ОПРЕДЕЛЕНИЕ 463

гр. Варна, 20.07.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 358/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от КОНПИ, гр. София срещу определение № 3463/28.11.2014г. по гр.д. 453/2011 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК. Счита се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита се още, че решаващият съд не е обсъдил твърденията на ищеца, изложени в мотивираното искане от 07.03.11г. и в становището от 13.11.14г., касаещи причинната връзка между претендираното за отнемане имущество и извършваната престъпна дейност. Поддържа се, че при такова състояние на съдебния процес няма възможност да бъде обоснован категоричен извод за твърдяната от Комисията връзка. Тъй като във фазата на съдебното дирене следва да се установят значителен брой релевантни за тезата на ищеца факти, то при настоящото развитие на делото не съществува за Комисията възможност това да бъде сторено. Счита се, че за обосноваване на предположение за връзка между необяснимото придобиване на имущество и извършваната престъпна дейност е необходимо да се изследва характера на конкретното престъпление, паричните потоци, начина на плащане и начина на придобиване на процесното имущество, източника или липсата на източник на средства за придобиването, произхода на паричните суми по банкови сметки, както и установяването на целия фактически състав на преки и косвени доказателства, релевантни за спора. За постигането на тези цели във фазата на съдебното дирене се събират допълнителни доказателства, които да дадат възможност да се направи обосновано предположение за връзката.Установяването на престъпната дейност от К. Т., при която изпълнителното деяние несъмнено е извършено с користна цел, според Комисията ще обоснове извода за възможност за кумулиране на имущество в значителни размери, а с разкриване на останалите елементи от фактическия състав ще се направи извода за търсената връзка. Претендира се отмяна на определението.

В предвидения срок е депозиран отговор от назначения от съда особен представител на ответницата М.К.Т. ***, но същият касае основателността на подадената от КОНПИ частна жалба вх. № 6465/25.02.15г., която е имала за предмет разпореждане от 27.01.15г. на ВОС, и по която е налице произнасяне с окончателен съдебен акт по в.ч.гр.д. № 612/15г. на ВАпС. Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на хипотеза за назначаване на особен представител на малолетната ответница, след като същата не е била открита на посочения в мотивираното искане адрес в гр. Панагюрище. Това е така, защото ответницата е била редовно уведомявана по делото чрез връчване на съобщения и призовки на този адрес, където същите са получавани от майка й и законен представител М.П.Б., но адресът е била напуснат за повече от 1 месец, поради което е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК и преписа от настоящата частна жалба следва да се приложи към делото и да се счита за редовно връчен.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по мотивираното искане на КОНПИ от 11.03.11г. против М.К.Т. чрез законния й представител М.П.Б. в качеството й на едниствен наследник на починалия К. Н. Т., с искане за установяване на осн. чл. 124, ал. 5 от ГПК, че починалият на 21.03.2010г. баща на ответницата – К. Н. Т. е извършил престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за това че на 30.05.03г. в гр. София, в заложна къща с посочен адрес, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. С. .K заблуждение, че ще й заеме сумата от 10 000лв., като за целта Кръстникова да обезпечи задължението си с договорна ипотека върху подробно описан недвижим имот, съсобствен между нея и Р. П. и Т. К., като в резултат на това заблуждение собствеността върху описания имот е била прехвърлена на Л. Н. М. с посочен нотариален акт за покупко-продажба на имота, без знанието и съгласието на М. К. и с това й причинил имотна вреда в големи размери – сумата от 18 011.80 лв., която сума представлява продажната цена и данъчната оценка на имота /съобразно уточнителната молба от 16.06.11г./; както и с искане на осн. чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от ответницата М.К.Т. на осн. чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от посочения закон подробно описани недвижими имоти, МПС, ППС и парични суми по спестовни влогове в банки, на обща стойност от 451 408лв. В мотивираното искане е било изложено, че починалият К. Т. е извършвал множество разпоредителни сделки, с които е придобивал и в кратки периоди след това е отчуждавал множество недвижими имоти /сделките са подробно цитирани/. Проследени са доходите на К. Т. за периода от 1998г. до 2010г. и е установено, че същите са на обща стойност 9 863.02 МРЗ, а са извършени разходи в размер на 12 626.64 МРЗ, поради което е налице отрицателна разлика от 2 763.62 МРЗ, което е значителна стойност по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.

С определение от 16.10.14г. ВОС е задължил Комисията да обоснове каква е връзката между престъплението, за което искат от съда да бъде установено и имуществото, което претендират за отнемане, конкретизирайки дали връзката е пряка или косвена, както и да въведат фактически твърдения за наличието на такава. Със становище от 14.11.14г. Комисията е посочила, че след събиране на всички доказателства /вкл. и експертизи/, ще се установи обоснованото предположение, че претендираното имущество е от престъпната дейност на К. .T. Характера на престъплението, изследването на паричните потоци, начина на заплащане и придобиване на процесното имущество, източника или липсата на източник на средства, както и сумите по банкови сметки, ще обоснове предположение за връзка между необяснимото придобиване на имущество и извършваната престъпна дейност, от която е кумулирано имущество в значителни размери. Освен това имало данни по делото за извършвана от К. Т. и друга престъпна дейност.

Безспорно е, че твърденията на ищеца относно фактите и връзките между тях, както и отправеното въз основа на това искане до съда, обосновават извод за наличието на правен интерес и допустимост на предявения иск. В случая обаче Комисията е твърдяла наличието на пряка или косвена връзка между престъплението, чието установяване в рамките на гражданския процес се претендира да бъде установено, и имуществото, което се претендира да бъде отнето. Вярно е, че не са наведени конкретни твърдения по какъв начин евентуално придобитите от това престъпление средства са послужили за придобиване на конкретно имущество, което се претендира да бъде отнето.

Следва обаче да се съобрази задължителната съдебна практика на ВКС, установена с решение № 160/01.06.2012 г. по гр. дело № 787/2011 г. на III ГО ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието, че непосочването на връзка между престъпната дейност на проверяваното лице, за която той е осъден, и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, не представлява нередовност на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. Комисията, както всеки един ищец в общия граждански процес сама определя как ще реализира правото си на иск. Непосочването на предполагаема връзка - било пряка или косвена между престъплението и придобиването на имуществото чрез излагане на факти и обстоятелства, които според Комисията да водят до логическо заключение за наличие на подобна зависимост, значи, че съдът само на базата на данните по делото и уточненията на страните, доколкото такива са направени, ще следва да извърши преценка за предполагаемата връзка. Това становище е споделено и в решение № 481/23.04.13г. по гр.д. № 99/12г. на ВКС, ІV г.о. с докладчик съдия А. Б..

При това положение определението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София определение № 3463/28.11.2014г. по гр.д. 453/2011 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: