеството върху поземления имот.  

В предвидения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Майт” ЕООД, с което последната е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд, за да отхвърли всеки от трите обективно кумулативно предявени искове. В с.з. отговора се поддържа чрез процесуален представител и се претендира присъждане на разноските по делото. Поддържа се в хода на устните прения, че не се твърди, че дружеството не е собственик на процесния имот, но се счита, че няма доказателства по делото за това обстоятелство.

В предвидения срок е депозирана и жалба от „Майт” ЕООД против определение № 1371/13.05.14г., постановено от първоинстанционния съд, с което е изменено решението му в частта за разноските като ищците са осъдени да заплатят на дружеството сумата от 8056.25лв., възнаграждение за един адвокат с включен ДДС. Претендира се отмяна на това определение и първоинстанционното решение да бъде изменено чрез присъждане на целия заплатен от дружеството адвокатски хонорар в размер на 24 000лв. с ДДС. Обжалваното определение се счита, че противоречи на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като не е основано на правилна преценка относно правната и фактическа сложност на делото. Освен депозирания отговор на исковата молба е осъществявана ефективна защита и чрез излагане на правни аргументи по повод на реплики на насрещната страна и защитата е осъществена по отношение на множеството материалноправни и процесуалноправни въпроси при усложнена преценка относно правните последици на водените преди това между същите страни дела.

В отговор на тази жалба Д.П.Р. и А.Б.Р. и двамата действащи чрез адв. П. С., са претендирали, че жалбата е нередовна поради неуточненост на обжалвания акт, евентуално неоснователна. Споделят се изводите на ВОС за прекомерност на заплатения и претендиран адвокатски хонорар, значително надвишаващ минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки от трите предявени иска, съпоставен с тяхната фактическа и правна сложност. Претендира се отхвърляне на частната жалба.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Д.П.Р. и А.Б.Р. ***, чрез адв. П. С. против „Майт” ЕООД като са били предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове по чл. 19, ал. 3, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Наведените твърдения са били, че на 14.04.08г. е бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите предварителен договор, наименован за покупко-продажба на недвижим имот. За да се стигне до подписването на този договор се твърди, че при заснемане от геодезист на собствения на ищцовото дружество поземлен имот /УПИ ХV-636 в кв. Галата, гр. Варна/ с оглед отпочването и извършването на строителство, е била допусната техническа грешка, касаеща югозападната граница на имота на ищците. В тази връзка последните са подали множество жалби и сигнали във връзка с проектирането и строителството в имота на дружеството. Посочено е още, че съобразно постигнатата договореност за подписването на този предварителен договор, ищците са оттеглили своите жалби и сигнали, а дружеството е изготвило за своя сметка изменение на ПУП-ПРЗ за имотите на двете страни, одобрено с решение по т. 30 от Протокол № 9/11-12.03.08г. на ОбЕСУТ при община Варна. Съгласно посочения предварителен договор, в деня последващ подписването му, ищците е следвало да подпишат без възражения приетото и описано изменение на ПУП-ПРЗ № 080/28.02.08г. на главния архитект на Община Варна., като в 3-дневен срок от издаване на заповедта на Кмета на общината за неговото одобрение, да подпишат същата отново без възражения; до въвеждането на сградата в експлоатация да не предприемат каквито и да било правни и/или фактически действия срещу „Майт" ЕООД, пряко и/или косвено, имащи за последица контрол върху подробните устройствени планове и/или извършваното строителство за и в имота на „Майт” ЕООД. В замяна на фактическото изпълнение на тези задължения, поети от ищците и след въвеждането на сградата в експлоатация, ответното дружество се е задължило да им прехвърли в 2-седмичен срок от издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, по нотариален ред, за цена не по-висока от данъчната оценка, следния недвижим имот: ателие № 6/шест/Г, с идентификатор 10135.5510.727.4.11, разположено на третия етаж на сградата, секция „Г"„ находяща се в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район „Аспарухово", кв. „Галата", местност „Бряста”, ул."Капитан 1-ви ранг Георги Купов"№2-А, състоящо се от коридор, баня-тоалет, две стаи, една тераса, с обща застроена площ 69,41 /шестдесет и девет цяло и четиридесет и един/ кв.м., при граници: ателие №5Г, коридор, стълбищна клетка, апартамент №6Г, заедно със съответния процент ид. части от общите части на сградата, равни на 8,79 /осем цяло и седемдесет и девет/ кв.м. ид.ч., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж -10135.5510.727.4.12, 10135.5510.727.4.10, под обекта 10135.5510.727.4.7 и над обекта - 10135.5510.727.4.15, както и 8,79 кв.м. идеални части от поземления имот с идентификатор №10135.5510.727, върху който е разположена жилищната сграда, целият с площ 3666 /три хиляди шестстотин шестдесет и шест/ кв.м. С пълното и своевременно изпълнение на задълженията от страна на ищците по п. I и II от предварителния договор е уговорено, че се приема, че цената по договора е изплатена. Уговорената между страните неустойка с предварителния договор в полза на ищците е била, че при неизпълнение на задължението на дружеството да сключи окончателния договор, то дружеството е следвало да заплати неустойка от 100 000 евро, платима в 7-дневен срок след изтичане на 2-седмичния срок от издаване на удостоверението за експлоатация, без да е необходима писмена покана. Сочи се, че ищците са изпълнили точно и пълно поетите по този договор задължения, а на 10.09.09г. сградата е била въведена в експлоатация /удостоверение № 41/10.09.09г. на Община Варна, р-н „Аспарухово”/. Вместо да изпълни задълженията си дружеството е предявило иск за прогласяване нищожността на предварителния договор и по образуваното гр.д. № 2042/09г. на ВОС е налице влязло в сила от 28.04.11г. решение, с което исковете са били отхвърлени. Предявените искове са били да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.04.2008г.; да се заплати от ответника сумата от 195 583,00лв.,/левова равностойност на 100 000 евро /дължима съгласно т.V от предварителен договор от 14.04.2008г.; да се заплати от ответника сумата от 71 090,00лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата неустойка, считано от датата на падежа на задължението 02.10.2009 год. до датата на предявяване на иска на 03.04.2013 год.

              Ответното дружеството е депозирало отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени като неоснователни. Сочи се, че страните в предварителния договор не са договорили размер на покупната цена, която е съществен елемент на договора за покупко-продажба, без който съгласие за продажба изобщо не може да се счита за постигнато. Това се извежда от формулировката на самия предварителен договор, че имота ще бъде продаден за цена не по-висока от данъчната му оценка, която с пълното и своевременно изпълнение на задълженията на ищците по п. I и II от договора, страните приемат, че ще бъде изплатена. Налице е според ответника хипотеза на приемане от кредитора-продавач вместо покупната цена, изпълнение чрез описаните в договора действия и бездействия. Това води до невъзможност от уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по начина, поискан от ищците с исковата молба. Поддържа се още, че ответното дружество не се намира в положението на виновна забава относно несключването на окончателен договор за имота, сочейки на действия именно на ищците по отказ да се сключи окончателен договор съобразно предварителния /претендирали са включването в нотариалния акт на отбелязване, че продажбата е с ефективно плащане на парична сума или за прехвърляне на имот без посочване на основание за това или прехвърляне на имота като обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди без посочен размер/. Поради това се счита, че иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен. В условията на евентуалност е релевирано възражение за изтекла кратка погасителна давност за претенцията за неустойка, тъй като от падежа на това задължение – 02.10.09г. до подаване на исковата молба на 03.04.13г. са изтекли повече от 3 години. При това положение и с оглед акцесорността на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД спрямо основателността на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, то и същият също е неоснователен. Отделно от това се поддържа, че е недопустимо присъждането на мораторна лихва върху мораторна неустойка, тъй като длъжникът би понесъл двойна санкция заради забавата за изпълнение на едно и също задължение – това за прехвърлянето на собствеността върху процесния обект.

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            Видно от сключения на 14.04.08г. договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 2425 от посочената дата, по регистъра на нотариус Т. Велев, гр. Варна, с рег. № 479 на НК, че действително страните са постигнали уговорките, възпроизведени и в исковата им молба и подробно цитирани по-горе – л. 19-21 от делото на ВОС.

Видно от удостоверение № 41/10.09.09г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издаден от гл. архитект на Община Варна, район „Аспарухово”, че е въведена в експлоатация жилищна сграда от пет секции, магазин за пакетирани хранителни стоки и 49 бр. паркоместа, находяща се в УПИ XV-636, кв. 30 по ЗРП на кв. Галата с административен адрес ул. „Кап. I ранг Георги Купов”, № 2а, район „Аспарухово”, обл. Варна, с посочено множество възложители, един от които е ответното дружество.

Видно от материалите по приложеното гр.д. № 2042/09г. на ВОС, че същото е образувано по исковата молба на „МАЙТ” ЕООД против настоящите ищци, с която са били предявени искове за прогласяване нищожността на сключения между страните предварителен договор от 14.04.08г. поради противоречието му с добрите нрави, поради невъзможен предмет и липса на основание. Тези искове са били отхвърлени с влязлото в сила на 28.04.11г. решение на ВАпС по в.гр.д. № 244/10г. /датата на определението на ВКС по гр.д. № 1421/10г., III г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване решението на въззивния съд/.

Междувременно на 22.10.10г. Д.П.Р. и А.Б.Р. са подали пред ВРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК против „МАЙТ” ЕООД за сумата от 100 000 евро – неустойка по т. V от процесния предварителен договор от 14.04.08г. с нотариална заверка на подписите. С разпореждане от 26.10.10г. това заявление е отхвърлено като неоснователно по образуваното ч.гр.д. № 16529/10г. на ВРС, 34 с-в. Разпореждането е потвърдено с определение по ч.гр.д. по описа на ТО № 17/11г. на ВОС. Последното пък е потвърдено с определение № 556/12.07.11г. по ч.т.д. № 320/11г. на ВКС, II т.о.          

            С нотариална покана от „МАЙТ” ЕООД, адресирана до ищците по настоящото дело, последните са били поканени да се явят пред нотариус Б. Василев – Варна на 15.07.11г. за сключване на окончателен договор съобразно уговореното с предварителния договор от 14.04.08г. От съставения на 15.07.11г. констативен протокол от нотариус Б. Василев е видно, че според изявлението на представителя на дружеството предложения проект за НА възпроизвежда уговорките на предварителния договор, в който няма уговорена цена. Освен това при справка в имотния регистър е установено, че няма никакво отбелязване по отношение собствеността на процесното ателие № 6Г, че няма тежести и възбрани върху него, тъй като се намира в сграда, построена от дружеството-продавач. Приобретателите не са се съгласили с оформянето на сделката, по начина предложен от дружеството и са го поканили при нотариус Шарабански за сключване на окончателен договор на 20.07.11г. Поискали са в нотариалния акт страните да се именуват прехвърлител и приобретатели, прехвърлянето да не е като покупко-продажба, а въз основа на предварителен договор от 14.04.08г. и вместо „продава” да се използва думата „прехвърля”. При направената от нотариуса проверка на представените от дружеството документи се установило, че същите го легитимират като собственик на имота и са достатъчни за оформянето на прехвърлителна сделка /л. 82 от делото на ВОС/.

            От съставения на 20.07.14г. констативен протокол от нотариус Огнян Шарабански е видно, че страните са отказали да подпишат изготвения проект за НА за прехвърляне на недвижим имот като обезщетение за причинени имуществени щети като са изложили своите аргументи за изразеното несъгласие.

            От издадената скица на 10.05.13г. от СГКК-Варна на ПИ с идентификатор № 10135.5510.727 /предходен парцел ХV-636, кв. 30/ е видно, че като собственици на имота са записани 31 правни субекта, започвайки с „МАЙТ” ЕООД. Видно от схема № 12480/10.05.13г. на СГКК-Варна, касаеща самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.5510.727.4.11 /ателие за творческа дейност № 6, секция Г, ет. 3/, че като негов собственик е записано единствено ответното дружество „МАЙТ” ЕООД гр. Варна.   

            С протоколно определение от 11.12.13г. ВОС е приобщил като доказателства по настоящото дело всички писмени документи, находящи се в ч.гр.д. № 16529/10г. на ВРС XXXIV с-в и тези находящи в гр.д. № 2042/09г. на ВОС /л. 143 от първоинстанционното дело/. Видно от представените на л. 8-18 и л. 25 от гр.д. № 2042/09г. на ВОС документи, че с оформените три сделки на 01.06.06г. /с НА № 165, № 166 и № 167 от посочената дата на нотариус Ил. Маджунова, рег. № 195 на НК, район на действие – района на РС-Варна/ ответното дружество е придобило собствеността върху целият ПИ, с площ от 5125 кв.м., находящ се в строителните граници на кв. Галата, гр. Варна, местността „Бряста”, съставляващ имот № 636, идентичен на ПИ № 153 по стария КП на кв. Галата от 1960г. С разрешение за строеж № 173/03.09.07г. на гл. архитект на район „Аспарухово”, общ. Варна, на ответното дружество е било разрешено изграждане на жилищна сграда от пет секции и магазин за пакетирани хранителни стоки с посочени ЗП и РЗП, в УПИ ХV-636, кв. 30 на кв. Галата. В удостоверение за данъчна оценка на процесното ателие 6Г, ет. 3, издадена на 24.09.09г. на „Майт” ЕООД е вписан като единствен собственик посоченото дружество. Със заповед № Г-173/25.07.08г. на зам. кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на УПИ №№ ХV-636, ХVII-1, кв. 30 и улица с о.т. № 133, 134, 135,136 по плана на кв. Галата.

              От съвкупния анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

           За да се уважи предявения конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да се установи, че между страните по делото съществува предварителен договор за сключване на окончателен договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот, че предварителния договор е действителен и не е прекратен /било поради настъпване на уговорен прекратителен срок, било поради развалянето му от някоя от страните/. Съгласно разпоредбата на чл. 363 от ГПК, съдът в настоящото производство следва да провери и дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността върху недвижимия имот по нотариален ред, включително и дали отчуждителите са собственици /т.е. изискванията на чл. 586, ал. 1 от ГПК/, както и дали са изпълнени особените изисквания, поставени от закона.

            Както е приел и съдът по в.гр.д. № 244/10г. на ВАпС, изхождайки от конкретните уговорки на страните, процесния предварителен договор от 14.04.08г. няма характера на предварителен договор за покупко-продажба, доколкото страните не са уговаряли изплащането на цена за имота, а разкрива белезите на предварителен договор за сключване на окончателен ненаименован договор – прехвърляне на имот срещу задължението на ищците да оттеглят подадени от тях жалби, да изразят съгласието си с изменението на плана и неговото одобрение, както и да се въздържат от правни и фактически действия до въвеждането на сградата в експлоатация, имащи за последица контрол върху ПУП и/или извършваното строителство за и в имота на „МАЙТ” ЕООД.

Настоящият съд намира, че страните по делото са обвързани от действителен предварителен договор /по въпроса за наличието на основание, на възможен предмет и за липсата на противоречие с добрите нрави, е налице обвързващата страните сила на пресъдено нещо, формирана с решението по гр.д. № 2042/09г. на ВОС/ за сключванаето на посочения ненаименован окончателен договор, съдържащ всички уговорки относно съществените условия на един окончателен договор – страните са описали недвижимия имот с необходимите индивидуализиращи го белези; определена е престацията на приобретателите и начина на изпълнението й, както и в кой момент същата ще се счита за изпълнена /въвеждането на сградата в експлоатация/. В тази връзка уговорената равностойност на престацията на приобретателите /”за цена не по-висока от данъчната оценка”/ всъщност следва да се тълкува като стойност, по която ще се оформи сделката с оглед дължимите данъци и такси при сключването й /в съответствие и с чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ/, а не и покупна цена като престация на купувач по договор за покупко-продажба.

Безспорно е между страните, че бъдещите приобретатели по предварителния договор /ищците по настоящото дело/ са изпълнили пълно и своевременно поетите по този договор задължения, подробно описани в п. I и II от същия. Налице е и въвеждането на строежа на сградата, където се намира процесното ателие в експлоатация /10.09.09г./, с което от една страна е възникнало правото на собственост върху този самостоятелен обект в сградата /по арг. от чл. 181, ал. 2 вр. с § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ/ и възможността същото да бъде част от гражданския оборот, а от друга страна е настъпил началния момент за отброяване на 2-седмичния срок, в който дружеството е следвало да прехвърли собствеността на ателието в полза на ищците. Същият е изтекъл на 24.09.09г. поради което за ищците като изправна страна по този предварителен договор е възникнало потестативното право да претендират обявяването на предварителния договор за окончателен.

С цитираните по-горе писмени доказателства се установи, че с трите сделки от 01.06.2006г. едноличен собственик на ПИ /впоследствие УПИ ХV-636, кв. 30 на кв. Галата/ е станало ответното дружество и в този УПИ е построена жилищната сграда, въведена в експлоатация на 10.09.09г., в която се намира и процесното ателие. Като единствен собственик на това ателие и в данъчната оценка от 24.09.09г. и в схемата на самостоятелен обект в сграда по КККР е вписано ответното дружество /независимо от данните за вероятно прехвърляне на право на строеж по отношение на други бъдещи самостоятелни обекти в жилищната сграда и на идеални части от земята на други правни субекти/. Всичко това налага извода, че към настоящия момент единствен собственик на процесното ателие по силата на приращение, е именно ответното дружество, поради което и предпоставките по чл. 363 от ГПК са налице и предявения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да се уважи като основателен.

Конкретния размер на дължимите държавни такси по прехвърлянето следва да бъдат определени след влизане в сила на решението при издаване на заверен препис от същото и въз основа на актуална данъчна оценка на имота към датата на влизане на решението в сила /това е момента на прехвърлянето на собствеността/ – по арг. от чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ и 96, ал. 3 вр. § 2 от ДР на ЗННД.

            По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Същият е за заплащане на уговорената в т. V от предварителния договор от 14.04.08г. неустойка за неизпълнението на задължението на дружеството да сключи окончателен договор за прехвърляне собствеността върху ателието в полза на ищците по настоящото дело. Уговорката е действителна и обвързва надлежно страните, а отделно от това се установи, че е налице неизпълнение на задължението на дружеството поради което и е реализирана хипотезата, предвиждаща дължимостта на уговореното обезщетение от дружеството под формата на неустойка.  Вместо да предприеме изпълнение на задължението си за сключване на окончателен договор в предвидения за това срок, дружеството на 24.09.09г. е предприело действия по подготовка на предявяване на исковете за прогласяване нищожността на предварителния договор /датата на издаване на удостоверението за данъчна оценка на имота/ и на 02.10.09г. е предявило тези искове. Едва след приключване на това дело е предприело действия по поканване на ищците да сключат окончателен договор, но е претендирало оформянето на нотариалния акт като такъв за покупко-продажба, какъвто очевидно не е сключения предварителен договор. Или, не е налице забава на кредитора /ищците/, която да освобождава длъжника от последиците на неговата забава. Претенцията за неустойка следователно се явява основателна, което налага разглеждането на своевременно въведеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност.

