О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                               № 423         /26.07.2013 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                                    И. ЛЕЩЕВ

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 359 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК, във връзка с чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД.

Образувано е по частна жалба на И.С.Н. и В.К.Н., двамата от с. Слънчево, Варненска област, срещу определение № 1452/20.05.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1595/2013 година, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ гр.София срещу жалбоподателите чрез налагане на възбрана върху недвижим имот № ІХ-260 в кв.39 по плана на с.Слънчево, включително и върху построените в него сгради. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и отхвърляне на молбата на комисията в тази част.

В останалата част определението не е обжалвано и то е влязло в сила.

Насрещната страна, КОНПИ е изразила становище за неоснователност на частната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното определение в посочената част.

Частната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Развитите в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение не се споделят от апелативната инстанция. Първият от тях се отнася до това, че недвижимите имоти, за които е наложена възбраната, са съсобствени между жалбоподателите и други две физически лица и поради това тези имоти не могат да служат като обезпечение. Безспорно е, че терена е съсобствен, но е безспорно, че обезпечението обхваща само частта на двамата жалбоподатели, които притежават 1250 кв.м.ид.ч.. По отношение на постройките е установено, че те са декларирани от жалбоподателите като тяхна собственост, макар те и да няма съответен друг титул за собственост. В рамките на обезпечителното производство не може да се провежда процедура по установяване на собствеността или да се зачете презумпция по чл.92 от ЗС, тъй-като тя е оборена от наличните по делото писмени доказателства-декларация от жалбоподателите и разрешение за строеж, които  ВОС е съобразил при постановяване на обжалваното определение. Същите са съображенията и относно установяването законосъобразността на самото строителство на процесните четири сгради, обхванати от възбраната. Относно учреденото от жалбоподателите право на строеж на другите съсобственици на терена, следва да се има предвид, че заявлението за това се отнася до постройка с 80 кв.м, а в частната жалба се твърди че правото на строеж е за постройката от 46 кв.м. Това голямо разминаване в площта дава основание да се приеме, че постройка от 80 кв.м не е обхваната от възбраната. Не може да бъде споделен и довода, че за  жилищната сграда с площ от 222 кв.м и второстепенната постройка с площ от 36 кв.м е налице т.н. несеквестирлуемост по смисъла на чл.444, ал.1, т.7 от ГПК. Несеквестируемостта по ГПК се преценява на фона на специалния ЗОПДИППД, тъй-като незаконно придобито жилище не се ползва със статут на несеквестируемост и по принцип подлежи на отнемане, съответно то може да служи като обезпечение на бъдещия иск на комисията. В този смисъл е и константната съдебна практика.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1452/20.05.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1595/2013 година в частта, в която е наложена възбрана върху недвижим имот с административен адрес с.Слънчево, Варненска област, представляващ УПИ ІХ-260 в кв.39 по плана на селото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                                      2.