ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№430

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  20.07.2018година                      в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА.

ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия Д. в.ч.гр.д. № 357/2018 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 182/10.05.2018 год по гр.д. № 295/2013 год на Окръжен съд Шумен, г.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са доводи във връзка с приложението на чл. 15 ал.2 от ЗОПДИППД (отм) и са цитирани решения и определения на ВКС на РБ, в които е прито, че срокът за предявяване на мотивираното искане за отнемане на имущество по този закон е инструктивен, а не преклузивен.

В постъпилия отговор от С.Н.Ц. е изразено становище за неоснователнонст на частната жалба и за потвърждаване на постанивеното определение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Производството по делото е инициирано от КОНПИ (сега КПКОНПИ) с мотивирано искане срещу Д.М.Д., М.Д.Ц. и С.Н.Ц. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на осн. чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм) във вр. с §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ.

За да остави без разглеждане като недопустими предявените искове по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм) и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 15 ал.2 от същия закон, считано от датата на уведомлението по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм) – 17.07.2010 год, до датата на вземане на решението по чл. 13 ал.1 т.1 за образуване на производство - 12.06.2012 год, респ. взетото на същата дата решение  на комисията по чл. 13 ал.1 т.3 за внасяне пред съда на мотивираното искане.

 От доказателствата по делото е установено следното:

С писмо вх.№ 3515/19.07.2010 год Окръжна прокуратура Разград изпратила до директора на ТД на КУИППД Разград уведомление, че срещу Д.М.Д. е образувано наказателно производство по обвинение в извършено престъпление по чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1, предл.2, т.6, предл.1,2 и 3 и т.7 от НК. Уведомлението е препратено по компетентност до КУИППД Варна с писмо вх.№ 3445/20.09.2010 год (на л.38 и л.39 от делото).

Въз основа на доклада на директора на ТД на КУИППД Варна с рег.№ 4-136/11.05.2012 год е взето решение № 218/12.06.2012 год  за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (л.627-638), както и решение № 219/12.06.2012 год за внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки срещу проверяваните лица (л.639-652). Мотивираното искане за отнемане на имуществото е депозирано в съда на 13.05.2013 год.

Съгласно чл.15 ал.3 производството по ЗОПДИППД (отм) се образува с решение на комисията, което не подлежи на връчване и е необжалваемо. Вземането на това решение се предхожда от извършване на проверка, имаща за цел установяване на произхода и местонахождението на имуществото, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Самата проверка се инициира чрез уведомление от органите на досъдебното производство за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1. След постъпване на уведомлението, директорът на съответната териториална дирекция на комисията изготвя доклад, въз основа на който се прави мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки. Нормата на чл. 22 от ЗОПДИППД (отм) е в раздела „Обезпечителни мерки“ и не обвързва със срок изготвянето на доклада, респ. внасянето на мотивираното искане за допускане на обезпечението. Въпреки това, визираното изискване то да бъде подкрепено с доказателства предпоставя извършването на предварителна проверка и събиране на необходимата информация от съответните органи за имуществото на проверяваното лице и за произхода на средствата за придобиването му. Срокът за приключване на тази проверка е регламентиран в чл. 15 ал.2 от ЗОПДИППД (отм) и не може да бъде по-дълъг от 10 месеца, с възможност за еднократно продължаване с още 3 месеца по решение на комисията. Поставяйки краен момент на срока, тази разпоредба не съдържа указание за началния момент, от който той започва да тече.

Изобщо, разпоредбите на ЗОПДИППД (отм) са непоследователни и неточни по отношение регламентираните срокове (напр. срокът по чл. 17 от закона, който също е без указан начален момент), и това налага тълкуването им в контекста на целия закон. Така, разпоредбата на чл. 3 от закона регламентира хипотезите, в които се провежда производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, но без да урежда реда и сроковете за неговото образуване. Образуването на производството е предвидено като част от компетентността на комисията по чл. 13 от закона, но там също липсват указания относно провеждането на самата процедура.  Чрез съпоставително тълкуване с нормата на чл. 15 ал.3 от закона се налага изводът, че проверката започва с акта на директора на съответната териториална дирекция на комисията. Уведомленията от съответните органи по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм) служат като повод за издаване на акта, слагащ начало на проверката, но тези органи не са участници в самото производство. Тяхната функция не е сезираща (ако се търси аналогия с чл. 125 от ГПК), а уведомителна и затова подаването на уведомленията не може да се приеме като начален момент на производството и в частност – на проверката. В този смисъл настоящият състав изразява несъгласие с частта от мотивите на  решение 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, касаещи началния момент, от който започва да се брои срокът на проверката.

Правният въпрос, който се поставя и е обуславящ изхода на спора е относно характера на срока по чл. 15 ал.2 от ЗОПДИППД (отм).

Въпреки, че неспазването му не е скрепено със  санкция, категоричният начин, по който е определен крайният срок – до 10 месеца и забраната за продължаването му с повече от 3 месеца, дават основание да се приеме, че така дефиниран, срокът е от категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В този смисъл е решение 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., което е относимо към настоящия казус.

От доказателствата по делото е установено, че от момента на издаване на решението за образуване на проверката – 12.06.2012 до приключването й с внасянето на мотивираното искане в съда – 13.05.2013 е изтекъл срока по чл. 15 ал.2 от ЗОПДИППД (отм), приложим съгласно § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ (отм), а няма данни за продължаването му.

Поради това обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 182/10.05.2018 год по гр.д. № 295/2013 год на Окръжен съд Шумен, г.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                  

                   2.

 

                   (с особено мнение)