Съгласно нормата на чл. 111, б. „б” и чл. 114, ал. 1 от ЗЗД вземането за неустойка се погасява с изтичането на 3-годишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /в случая от момента на уговорения срок - падежа/. Падежът на това задължение е настъпил на 02.10.09г. – седмодневен срок след изтичане на 2-седмичния срок от датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа на сградата /което е станало на 10.09.09г./ и е изтекъл на 02.10.12г., а исковата молба по настоящото дело е подадена на 03.04.13г. Съдът не приема становището на ищците, че срока на погасителната давност е бил спиран или прекъсван. Това е така, защото от една страна предявените от дружеството искове за прогласяване нищожността на предварителния договор  /гр.д. № 2042/09г. на ВОС/ не са искове относно вземането за неустойка /макар и същото като акцесорно да е обусловено от действителността на самия договор/ - по подобие на разрешението дадено в т. 2 на ТР № 5/05.04.06г. по т.д. № 5/05г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна спирането или прекъсването на давността се свързва с действия, предприети от самия носител на вземането – кредитора, който е предявил претенция, с която се упражнява защита на самото субективно материално право /притезанието/ и то ако искът бъде уважен с влязло в сила решение /за последното виж проф. М. Павлова, „Гражданско право. Обща част”, том Втори, изд. „Софи-Р”, 1996г., стр. 277/, респективно подаденото заявление за заповед за изпълнение е било уважено /в този смисъл и коментара на проф. д-р П. Голева в „Прекъсва ли подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание погасителната давност” – публикувано на електронна страница с адрес http://www.legalworld.bg/39089.prekysva-li-podavaneto-na-molba-za-izdavane-na-izpylnitelen-list-na-nesydebno-osnovanie-pogasitelnata-davno.html/. Очевидно такова решение относно неустойката не е налице по посоченото гр.д. № 2042/09г. на ВОС, нито по образуваното ч.гр.д. № 16529/10г. на ВРС, с което пък е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист именно за вземането за неустойка. Налагащият се извод е, че погасителната давност за вземането за неустойка в полза на ищците е изтекла и предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли.

Само поради акцесорността на вземането за мораторна лихва на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД спрямо дължимостта на главното вземане за неустойка, което е погасено по давност, следва да се приеме и че този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Ищците са отправили искане за присъждане на разноските по делото пред двете инстанции. На същите се дължат разноските съразмерно на уважените искове по арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК /а това е само иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/. По този иск пред първата инстанция ищците са направили следните разноски: 1861лв. заплатена ДТ, 46лв. – ДТ за вписване на исковата молба и 1520лв. заплатен адвокатски хонорар. За да определи последната сума като част от заплатения адвокатски хонорар от общо 8000лв. по делото, съдът съобрази цената на всеки от трите предявени иска и дължимия за всеки от тях минимален размер на адвокатското възнаграждение, определен по Наредба № 1 на ВАС, актуална към датата на заплащане на възнаграждението и относителната стойност на всяко от тези адвокатски възнаграждения спрямо общия размер на платеното. Така относно дължимото адвокатско възнаграждение по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД съобразно материалния интерес по този иск се установи, че същото е с относителна тежест от около 19% от общо дължимото възнаграждение /при 57% за иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и 24% по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/. 19% от 8000лв. е 1520лв. Или, за първата инстанция разноските, които следва да се присъдят в полза на ищците са в размер на общо 3427лв.  

            За въззивната инстанция дължимите в полза на ищците разноски се съизмеряват с платената ДТ за въззивно обжалване по уважения иск, равняваща се на 930.08лв. + 9.30лв. банкова комисионна /очевидно същата е в размер на 10% от преведената по банков път сума/, както и съразмерна част от заплатеното адвокатско възнаграждение. Спазвайки горния алгоритъм, че относителната тежест на адвокатското възнаграждение за уважения иск спрямо общо дължимото възнаграждение за един адвокат е 19%, то същите от 10 000лв. се равняват на 1900лв. Общо на въззивниците следва да им се присъди сумата от 2839.38лв.

            Въззиваемите също са направили искане за присъждане на разноските за двете инстанции, поради което на тях се дължи съразмерно на отхвърлената част от исковете – чл. 78, ал. 3 от ГПК. Направените пред първата инстанция разноски се равняват на заплатения адвокатски хонорар от 24 000лв. с ДДС /20 000лв. без ДДС/. Приемайки горния алгоритъм за определяне на относителната стойност на всяко едно от възнагражденията по отделните искове съобразно интереса по всеки от тях спрямо общия заплатен хонорар, следва да се стигне до извода, че 57% е за иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и 24% за иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Или, съобразно платената сума от 20 000лв. без ДДС съответните стойности са 11400лв. и 4800лв. Ищците са релевирали своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Минималните размери на адвокатските възнаграждения по отхвърлените искове, определени по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАС в редакцията й към момента на заплащането на хонорара /2013г./ са съответно 4361.66лв. и 1871.80лв., или заплатените по делото възнаграждения представляват около 2.5 минимални такива. Доказателствени факти по иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД /при безспорност на падежа на задължението за неустойка/, досежно единствено основателната защита чрез възражението за погасителна давност /тъй като другите възражения за забава на кредитора съдът не възприе/, липсват, а за иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е представена само разпечатка за законната лихва върху главницата за определен период, което не съставлява сложна техническа дейност при наличието на съответните софтуерни продукти. От друга страна и правното разрешение по отхвърлените два иска не представлява правна сложност при наличието на яснота в доктрината и практиката относно института на давността и хипотезите на нейното спиране и прекъсване, респ. при акцесорността на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД спрямо иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Това определя сложност от по-ниска степен на отхвърлените два иска и е налице несъответствие между размера на заплатеното от ответника възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Заплатеният адвокатски хонорар следва да се намали до минимално дължимите размери съответно от 6233.46лв. /4361.66лв. + 1871.80лв./ без ДДС, или 7480.15лв. с ДДС.

