Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

142/24.10.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 27.09.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 357/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от “Италголд Куюмджулук Санайи Ве Тиджарет“ Лтд, регистрирано под № 349107 в Търговската палата на гр.Истанбул, със седалище в Република Турция и представлявано от Хашмет Топалоглу, чрез процесуалния му представител адв. И.Д. ***, срещу решение № 108/21.04.2017 год по гр.д. № 249/2015 год на Окръжен съд - Търговище, с което е отхвърлен иска му, предявен срещу В.В.Г. *** и С.А.Й. ***, за връщане на изброените в решението златни бижута, получени без правно основание от първия ответник на 15.03.2010 и 02.11.2010 год. в магазин на ищеца в гр. Истанбул, на осн. чл. 77 и чл. 583-586 от Закона за задълженията на Република Турция – за втория ответник. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановявне на друго, с което предявеният иск бъде уважен. В жалбата се съдържат оплаквания, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила избирателно е обсъдил събраните доказателства по делото и в частност – показанията на свидетелката И., които не са преценени в съвкупност с всички останали доказателства. Съдът не е изложил мотиви защо дава вяра на едни свидетели, а на други – не, както и защо е приел, че свидетелката И. е заинтересована от изхода на спора. Не е отчетена доказателственото значение на записа на заповед, издаден от ответника. Неправилно е приложен институтът на погасителната давност, съгласно уредбата му по турското законодателство и конкретно – относно началния момент на давността. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че няма солидарност между двамата ответници.

В постъпилия отговор от В.В.Г. се изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Не е спорно между страните, че ищецът е търговско дружество, със седалище и адрес на управление в Република Турция, както и че ответниците имат обичайно местопребиваване в Република България, по см. на чл. 48, ал. 7 от КМЧП. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че е налице обща компетентност на българския съд съгласно чл. 1, ал.1, т.1 във вр. с чл. 4, ал.1, т.1 във вр. с чл. 48, ал.7 КМЧП за разглеждане на настоящия спор. От друга страна, доколкото в случая е налице частноправно отношение с международен елемент, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КМЧПЗ, следва да се определи кое е приложимото към него материално право.

С исковата молба са предявени искове срещу В.В.Г. с твърдения, че той получил в магазина на ищеца в гр.Истанбул златни бижута, описани по вид и количества в уточнителна молба вх.№ 528/09.02.2016 год., с общ грамаж 1300 грама, които са му били предадени без основание. Искът срещу втория ответник С.А.Й. е основан на твърдения, че той се е задължил да отговаря солидарно с първия, като встъпи в задължението му за връщане на движимите вещи, получени без основание.

 Правното основание на исковете е съответно чл. 55 ал.1 ЗЗД по иска срещу първия ответник, респ. чл. 101 от ЗЗД – по иска срещу втория. Съгласно чл. 111, ал. 1 КМЧП задълженията, произтичащи от неоснователно обогатяване, се уреждат от правото на държавата, в която то е настъпило. С оглед твърденията на ищеца следва да се приеме, че фактическият състав на неоснователното обогатяване се е осъществил на територията на Република Турция и за разрешаване на правния спор по същество следва да бъде приложено турското материално право.

Първоинстанционният съд е положил усилия и е издирил приложимото право – по делото е приета извадка от турския Закон за задълженията в частите му, уреждащи института на неоснователното обогатяване и на поръчителството, както и съответните разпоредби от турския процесуален закон относно доказателствата и тяхното допускане. Извършен е превод на тези закони от вещо лице, назначено от съда.

От изложеното дотук следва, че приложимите правни норми към конкретния казус са съответно чл. 77 от турския Закон за задълженията по иска за неоснователно обогатяване срещу първия ответник, съответно чл.583-586 от същия закон – по иска срещу встъпилия като съдлъжник втори ответник. Претендира се солидарното осъждане на двамата ответници на осн. чл. 586 от Закона за задълженията на Република Турция.

За основателността на иска, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно: факта на предаване на претендираните движими вещи, както и липсата на основание за получаването им от ответника. Разпоредбата на чл. 77 от Закона за задълженията на Република Турция, който впрочем е идентичен с чл. 55 ал.1 от ЗЗД, изисква предаването да е станало на невалидно, неосъществено или отпаднало основание.

От съвкупния анализ на събраните доказателства настоящият състав намира следното:

Представените справки за пребиваването на ответника в Република Турция на съответните дати, както и хотелските резервации създават само индиция, но не са достатъчни да установят фактическото предаване на движимите вещи от ищеца на ответника. Затова по делото е разпитана като свидетел служителката на ищеца И.И., която в своите показания е заявила, че ответникът В.Г. е постоянен клиент на магазина от дълги години, като е купувал златна бижутерия на едро. Сделките се сключвали лично от собственика на фирмата, с когото се договаряли цената и начина на плащане. На конкретните две дати, поради отсъствието на собственика, свидетелката се свързала с него по телефона и му предала, че ищецът иска да закупи голямо количество златни бижута. Ищецът дал съгласието си тя да му ги предаде, а за цената ще се разберат допълнително след завръщането му. За предадените вещи свидетелката не е издала официален документ, защото по думите й такъв не е бил поискан от ответника. Записала количествата и видовете бижута в своя тетрадка, за да може да докладва да собственика на фирмата какво е продала в негово отсъствие. По същия начин е процедирала и при второто посещение на ответника в магазина. Тази тетрадка обаче не е представена по делото, а единствено от хронологичната поредност на записванията в нея би могло да се съди за действителното предаване на вещите, техния вид и количество, както и за датата на самото предаване.

Ищецът в обясненията, които е дал в последното съдебно заседание, е споменал за водена от него неофициална тетрадка, в която записвал длъжниците си, а след като му бъде платено, задрасквал съответното име. Тази тетрадка също не е представена по делото. Следва да се отбележи, че ищецът е търговец с основен предмет на дейност търговия със златни бижута. В това си качество обаче той не е положил достатъчна грижа да документира по надлежния начин сключените между него и клиентите му търговски сделки. Поради това фактът на предаването на вещите, респ. получаването им от ответника, е останал недоказан.

Представеният по делото документ, наречен „Запис на заповед“ не притежава реквизитите по чл. 535 т.2,3 и 4 от ТЗ за действителност като ценна книга. Липсва конкретна сума, която издателят се задължава безусловно да плати, не е посочен падеж и място на изпълнението. Този документ не може да се цени и като извънсъдебно признание от страна на ответника за дълга, защото не е направено пред кредитора, а пред трето лице.

Поради липсата на доказателства за настъпило имуществено разместване следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване. Предявеният иск е неоснователен и недоказан, а постановеното решение, с което същият е отхвърлен, е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на втория ответник искът изцяло неоснователен. Не е представено нито едно доказателство, даващо основание да се приеме, че той се е задължил да отговаря солидарно с първия ответник като поръчител, или пък е встъпил в дълга със съгласието на кредитора. В самата искова молба липсват конкретни твърдения за обстоятелствата, от които произтича солидарността.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се възложат разноските за тази инстанция в размер на 3000 лв., представляващи възнаграждението за един адвокат съгласно представения списък на разноските.

 Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/21.04.2017 год. по гр.д. № 249/2015 год на Окръжен съд – Търговище.

ОСЪЖДА “Италголд Куюмджулук Санайи Ве Тиджарет“ Лтд, регистрирано под № 349107 в Търговската палата на гр.Истанбул, със седалище в Република Турция и представлявано от Х. Т. да заплати на В.В.Г. с ЕГН ********** *** разноски за настоящата инстанция в размер на 3000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)