О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 406                   

Гр. Варна, 19.07.2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ПЕНКА Х.

                                                          

Като сложи на разглеждане докладваното от съдия С.Илиева в. гр. дело № 358/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.Х.Н. срещу определение от 30.05.2013 година, постановено по гр. д. № 84/2011 година по описа на Силистренски окръжен съд. Счита, че неправилно искането за връщане на надвнесената държавна такса е оставено без уважение, моли за отмяна на обжалваното определение.

Съдът установи следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок за обжалване с оглед на обстоятелството, че не е връчен препис от акта.

Разгледана по същество, съдът намира следното:

Ищцата В.Х.Н. е предявила пред Силистренски окръжен съд обективно кумулативно съединени искове: 1) с правно основание чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на пълномощно рег. № 4515/09.04.2009 г. на нотариус рег. № 105 от НК, който иск е неоценяем, както и 2) за унищожаване на договори за покупко - продажба на недвижими имоти от 12.05.2009 г. и от 29.04.2009 г. (л. 69-85, уточнени с молба на л. 218 от делото на СсОС), които искове на осн. чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК са с обща цена на иска в размер на 104 739.50 лева. Ищцата предявява и евентуален иск, за който обаче държавна такса правилно не е събрана на осн. чл. 72, ал. 2 от ГПК.

Внесената държавна такса от ищцата е в размер на 4 180 лева, извършено с вносна бележка от 04.04.2011 година.

В.Н. претендира за възстановяване (връщане) на сума в размер на 3 135 лева, представляваща разликата между внесената от нея такса от 4 180 лева и реално дължимата в размер на 1 045 лева. Основание за това същата черпи от обстоятелството, че приема чл. 71, ал. 2 от ГПК като уреждаща дължимата държавна такса за предявените от нея искове, т.е. размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

Държавната такса, дължима за предявените от В.Н. ОБЛИГАЦИОННИ (а не вещни) искове се определя по правилото на чл. 71, ал. 1 от ГПК, а не от ал. 2 на същия член. С оглед на това, при цена на иска от 104 739.50 лв. и държавна такса от 4 % съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата от нея такса е следвало да бъде определена в размер на 4 189.58 лева.

По неоценяемия иск съгласно чл. 3 от Тарифата дължимата държавна такса е в размер на 30 лева (минимума).

Следователно, за предявените искове ищцата дължи ОБЩО сума в размер на 4 219.58 лева. При внесени от нея само 4 180 лева ищцата не само, че няма сума за възстановяване, а напротив – дължи още 39.58 лева.

Молбата се явява неоснователна, а определението като правилно, макар и по други мотиви, следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.05.2013 г., постановено по гр. д. № 84/2011 година по описа на Силистренски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           2.