            Пред въззивната инстанция не е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и използвайки горния алгоритъм за определяне на относителната стойност на всяко едно от възнагражденията по отделните искове съобразно интереса по всеки от тях спрямо общия заплатен хонорар, следва да се стигне до извода, че 57% е за иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и 24% за иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Или, съобразно платената сума от 9000лв. без ДДС съответните стойности са 5130лв. и 2160лв. – общо 7290лв. без ДДС и 8748лв. с ДДС. Тази сума следва да се присъди на въззиваемото дружество за въззивната инстанция /без да се присъжда сумата от 18лв., която касае ДТ срещу определението за изменение на решението в частта за разноските, тъй като тази жалба съобразно изложеното по-горе е неоснователна/.

Обжалваното решение в частта за разноските следва да се измени съобразно изложеното по-горе.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 44/14.01.2014г., постановено по гражданско дело № 1099 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Д.П.Р. и А.Б.Р. ***, чрез адв. П. С. *** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.04.2008г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2425/14.04.08г. по описа на нотариус Тодор Велев, с район на действие PC Варна, с рег.№ 479 на Нотариалната камара,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВЯ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключения на 14.04.2008 год. в гр. Варна ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР с нотариална заверка на подписите рег. № 2425/14.04.08г. по описа на нотариус Тодор Велев, с район на действие PC Варна, с рег.№ 479 на Нотариалната камара, по силата на който „МАЙТ” ЕООД, ЕИК 103763870, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Странджа”, № 43, ет. 4, ап. 4, представлявано от К.Ч., прехвърля на Д.П.Р., ЕГН ********** и А.Б.Р., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, кв. Галата, ул. „Крайбрежна”, № 10 правото на собственост върху следния недвижим имот: ателие №6 /шест/ Г, с идентификатор 10135.5510.727.4.11, разположено на третия етаж на сградата, секция „Г"„ находяща се в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район „Аспарухово", кв. „Галата", местност „Бряста”, ул."Капитан 1-ви ранг Георги Купов"№2-А, състоящо се от коридор, баня-тоалет, две стаи, една тераса, с обща застроена площ 69,41 /шестдесет и девет цяло и четиридесет и един/ кв.м., при граници: ателие №5Г, коридор, стълбищна клетка, апартамент №6Г, заедно със съответния процент ид. части от общите части на сградата, равни на 8,79 /осем цяло и седемдесет и девет/ кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж -10135.5510.727.4.12, 10135.5510.727.4.10, под обекта 10135.5510.727.4.7 и над обекта - 10135.5510.727.4.15, както и със съответните припадащи се идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор № 10135.5510.727, върху който е разположена жилищната сграда, целият с площ 3666 /три хиляди шестстотин шестдесет и шест/ кв.м., срещу задълженията, поети от приобретателите, посочени в т.І и т.ІІ от предварителния договор, а именно: в деня следващ заверката на този предварителен договор да подпишат без възражения приетото и описано в б.”Г” изменение на ПУП-ПРЗ №80/28.02.2008г. на Главен архитект на Община Варна, както и в тридневен срок от издаване на заповедта на Кмета на общината за неговото одобрение, да подпишат същата отново без възражения; до въвеждането на сградата в експлоатация да не предприемат каквито и да било правни и/или фактически действия срещу „Майт" ЕООД, пряко и/или косвено, имащи за последица контрол върху подробните устройствени планове и/или извършваното строителство за и в имота на „Майт” ЕООД, с цена в размер на данъчната оценка, която с пълното и своевременно изпълнение на задълженията в т.І и т.ІІ от предварителния договор, страните приемат, че е изплатена.

ОСЪЖДА Д.П.Р., ЕГН ********** и А.Б.Р., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, кв. Галата, ул. „Крайбрежна”, № 10 да заплатят в полза на Държавата, по сметка на Апелативен съд-Варна, следващите се разноски по прехвърляне на имота: нотариална такса по сделката, определима съгласно р. ІІ, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД при определен материален интерес съобразно чл. 96 ЗННД в размер на данъчната оценка на имота към датата на влизане на решението в сила, като ги ЗАДЪЛЖАВА да представят актуалната данъчна оценка на имота в 2-седмичен срок от влизане на решението в сила.

РАЗПОРЕЖДА да не бъде издаван заверен препис от решението, докато ищците Д.П.Р., ЕГН ********** и А.Б.Р., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, кв. Галата, ул. „Крайбрежна”, № 10 не представят доказателства, че са заплатили посочената по-горе нотариална такса за прехвърлянето, както и дължимия местен данък, определен въз основа на актуалната данъчна оценка на имота съгласно чл. 46, ал. 1 и 2, т. 1 и чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 34, ал. 2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, както и доказателства, че са заплатени дължимите данъци и такси за имота, на осн. чл. 364, ал. 2 от ГПК.

НАРЕЖДА за разноските по прехвърлянето на имота да се впише възбрана върху същия, след определянето на точната дължима сума, на осн. чл. 364, ал. 1 от ГПК.

            След влизане на решението в сила, същото подлежи на вписване в шестмесечен срок, на основание чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от ЗС, като след изтичане на този срок, вписването на исковата молба губи действието си /чл. 115, ал. 2 от ЗС/.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/14.01.2014г., постановено по гражданско дело № 1099 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от Д.П.Р., ЕГН ********** и А.Б.Р., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, кв. Галата, ул. „Крайбрежна”, № 10 искове против „МАЙТ” ЕООД, ЕИК 103763870, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Странджа”, № 43, ет. 4, ап. 4, представлявано от К.Ч. за заплащане на сумата от 195 583,00лв.,/левова равностойност на 100 000 евро /дължима неустойка съгласно т. V от предварителен договор от 14.04.2008г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2425 на нотариус Тодор Велев, рег. 479 на Нотариалната камара/, на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД; и за заплащане на сумата 71 090,00лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата неустойка от 195 583лв., считано от датата на падежа на задължението 02.10.2009 год. до датата на предявяване на иска на 03.04.2013 год., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            ИЗМЕНЯ в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ решение № 44/14.01.2014г., постановено по гражданско дело № 1099 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, изменено с определение № 1371/13.05.14г. в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:      

ОСЪЖДА „МАЙТ” ЕООД, ЕИК 103763870, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Странджа”, № 43, ет. 4, ап. 4, представлявано от К.Ч. да заплати на Д.П.Р., ЕГН ********** и А.Б.Р., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, кв. Галата, ул. „Крайбрежна”, № 10 сумата от 3427 /три хиляди четиристотин двадесет и седем лева/лв., представляващи разноски за първата инстанция, както и сумата от 2839.38 /две хиляди осемстотин тридесет и девет лева и тридесет и осем ст./лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.П.Р., ЕГН ********** и А.Б.Р., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, кв. Галата, ул. „Крайбрежна”, № 10 да заплатят на „МАЙТ” ЕООД, ЕИК 103763870, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Странджа”, № 43, ет. 4, ап. 4, представлявано от К.Ч. сумата от 7480.15 /седем хиляди четиристотин и осемдесет лева и петнадесет ст./лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар с ДДС за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете и при уважено възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК,  както и сумата от 8748 /осем хиляди седемстотин четиридесет и осем лева/лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар с ДДС за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: