ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

469

 

Гр.Варна, 17.08.2017 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на  …17…. август 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

            Женя Димитрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 358 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК вр. чл. 66, ал.2 ГПК.

Образувано е по частни въззивни жалби от А.М.М. и от А.М.А., подадена чрез пълномощника й адв. Н.Л.Т., двете жалби против определение № 185/06.06.2017 г. постановено по в.гр.д. № 117/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на А.М.А. с вх. № 4762/16.12.2016 г. за възстановяване на срока за поправяне на нередовности в касационната й жалба.

Жалбоподателите са настоявали, че определението е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, като са молили за отмяната му и за уважаване на молбата на А.А. за възстановяване на срока за поправяне на нередовностите в касационата й жалба.

Лицата на насрещната страна Н.Х., Н. Х. и А.Х. чрез адв. Н.С., са подали писмен отговор на частната жалба на А.М., като по съображения за правилността на обжалваното определение са молили за неговото потвърждаване. Отговор на частната жалба на А.М. е подала и А.М.А. чрез адв. Н.Л.Т., като същата е молила за уважаването й с отмяна на обжалваното определение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Двете частни жалби са депозирани в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 66, ал.2 от ГПК, като частната жалба на А.А., като изходяща от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за нея определение на окръжния съд е допустима и подлежи на разглеждане от настоящата инстанция, а частната жалба на А.М., като лишена от правен интерес от обжалването, е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да иска възстановяването му (при предвидените в същата разпоредба предпоставки), като по силата на  чл. 66, ал. 2 от ГПК тя може да обжалва определението, с което молбата й е отхвърлена. Страната, която не е поискала възстановяване на срока, не може да обжалва определението по чл. 66 от ГПК и това е така, защото, след като не е инициирала производството по възстановяване, тя не разполага с легитимация да иска ревизиране на акта, с който съдът се е произнесъл по същество на молба, подадена от друг участник в процеса. Това следва пряко от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, съгласно който никой не може да предявява чужди права пред съд, освен в изрично предвидените в закона случаи, сред които настоящият не попада. Ето защо, жалбата на А.М., като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и производството в тази част – прекратено.

Разгледана по същество частната жалба на А.М.А. е  неоснователна по следните съображения:

Пред окръжния съд, жалбоподателката е подала молба по чл. 64 от ГПК за възстановяване на срока за поправяне на нередовността в касационната й жалба вх.№ 4376/29.11.2016 г., подадена против решение № 116/13.10.2016 г. по гр.д. № 117/2016 г., съставляваща невнасяне на дължимата държавна такса от 30 лв. по сметка на ВКС. Касационната жалба е била оставена без движение с разпореждане на съда от 24.11.2016 г. и с него са били дадени и указанията за представяне на платежния документ за внасяне на държавната такса. Съобщението е било връчено на жалбоподателката чрез пълномощника й адв. Л. на 29.11.2016 г., като до изтичане на едноседмичния срок на 6.12.2016 г. недостатъкът не е бил отстранен. С разпореждане № 515/ 09.12.2016 г., съобщено на А.  А. чрез пълномощника й адв. Л. на 14.12.2016 г., окръжният съд е върнал касационната жалба. В сроковете по чл. 66, ал.3 от ГПК и чл. 275 от ГПК, жалбоподателката е подала молба за възстановяване на срока за поправяне на нередовността в касационната жалба и частна жалба срещу разпореждането за връщането й, като производството по последната е висящо. С молбата за възстановяване на срока е представен и документа за внасяне на държавната такса за касационното обжалване.

За да отхвърли молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса с обжалваното пред настоящата инстанция  определение окръжният съд е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, възникнали преди изтичане на срока, които молителката не е могла да преодолее. Тези изводи на окръжния съд са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. Това е така, тъй като в молбата си за възстановяване на срока молителката е твърдяла, че указанията на съда за поправяне на нередовността в касационната й жалба изобщо не са й били съобщени, включително и чрез адв. Н.Л., като подписът за получател в пратеното до последната съобщение не бил положен от нея. Тези твърдения молителката е квалифицирала като особени непредвидени такива, но те имат отношение към редовността на съобщаването на разпореждането с указанията на съда, началото на срока  за обжалване, връщането на жалбата и производството по обжалване на връщането. Т.е. в случай, че съобщението за изготвеното решение не й е било връчено, не е започнал да тече и срокът за обжалване.

Според разпоредбата на чл. 64 , ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Такива обективни причини, настъпили през времетраенето на срока, който е пропуснат например са природните стихии и бедствия, размирици, внезапното тежко заболяване, злополука и др. Касае се за обстоятелства с изключителен и изненадващ характер, които, поради това, че са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му. В настоящия казус изобщо не се е твърдяло и не е установено да са съществували причини по смисъла на разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК. Липсата на надлежно съобщаване на разпореждането и твърденията за неавтентичност на подписа на адвоката в съобщението за поправяне на нередовността, които се сочат като основание на молбата за възстановяване на срока, не представляват такива непредвидени обстоятелства. Независимо от това те са останали и недоказани в откритото заседание по разглеждане на молбата пред окръжния съд. Това е така, тъй като вещото лице по изслушаните първоначална и допълнителна съдебно-графически експертизи е дало категорично, пълно и мотивирано заключение, че подписът на получател в съобщението е положен от адв. Н.Л.Т.. Вещото лице ясно е аргументирало този извод и в съдебно заседание при изслушване на допълнителното заключение, изготвено при изследване и на допълнителния сравнителен материал и взетите свободни образци от подписа на адвоката и при отчитане на несъответствията с тях. Предвид категоричното установяне чрез подписа на адвоката на факта на получаване на съобщението, ирелевантно е обстоятелството дали името на адвоката е било изписано лично от нея или от длъжностното лице по връчване на съдебни книжа, в каквато насока последното е изнесло данни в качеството на свидетел. Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на настоящата жалбоподателка за допуснати от окръжния съд процесуални нарушения, за необсъждане на събраните доказателства, за нарушения на материалния закон, както и за необоснованост на обжалваното определение. Окръжният съд е достигнал до правилния извод за липсата на предпоставките по чл. 64, ал.2 от ГПК за възстановяне на срока, поради което и определението му, с което е отхвърлил молбата на А.А. следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по частната жалба на А.М.М. против определение № 185/06.06.2017 г. постановено по в.гр.д. № 117/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 185/06.06.2017 г. постановено по в.гр.д. № 117/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на А.М.А. с вх. № 4762/16.12.2016 г. за възстановяване на срока за изправяне на нередовности в касационната й жалба.

Определението може да се обжалва  пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, като в прекратителната му част -  с частна жалба от А.М.,       а в останалата част - с частна касационна жалба и при условията на чл. 280 ГПК от А.А..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: